Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

17.02

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

195

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от кмета на община Черноочене, против Решение № 260062/28.10.2020 г., постановено по АНД № 906/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № НЯСС-84/03.07.2020 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за неизпълнение на дадено предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 2 000 лв. на 1 000 лв.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въвежда доводи, че Наказателно постановление № НЯСС-84/03.07.2020 г. се явявало издадено в нарушение на чл. 34 от ЗАНН, а именно след изтичане на едногодишния срок от откриване на нарушението. В конкретния случай нарушението било открито на 14.06.2019 г., което било видно от съдържанието на Констативен протокол № ***/*** г.

Излага съображения, че АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, както и не бил надлежно предявен и връчен на кмета на общината, което се явявало нарушение на императивната норма на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.

Счита, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на св.З. П., тъй като същите били противоречиви и не установявали надлежно предявяване на АУАН.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260062/28.10.2020 г., постановено по АНД № 906/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № НЯСС-84/03.07.2020 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София.

В съдебно заседание, пълномощникът адв.М.С. поддържа изцяло касационната жалба и излага идентични с изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и процесното наказателно постановление.

Ответникът по касация – заместник председател на ДАМТН гр.София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище по жалбата, изготвено от *** – юрист Е. З., в което излага подробни съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на Районен съд – Кърджали. Счита релевираните доводи от жалбоподателя за неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и съдпроизводствените правила, както и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е изменил Наказателно постановление № НЯСС-84/03.07.2020 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Черноочене, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за неизпълнение на дадено предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е намалил размера на наложеното административно наказание от 2 000 лв. на 1 000 лв.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице са констатираното от АНО неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, изразяващи се в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на преливника и привеждането му в техническа изправност“ на язовир „***“, намиращ се в имот с № ***, в землището на ***, собственост на Община Черноочене, актуван с АПОС № *** от *** г., със срок на изпълнение 07.10.2019 г. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че контролните органи са констатирали неизпълнението на предписанията при извършена проверка на 22.10.2019 г., за което е съставен Констативен протокол № ***/*** г., въз основа на който впоследствие е съставен и процесния АУАН.

Изложени са мотиви, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е приел, че административното нарушение е безспорно установено от обективна страна, посочени са относимите норми от Закона за водите и Община Черноочене е носител на административнонаказателната отговорност. Съставът на първоинстанционния е счел, че при индивидуализацията на наказанието АНО не е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН, поради което е изменил НП в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, като е намалил същия от 2 000 лв. на 1 000 лв.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Община Черноочене са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е изменил НП в частта относно размера на административното наказание, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 08.10.2019 г. Община Черноочене, в качеството си на собственик на язовир „***“, намиращ се в имот с № ***, в землището на ***, собственост на Община Черноочене, актуван с АПОС № *** от *** г., не е изпълнила задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на преливника и привеждането му в техническа изправност“ на язовир „***“, със срок на изпълнение 07.10.2019 г.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Ц. И., М. К., Д. К. и З. П., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи:

АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № А-601/18.09.2019 г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и Ц. С. И./ да съставят АУАН по ЗВ. Свидетелят по процесния АУАН № ***/*** г. – М. М. К., е и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, което е видно от съдържанието на Констативен протокол № ***/*** г. и акта за нарушение. Предвид това доводите за нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН са неоснователни. Не е налице релевираното нарушение на чл. 43 от ЗАНН. В случая актът за нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като видно от показанията на свидетелите И., К. и К., кметът на община Черноочене е бил надлежно поканен да се яви в канцеларията на контролния орган на 06.01.2020 г. за съставяне на АУАН, но независимо от това същият не е явил на указаната дата и място, поради което актът бил съставен в отсъствието на представител на общината. Това обстоятелството се потвърждава и от приложената към преписката покана за съставяне на АУАН с вх. № ***/*** г. на Община Черноочене.

На следващо място следва да се посочи, че НП е издадено на 03.07.2020 г., а АУАН на 06.01.2020 г., т.е. спазен е шестмесечният срок по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователни са и доводите в жалбата за изтичане на едногодишния срок от установяване на нарушението по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка в АУАН изрично е посочено, че административното нарушение е осъществено на 08.10.2019 г., което нарушение е установено при извършената проверка на 22.10.2019 г., поради което процесният АУАН № ***/*** г. се явява издаден в тримесечен срок от извършване на нарушението и откриване на нарушителя. Неправилни и изцяло в противоречие с релевантните писмени доказателства са доводите на касатора, че нарушението е открито на 14.06.2019 г. На посочената дата са дадени задължителните предписания, със срок на изпълнение 07.10.2019 г., което неизпълнение е установено при осъществената проверка на 22.10.2019 г. Процесното Наказателно постановление № НЯСС-84 е издадено на 03.07.2020 г., поради което изцяло неоснователни са твърденията, че е издадено след изтичането на едногодишен срок от откриване на административното нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният акт за установяване на административно нарушение е надлежно предявен и връчен при отказ за получаване, който отказ е оформен с трите имена, точният адрес и подписа на свидетеля З. И. П. В този смисъл касационната инстанция счита, че са изпълнени изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която норма, при отказ на нарушителя да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

По изложените съображения, според настоящия състав не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с предявяване и връчване на АУАН, респ. при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.

Правилно и в съответствие със словесното описание на нарушението, същото е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В този смисъл с оглед неизпълнението на дадени предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ в действащата към момента на извършване на нарушението редакция на нормата с ДВ, бр. 55 от 2018 г./, правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице,което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2/в редакцията й към момента на извършване на административното нарушение - ДВ, бр. 55 от 2018 г./. Следва да се отбележи, че релевантната редакция на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от ЗВ урежда правомощията на контролните органи/председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4/ да издават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени, като ал. 2 на нормата вменява задължение за изпълнение на тези предписания от лицата, спрямо които за издадени. Именно неизпълнението на това задължение е скрепено с предвидената в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ санкция, която норма се явява едновременно материална и санкционна такава.

За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица от извършеното административно нарушение е лошо експлоатационно състояние на яз.„***“, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена. Това от своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В заключение, правилно и в съответствие с действащите редакции на нормите на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид изменението на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на Държавна  агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали за законосъобразно, като постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдена Община Черноочене, с ЕИК ***, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260062/28.10.2020 г., постановено по АНД № 906/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА  Община Черноочене, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                   

                                                                                       2.