Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 29.09.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 318/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1, т. 5 ЗАПСП.
Ищецът 2.К. ЕООД твърди, че в резултат от съвместни авторски усилия на ответника К. И. М. и на В.В. е създаден компютърен софтуер за организация на юридическата дейност, наименуван Е.П.А.. Поддържа, че е финансирал създаването на продукта, като съавторът В. участвал в създаването му по негово възлагане /вж. уточнителна молба от 06.04.2016 г./. На 06.12.2013 г. било сключено споразумение, с което ищецът придобил от съавтора М. изключителното право да разпространява продукта срещу заплащане на възнаграждение в размер на 70 % от продажната цена за всеки продукт. Въпреки отстъпеното изключително право на разпространение ответникът М. предоставил на ответника Б.и.и о.с. ООД цифровия код на продукта, а ответникът-търговско дружество/сам и съвместно с М./ без да има право започнал а извършва действия по разпространяване на софтуера. При изложените факти ищецът моли съда да осъди ответника М. да му предаде цифровия код, а ответникът Б.и.и о.с. ООД да бъде осъден да му заплати сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за вредите от извършеното нарушение на изключителното му право на разпространение на продукта /вж. уточнителна молба от 09.03.2017 г. и от 06.04.2017 г./. Претендира разноски.
Ответникът К. И. М. оспорва предявения срещу него иск, като твърди, че създаването на процесния продукт е изцяло в резултат от неговите действия, извършени по поръчка на В.В.. Твърди, че подписаното с ищеца споразумение е нищожно в частта, с която се разрешава ползването на бъдещи права, както и че е срочно /до три години от подписването му/, а също и че договорът е развален поради неизползване на продукта в продължение на две години. Ето защо моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Ответникът Б.и.и о.с. ООД оспорва предявения срещу него паричен иск, като твърди, че е придобил през януари 2016 г. правото да разпространява продукта от ответника М. като единствен носител на авторското право към този момент. Поддържа съображенията, изложени от ответника М., и счита, че извършената от него продажба не нарушава права на ищеца и поради това не дължи обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По общите за исковете факти:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 94 и чл. 95, ал. 1, т. 5 ЗАПСП ищецът следва да установи на първо място, че е придобил и притежава /изключителното/ право да разпространява процесния софтуерен продукт като обект на авторското право.
С оглед качеството на ищеца на юридическо лице, притежанието на правото да използва обекта на авторското право може да се придобие по четири начина: 1/. производно – чрез сключване на лицензионен договор с физическото лице-носител на оригинерното авторско право съгласно чл. 36 ЗАПСП; 2/. производно – когато предмет на ползването е продукт, създаден по поръчка на юридическото лице съгласно чл. 42 ЗАПСП; 3/ първично – когато обект на авторското право е „база данни“ съгласно чл. 93б, ал. 2 ЗАПСП и 4/ първично – за авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение съгласно чл. 14 ЗАПСП, или производно – за всички други обекти на авторското право, създадени по трудово/служебно правоотношение съгласно чл. 41 ЗАПСП.
Безспорно е, че процесният продукт съставлява компютърна софтуерна програма за използване на деловодна система, обслужваща юридическата професия. Следователно претендираното авторско право не е върху „база данни“, тъй като съгласно легалното определение, дадено в § 2, т. 13 ДР ЗАПСП, извън понятието „база данни“ е самата компютърна програма, предназначена за създаване и използване на базата. Ето защо възможността ищецът да е носител на процесното право по силата на чл. 93б, ал. 2 ЗАПСП е изключена. Не се установява и създаването на софтуерния продукт от лица, намиращи се с ищеца в трудово правоотношение, поради което за ищеца е изключено и първичното придобиване по чл. 14 ЗАПСП. Следва да се даде отговор на въпроса, дали не е налице производно придобиване, което налага да се установи преди това личността на автора, т.е. лицето, което оригинерно притежава авторското право. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Страните не спорят, че ответникът М. е разработвал процесната програма. Ищецът твърди, че съавтор е и физическото лице В.В., но за доказване на това твърдение не са ангажирани никакви доказателства. В подписаното от М. споразумение се съдържа неизгодно за него твърдение, че продуктът е създаден със съвместните усилия, труд и средства между М. и 2В Консулт ООД, а не с участието на В.В.. Дори да се приеме, че В. е участвал в създаването на продукта, това не би довело автоматично до възникване на права за ищеца, тъй като не се установява В. да е действал по поръчка/по трудово правоотношение с ищеца - представеният „приемо-предавателен протокол“ /л. 63/, предназначен да установи възлагането, е изключен от доказателствата по реда на чл. 183 ГПК с определение от 01.02.2017 г.
Ето защо съдът приема, че единствен носител на оригинерното авторско право е ответникът М.. Установеното в споразумението – че продуктът е създаден съвместно с юридическото лице 2.К. ЕООД – може да се тълкува в подкрепа на твърденията на М., че продуктът е създаден по поръчка на В. и свързаното с него дружество, на чийто капитал е едноличен собственик. В този случай обаче съгласно чл. 42 ЗАПСП поръчващият има право да ползва продукта, но не придобива по силата на закона изключителното право за това.
Ето защо единствено възможното за ищеца придобиване на изключителното право да използва и разпространява софтуерната програма е по реда на лицензионния договор, сключен с оригинерния автор М.. Воля за това е обективирана в споразумението от 06.12.2013 г. – страните са уговорили, че ищецът ще има изключителното право да разпространява продукта, т.е. сключен е договор по чл. 36, ал. 2 ЗАПСП.
По иска с правно основание чл.
94 ЗАПСП:
При така установените общи факти следва да се даде отговор на въпроса, дали по време на действие на лицензионния договор ответникът Б.и.и о.с.“ ООД е използвал произведението без съгласието на ползвателя.
Договорът е сключен на 06.12.2013 г. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗАПСП, ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаването на произведението, когато това е станало след сключването на договора.
От представения от ищеца договор от 18.02.2014 г. /л. 64/, сключен с трето лице, съдът прави извод, че ищецът е бил в държане на цифровия код - в чл. 3 от договора ищецът е удостоверил, че продуктът е успешно инсталиран на посочен от купувача компютър. С оглед на този факт и предвид постигнатото в споразумението съгласие то да „влезе в сила“ от подписването му, съдът приема, че предаването на кода е извършено в изпълнение на подписаното споразумение при подписването му, от която дата започва да тече срокът по чл. 39, ал. 1 ЗАПСП.
Същевременно посоченият договор от 18.02.2014 г. има спрямо ответника недостоверна дата, тъй като ответникът не е участвал в създаване на документа и от неговото антидатиране същият би могъл да бъде увреден чрез изгубване на правото на разваляне на договора. Поради това този договор не е годен да установи осъществено от ищеца ползване на сочената в договора дата. Извод за антидатиране съдът прави и от твърденията на ищеца в исковата молба – че не е извършвал продажби след сключване на споразумението. Други доказателства за осъществено ползване до януари 2016 г., противопоставими като дата на ответника, не са събрани.
Ето защо съдът приема, че към януари 2016 г. М. е имал право да развали лицензионния договор. Това е и сторил – от показанията на свидетеля Х.се установява, че М. многократно е отправял изявления за разваляне на договора поради неосъществено ползване. Следователно осъществената от ответника продажба съгласно фактура 2781/11.01.2016 г. е извършена след разваляне на договора и не нарушава притежавано от ищеца към този момент право. По-ранно ползване от страна на ответника /до датата на разваляне на лицензионния договор/ не се установява, тъй като втората установена от вещото лице фактура № 2573/2014 г. е анулирана и счетоводните вписвания относно нея не могат да удостоверят сключване на договор за продажба.
При така формираните изводи е видно, че за периода, в който ищецът се е легитимирал като изключителен притежател на правото да разпространява продукта, ответникът не е нарушавал това право.Искът за обезщетение следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 95, ал. 1, т. 5 ЗАПСП.
Както беше посочено, към настоящия момент ищецът не притежава изключително право да ползва произведението съгласно споразумението от 06.12.2013 г. Поради това нему не следва да се предава цифровият код за програмата.
Ако се приеме, че ищецът има правото да ползва неизключително програмата като възложител на нейното създаване /съгласно чл. 42 ЗАПСП и по-горе изложените аргументи/, то искът отново е неоснователен – тъй като в договора с трето лице от 18.02.2014 г. ищецът е удостоверил, че е инсталирал успешно процесната програма. Неизгодното за издателя удостоверяване може да служи като доказателство срещу него. От това съдът заключава, че ищецът е бил в държане на кода и искът за предаването му, ако такова се дължи на основание чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, е неоснователен.
По разноските:
В полза на ответника М. следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 630 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от 2.К. ЕООД, ЕИК ********, срещу К. И. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 5 ЗАПСП за осъждане на ответника да предаде цифров код за софтуерна програма с наименование Е.П.А..
ОТХВЪРЛЯ предявения от 2.К. ЕООД, ЕИК ********, срещу Б.и.и о.с. ООД, ЕИК********, иск с правно основание чл. 94 ЗАПСП за заплащане на сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за използване без разрешение на софтуерна програма с наименование Е.П.А. чрез възмездното й разпространяване на трети лица.
ОСЪЖДА 2.К. ЕООД, ЕИК ********, да заплати на К. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК 630 лв. разноски.
Решението може да се обжалва от ищеца пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: