ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8
Гр. Бургас, 10. 01. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ГОСПОДИНОВА СВЕТЛИН ИВАНОВ
Като разгледа докладваното от съдията- докладчик Захариев в. ч. н. д. № 17 по описа на съда за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243 ал. 7 и ал. 8 НПК. Образувано е по жалба на О.К.М. в качеството му на физическо лице и Управител на „*********** чрез представляващия управител и едноличен собственик на капитала О.К.М. против определение N9 536 от 16. 12. 2019г. по н. ч. д. N9 419/ 2019г. на Районен съд- Айтос, с което е оставена без уважение жалбата на М. в качество на представляващ и управител на „******** срещу постановление от 28. 11. 2019г. на Районна прокуратура- Айтос от 16. 05. 2018г. за прекратяване на основание чл. 243 ал. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1, предл. второ НПК наказателното производство по ДП № 237-ЗМ-172/ 2019г. по описа на РУ МВР- Айтос за престъпление по чл. 216 ал. 4 НК. С жалбата не се сочат нови доказателства. Изразява се становище, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което се изразява молба то да бъде отменено и делото върнато на районната прокуратура за продължаване на процесуално- следствените действия. Прави се искане и за отвод на наблюдаващия прокурор и въобще на всички прокурори от районна прокуратура- Айтос, като досъдебното производство бъде продължено в Районна прокуратура- Бургас.
След преценка на атакуваното определение, съответно- на приложеното към него постановление за прекратяване на прокурора и досъдебното производство, въззивната инстанция приема за установено следното:
С атакуваното определение, постановеното на основание чл. 243 ал. 6, т. 1 НПК, районният съд е приел, жалбата, подадена от О.М. е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е носител на правото на жалба по смисъла на чл. 243 ал. 4 НПК. До този извод съдът е стигнал след съпоставяне на посочения текст с текста на чл. 74 ал. и чл. 84 ал. 1 НПК- физическо или юридическо лице, претъпяло вреди от престъплението. В случая наказателното производство е било образувано за престъпление по чл. 216 ал. 1 НК- унищожаване на предно панорамно стъкло на МПС- автобус, собственост на **********" и наемател по договор за наем „******** с управител О.М., в който договор никъде не е посочено, че щетата ще се поеме от наемателя / л. 20 ДП/. Видно от протокол за разпит на свидетел, управителят на собственика на отдадения под наем автобус М. И. М. / л. 12 ДП/ е бил разпитан като изрично е заявил, че няма да има никакви претенции за претърпени вреди, тъй като наемателят е поел задължение да отстрани за своя сметка евентуално причинените такива, но надлежно доказателство каквото би могла да бъде единствено клауза в писмения договор за наем, обосноващо подобно твърдение няма. Впрочем в същия смисъл показания е дал самия жалбоподател О.М. в качество на свидетел / л. 7 ДП/.
В хода на разследването е била назначена и надлежно приета изготвената съдебно- оценъчна експертиза, от която е видно, че стойността на унищожената вещ предно стъкло на автобуса е 1050. 00 лева, което е дало основание на прокурора да приеме, че случаят е маловажен и като престъпление по чл. 216 ал. 4 НК по смисъла на чл. 93, т .9 НК е прекратил наказателното производство по делото. Солидаризирайки се с този правен извод, районният съд правилно и законосъобразно е потвърдил атакуваното определение.
Настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. По делото са безспорно установени както извършителят на деянието и неговите мотиви да стори това, така и родовият и непосредствен обект на посегателство. Установен е и собственикът на унищожената вещ, разпитан е като свидетел, бил е уведомен за правата си по чл 74 и 84 НПК, но изрично се е отказал от това. В този смисъл действително наемателят св. О.М. не може да бъде пострадал от деянието и да бъде конституиран като граждански ищец. Посочените разпоредби са императивно посочени в закона и са задължителни.
Ето защо атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал. 8 НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 536 от 16. 12. 2019г. по ч. н. д. № 419- 2019г. на Районен съд- Айтос.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: