Р Е
Ш Е Н
И Е
№351 11.11.2020 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от
съдия М. Русев КАН дело №323 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство на Република
България, чрез процесуалния се представител Г.Т. против Решение №392/27.07.2020
год., постановено по АНД №1138/2020 год. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №66 от
29.04.2020 год., издадено от Председателя на Патентно ведомство на Република България.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят счита, че мотивите на решението са неясни, объркани и
непоследователни, като не са съобразени със спорните и безспорните факти по
делото. Неправилно е прието, че за установеното нарушение не е съставен акт за
установяване на административно нарушение, тъй като наказателното постановление
е издадено в условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. С подробно изложени съображения
по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
изцяло потвърдено Наказателно постановление №66/2020 год. от 29.04.2020 год.,
издадено от Председателя на Патентно ведомство на Република България, като
правилно и законосъобразно, като се оспорва и размера на присъденото адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Данте Инвест“ЕООД – гр.
Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв. К., в представения писмен
отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа
че обосновано и в съответствие с материалния закон Старозагорският районен съд
е направил извод, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно. Излага съображения и за допуснати съществени нарушения на
нормативно регламентираните процесуални правила и формални изисквания при
издаването на наказателното постановление, а по отношение на направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение намира същото за
недопустимо, тъй като процесуалната възможност за това е преклудирана. Претендира
и направените пред касационната инстанция разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Данте инвест“ЕООД –
гр. Стара Загора, против Наказателно постановление №66/2020 год. от 29.04.2020 год.,
издадено от Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което,
въз основа на материалите по пр. пр. №4109/2019 год. по описа на Районна
прокуратура – гр. Ловеч, на „Данте инвест“ЕООД, на основание чл.81, ал.1 от Закона за марките и
географските означения /ЗМГО/, е наложена санкция в размер 2 000 лв., като на
основание чл.81, ал.5 от ЗМГО е постановено и отнемане на стоките – предмет на
нарушението. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че при извършена на 11.06.2019 год. проверка в търговски
обект – магазин „Energy“, находящ
се в гр. ***, стопанисван от „Данте инвест“ЕООД, представлявано от управителя Д.Й.Г.,
е установено, че в търговския обект се предлагат за продажба стоки, означени с
различни марки, без съгласието на притежателите на регистрираните марки
(стоките, марките, с които те са били означени, и притежателите на последните
са подробно описани, съответно – изрично посочени). За стоките не са били
представени документи за произхода им.
Старозагорският
районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата
материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания
досежно съдържанието на наказателното постановление. На първо място е приел, че
не е представено доказателство за надлежното започване на административно
наказателното производство, тъй като е посочено, че наказателното постановление
е издадено като се имат в предвид фактите, установени в пр. пр. №4109/2019 год.
по описа на Районна прокуратура – гр. Ловеч, то такава преписка не е приложена
по делото. Приложено е единствено и само постановление на Районна прокуратура
Стара Загора от 10.10.2019 год. за отказ да се образува досъдебно производство
по чл.172,б, ал.1 от НК и което производство се е водило срещу лицето Д.Й.Г.. В
наказателното постановление също така е посочено, че „в процесния случай
деянието, за което е съставен акт 43“ е извършено на 31.07.2019 год.“, но акт с
подобен номер също не е приложен по преписката. В същото време от фактическото
описание на деянието е видно че се касае за нарушение извършено на 11.06.2019
год. Липсата на двата акта, го е мотивирало да приеме, че се касае за очевидни
фактически грешки в наказателното постановление, за отстраняването на които
обаче е неприложима процедурата уредена в чл.248а от НПК. В този смисъл
допуснатите в наказателното постановление неясноти и несъответствия,
представляват процесуални нарушения от категорията на съществените, обуславящи
отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно. Дори и обаче да
се приеме, че наказателното постановление се издава въз основа на
постановлението на Районна прокуратура Стара Загора, то е налице несъответствие
между извършителя /физическо лице/ на деянието, квалифицирано от прокурора,
поради ниската му обществена опасност като административно нарушение и
санкционираният с наказателното постановление нарушител /юридическо лице/.
Приел е, че това постановление не може да послужи като акт за установяване на
административно нарушение, за което е издадено и обжалваното наказателно
постановление. Няма данни санкционираното юридическо лице да е било запознато с
това постановление, поради което е и приел, че е следвало да се състави акт за
установяване на административно нарушение и въз основа на него да се издаде наказателно
постановление, а не същото да се издаде въз основа на постановлението на
районна прокуратура. Не на последно място е приел, че наказателното
постановление не отговаря на законовите изисквания за съдържание, по специално
на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, като не е посочено вида на наложеното наказание.
Наложеното наказание е „санкция“ което е различно от предвидената в ЗАНН
имуществена санкция. Всичко това го е мотивирало да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Решението
на Старозагорския районен съд е постановено при правилно приложение на закона.
Отговорността
на „Данте инвест“ЕООД е ангажирана на основание
чл. 81, ал.1 от ЗМГО, предвиждащ че лице, което използва в търговската
дейност по смисъла на чл.13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или
сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с
глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗМГО
правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската дейност знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги,
идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. поради неговата
идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките
или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката и 3. е
идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или
сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се
ползва с известност на територията на Република България и използването без
основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния
характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. В чл. 13,
ал.2 от ЗМГО е регламентирано, че използване в търговската дейност по смисъла
на ал. 1 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара,
или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на
услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак и 4.
използването на знака в търговски книжа и в реклами.
Изложените
мотиви от районният съд се споделят в пълен обем от настоящия съдебен състав и
не следва да бъдат преповтаряни.
На
първо място, се споделят мотивите за ненадлежното започване на
административнонаказателното производство. Не може да се приеме, че постановлението за отказ да
се образува досъдебното производство, замества акта за
установяване на административно нарушение в конкретния случай. Същото ще е налице, ако е налице пълна идентичност
между изпълнителните деяния на възбуденото наказателно производство и
изпълнителното деяние на административното обвинение, както и наличието на
такава идентичност между субектите на двете производства и предмета им. В конкретния
случай досъдебното производство е било водено срещу физическото лице Д.Й.Г., а
административнонаказателното производство е водено срещу юридическото лице
„Данте инвест“ЕООД. Ето защо липсва
надлежно започване на административнонаказателното производство по отношение на
така описаното неправомерно поведение. Всичко това е довело до накърняване
правото на защита на дружеството - търговец, тъй като едва в съдебното производство той може да
изложи своите съображения и да защити по надлежен ред своите права. Нормата на
чл.36, ал.2 предл. второ от ЗАНН не може да се тълкува разширително, а стриктно
и изключенията касаят само хипотезите, в които наказаното лице е било субект и на наказателно преследване. В това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинен. Само и единствено в тези случаи може
да се образува административно наказателно производство без приложен акт и то
при условие, че съставите на наказателната и административно наказателната
отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис
от прокурорския или съдебен акт. Не спазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита е винаги основание за отмяна на правораздавателен акт, с
който се налага административно наказание. Гореизложеното води до извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление и като го е отменил,
въззивният съд е стигнал до правилен извод.
Както
правилно е отбелязано в обжалваното съдебно решение, наказателното
постановление е издадено като се имало в предвид фактите установени в пр. пр.
№4109/109 год. на Районна прокуратура Ловеч. Дани за образувана такава преписка
не се съдържат в кориците по делото, поради което и не може да се приеме по безспорен
начин, че е налице надлежно започване на административнонаказателното
производство. Налице е постановление на Районна прокуратура Стара Загора от
10.10.2019 год., постановено по прок. Преписка №4109/2019 год. по описа на
Районна прокуратура Стара Загора, което обаче не е цитирано в наказателното
постановление и не може да се приеме безрезервно, че въз основа на него е
издадено наказателното постановление. Копие от това постановление, ако и да е
пратено на Д.Й.Г., няма данни да е получено по надлежен ред. Няма данни да е
получено и от наказаното търговско дружество „Данте инвест“ЕООД.
Неоснователно
е и наведеното касационно оплакване, че е посочено правилно наложеното
административно наказание. В наказателното постановление е посочено, че се
налага административно наказание „санкция“ в размер на 2 000.00 лв. Следва
да се отбележи, че такова административно наказание „санкция“ не е предвидено в
ЗАНН. Предвидени се обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност /чл.13 от ЗАНН/. Безспорно е също
така, че съгласно чл.83 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Нито в чл.13 от ЗАНН, нито в чл.83 от същия закон, е
предвидено налагането на административно наказание санкция.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По
делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на
ответника по касация, което при този изход на делото е основателно. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 16.09.2020 год. с предмет
изготвяне и подаване на възражение против касационната жалба и процесуално
представителство, с договорено и платено по банков път възнаграждение в размер
на 396.00 лв. Направеното в касационната жалба възражение за размера на
присъденото възнаграждение не следва да се обсъжда, тъй като това възражение е
следвало да се направи най-късно в съдебното заседание, когато е даден ход на
делото по съществото на спора. С оглед на представените доказателства, изхода
на делото и процесуалното искане за присъждане на разноски, правилно Районен
съд Стара Загора е присъдил сумата от 600.00 лв. разноски по делото.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старзагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №392 от 27.07.2020
год. по НАХД №1138 по описа на Районен съд Стара
Загора за 2020 год.
ОСЪЖДА Патентно
ведомство на Република България, Булстат *********, представлявано от
Председателя д-р П.Г.Н. и с адрес на регистрация гр. София 1040, бул.“Д-р Г. М.
Димитров“№52-Б да заплати на „Данте инвест“ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Д.Й.Г. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул.“Капитан Никола Андреев“№17, ет.4, ап.16 сумата от 396.00 /триста деветдесет и шест/ лв.,
представляваща направените разноски по КАНД №323/2020 год. по описа на
Административен съд Стара Загора.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.