ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
260002 05.01.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
I търговски състав
На пети
януари през двехиляди и двадесет и първа година.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова т.д.№ 769 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на Р.В.К. чрез адв. Д.Д. със съдебен
адрес ***-Б против решение № 156 от 20.06.2020г., постановено по т.д. № 81 по
описа за 2017 г. на Окръжен съд Смолян. В жалбата е направено искане
производството по делото да бъде спряно до произнасянето на Съда на ЕС по дело
С-745/19, което дело е образувано по преюдициални въпроси, свързани с
последиците от неравноправността на клаузи от типовия договор за кредит на „Ю.Б.“ АД и как следва да
процедира съда, когато е поставен в хипотезата да изведе правните последици от
признатата нищожност на тези клаузи.
Постъпила е и насрещна жалба на „Ю.Б.“
АД със седалище и адрес на управление ***, офис 9 срещу решението, в частта, с
която е отхвърлен иска за горницата над 46 558.32 щвейцарски франка до
пълния предявен размер от 49 225.37 щвейцарски франка.
Жалбите са подадени от надлежни
страни по делото срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Извършена е
редовна размяна на книжа, като в отговора постъпил от „Ю.Б.“ АД искането за
спиране е оспорено като неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 631 ГПК се
отнася само за съда, отправил запитването, в конкретният случай Районен съд
София, тъй като именно той се нуждае от тълкуване.
Преди произнасяне по направеното от жалбоподателя
„Ю.Б.“ АД доказателствено искане и насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, съдът счита, че следва да се произнесе по искането
за спиране на настоящото производство.
Същото е основателно и производството
по делото следва да бъде спряно на основание чл.633, във вр. чл. 631, ал.1 ГПК
до произнасянето от СЕС по дело С-745/19, образувано по отправено преюдициално
запитване от РС – София. Съгласно установената практика на ВКС предпоставки за
спиране на делото по чл. 631 от ГПК са налице и в случаите на вече отправено преюдициално
запитване по въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка,
доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и
учреждения в Р България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване,
в който смисъл е и съдебна практика на
ВКС и конкретно Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г.,
Определение № 194/18.06.2020г. по ч.т.д.№ 751/2020г., Определение №
317/27.07.2020г. по ч.гр.д.№ 1413/2020г. Определение № 216 от 14.07.2020г. на
ВКС по ч.т.д. № 1010/2020г., І т.отд., ТК; Определение № 262 от 11.08.2020г. на
ВКС по ч.т.д. № 844/2020г., І т.отд..
Фактът на отправеното от
РС – София / България / преюдициално запитване не се оспорва и се и установява
от приложените към жалбата справка –
Преюдициално запитване на 10.10.2019 г. - РН, ОІ/“Ю.Б.“ – въз основа
на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С – 745/19 с предмет следните
преюдициални въпроси: „Ако се установи, че клауза за
едностранно изменение на лихвения процент по договор за кредит, сключен между
търговец и потребител е неравноправна, допустимо ли е националният съд да
приеме, че дължимата се по договора лихва е фиксирана /въпреки противна
уговорка в първоначалния договор/ в размера, който е определен към датата на
отпускане на кредита?; Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допустимо
ли е националният съд въобще да присъжда лихва при наличие на неравноправна
клауза, която не определя по правомерен начин променливия лихвен процент по
договора?; По какъв начин се отразява на отговора на първите два
въпроса обстоятелството, че в хода на погасяване на кредита потребителя се е
съгласил да се прилага методология за определяне на лихвения процент, която не
съдържа неравноправни клаузи?“.
Поставените за
разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и
конкретно на норми от Директива 93/13/ЕИО и на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и конкретно чл.6, пар.1 от
същия акт и са относими към спора по делото във връзка с наведени възражения за
нищожност на отделни клаузи от договора за банков кредит, поради тяхната
неравноправност, които възражения са обсъдени и намерени за основателни от
първоинстанционния съд. Въз основа на изложеното и отговорите на въпросите в отправеното до СЕС
преюдициалното запитване, касаещи допустимостта на промяна волята на страните
за приложимост на променлива възнаградителна лихва, с прилагането на фиксирана
такава към момента на сключване на договора
са относими към предмета на настоящото въззивно производство, тъй като в
отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за нищожност на чл.3,
ал.1 и ал. 5 от договора, поради неравноправност на предвидената променлива
възмездност на договора, което съдът е
разгледал, а решението на СЕС по
отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на
основание чл. 633 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото
в изрично предвидените в закон случаи. Съответно решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Република България – чл. 633 ГПК. Целта на преюдициалното
запитване има е да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС
на територията на всички държави членки, а разпоредбата на чл. 633 от ГПК
изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд
всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За
спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който
не е отправил преюдициално запитване до СЕС, следва да спре разглежданото от
него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български
съд. Спирането е обосновано само когато се установи, че спорът, който съдът
разглежда, включва и решаването на въпрос, който е поставен с преюдициалното
запитване – какъвто несъмнено е и настоящия случай.
В съответствие с изложеното, съдът
счита, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасянето от СЕС по дело С-745/19, образувано по
отправено преюдициално запитване от РС – София.
Мотивиран от
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по
в.т.д. № 769 по описа за 2020г. на Апелативен съд Пловдив до произнасянето от СЕС по дело С-745/19, образувано по
отправено преюдициално запитване от РС – София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: