№ 117
гр. Русе , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200125 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Логистик Давид Драйв“ ЕООД, против Наказателно
постановление /НП/ № 38-0002309 от 11.12.2020 г., издадено от директора на
Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД „АА“/ - Русе, с което на
жалбоподателя основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАвПр е наложено
административно санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3-
ро от ЗАвПр.
В жалбата се ангажират подробни съображения касателно
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се сочи, че
същото е издадено в нарушение на ЗАНН. В тази насока моли обжалваното
постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Представя писмено становище, с което моли обжалваното
наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно, като поддържа
изложените в тази насока в жалбата подробни мотиви.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 07.01.2021
г., а жалбата е подадена на 14.01.2021 г., видно от приложеното по делото п.к., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 13.11.2020 г. свидетелите Й.П. и Д.Д. – служители на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, извършили комплексна проверка на
транспортно предприятие „Логистик Давид Драйв“ ЕООД, притежаващо лиценз №
20870, валиден до 20.05.2029 г. за международен превоз на товари.
В хода на така извършената проверка свидетелите П. и Д. констатирали, че
дружеството жалбоподател на 07.08.2020 г. е допуснало осъществяването на
международен превоз на товар с водач Ф.Д., с ЛНЧ: ***, който не отговарял на
изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, а именно нямал издадено Удостоверение за психологическа годност, видно от
справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите. Превозът на товара
бил извършен с товарен автомобил от категорията N3 Мерцедес 1846ЛС с рег. №
Р2571ВХ, оборудван с дигитален тахограф Continental тип 1381 и сериен номер
1939502. В тази връзка свидетелят П. съставил АУАН Серия А-2020 № 281456 от
13.11.2020 г., като квалифицирал гореизложеното като нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3
от ЗАвПр. Актът бил предявен на жалбоподателя, като представител на последния
отказал да го подпише. Възражения не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото била възприета фактическо описание и правна
2
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАвПр било наложено
административна санкция в размер на 3000 лева
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН Серия А-2020 № 281456 от 13.11.2020 г., НП № 38-0002309 от
11.12.2020 г., справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите,
трудов договор № 008/14.02.2020 г., копие на лични документи на Ф.Д., 2 бр.
разпечатки от дигитална карта, международна товарителница CMR, и събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Й.П. и Д.Д., които съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена
съвкупност.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав счита, че при съставяне на АУАН-а и на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и конкретно на чл. 42, т.
3, предл. 2 и т. 4 /относно АУАН-а/ и чл. 57, ал. 1, т. 5 /относно НП/ от ЗАНН,
доколкото актосъставителят и АНО не са посочили по ясен начин фактите, очертаващи
къде и по какъв начин е осъществено деянието.
Видно от представените АУАН и НП, същите съдържат информация само къде е
била извършена комплексната проверка, а именно в сградата на РД „АА“-Русе.
Същевременно в АУАН и НП се сочи, че нарушението е осъществено на 07.08.2020 г.,
дата различна от датата на извършване на проверка – 13.11.2020 г, по време на
извършен международен превоз. В тази връзка актосъставителят и АНО е следвало да
установят по какво направление е извършен международния превоз, доколкото
посоченото се явява и мястото на извършване на нарушението. Съдът не споделя
съжденията на жалбоподателя, че е налице неясното касателно датата на
осъществяване на нарушението, доколкото в АУАН-а и НП по ясен начин е направено
разграничение между датата на установяване на нарушението – 13.11.2020 г., и датата
на извършването му 07.08.2020 г., като посоченото се потвърждава и от представените
разпечатки от дигитална карта.
Съдът констатира и неясноти при описване на изпълнителното деяние,
3
доколкото в АУАН-а и НП не е посочено дали международния превоз е осъществен за
обществен превоз или за лична сметка, като посоченото не може да бъде установено и
от представените по делото доказателства. Само по себе си това не би било основание
за отмяна на процесното НП, но съчетано с липсата на посочване на направлението на
осъществения международен превоз и факта, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за допустителство, води до извод за ограничаване правото защита на
жалбоподателя и съответно незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Съдът счита, че е налице и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр,
законодателят е предвидил наказание за всеки, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство
за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Видно от
така изложеното разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр се явява бланкетна, доколкото
изисква установяване на конкретна позитивна разпоредба, която вменява на превозвача
конкретнто задължение. В тази връзка съдът счита, че административно наказателната
отговорност на жалбоподателя правилно е ангажирана за нарушение на разпоредбата
на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, въвеждаща задължение за лицензираните превозвачи да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от Наредба № 11
от 31. 10.2002 г. за международния автомобилен превоз на пътници и товари лицето по
чл. 2, ал. 1, тоест лицензиран превозвач допуска до управление на превозни средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически
годни, а според чл. 58, ал. 1, т. 3 от същата Наредба тази годност се доказва от
водачите чрез притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл. 152 от ЗДвП.
На следващо място разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр урежда
изпълнителното деяние да се осъществи в две възможни отделни форми. Първата от
тях, а именно назначаването на водач, който не отговаря на някое от
законоустановените изисквания, се осъществява чрез активно поведение действие по
сключване на трудов договор с такова лице. Втората форма на изпълнително деяние, а
именно допускането на водач, който не отговаря на изискванията да управлява
превозно средство, с което се извършва превоз, представлява случай на уредено в
закона допустителство, което се осъществява чрез пасивно поведение (бездействие) на
превозвача, който е допуснал извършването на превоз от водач, който не отговаря на
законовите изисквания за тази дейност. Използваната от законодателя съюзна форма
„или“ предполага, че двете форми са предвидени в условията на алтернативност. Така в
хипотезата на сключен договор, при изначална липса на удостоверение, деянието
4
следва да се квалифицира по първата форма. Съответно формата на допустителството
ще е налице ако след назначаването на водач с психологическа годност, се констатира,
че същата впоследствие е отпаднала и въпреки това превозвачът е допуснал
осъществяване на превоз, тоест налице е вторична липса.
В процесния случай по безспорен начин се установи, че дружеството-
жалбоподател е превозвач, притежаващ лиценз № 20870 за международен превоз на
товари и е със седалище и адрес на управление в Република България. Видно от
приложения по делото трудов договор на 14.02.2020 г. дружеството-жалбоподател е
назначило Ф.Д. на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил. От представената
справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите се установява, че до
12.11.2020 г. на Ф.Д. не е издавано удостоверение за психологическа годност. Видно от
така изложеното, налице са били предпоставките за ангажиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя за първата форма на изпълнителното
деяние – назначаване на водач без същият да отговаря изискванията за психологическа
годност. Вместо това, по неясни за съда съображения отговорността на дружеството е
била неправилно ангажирана за допустителство.
С оглед на така констатираните нарушения на материалния и процесуалния
закон, наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002309 от 11.12.2020 г., издадено
от директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД „АА“/ -
Русе, с което на „Логистик Давид Драйв“ ЕООД на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2-ро
от ЗАвПр е наложено административно санкция в размер на 3000 лева за нарушение на
чл. 7а, ал. 2, предл. 3-ро от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5