Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПАВЛОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при участието на
секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан
Гюрчев в.гр.д. № 436 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 185 от 22.05.2019 г., постановено по гр. д. № 682 по описа за
За да постанови решението, първоинстанционният съд е
приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право
юридически факти, а съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост
заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на
процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 10 000 лв., като то не трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като пострадалият не е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния
резултат.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна
жалба на А.Ч., с която се обжалва горепосоченият съдебен акт в отхвърлителната
част за сумата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 29 400
лв. Сочи, че присъденото обезщетение не е справедливо по размер, като съдът не
е съобразил нуждата от ежедневни грижи, които следва да се полагат за
пострадалия, съпътстващите ги ограничения в личен план, които се търпят от
жалбоподателката, както и променената икономическа конюнктура от
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез процесиалния
представител на дружеството – адв. М.Г., в който се сочи, че
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Счита, че така определеното обезщетение напълно репарира претърпените от
жалбоподателката вреди. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението
потвърдено изцяло. Претендира направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание се явява само представителят на А.Ч. – адв. А., като изразява
становище, че поддържа жалбата и наведените в нея доводи за неправилност на
решението в обжалваната част. Претендира направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
От
допуснатите по гр. дело № 682 по описа за
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. Решението не е обжалвано в
частта, с която предявеният иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен за сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, поради което решението – в тази част, е влязло в законна
сила и въззивният съд не дължи произнасяне. След
разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна
страна, настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. К. Ч. с осъдителен
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за сумата в размер на 24 900 лв., представляваща неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП през
периода на действие на Договор за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, материализиран в Застрахователна полица *****,
с период на покритие от 30.11.2012 г. до 29.11.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
В исковата молба се излагат твърдения, че на
26.07.2013 г. съпругът на жалбоподателката - С.Ч., претърпял пътно-транспортно
произшествието по вина на К.М., тъй като последният заспал зад волана, при
което управляваното от него МПС, на прав пътен участък, излязло в дясно извън
пътя и се блъснало в метален стълб. По случая било образувано досъдебно
производство, но същото било прекратено, тъй като Ч. не желаел М. да бъде
подвеждан под наказателна отговорност. Сочи се, че вследствие от настъпилото
ПТП Ч. получил множество наранявания, включително и фрактура на два прешлена на
гръбначен стълб – ЛЗ и Л5, като вече близо пет години той е напълно парализиран
от кръста надолу. Това наложило да ползва инвалидна количка, не можел да извършва елементарни движения, включително да се изправя самостоятелно
от легнало в седнало положение, както и да се грижи за себе си. Така
жалбоподателката била принудена още от първия ден на катастрофата да напусне
работата си и първоначално да пътува до болницата в гр. С., където бил настанен
Ч., а впоследствие и да се грижи за него в дома им. Сочи, че този инцидент оказал
сериозно отрицателно въздействие върху всички сфери от живота ѝ – била
принудена да полага ежедневни грижи за Ч., пропуснала израстването на внуците
си, била ограничена социализацията ѝ, по-голяма част от нейната пенсия
била използвана за закупуване на хапчета, памперси и катетри. Твърди, че
управляваният от М. автомобил имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с период на
покритие до 22.11.2013 г., като моментът на настъпване на ПТП-то попада в
обхвата на застрахователното покритие.
В срока по чл. 131 от ГПК въззиваемият е подал отговор, с който изцяло оспорва така депозираната претенция
както по основание, така и по размер, тъй
като е прекомерно завишен. Възразява срещу изложеното в исковата молба, че се
касае за деликт и че ПТП-то се дължи на вина на водача М.. При условията на
евентуалност претендира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като пострадалият е бил без предпазен колан. Не оспорва обстоятелството, че е
налице застрохователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на лек автомобил „Рено“ модел „Меган Сценик“ с рег. № ******.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетите доказателства
по делото - Констативен протокол за ПТП
с пострадало лице peг. № ЗМ 325 от 29.07.2013 г.
на РУП – Троян; Схема на
местопроизшествието ПТП, станало на 26.07.2013 г.; Постановление
за прекратяване на наказателно производство изх. № 1063 от 05.12.2013 г. на
Районна прокуратура - Троян; Наказателно
постановление №**** от 09.05.2014г. на ОДМВР -Ловеч, РУП – Троян, се
установява, че на 26.07.2013 г. около 06:40 часа С. А. Ч. - съпруг на
въззивницата, е пострадал при пътно-транспортно произшествие в гр.Т*****, на
ул. „*****“ срещу дом № *****. При управлението на лек автомобил марка Рено,
модел „Меган Сценик”, с регистрационен номер *******, водачът К.М.е нарушил
правилата за движение и причинил тежко пътно-транспортно произшествие. Причина
за настъпилото ПТП е обстоятелството, че водачът заспал зад волана, при което управляваното
от него МПС на прав пътен участък излиза в дясно извън пътя и се блъска в
метален стълб. По случая е образувано досъдебно производство № 325/2013г. по
описа на РУ - Полиция гр.Троян. Ч. се възползвал от правата си по чл. 343, ал.
2 от НК и поискал прекратяване на образуваното наказателно производство. С
постановление изх. № 1063/05.12.2013г. на Районна прокуратура - гр. Троян
наказателното производство е прекратено. При прекратяване на наказателно
производство на К.М.е съставено Наказателно постановление №**** от
09.05.2014г., с което му е наложено наказание за ПТП-то, от което съпругът на въззивницата
е пострадал. Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
По
делото не се спори, а и видно от полица „Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с № *****, с период на покритие 30.11.2012 г.
до 29.11.2013 г., за лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик”, с
регистрационен номер *****, собственост на К.А.Д., управляван на 26.07.2013 г.
от К.С.М., е имало валидна застраховка към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
За
доказване на твърденията, изложени в исковата молба, жалбоподателката е
ангажирала гласни доказателства – свидетелката М.С.Ч.-дъщеря на въззивницата. М.
Ч. дава подробни показания относно необходимостта от полагане на непрекъснати
грижи от страна на майка й към пострадалия й баща, който е изцяло неподвижен в
следствие на наестъпилото през
По искане на ответника е
разпитан като свидетел деликвента К.С. М.. Същият сочи в своите показания, че
той е управлявал лекия автомобил и е причинил ПТП, при което е пострадал С.Ч.,
който се е возил на задната седалка, в дясно. Не може да посочи дали Ч. е бил с
поставен предпазен колан, като твърди, че от общо четиримата пътуващи в
автомобила, той не е възприел кой е с поставен колан, освен, че той като водач
е бил поставил такъв. М. пояснява, че към датата на настъпване на ПТП са били в
близки приятелски отношения със С.Ч., като семейно са се събирали, но след това
М. е преустановил контактите си с тях. Споделя, че е виждал С.Ч., който се
придвижвал чрез инвалидна количка с помощта на съпругата си.
Жалбоподателката А.Ч. е дала
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, в които подробно изброява грижите, които
полага 24 часа в денонощието за
обслужване на пострадалия ѝ в ПТП-то съпруг. Заявява, че и двете й дъщери
са налага да й помагат. Излага, че е принудена да стои в къщи със съпруга си и
единственото й развлечение е да отиде до аптеката и да стоят със съпруга си на
терасата на апартамента. Твърди, че
изцяло е променен начина й на живот след инцидента, който определя като „затворник в собствената си къща“.
Настоящата инстанция се солидаризира с
проверяваната, като кредитира показанията на разпитаните свидетели като
последователни, логични и непротиворечиви помежду си. При съобразяване на
показанията на свидетелката Маринела Ч. и двете инстанции са отчели възможната
заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК, но не констатира противоречия със
събраните доказателства.
По делото е изискана
медицинската документация за лечението на съпруга жалбоподателката - С.А.Ч..,
от които се установява, че след настъпване на ПТП-то същият е бил лекуван в следните
болнични заведения:
- МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД гр.
София, където е лекуван в Клиниката по неврохирургия в периода от 26.07.2013 г.
до 19.08.2013 г.
- МБАЛ „гр. Троян" ЕООД,
отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“, където е лукаван в периода
23.10.2013 г. до 07.11.2013 г.; и в
периода 12.12.2013 г. до 21.12.2013 г.
- МБАЛ „Проф. д-р Параскев
Стоянов“ АД гр. Ловеч, отделение за „Физикална и рехабилитационна медицина“;
където е лекуван в периода 11.11.2013 г. до 18.11.2013 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.
Съгласно
чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да
бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка между деянието и вредите и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. По делото се установи, че не
е налице влязла в сила присъда, споразумение или решение по чл. 78а от НК,
поради което жалбоподателката не може да се ползва от разпоредбата на чл. 300
от ГПК.
Не е налице спор, че е налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с регистрационен номер *****. С оглед на обстоятелството,
че посоченото МПС е собственост на К.Д., а е управлявано от К.М., съдът
съобрази разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 1 от КЗ /отм./, в която е разяснено,
че терминът застраховани лица включва освен собственикът на МПС-то, така и
всяко лице, което го ползва на законно основание. От наличните доказателства по
делото не се констатира владението на процесното МПС да е установено чрез
престъпление, поради което водачът М. се явява застаховано лице по смисъла на
КЗ /отм./.
На
следващо място въззивната инстанция се съгласява с районния съд, че от
наличната по делото доказателствена съвкупност – в частност Констативен
протокол за ПТП с пострадало лице peг. № ЗМ 325 от 29.07.2013 г.
на РУП – Троян и Схема на местопроизшествието
ПТП, се установява наличието на противоправно деяние. Така на 26.07.2013 г. С.А.Ч..
- съпруг на въззивницата, е пострадал при пътно-транспортно произшествие, като
при управление лек автомобил марка Рено, модел „Меган Сценик”, с регистрационен
номер *****, водачът К.М. е нарушил правилата за движение, при което
управляваното от него МПС на прав пътен участък излиза в дясно извън пътя и се
блъска в метален стълб. Съдът отбелязва, че протоколът за ПТП и протоколът за
оглед на местопроизшествието, съставени от длъжностни лица в кръга на
служебните им задължения, съставляват официални документи по смисъла на чл. 179
от ГПК. Доколкото не са оспорени в процеса, както е и в настоящия случай, те се
ползват не само с обвързваща съда доказателствена сила относно авторството на
материализираното в съдържанието им изявление на длъжностното лице, но и с
материална доказателствена сила и съставляват доказателство за изявленията пред
съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия. В
тази насока е и константната практика на ВКС – Решение № 85/28.05.2009 г. по
т.д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение №
24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о. Следва да се отбележи,
че констатираното в протоколите се припокрива и с показанията на свидетеля М. и
доколкото по делото липсва възражение от ответната страна, съдът изцяло
възприема посоченото в тях. Що се отнася до актовете на органите на досъдебното
производство, независимо, че са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, те не представляват доказателство за механизма на ПТП-то и за поведението
на участниците в него, поради което и нямат задължителна сила за гражданския
съд – Решение № 45/15.03.2011 г. по т.д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II, т.о.
Във
връзка с причинените вреди от настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка
между деликта и вредите по делото са били представени само писмени
доказателства – медицинска документация, като не е поискано
допускането на съдебно-медицинска експертиза. Следва да се посочи, че в
процесния случай жалбоподателката, доколкото претенцията ѝ се основава на
претърпени от нея вреди, е трябвало да докаже и че неимуществените ѝ
вреди – болки и страдания, са пряка и непосредствена вреда от уврежданията на Ч..
Тоест, че е налице една непрекъсваема причинно-следствена връзка по оста ПТП-получените
увреждания от Ч.-вреди на жалбоподателката от състоянието му. По делото по
безспорен начин се установи единствено, че Ч. страда от увреждания, довели до
95 % процента инвалидност, но не и че тези увреждания са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото ПТП. Наличието на причинно-следствената
връзка между ПТП-то и констатираните наранявания не може да бъде установено от
съда на база на свидетелските показания и наличните писмени доказателства,
доколкото изисква специални знания, с които съдът не разполага. В тази насока
следва да се посочи, че констатациите в протокола за ПТП и протокола за оглед
на местопроизшествието могат да се ползват само за настъпилите увреждания по
автомобила, каквато не е настоящата хипотеза, но не и за установяване на
нараняванията на пострадалите. Посоченото обезсмисля изследването на въпроса
дали има пряка причинно-следствена връзка между увреждането на Ч. и вредите на
жалбоподателката.
На
следващо място претенцията на Ч. излиза извън субективните предели на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото тя не е
„пострадало лице“ или „увредено лице“ по смисъла чл. 265 от КЗ /отм./.
Настоящата инстанция не споделя и становището на проверяваната инстанция, че
жалбоподателката се явява трето лице по смисъла на чл. 267 от КЗ /отм./,
доколкото тя не се е намирала нито в превозното средство, нито извън него при
настъпване на ПТП-то, както и твърдените вреди да са настъпили при управлението
или използването на МПС-то. Съдът съобрази и ТК № 1 от 21.06.2018 г. по т.д. №
1/2016 г., с което върховната инстанция е приела, че право на обезщетение за
неимуществени вреди имат близките на пострадалия, но само при причинено
непозволено увреждане смърт.
На база изложеното съдът счита, че
доколкото не се установиха предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя исковата претенция на жалбоподателката се явява неоснователна. С
оглед на разпоредбата на чл. 269, изр. 2-ро, а именно, че по въпросите за
правилността на обжалвания съдебен акт съдът е обвързан от наведеното в жалбата,
то въззивната жалба на А.Ч. следва да бъде оставена без уважение, а решението
потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
С
огледа изхода на спора претенцията за разноски на жалбоподателката се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В отговора на въззивната
жалба въззиваемото дружество е направило искане да му се присъдят съдебно-деловодни
разноски, но не е представило документ за действително направени такива, поради
което на основание т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. претенцията му
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 185 от 22.05.2019 г., постановено по гр. д. № 682 по описа за
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото Решение да бъде връчен на
страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2……………………..