Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 11.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в закрито заседание на единадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като
разгледа ч.гр.д.№ 1 358 по описа за 2021 година, докладвано от съдия ... и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. №271935/01.02.2021г. от длъжника „Т.С.“ ЕАД
срещу постановление от 07.12.2020г. постановено по изпълнително дело №
20207850400249, с което е оставено без уважение направеното възражение с вх. №
1789/03.12.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД относно определените разноски от 400
лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
- „Т.С.” ЕАД поддържа, че определеният
размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с факта, че към момента на
изпращане на поканата е извършено само действие по образуване на изпълнителното
дело и следователно не се дължи възнаграждение на адвокат по т. 10.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на
изпълнително дело. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали определения
адвокатски хонорар до посочения минимум от 200 лв. и съответно таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ. Претендира направените разноски за настоящото производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Взискателят
– „С.У.” ЕООД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение. В него
се поддържа, че размерът на договорения и заплатен адвокатски хонорар е
определен коректно, поради което жалбата е неоснователна. Посочва, че освен образуване на
изпълнителното дело са извършени и други процесуални действия от пълномощника
на взискателя / молба – до ЧСИ за отказ
от посочените способи за принудително изпълнение и определяне на нови такива,
като са посочени и конкретни банкови сметки , както и депозиране на становище/.
Претендира направените разноски за настоящото производство, за което е приложен
списък по чл. 80 от ГПК.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за
неоснователност на частната жалба. В него е посочено, че с вх.
№1740/26.11.2020г. е получено съобщение от ЦКБ АД, че е преведена сума по
делото, на основание наложен запор от ЧСИ.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалвания акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводи и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Изпълнително
дело № 20207850400249 е образувано въз основа на молба подадена на 16.11.2020г.
с вх. № 1633 от „С.У.“ ЕООД, в качеството му на взискател, чрез пълномощника му
адв. М.Л.Л., срещу „Т.С.“ ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 26.05.2020г. по гр.д. № 65414/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 35 състав, съгласно който „Т.С.”
ЕАД е осъдена да заплати на адв. Н.И.И.сумата от 44,76 лв. – представляващи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Към молбата е
приложен договор за цесия от 24.07.2020г. сключен между Н.И.И.и „С.У.” ЕООД, с
който описаното в изпълнителния лист вземане се прехвърля на посоченото
дружество.
Молбата за
образуване на изпълнителното дело е подадена от адвокат М. Л., за когото е
приложено към нея пълномощно и споразумение за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., платими по банков път, за което е представено и преводно
нареждане /страница 7 от изпълнителното дело/.
На 18.11.2020г.
е подадена молба от процесуалния представител на взискателя, в която се оттегля
искането за извършване на посочените в молбата за образуване на изпълнително
дело изпълнителни способи и е посочен нов изпълнителен способ – запор върху
банковите сметки на длъжника в Ц.К.Б.АД.
На
18.11.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която
са вписани като разноски 400 лв. адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 54, 44 лв.
На
18.11.2020г. е изпратено запорно съобщение до „ЦКБ” АД от съдебния изпълнител.
На 26.11.2020г. е
постъпило писмо с вх. №1740 от „ЦКБ” АД /страница 13 от изпълнителното дело/, в
което е посочено, че сумата, вписаната като дължима по процесното изпълнително
дело е преведена на съдебния изпълнител.
На
25.11.2020г. е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника.
На 03.12.2020г.
е подадено възражение от длъжника, с вх. №1789 относно определените разноски от
400 лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 54, 44 лв.
На
03.12.2020г. е изпратено съобщение до взискателя за възражението от страна на
длъжника с вх. № 1789/03.11.2020г.
На
07.12.2020г. взискателят „С.У.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М.
Л., подава становище с вх. № 1820.
С
обжалваното постановление от 07.12.2020г. съдебният изпълнител е отказал да
редуцира размера на дълга по отношение на адвокатското възнаграждение и
съответно т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Обжалваният
акт е съобщен на длъжника на 09.12.2020г.
При така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Подадената
жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за
обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на
длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство.
Процесното
изпълнително дело не се отличава с
фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а
съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – при
материален интерес до 1 000 лв. – 200 лв.
В
конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя освен
депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело има подадена и молба,
в която е направено искане събирането на вземането да се извърши чрез налагане на запор на банковите сметки на
длъжника. И от представеното писмо на страница 13 от изпълнителното дело е
видно, че именно в резултат на така предприетия изпълнителен способ е преведено
по сметка на ЧСИ задължението на длъжника.
Жалбоподателят
посочва, че към така определения размер на адвокатско възнаграждение не следва
да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Съгласно
чл. 426, ал. 2 от ГПК в молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят следва да посочи начин на изпълнение, като е допустимо те да бъдат
повече от един и съответно в хода на производството да се посочват и други
начини. Видно от данните по делото, на 16.11.2020г. е подадена първоначалната
молба за образуване на изпълнителното дело и след два дни на 18.11.2020г. втора
молба, в която взискателят е заменил първоначално посочените начини на
изпълнение с други. В срока за доброволно изпълнение, чрез осъществен посочения
във втората молба способ – запор на банковата сметка на взискателя, е събрана
дължимата сума. При тези факти, настоящият съдебен състав счита, че подаването
на втората молба от взискателя не може да бъде тълкувана като действие по т.
10.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като е направена преди изтичане на срока за доброволно изпълнение и без да са
били изобщо осъществени първоначално посочените начини на изпълнение, които
евентуално да са били неефективни. При така приетото от съдебния състав,
следва, че на взискателя не следва да се определя и адвокатско вънаграждение по
т. 10.2 от посочената Наредба.
Предвид
изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което същото следва да
бъде намалено до посочения размер.
Относно второто
възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно поканата за доброволно
изпълнение е: 44,
76 лв. – съгласно представения изпълнителен лист, 200 лв. – адвокатско
възнаграждение, 5, 91 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 3 лв.
– банкови такси или общо 253, 67 лв. Относно този размер на задължението съгласно т. 26,
б. „б” от ТТРЗЧСИ таксата е 25, 37 лв. без ДДС или 30, 44 лв. с ДДС. С оглед на
така направените изчисления настоящият съдебен състав приема, че и в тази част
жалбата е основателна и следва да бъде намален първоначално определения размер
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 54, 44 лв. на 30, 44 лв.
Относно направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79,
ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три
изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно
изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото
производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното
му искане следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 07.12.2020г. постановено по изпълнително
дело №20207850400249, в частта, в която е оставено без уважение направеното
възражение с вх. №1789 от 03.12.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД относно
определените разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от
ТТРЗЧСИ – 54, 44 лв. по посоченото изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.
№1932/18.11.2020г. по изпълнително дело №20207850400249 разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателите от 400 лв. на 200 лв. и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 54, 44 лв. на 30, 44 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.