Определение по дело №348/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 август 2009 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20091200100348
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

229

Година

22.11.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.24

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Николина Александрова

Мария Дановска Кирил Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно гражданско дело

номер

20065100500193

по описа за

2006

година

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК.

С решение № 12/31.03.2006 г., постановено по гр.д. № 97/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Костадин Георгиев Дочев от гр.Кърджали против “Делта секюрити груп” ЕООД – гр.София искове: с правно основание чл.128 от КТ за сумата от 1 300 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 15.11.2004 г. до 24.06.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; с правно основание чл.245, ал.2 от КТ за сумата от 80 лв., представляваща лихва за периода от 24.06.2005 г. до 27.12.2005 г.; с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 300 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2004 г. до 24.06.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 20 лв., за периода от 24.06.2005 г. до 27.12.2005 г., като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Костадин Георгиев Дочев, който го обжалва като незаконосъобразно. В жалбата си сочи, че ответникът не представил необходимите документи, установяващи трудовото му правоотношение. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си. Моли съда да присъди претендираните от него суми въз основа на допълнителното заключение на вещото лице.

Въззиваемата страна “Делта секюрити груп” ЕООД – гр.София, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна.

От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение изх. № 009/03.08.2005 г., изх. № 5/31.11.2005 г., издадени от “Делта секюрити груп” ЕООД – гр.София, както и извлечение от регистър на трудовите договори се установява, че въззивникът е работил по трудов договор във въззиваемото дружество.

От писмените заключения на вещото лице Татяна Шопова по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които настоящата инстанция приема, се установява, че неизплатеното брутно трудово възнаграждение на въззивника на база 200 лв. месечно възнаграждение за времето от 15.11.2004 г. до 24.06.2005 г. е в размер на 1 4 72.70 лв. Мораторната лихва върху така определеното неизплатено брутно трудово възнаграждение за времето от 01.12.2004 г. до 30.06.2005 г. е в размер на 50.05 лв. Обезщетението на неизползуван платен годишен отпуск съгласно чл.155, ал.4 от КТ за времето от 01.01.2004 г. до 24.06.2005 г. е в размер на 30 работни дни, равняващи се на 272.70 лв.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.86 от ЗЗД и чл.224, ал.1 от КТ са основателни. Твърденията на ищеца относно съществуването на трудово правоотношение, неизплащането на договореното трудово възнаграждение и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск следва да бъдат приети за установени на основание чл.128, ал.2 от ГПК, тъй като въззиваемото дружество е създало пречки за събирането на допуснати от съда доказателства. Така, ответникът не е представил личното трудово досие на ищеца, което е необходимо условие за установяване на всички факти и обстоятелства. Нещо повече, въззиваемото дружество не е оказало съдействие и на вещото лице Татяна Шопова, видно от представените заключения. Ето защо предявените искове са основателни. По отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ то той е изцяло основателен и доказан. Така, съгласно заключението на вещото лице Татяна Шопова дължимото трудово възнаграждение е в размер на 1 472.70 лв., а претендираното от ищеца възнаграждение е в размер на 1 300 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло, а решението на Кърджалийския районен съд в тази му част отменено. Искът за заплащане на мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение е основателен до размера на 50.05 лв., а искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е основателен до размера на 272.70 лв. съгласно заключението на вещото лице Татяна Шопова, което налага отменяването на обжалваното решение в тези части. Що се отнася до иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД относно заплащане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, то този иск е основателен, но недоказан и следва да бъде отхвърлен, а решението на Кърджалийския районен съд в тази му част следва да бъде оставено в сила. Това е така защото въззивникът не е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза за изчисляване на размера на обезщетението за неизпълнение на парично задължение, поради което размерът на този иск не може да бъде определен.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 12/31.03.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 97 по описа за 2006 г. на същия съд: в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ и цена 1 300 лв., вместо което въззиваемото дружество да бъде осъдено да заплати на въззивника сумата в размер на 1 300 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от 15.11.2004 г. до 24.06.2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за времето от 24.06.2005 г. до 27.12.2006 г., за разликата до 50.05 лв., вместо което въззиваемото дружество да бъде осъдено да заплати на въззивника сумата в размер на 50.05 лв., представляваща законна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за времето от 24.06.2005 г. до 27.12.2006 г.; в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2004 г. до 24.06.2005 г. за разликата до 272.70 лв., вместо което въззиваемото дружество да бъде осъдено да заплати на въззивника сумата в размер на 272.70 лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2004 г. до 24.06.2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 90 лв., съразмерно на уважените искове. Следва също така въззиваемото дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали д.т. върху уважените искове в размер на 64.91 лв., както и разноски в размер на 60 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице.

Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 12/31.03.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 97 по описа за 2006 г. на същия съд, в частта:

1. с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128, т.2 от КТ и цена 1 300 лв.;

2. с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за времето от 24.06.2005 г. до 27.12.2006 г., в частта и за разликата до 50.05 лв.;

3. с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2004 г. до 24.06.2005 г. в частта и за разликата до 272.70 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА “Делта секюрити груп” ЕООД – гр.София, район “Средец”, ул.”Христо Белчев” № 2, БУЛСТАТ ********* да заплати на Костадин Георгиев Дочев от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.15, ап.36, с ЕГН ********** сумата в размер на 1 300 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от 15.11.2004 г. до 24.06.2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2005 г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 50.05 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за времето от 24.06.2005 г. до 27.12.2006 г., както и сумата в размер на 272.70 лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2004 г. до 24.06.2005 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2005 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА “Делта секюрити груп” ЕООД – гр.София, район “Средец”, ул.”Христо Белчев” № 2, БУЛСТАТ ********* да заплати на Костадин Георгиев Дочев от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.15, ап.36, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 90 лв., съразмерно на уважените искове.

ОСЪЖДА “Делта секюрити груп” ЕООД – гр.София, район “Средец”, ул.”Христо Белчев” № 2, БУЛСТАТ ********* да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали д.т. върху уважените искове в размер на 64.91 лв., както и разноски в размер на 60 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1. 2.