МОТИВИ
по НОХД № 440/2019 г. по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение
Русенска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство №1151/2019 г. по описа на РОП срещу К.М.С. за това, че:
-на 28.03.2019 год., в гр. Р. и
гр. Д. м., обл. Р., отвлякъл М.С.М. - престъпление по
чл. 142, ал. 1 от НК.
-на 28.03.2019 год., в гр. Д.м., обл. Р., се съвкупил с лице от женски пол - М.С.М. като я
принудил към това със сила - престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК
В съдебно заседание
представителят Русенска окръжна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита
същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира К.С. да бъде признат
за виновен по така повдигнатите му обвинения и моли при определяне на
наказанията за двете извършени престъпления да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността обстоятелства предходните му четири осъждания, отразената в СПЕ
негова личностна структура, начина на
извършване на деянието, начина на вземане на решението за извършване на всяко
от престъпленията и мотивите за осъществяването им. В този смисъл моли на С. за
извършеното престъпление по чл.142, ал.1 от НК да бъде определено наказание лишаване
от свобода в размер на над предвидения от закона минимум, а именно - четири
години и шест месеца, което след редуцирането му по реда на чл.58а от НК да
бъде фиксирано на три години, което счита, че би изпълнило, както целите на
индивидуалната превенция, така и целите на генералната превенция. По отношение
на наказанието за осъществен състав на престъпление по чл.152 от НК предлага
отмерване на наказание лишаване от свобода отново над установения в
наказателния закон минимум, а именно – три години лишаване от свобода. Моли и
да се наложи общо наказание по отношение на подс. С.
– най-тежкото между отмерените му, което следва да се търпи ефективно при
съответния режим. Счита, че съдът следва да се произнесе и по реда на чл.53 от НК и развива подробни съображения в последната насока.
С определение от разпоредителното
съдебно заседание на 11.12.2019 г. съдът е конституирал в качеството на частен
обвинител М.С.М., констатирайки позитивното наличие на визираните в чл.76 и сл.
от НПК предпоставки.
Повереникът на частния обвинител – адв. П. подкрепя тезата на прокуратура за доказаност на
обвинението спрямо подс. К.С.. Същевременно развива
съображения, че извършените от негова страна деяния са при превес на отегчаващи
вината обстоятелства и при липса на смекчаващи такива. Конкретизира, че при него липса самокритичност,
че същият е събраните по делото писмени доказателства е видно, че същият е
осъждан многократно, както и че срещу него са водени проверки във връзка с подобен
тип деяния. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства сочи още изключително лошите характеристични данни
и изключителната тежест на извършеното
престъпление. Счита, че при индивидуализацията на наказанията по двете
предявени обвинения, съдът следва да наложи наказания ориентирани към
максималния размер. Претендира и разноските в производството.
Частният обвинител М.С.М. се
присъединява към доводите на повереника си.
Упълномощените защитници на подс. С. адв. А.С. - РАК и адв. Д.М. поддържат, че предвид спецификата на
диференцираната процедура не следва да се оспорват фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърдят допуснати в предсъдебната фаза съществени процесуални нарушения. Развиват
съображения, че в случай, че съдът счете, че фактическото обвинение съответства
на дадената от органите на досъдебното производство правна квалификация, то
съдът следва да признае подсъдимият за виновен и да индивидуализира наказанията
за престъпленията по чл.142, ал.1 и чл.152, ал.1 от НК. Сочат, че като
смекчаващи отговорността обстоятелства в конкретния случай следва да се отчетат
сравнително младата възраст на подсъдимия, фактът че до задържането му същият е
полагал труд, както и безспорно установеното, че К.С. се е ползвал с една
изключително добра характеристика и с добро име в обществото.
Твърдят още, че случилото се не е
типичния случай, в който може да се твърди, че следва да бъде прилагана цялата
строгост на закона с оглед вида на съответните престъпления. Конкретизират, че
съдът следва да вземе предвид спецификите на етноса към който принадлежи
подсъдимия и установеното наличие на трайни отношения между частната обвинителка и подсъдимия.
В обобщение считат, че
наказанията на подс. С. следва да се индивидуализират
при констатирано наличие само и единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства - в минималния размер предвиден в съответните текстове от
особената част на наказателния кодекс.
С оглед изложеното досежно отчетените
смекчаващи обстоятелства и конкретната личност на подс.
С. намират, че целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати ако на същия
бъде отмерено общо наказание, чието изтърпяване да бъде отложено за за срок, който съдът прецени за справедлив и адекватен.
Подсъдимият К.С. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли съдът да постанови
справедлив съдебен акт.
Съобразявайки разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт:
На 06.12.2018 год.
св. М.С.М. навършила пълнолетие, но живеела заедно със семейството си в гр. Р.,
бул.„Л.“ №***. През месец март 2019 год. тя у. в ПГЕЕ
„А.А.“ – гр. Р..
Св. М.М. и подсъдимият К. С. се познавали, като в периода 2017
год. – 2018 год. при знанието и разрешението на родителите на св. М. те
поддържали и изключително близки отношения. В края на 2018 год. отношенията помежду
им били преустановени, а няколко месеца по-късно св. М.М.
започнала връзка с друг мъж. Подсъдимият разбрал за това, но не го приел и
смятал, че раздялата им не е окончателна. По тази причина, на няколко пъти през
м. март 2019 год. той посещавал град Р., с цел да види и да разговаря със св. М..
Избирал обществени места, за които знаел че се намират по пътя и за училище или
около сградата на ПГЕЕ „А.А.“
– гр. Р., а междувременно я търсел по телефона и чрез комуникационни интернет
програми. Многократно настоявал да разговарят за отношенията си. От своя страна
св. М. не желаела да контактува с подсъдимия и се надявала той загуби интерес
към нея. Многократните му опити за срещи и контакт притеснили св. М., която споделила
за това с м. си - св. И.И..
Последната също се притеснила и през
известен период от време те разговаряли по телефона по няколко пъти на ден. Междувременно
подс. С. не само, че не загубил интерес към св. М., а
напротив - започнал да я търси още по
настойчиво, опитвайки се да провокира среща между двамата. Потърсил я и в
началото на м. март 2019 год. - за да й честити празника „8 март“. В края на същия
месец той решил, че трябва да я принуди да говори с него и дори да има интимни
отношения с нея.
В изпълнение на
това решение, на 28.03.2019 год., около 07.18 часа подс.
К.С. *** с л.а. „БМВ“, мод. „**“ с рег. № СВ **** ВС. Паркирал в локалното платно на бул. „Л.“ -
срещу сградата на „Б. б.“ АД – Р., тъй като знаел, че на път за училище св. М.
минава оттам.
На същият ден - в
08.29 часа, св. М.М. вървяла към сградата на ПГЕЕ „А. А.“ – Р. и достигнала до мястото, на което обв. К.С. бил спрял автомобила си. От своя страна
подсъдимият, след като я видял слязъл от автомобила си и я хванал здраво за
лявата ръка. Започнал да я дърпа към колата като й заявил, че само иска да
разговарят. Св. М. му отговорила категорично, че не желае да разговаря с него и
че иска той да я пусне и да я остави да продължи към училището си. Въпреки отказа
и подсъдимият продължил да я дърпа, след което я вкарал насила през задната
лява врата - на задната седалка в превозното средство. Непосредствено след това
той ударил няколко пъти главата й в подлакътника,
между предните две седалки на автомобила, след което влязъл във вътрешността му
и седнал на шофьорското място. С дясната си ръка хванал св. М. за косата, като
междувременно взел мобилния и телефон. Докато я държал за косата подс. С. натиснал свидетелката надолу към подлакътника и отново ударил неколкократно
главата и в него. При това той отскубнал косми от главата и, които те падали в
купето на автомобила. Подсъдимият заключил вратите на превозното средство и
потеглил в посока гр. . м., обл. Русе. Първоначално св.
М. се опитала да вика и така да потърси помощ, но подс.
С. я удрял по лицето с шамари и юмруци, при всеки неин опит да си надигне
главата или да се изправи. Така силно наранил устната й, от която започнало да
тече кръв. В един момент св. М. попитала обвиняемия къде я води и кога ще я
върне обратно, при което той й заявил, че трябва да разговарят, че ще правят
секс и едва тогава ще я върне обратно. Подсъдимият говорил на висок тон,
агресивно и заплашително.
След като
автомобилът управляван от подсъдимият навлязъл в землището на село Б., обл. Р., подс. К.С. спрял колата
в близост до гора. Мястото било безлюдно, извън
населено място. Там подсъдимият обяснил на св. М.М.,
че иска да му стане булка, поради което трябва да я заведе в дома си, да правят
секс и да кажат за това на родителите си. Посочил още, че първо щял да я
представи на майка си - св. Р.Я.С. като бъдещата и снаха. Св. М. категорично
заявила, че не иска да прави секс с него, а иска да се прибере. В един момент подс.С. излязъл от автомобила и накарал св. М. също да
излезе и да седне на седалката на водача. Веднага след това той седнал на
предната дясна седалка, хванал я за косата отзад и я накарал да приведе
автомобила в движение и да го управлява до град Д. м., обл.
Р.. Заявил и още, че дори и да се оплаче в полицията, след излизането си от
затвора ще я убие. Св. М. била силно уплашена и изпълнила указанията на подсъдимия,
като привела автомобила в движение в указаната и посока, въпреки че нямала опит
като правоспособен водач на МПС. Така двамата достигнали до дома на подсъдимия
в град Д. м., обл. Р., ул. „Г.Р.”, № *. При спирането
на колата, пред къщата на подс. С., той излязъл пръв
и извел св. М.М. от автомобила, като я хванал за
ръката и я бързо я издърпал навътре в двора, а по-късно и в къщата. Св. М. се
опитала да му се противопостави, но не успяла, тъй като подсъдимият бил по-едър
и силен от нея. Докато я влачел към къщата, тя успяла да се хване с ръце за
входната врата, но подсъдимият С. я издърпал във вътрешността на жилището. През
цялото време св. М. плачела и подс. К.С. решил да й
даде вода в стъклена чаша с надпис „SMIRNOFF“. След това подсъдимият заключил
входната врата, хванал отново св. М. за ръката и я издърпал в спалнята си. При
влизането им в тази стая, той я хванал с едната си ръка за косата, а с другата
я ударил с юмрук по лицето, след което я хвърлил върху леглото. Съблякъл
дрехите и, обърнал я с гръб към себе си, стиснал я силно с ръка за половия
орган, след което вкарал половия си член във влагалището и и осъществил полов
акт с нея. Започнал за се движи в нея с възвратно-постъпателни движения, но еякулирал в ръката си. През цялото време държал с едната си
ръка св. М. или за косата, или за ръцете, които силно извил зад гърба и - за да
не може да му оказва съпротива. Докато траел половия акт св. М. плачела и молела
подс. С. да спре и да я остави. Това допълнително го
ядосало и той продължил да я заплашва – като изисквал от нея да мълчи и да му
се подчинява или в противен случай отново щял да я удари. В резултат на
действията му, извършени за да я накара да му се подчини, подс.
С. многократно, силно издърпвал косата на св. М.М. и
така отскубнал кичур от косата и, както и сноп косми от интимната област на
тялото й, които паднали на леглото, а върху калъфката на една от възглавниците,
намираща се отдясно, покапала кръв от лицето на свидетелката. След половия акт подсъдимият
наредил на св. М.М. да се измие и да се облече и
казал, че ще я заведе в дома й. Дал й да се избърше с бяла хавлиена
кърпа, а отскубнатия кичур коса от главата и подс. К.С.
свил на топка и хвърлил в кошчето за боклук в къщата. С ударите, които подсъдимият
нанесъл по лицето на свидетелката той и причинил точкови кръвоизливи, охлузвания
и кръвонасядания по лицето. От дърпането, блъскането
и притискането на ръцете и извити зад
тялото св. М. получила кръвонасядания по дясната
мишница и по двете лакетни стави.
Междувременно св. И.И. се опитала на няколко пъти да се свърже с дъщеря си, но
не успяла. Това я накарало да реши, че св. М. е държана някъде противно на
волята си и веднага се усъмнила в подсъдимия. Започнала да звъни както на
телефона на подс. С., така и на телефона на св. М.М.. Подс.К.С., не само не
отговорил на позвъняванията й, но и не позволявал на свидетелката да вдигне
своя телефон. Това накарало св. И. да накара съпруга си незабавно да тръгнат с
автомобил към дома на подсъдимия. Едва след като приключил с действията си по
осъществяването на принудителния полов акт със св. М.М.
подс. С. отговорил на телефонното повикване на майка
си – св. Р.С., която му казала, че разбрала, че близки на св. М. били с няколко
коли в гр. Д.м. и го търсели. Подсъдимият се ядосал и поискал от св.М. да се
обади на майка си и да я успокои, че всичко е наред. Тъй като била силно изплашена от поведението и
действията на подсъдимия тя изпълнила нарежданията му. Междувременно родителите
на св. М. вече били пристигнали с автомобила си в гр. Две могили и по
настояване на подсъдимия се уговорили, всички да се срещнат в центъра на гр.
Две могили. След това двамата се качили в автомобила на подсъдимия и се
насочили към централната част на града. Когато св. М. видяла автомобила на
родителите си слязла и отишла при тях. Веднага обяснила на майка си какво й се
случило. Св. И.И. реагирала агресивно спрямо подсъдимия,
като срещата между тях била видяна от св. К.Н.Л., св. Е.А.Е. и св. Х.С.Я..
Непосредствено след това св. М.М., придружена от
родителите си посетила РУ - Д. м. при ОД на МВР - Русе и подала сигнал за извършено
от подсъдимия.
С протокол за оглед
от 28.03.2019 г. на жилището на подс. С. *** били
иззети кичур тъмни нишковдини обекти - от кош за
боклук в дома на обв.К.С., множество тъкми нишковидни
обекти- от чаршаф в спалнята, калъфка за възглавница, три дактилоскопни
следи от стъклената чаша с надпис SMIRNOFF и част от нокът
На същата дата бил
извършен и оглед на автомобила на подс. К.С., от
вътрешността на койтобили иззети нишковидни обекти.
От изготвената
съдебномедицинска експертиза в рамките на досъдебното производство по отношение
на подс. К.С. били установени травматични увреждания
– охлузване в областта на дясна мамила и одраскване на лява седалищна област,
резултат от действието на твърди тъпи предмети.
От изготвената
съдебномедицинска експертиза в рамките на досъдебното производство по отношение
на св. М.М. били установени травматични увреждания –
отскубване на коса, точкови кръвоизливи по лицето в ляво, охлузване на лицето в
дясно, кръвонасядане и охлузване на долния клепач на
дясното око, повърхностно нараняване и кръвонасядане
на лигавицата на долната устна в ляво, точковати
кръвоизливи по дясна мишница и в областта на двете лакетни
стави, счупване на нокътната плочка на трети пръст на
дясната ръка. Тези увреждания били резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и сили насочени по посока на свободния
край на космите на главичното окосмяване. Същите са
причинили на св. М. болка и страдание. При св. М.М. била
установена пръстеновидна девствена ципа с гънки и естествени щърбини, със стара дефлорационна щърбина. Външните полови органи, анусът и перианалната област били без видими следи от травматични
увреждания. Установеното анатомично състояние на половия орган на М. допускало
извършване на вагинален полов акт и без да останат видими следни от увреждания.
При микроскопично изследване на натривка от влагалищен секрет, иззета от вещото
лице при извършения преглед не били установени
сперматозоиди.
От
съдебномедицинските експертизи на веществени доказателства било установено, че е възможно кръвта по калъфката на
възглавница иззета от дома на подс. С. да произхожда
от св. М.М. и не е възможно да произхожда от подс. К.С. или от св. Р.Я.С..
Веществените
доказателства по делото – нишковидните обекти, иззети от коша в дома на подсъдимия
и от автомобила му били човешки косми от глава и можело да произхождат от св. М.М., а тези от леглото в дома му - човешки косми от полова
област, които произхождали от св. М.М..
Според назначената
в рамките на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза по делото трите дактилоскопни следи по
стъклената чаша SMIRNOFF са били оставени от св. М.М..
Съгласно
комплексните съдебни психиатрични и психологични експертизи по време на
деянието подс. К.С. не е страдал от психично
заболяване, не е бил с нарушени годности и е разбирал
свойството и значението на постъпките си и е могъл да ръководи същите. При него
не е налице продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, той не е
с нарушени годности и може да участва в наказателното
производство и да дава правдиви и верни обяснения по случая, ако желае. При
него нагонните импулси доминират над защитните
механизми на Свръх-Аз-а, което може да бъде тълкувано като улесняващо
поведението при извършване на деянията.
Св. М.М. не е с нарушени годности и е
могла да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ръководи
същите. Експертите приемат, че подчиняемото поведение
на св.М. по време на деянията е продиктувано от силно чувство за страх.
Преценено е, че свидетелката не притежава достатъчно личностови
ресурси за да предотврати или да се противопостави на натиска от страна на
извършителя. В сферата на хипотезите е съществувала опасност да се стигне до
пътен инцидент по време на управлението на МПС от св.М., предвид силното
чувство на страх, както и малкия й стаж като шофьор.
По делото били
приобщени видеозаписи от охранителните камери за наблюдение, разположени по
маршрута, по който преминали подс. К.С. и св. М.М. ***, „Б. б.“– Р., с. Б., обл.
Р. и гр. Д. м.. Съответните кадри са възпроизведени на хартиен носител,
посредством заключенията на назначените в досъдебната фаза два броя технически
експертизи.
След произнасяне на
определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието
на самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват
фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална
дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната
цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т.
2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно
развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното
производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа
делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че
досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на
процеса доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина,
като по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е
изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на
обвинението.
Оттук нататък, след
като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно
положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно
твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без
извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Независимо от изложеното по-горе
за пълнота и прецизност и съобразявайки предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, което от своя
страна се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното
производство чрез гласните и писмени доказателствени средства, а също и чрез
способите за събиране и проверка на доказателствения материал: показанията на
свидетелите М.С.М., И.М.И. и Б.Й.Х., заключенията на техническите експертизи
(на телефон – т.2, л.2-102, л.106-121, л.126-130 от досъдебното
производство и на видеозаписи от охранителни камери- т.3, л. 83-86, л. 92-96, л. 101-107 и л.114-116
от досъдебното производство), съдебно медицинските експертизи (т.3, л. и л.5-6
от досъдебното производство), биологичните експертизи (т.3, л.18-19, л.24 и
л.27-28 от досъдебното производство), комплексните психолого
психиатрични експертизи (т.3, л.34-46 и
л.51-61 от досъдебното производство) и дактилоскопната
експертиза (л. 68-71 от досъдебното производство), протокол за оглед (т.1,
л.7-9, препис – т.1, л.10-11 от досъдебното производство) и фотоалбум към него (т.1,
л.12-18 от досъдебното производство), експертна справка (т.1, л.19 от
досъдебното производство), протокол за оглед на л.а. ( т.1, л.20-23 от
досъдебното производство), протоколи за доброволно предаване, справка движение
на л.а. БМВ за периода 07.03.-08.03.2019 г. (т.1, л.50 от досъдебното производство), експертна справка №88, постановления за отказ
за образуване на наказателно производство, преписки във връзка със сигнали
срещу подс. К. С. ( т.1, л.74-118 от досъдебното
производство) и справка с анализ на трафични данни.
Косвено в насока депозираното от страна на подсъдимото лице самопризнание са и
показанията на свидетелите К.Н.Л., И.С.Е., Х.С.Я., които описват част от
инцидента след осъществяване на процесните деяния от
страна на подсъдимия – конкретно състоянието на св. М. и реакцията на нейната
майка по отношение на извършеното от страна на подсъдимия, непосредствено след
отвличането и съвкуплението му с пострадалата.
Въз основа на показанията на
свидетелите Н.Р.Н., Н.Ф.А., И.А.С., Г.С.И., Т.Г.Г., Н.Р.Н., Е.С.М., Е.С.Е., Р.Я.С., Ю.М.Ф. и А.А.Б., съдът изгради доказателствените си изводи досежно
отношенията между пострадалата и подсъдимия преди процесната дата – конкретно относно
близкото им познанство.
Съдът кредитира изцяло
показанията на гореизброените свидетели. Всеки един от тях възпроизвежда преките
си впечатления, последователни и непротиворечиви са, като се подкрепят и от
отразеното в изготвените протоколи за претърсване и изземване, за доброволно
предаване, справките и извършените експертни изследвания. Ведно със
самопризнанието на подсъдимото лице от цялостната доказателствена съвкупност по
несъмнен начин се установяват обстоятелствата относно време, място и начин на осъществяване
на двете отделни деяния от страна на подсъдимия по отношение на св. М.М.- отношенията между тях предшествали датата на процесните събития, инцидента, изразил се последователно в задържането
на М. от подсъдимия, насилственото и въвеждане в автомобила му, последвалото и
транспортиране до гр. Д. М. – противно на волята и и съвкуплението реализирано
чрез сила и заплашване (в която насока са последователните и безпротиворечиви показания на св. М.) и случилото се
непосредствено след него.
Показанията на свидетелите А.А.Ч., Р.М.Ч., Ф.Н.М., Ф.Ш.А., М.Х.М., Х.М.А., Ф.В.А., В.А.Щ.,
М.И.М., Н.Р.Н., К.Д.С., А.А.А., А.А.Г.,
Д.М.Б. и Ф.А.Ф. бяха изключени от доказателствената съвкупност, доколкото нито
един от тях не е възприел обстоятелства, от значение за настоящото наказателно
производство.
Възприе се и всяко едно от
писмените доказателства, изброени по-горе, които съдът счете за относими към предмета на доказване в производството.
Експертните заключения по делото
съдът възприе като компетентно дадени съобразно със специалните познания на
вещите лица в съответните области на науката. Косвено в подкрепа депозираното
от страна на подсъдимия самопризнание са
заключенията на двете СМЕ на подсъдимия и пострадалата – в насока
констатираните травматични увреди, свидетелстващи от една за съпротивата на св.
М. по отношение на посегателството спрямо личността, реализирано от страна на подс. С., а от друга – за реализираната от негова страна
принуда в нейната физическа форма целяща да преодолее съпротивата на М.. Все в
тази насока са и експертните заключения на техническите експертизи на
видеозаписите от камерите за наблюдение по маршрута на предвижване на
подсъдимия след отвличането на пострадалата, заключението на дактилоскопната и биологичнит
експертизи – установяващи отпечатък, косми и кръв в жилището на подсъдимия,
съвпадащи с профила на пострадатала и категорично
непринадлежащи на подсъдимия или членове на неговото семейство. Косвено в
насока подкрепа на депозираното от страна на подсъдимия пълно признание на
фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт са и
заключенията на техническите експертизи на мобилните телефони ползвани от
подсъдимия и пострадалата, от които с категоричност се установява липсата на
комуникация между двамата значително време преди датата на инцидента, опитите
за провеждане на разговори от страна на майката на св. М. на същата дата –
както с подсъдимия, така и с пострададалата, които са
съответно – в унисон с показанията на св. М. и самопризнанието на подсъдимия.
Възприетата за безспорна
фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Обвинителният акт е внесен в съда
против подсъдимия К.М.С. за престъпления по 142, ал. 1 от НК и чл. 152, ал.1, т.2,
пр.1 от НК.
По обвинението по чл.142, ал.1 от НК:
Основателността на обвинителната
теза предполага да бъде установено, че на процесната дата – 28.03.2019 год. в гр. Р. и гр. Д. м., подсъдимият
С. е отвлякъл М.С.М..
Събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие доказателствени материали по несъмнен начин установяват
състоятелността на обвинителната теза.
Настоящата съдебна инстанция
достигна до този си правен извод след последователен анализ на състава на
престъплението, уреден в цитираната по-горе норма и поведението на подс. С., безспорно установено в хода на съкратеното съдебното
следствие посредством самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от цялостната
доказателствена съвкупност събрана в предсъдебната
фаза, конкретно –показанията на св. М., косвено – показанията на св. И.И., както и заключенията на съдебно медицинските,
техническите (на видеозаписи от охранителни камери-т.3, л.83-86, л.92-96,
л.101-107 и л.114-116 от досъдебното производство) и биологичната (т.3, л.27-28
от досъдебното производство) експертизи.
В основния си състав 142, ал.1 от
НК санкционира посегателствата засягащи личната свобода на физическата личност
и в частност правото за свободно формиране на воля и избор на поведение,
свободата на предвижване на човека в пространството и възможността му по свое
лично усмотрение да избира мястото на пребиваването си.
От обективна страна действащата
редакция на нормата включва изпълнително деяние визирано от законодателя чрез
термина „отвличане”. В тази насока съдебната практика е дала дефиниция на
използваното понятие, за което се приема, че съставлява принудително променяне
на досегашното местопребиваване на лицето, обект на реализираната от дееца
принуда. При това последното може да бъде осъществено с всички възможни форми
на принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация: с насилие,
с побой, заплаха, с огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и
най-различни оръдия. Завършено е с принудителното напускане на пострадалия на
мястото, на което се е намирал и отвеждането му на друго такова, противно на
действителната му воля. На какво разстояние впоследствие ще бъде откаран и по
какъв начин, е без правно значение за съставомерността
на деянието при субсумирането му като отвличане. Не е
наложително отвличането да е извършено непременно с автомобил или друго
превозно средство. Това деяние ще бъде налице и в случаите, когато пострадалият
е заставен да се движи сам (в тази насока
Решение № 207 от 06.11.1996 г. по н. д. № 219/1996 Г., ВК).
По настоящото дело по категоричен
начин се доказа, че на процесната дата и място подс. С.
е предприел действия субсумиращи се в изпълнителното
деяние на описаното по-горе престъпление, с което е осъществил престъпния
състав от обективна страна. Така от съвкупната оценка на самопризнанието на
подсъдимия, показанията на св. М. и косвено от тези на св. И., както и
посочените по-горе експертни заключения се установи, че противно на волята и
чрез две от проявните форми на принудата подс. К. С. е отвел пострадалата М.М.
*** М.. Несъгласието и същият е преодолял чрез както беше посочено по-горе
принуда в двете и проявни форми-насилие, изразяващо
си в блъскане, удряне, скубане и дърпане на пострадалата и заплашване с думи и
действия. Отвеждането на св. М. до автомобила, принудителното и въвеждане в
него и последващото и транспортиране до адреса на подс. С. *** било противно на волята и.
От субективна
страна подс. К.С. е действал при форма на вина пряк
умисъл. Така подс. С. ясно е съзнавал, че преодолява
волята на М.М., посредством принуда в двете и
законодателно уредени форми и по своя воля я е транспортирал от гр. Р., до
своето жилище в гр. Д. М.. Същият при наличието на представи относно тези
обстоятелства е преследвал несъставомерната цел да се
съвокупи с нея (която прочем
в последствие е и реализирал).
След анализ на събрания по делото
доказателствен материал и базирайки се на одобреното признание по чл. 371, т. 2
от НПК съдът прие, че осъществяването на състава на престъплението по чл. 142,
ал. 1 от НК е несъмнено доказано, както с оглед признаците му от обективна и
субективна страна, така и с оглед авторството на деянието.
За престъплението по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 от НК:
От обективна страна на 28.03.2019 г. в гр. Д. М., обл. Р. подс. К.С. се е съвкупил с
лице от женски пол – М.С.М..
За да сломи волята на жертвата,
подсъдимият е използвал сила-употребил е
конкретно физическо въздействие спрямо пострадалата. Още от момента, в който М.
е била вкарана противно на волята си в автомобила, употребата на насилие от страна
на подсъдимия е факт. Така е, той ясно е съзнавал, че М. не желае интимна
близост и въпреки волята й я е завел в дома си в гр. Д. М. именно с такава цел.
Подсъдимият С. е упражнил допълнително насилие, като пострадалата е била дърпана,
скубана и удряна. Употребата на сила е продължила и след като колата е спряла пред
дома на подсъдимия в гр. Д. М.. След употребената принуда подс.
С. е осъществил и втория акт от деянието по чл. 152 от НК – престъпното
съвкупление. Деянието му е довършено, тъй като безспорно установено по делото е
обстоятелството, че съвкупление с пострадалата е било осъществено.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия ясно показват, че той е
съзнавал, че пострадалата не е съгласна да се съвкупи с него и принудителния
характер на употребената сила, извършена с цел съвкупяване. Престъпният умисъл
на подсъдимия за осъществяване на изнасилването се обективира
в извършените действия, пряко насочени към извършване на полов акт по отношение
на лице, което ясно е манифестирало нежеланието си да има интимност с него.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия по чл. 142, ал. 1 от НК съдът съобрази няколко релевантни
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени добрите
характеристични данни, трудовата ангажираност на подс.
С., чистото му съдебно минало (същият е реабилитиран към датата на реализиране
на деянията), както и установената трайна близост с пострадалата и нейното
семейство. Самопризнанието на подсъдимия С. по чл. 371, т. 2 от НПК не следва
да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния
случай. Същото е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като наличието му обуславя задължителното приложение на чл. 58а от НК при
определяне на наказанието, поради което не може да бъде едновременно и
смекчаващо такова за актуалната отговорност на дееца. Противното би означавало
един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза на дееца, което не
отговаря на целта на закона.
Интензивността на реализираната
принуда, осъществена и в двете и проявни форми,
изразила се в множество удари, скубане, дърпане блъскане и отправяне
нееднократно на заплахи е факт със значение на отегчаващо обстоятелство, който обаче
не следва да бъде надценяван.
В обобщение на изнесеното съдът
намери, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 НК, тъй като
не установи нито многобройни, нито изключителни, по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 55 НК, смекчаващи обстоятелства, които да определят и
най-лекото наказание, предвидено в закона като несъразмерно тежко. Същевременно
съдът не определя за основателна претенцията на частното обвинение за
определяне на наказанието в максимален размер, защото нито степента на
обществената опасност на дееца, нито тази на деянието оправдават подобен подход.
Санкция в искания от частното обвинение размер би се явила несъответно тежка на
извършеното от подсъдимия С. престъпление и би представлявала израз на излишно
строга репресия в аспекта на очакваното поправително въздействие върху
личността му. Установеното отегчаващо обстоятелство, не взема превес над
смекчаващите такива, включително и в съдържателно отношение.
Воден от тези съображения, съдът
прие за справедливо определянето на наказанието при условията на чл. 58а, ал.
1, вр. чл. 54 НК следва да бъде при значителен превес
на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства – под средата и към минималния,
предвиден в закона размер - от четири
години и шест месеца лишаване от свобода, като след редуцирането му при
условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, го отмери на три години лишаване
от свобода. Според вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав така
определеното наказание е израз на адекватна санкция за извършеното
престъпление, годна да постигне целите и на специалната, и на генералната
превенция.
Изхождайки от изложените по-горе съображения,
съдът прие за справедливо определянето на наказанието при условията на чл. 58а,
ал. 1, вр. чл. 54 НК и за престъплението с правна
квалификация чл. 152, ал.1, т.2, пр.1 от НК – под средата и към минималния,
предвиден в закона размер - от три
години лишаване от свобода, като след редуцирането му с една трета, го отмери
на две години. Съдът намери, че така наложеното наказание за това деяние би
съдействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице, както и за
постигане целите на генералната превенция.
Съдът приложи разпоредбата на чл.
23 от НК, като прецени че подс. С. беше признат за
виновен за съвкупност от престъпления по чл.142, ал.1 от НК и по чл.152, ал.1
от НК. С оглед на това размерът на общото най-тежко наказание беше определен от
настоящата съдебна инстанция на три години лишаване от свобода.
По отношение на приложението на
чл.66 от НК съдът в настоящия си състав не констатира наличието на предпоставки
за отлагане изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. С. общо наказание. Конкретно утежняването на
отговорността с реалното му изтърпяване е според настоящия състав напълно
оправдано с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В
последната насока съдът съобрази конкретно установения способ на реализиране на
всяко едно от включените в съвкупността престъпления – начинът на вземане на
решение за извършването им и тяхното предварително планиране, многократното
звънене на пострадалата с опити за осъществяване на нежелана от нейна страна
среща и контакт, планираното и изчакване по пътя към училището, интензитета на
реализираната в един не малък период от време принуда (при това в двете и проявни форми). Всичко това ясно говори за твърде опасното
лесно вземане на съдбоносни решения и желание за задоволяване на очаквания,
нужди и нагони по краен, авторитарен, натрапчив и дори жесток начин (в която
насока и експертното заключение на СППЕ по отношение на подсъдимия). В този
смисъл съдът намира, че целите на наказанието за подсъдимия могат бъдат
постигнати, а и с оглед генералната превенция е необходимо по-сериозното
репресивно въздействие, несъвместимо с условното осъждане. В последната насока е
и константната съдебна практика на ВКС (Вж. Решение 539/02-01-І, Решение 401/02-ІІ,
Решение 277/02-І, Решение
423/03-ІІ, Решение 227/04-03-І).
Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът счете, че изтърпяването на така определеното общо наказание
лишаване от свобода следва да бъде ефективно, при първоначален общ режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът счете, че следва при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода”
да се приспадне времето, през което подсъдимият К.М.С. е бил задържан за 72 ч.
и с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 29.03.2019 г.
Веществените доказателства 1 брой
м. т. H. с IMEI №865549031654668 и СИМ карта с №**********
бяха върнати на собственика им - подс. К.М.С..
Веществените доказателства -
оранжево - жълта калъфка, зацапана с червеникава материя – иззета при оглед на
местопроизшествие от 28.03.19 г.; бяла
кърпа предадена с Протокол за доброволно предаване от К.М.С. на 28.03.19 г.; 3
броя обекти косми – иззети при оглед на местопроизшествие от 28.03.19 г.;
сравнителен материал от косми иззет от М.С.М., при освидетелстване; сравнителен материал от кръв на К.М.С. и на Р.Я.С.
и сравнителен материал от кръв на М.С.М. и 1 брой флаш
памет 16 GB, след влизане в сила на присъдата следва да се унищожат като вещи
без стойност.
Като взе предвид осъдителния за
подсъдимия изход на делото, съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да
да заплати по сметка на ОП Р. и Републиканския бюджет
направените по делото разноски в размер на - 368,80 лева - разходи за изготвяне
на две технически експертизи, назначени от Окръжна Прокуратура – гр. Р. и
заплатени от Прокуратурата и 3 615,06 лева – разходи за изготвяне на технически
експертизи, три съдебно медицински експертизи, три биологични експертизи, две
комплексни психолого психиатрични експертизи, две дактилоскопни експертизи (разноски на досъдебното
производство) и направените по делото разноски от страна на частния обвинител М.С.М.
в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК - 5,00
лева-държавната такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: