№ 383
гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102707 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр.с чл. 146, ал.1
и чл. 143 от ЗЗП
Ищцата К. Д. М., чрез пълномощника си адв. М. от АК-Пловдив твърди,
че между нея и ответното дружество е сключен договор за потребителски
кредит от 9.06.2022 г. , по силата на който е получила сумата от 400 лева при
ГПР 49,89% и ГЛП 41,16%. Сочи, че общо дължимата сума от 442,10 лева е
следвало да се върне на пет вноски. Излага, че с §5 от договора е предвидено
заплащането на неустойка в размер на 168,70 лева. Изтъква, че неустоечната
клауза е нищожна поради нарушение разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли
съда да прогласи клаузата по §5 от договора за кредит за нищожна.
Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява. С писмено становище
пълномощника адв. М. поддържа иска.
Ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД, гр.София е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който признава иска и моли съда да
постанови решение съобразно признанието. Моли съда да не му бъдат
възлагани разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери
установена следната фактическа обстановка :
1
С договор за потребителски кредит от 9.06.2022 г. „София Комерс
Кредит Груп“ АД, гр.София гр.София е предоставил на К. Д. М. кредит в
размер на 400 лева при ГПР от 49,89% и ГЛП от 41,16%. Общо дължимата
сума от 442,10 лева следва да се заплати на пет месечни погасителни вноски,
съгласно погасителен план обективиран в договора. В §4 от договора
страните са се споразумели кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителството
на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от
работодател, доказващ нетен размер на трудовото възнаграждение в размер
надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5
минимални работни заплати, или чрез поръчителството на две физически
лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен
размер на трудовото възнаграждение надвишаващ 50% от стойността на
отпуснатия кредит , но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати.
Според клаузата на §5 от договора, ако в тридневен срок от подписването на
договора кредитополучателят не предостави обезпечение според §4 и не
упражни правото си на отказ от договора, той дължи на кредитора неустойка
в размер на 168,70 лева , платима разсрочено на пет равни части по 33,74
лева на падежите на месечните погасителни вноски, като общата стойност на
погасителната вноска става 122,16 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор за
кредит се установява, че на 9.06.2022 г. между « София Комерс Кредит Груп»
АД и К. Д. М. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който на ищцата е предоставен кредит в размер на 400 лева при условия
посочени в договора. Ищцата моли съда да прогласи за нищожна клаузата на
§5 от договора ,като счита, че същата е неравноправна и противоречаща на
добрите нрави. Безспорно от съдържанието на процесния договор става ясно,
че се касае за договор за потребителски кредит, към който приложими са
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищцата има качеството на потребител по
смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такава попада под защитното действие на
ЗЗП, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи
за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако
бъдат установени такива. Доколкото се атакува отделна клауза от договора
2
за кредит съдът следва да обсъди налице ли са основанията водещи до
нищожност на тази клауза. Според § 4 от договора, кредитът следва да се
обезпечи с поръчителство, като към поръчителите –физически лица има
изисквания, в зависимост от които поръчителите могат да бъдат един, или
двама. Последицата от неизпълнение на задължението на кредитополучателя
да предостави едно от двете предвидени обезпечения в 3-дневен срок от
сключването на договора е санкционирането му с неустойка в размер на
168,70 лева съгласно §5 от договора, платима разсрочено на пет вноски
съгласно обективирания в договора погасителен план. Така месечната
погасителна вноска от 122,16 лева се формира от главницата, договорната
лихва и неустойката. Така договорената клауза безспорно е неравноправна по
смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП, тъй като очевидно е сключена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези
на потребителя. На първо място следва да се отбележи, че с неустойката се
санкционира неизпълнението на задължението за представяне на
обезпечение, което задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума.
Според задължителните постановки на Тълкувателно решение №1/15.06.2010
г. по т.д.№1/2009 г. на ВКС, т.3, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойката
противоречи на присъщия и характер да обезщетява и обезпечава
изпълнението на задължението, като в случая длъжникът се санкционира
предварително за това, че не е предоставил обезпечение на своето
задължение. Отделно от горното изискванията за предоставяне на
обезпечение са договорени по начин, на практика неизпълним за длъжника,
който е прибегнал до услугите на дружество предоставящо т.нар. »бързи
кредити». Поставените условия за осигуряване на поръчители, които да
отговарят на посочените условия в тридневен срок от подписването на
договора са на практика неизпълними за средностатистическия потребител на
«бързи кредити». Изложеното води до извода, че с неустоечната клауза на
практика се цели неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като
поставяйки неизпълнимите към длъжника условия той предварително е бил
наясно, че ще получи определената сума. Кредиторът не е изпълнил
3
задължението си да направи оценка на платежоспособността на
кредитополучателя преди отпускането на кредита и да поиска
предварително обезпечение в зависимост от резултатите , а договаря
плащането на неустойка, ако не се представи обезпечение след сключването
на договора. Видно от съдържанието на договора и приложението към него е
предвидено неустойката да се внесе разсрочено на погасителни вноски
съвпадащи с вноските по кредита и формиращи размера на отделните
погасителни вноски, което води до извода, че това е скрита печалба на
кредитора , която би следвало да се включи в годишния процент на
разходите. Горното не е направено, като впрочем ако беше, то ГПР вероятно
щеше да надхвърли предвидения максимален размер в чл. 19, ал.4 от ЗПК от
не повече от 5 пъти размера на законната лихва , определена с ПМС на Р
България и така и тази клауза на основание чл. 19,ал.5 от ЗПК щеше да бъде
нищожна. Разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК предвижда в ГПР да се опишат
всички разходи по кредита дължими от длъжника и невключвайки това
скрито възнаграждение в ГПР, освен, че се заобикаля закона се нарушават и
правата на потребителя, който е поставен в неизвестност за точните суми, с
които чистата сума на кредита ще бъде оскъпена. С оглед изложеното съдът
намира, че с клаузата на §5 от договора за кредит се нарушават императивни
законови разпоредби- накърнени са добрите нрави относно принципа на
добросъвестност и справедливост в отношенията между страните, като е
договорена неустойка излизаща извън присъщите и функции, водеща до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните и до
неоснователно обогатяване на икономически по-силната страна за сметка на
икономически по-слабата. Освен, че клаузата е нищожна на основание чл.
26,ал.1, пр.трето от ЗЗД, тя е нищожна и на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП,
тъй като не е индивидуално договорена, а е част от предварително изготвен
от кредитора договор, на съдържанието на който длъжникът, ако е искал да
получи кредита не е имал как да повлияе. Представлявайки скрито
възнаграждение за кредитора с неустоечната клауза е заобиколена
разпоредбата на чл. 19,ал.4 от ЗПК, а невключването и като компонент от
ГПР съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК е нелоялна и заблуждаваща потребителя
търговска практика, водеща до неравноправност, а оттам и до нищожност на
неустоечната клауза. С оглед горното следва да се прогласи за нищожна
неустоечната клауза на §5 от Договор за потребителски кредит от 9.06.2022 г.
4
сключен между К. Д. М. и «София Комерс Кредит Груп» АД, гр.София.
Относно разноските: Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на
делото независимо от направеното от него признание на иска в негова тежест
е да заплати направените разноски. Ищцата е освободена от държавна такса,
поради което ответникът на основание чл. 78,ал.6 от ГПК следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ в размер на 50
лева на основание чл. 69,ал.1,т.4 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК. Ищцата е представлявана от адвокат, който е
осъществил правна помощ по реда на чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът
следва да заплати на адвокат М. В. М. определеното от съда възнаграждение в
размер на 300 лева на основание чл.38 от ЗА, вр. с чл.7,ал.2,т.1 Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията преди изменението в ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. , тъй като
договорът за правна защита и съдействие е сключен на 14.09.2022 г./.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на §5 от Договор за потребителски кредит
от 9.06.2022 г. сключен между К. Д. М. с ЕГН ********** от гр.**** и
„София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Васил Калчев“ ,бл.58, оф.6 на основание чл.
26,ал.1, пр.трето от ЗЗД, чл. 146,ал.1 и чл.143,ал.1 от ЗЗП поради накърняване
на добрите нрави и противоречие със закона.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Васил Калчев“ ,бл.58, оф.6 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса в
размер на 50 / петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Васил Калчев“ ,бл.58, оф.6 да заплати на
адвокат М. В. М. от АК-Пловдив сумата от 300 / триста/ лева определено
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
5
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6