Производството е по обжалвано НП № 21/2100119 от 17.12.2008 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Смолян. Първоначално производството е образувано в РС гр. Смолян, след това е изпратено по подсъдност на РС гр. Златоград. Жалбоподателят е допуснал грешка при изписване номера на наказателното постановление, като вместо № 21/2100119 от 17.12.2008 г. е записано № 21/2100120 от 17.12.2008 г. Цитираното наказателно постановление е разгледано по НАХД № 61/2009 г, поради това съдът служебно е направено преснемане и приложени акт № 21/2100119 и НП № 21/2100119 от 17.12.2008 г., което е обжалвано и е предмет по производството по НАХД № 115/2009 г. Жалбоподателят твърди, че поради намален обем на работа лично извикал лицето Яким Алексиев Ръжев от гр. Неделино да подаде молба за неплатен отпуск, считано от 01.07.2008 г. и същият направил това и му я предал. Моли да бъде отменено обжалваното НП по изложените съображения. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Красимир Гочев, който моли да се отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Въззиваемият чрез юриск. Дилов, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да се потвърди НП, като правилно и законосъобразно издадено. Районна прокуратура гр. Златоград уведомена не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът след като прецени изложеното в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: С протокол за извършена проверка от 28.11.2008 г. за спазване на трудовото законодателство е направена констатация, че със заповед № 130/01.07.2008 г. е разрешено ползването на неплатен отпуск на Яким Ръжев, Антоанета Петрова, Миглена Аршинева, Спас Салагьоров, Албена Борисова и Надка Даскалова, без писмено искане от тяхна страна, в нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ, като не е посочен и периода за ползване. Предписано е да не се допуска разрешаването на неплатен отпуск, без изрично писмено искане от страна на работника или служителя, съгласно чл. 160, ал. 1 КТ. На жалбоподателя е съставен акт № 21/2100119 на 28.11.2008 г. за това, че е разрешил със заповед № 130/01.07.2008 г. неплатен отпуск на основание чл. 160 КТ на лицето Яким Ръжев – строителен техник, без изрично писмено искане от негова страна. Въз основа на акта е издадено и НП № 21/2100119/17.12.2008 г. за нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ, за разрешен неплатен отпуск на основание чл. 160 КТ на Яким Алексиев Ръжев, без изрично искане от негова страна. По делото са представени обяснения от Яким Ръжев, от които е видно, че е работил като строителен техник при жалбоподателя, с трудов договор с двучасов работен ден. Поради намаляване обема на работа на фирмата, управителя го извикал и му казал да подаде молба за неплатен отпуск и той направил такава от 01.07.2008 г. Приложено е заверено ксерокопие от молбата. Съдът констатира, че както в акта за установяването на административното нарушение, така и в наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. И в акта, и в наказателното постановление, не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както изискват разпоредбите на чл. 242, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. С неизписване датата и мястото на извършване на нарушението се затрудняват защитата на жалбоподателя, както и действията на съда да прецени дали не са налице основанията на чл. 34, ал. 1, б. “в” ЗАНН, дали не са изтекли три месеца от откриване на нарушителя, или е изтекла една година от извършване на нарушението, за което съдът следи служебно. Наказващия орган е възприел, че за нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ , на основание чл. 416, ал. 2 КТ, вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е наложил на жалбоподателят глоба в размер на 1500.00 лв. В мотивите за налагане на това наказание наказващия орган възприема, че жалбоподателя е издал заповед за неплатен отпуск на основание чл. 160 КТ на лицето Яким Алексиев Ръжев, без изрично писмено искане от негова страна. В чл. 160, ал. 1 КТ е записано, че работодателя по искане на работника или служителя може да разреши неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск. Видно от чл. 160, ал. 1 КТ е записано - по искане на работника или служителя може да се разреши неплатен отпуск, а не с подаване на молба, и работодателя не е задължен да разреши и издаде заповед за неплатен отпуск. Отказът за ползване на неплатен отпуск не подлежи на обжалване. Сама по себе си от правната норма може да се направи извода, че не се касае за писмена молба, а искане, което искане може да се уговори по телефон и устно между страните. Същественото при спазването на тази норма е, че при разрешаване на неплатен отпуск, първият месец се зачита за трудов стаж. Ползването на неплатен отпуск следва да се разглежда като една възможност, която се разрешава от работодателя. Важна е заповедта за разрешаване на неплатения отпуск, за да може да се следи едномесечния срок през който на работника или служителя се води трудов стаж. На следващо място масова практика е през последните няколко месеца, по време на криза, при намаление или липса на обем на работа, да се пускат работниците в неплатен отпуск, с цел да не се освобождават или съкращават. Целта на Кодекса на труда е да осигуря свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организация. Наказващият орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, преди да се произнесе по преписката да извърши проверка на акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, и ако е необходимо да извърши допълнително разследване и събере доказателства дали работодателя, в случая жалбоподателя, е нарушил трудовите норми и тежестта на неговото нарушение, след което да издаде наказателното постановление. По делото се установи, че макар и късно е представено заявление за ползване на неплатен отпуск, поради което наказващия орган можеше да прецени, че случаят се касае за маловажен случай, и не издаде наказателното постановление. По-гореизложените съображения, съдът намира, че поради нарушения на процесуалния и материалния закон не е налице нарушение от страна на жалбоподателя, за което следва да търпи санкция. Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 21/2100119 от 17.12.2008 г. на ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ “ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” ГР. СМОЛЯН, издадено срещу ЕТ “РУМЕН РУСАНОВ” С. КОЧАНИ, БУЛСТАТ *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ, му е наложена на основание чл. 416, ал. 2 КТ, вр. с чл. 414, ал. 1 КТ “глоба” в размер на 1500.00 лв., като неправилно и незаконосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я : |