О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
гр. Пловдив 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – ХХІV наказателен състав в
закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
след
като се запозна с материалите по ЧНД №2267/2019 г.
по описа на ПРС – ХХІV н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, aл.4 вр.ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на С.Д.Г., против постановление
на Районна прокуратура гр. Пловдив от 21.03.2019 г.
по пр. пр. №3579/2018 г. по описа на същата прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 368/2018 г. по описа на 06 РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази мотивите на прокурора
и наведените в жалбите доводи прие за установено следното:
Жалбата е са подадена в срок и изхожда
от лице, което има качеството на пострадало лице, поради което и същата се
приема за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е започнато по
реда на чл.212, ал.1 от НПК с определение на Районна прокуратура гр.Пловдив от
10.07.2018 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че от месец април
2016 година до месец април 2018 година вкл. в гр.Пловдив, след като е бил
осъден да изплаща издръжка на свой низходящ – сина си И.И.М., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски.
В хода на разследването липсва
привлечено към наказателна отговорност лице.
С постановление на РП Пловдив от 21.03.2019
г. производството е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Въз основа на събрания обем гласни и
писмени доказателства наблюдаващият делото прокурор е приел, че по делото не се
съдържат доказателства за осъществен състав по чл.183, ал.1 от НК от субективна
страна, доколкото лицето спрямо което е водено производството е наказателно
неотговорно, тъй като е действал в състояние на невменяемост.
В подадената жалба срещу
постановлението за прекратяване се иска отмяна на постановлението, като се сочи
че лицето е вменяемо, същият е лежал в затвора, оспорва се експертно решение на
ТЕЛК като документ с невярно съдържание. Сочи се, че И.М.работи, нормален е,
има доходи, разсъдлив, съобразителен и комбинативен е.
Следва да се посочи, че съдът споделя
изложената в постановлението за прекратяване фактическа обстановка, която
правилно е установена от събраните в хода на разследването към този момент
доказателства. Същата не се оспорва и в подадената жалба.
Спорният момент в конкретния случай е
по отношение на това дали И.М.е наказателноотговорно лице, може ли да носи
наказателна отговорност. Доколкото се констатира, че по делото е назначена и
изготвена съдебно-психиатрична експертиза следва да се обсъди дали заключението
на вещото лице се поставя под съмнение с оглед на конкретни доказателства по
делото. В експертизата си вещото лице сочи на какви данни изгражда заключението
си като сочи показанията на св.С.Г. по делото, показанията на св.И.М., както и
приложени по делото писмени доказателства – решение на ТЕЛК от 26.10.2018 г.
Сочи се още, че са ползвани налични данни от електронно досие на лицето в ЦПЗ
Пловдив, тъй като същият макар да не се води на диспансерно наблюдение е получавал
психиатрична амбулаторна и хоспитална помощ в заведението. Вещото лице цитира и
данни получени при изследване на подекспертния на 30.10.2018 г., като след
излагане на объждане на всички горепосочени данни прави извод, че И.М.страда от
**, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл
да ръководи постъпките си в инкриминирания период от време – от месец септември
2016 г. до момента на изготвяне на експертизата. Така изготвеното заключение е
било кредитирано с доверие от наблюдаващия прокурор, който позовавайки се на
него е приел, че И.М.е наказателно неотговорно лице и е прекратил делото.
Този извод се споделя и от настоящия
съдебен състав, който не вижда по делото доказателства, които да поставят под
съмнение заключението на вещото лице. Ето защо съдът намира за неподкрепени с
доказателства изложените твърдения в жалбата, че И.М.е нормален, разсъдлив,
съобразителен и е комбинативен. Действително се установява от материалите по
делото, че лицето е било осъждано, включително е признат за виновен и ненаказан
за неплащане на издръжка /с оглед привилегията на чл.183, ал.3 от НК/. Това
обаче не означава, че след периода от 2014 г., когато е постановен последният
съдебен акт спрямо него до настоящия момент не е настъпило болестно изменение
на психиката на лицето. С оглед на констатираното психично заболяване и липсата
на възможност за да разбиране свойството и значението на извършеното и
ръководене постъпките си в инкриминирания период от време – от месец септември
2016 г. до момента на изготвяне на експертизата съдът счита, че действително И.М.е
наказателно неотговорно лице по смисъла на чл.33 от НК, поради което
законосъобразен се явява и направения извод за липса на осъществен състав на
престъпление от субективна страна.
Поради
изложеното съдът прие, че следва да потвърди обжалваното постановление като
обосновано и постановено при пълно изясняване на фактическата обстановка по
случая.
Ето
защо съдът на основание чл.243, ал.5 т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура
гр. Пловдив от 21.03.2019 г. по пр. пр. №3579/2018 г.
по описа на същата прокуратура, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 368/2018 г. по описа на 06 РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок пред ПОС.
Препис от определението да се изпрати
на жалбоподателя и Районна прокуратура гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.