№ 909/7.12.2022г..
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – ХI – административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ
ВИДЕВ 2. ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Златева-Найденова |
|
|
по к.н.а.х. дело № 911 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по касационна жалба на „Информационни носители“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Драгор, общ. Пазарджик, представлявано от
изпълнителния директор И.В.С., чрез адв. К. – П. ***, със съдебен адрес:***,
офис център 1, ет. 2, офис 11, против Решение № 347/22.07.2022 г., постановено
по н.а.х. дело № 288/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно
постановление № 13-2100145 от 02.02.2022 г. на Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Пазарджик, с което на касатора е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на
1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ).
В
касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение
поради допуснати съществени процесуални нарушения от инстанцията по същество.
Моли съдът да отмени решението на Районен съд – Пазарджик и вместо него да
постанови друг съдебен акт по същество на спора, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр.
Пазарджик е правилно и обосновано, както и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила. Счита, че решението следва да бъде потвърдено.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и правилно.
С решението си
Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 13-2100145 от
02.02.2022 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с
което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1600 (хиляда и шестстотин)
лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
В хода на съдебното
производство съдът е събрал относимите писмени и гласни доказателства, въз
основа на които правилно е възприета фактическата обстановка по делото, а
именно:
По повод извършване
на контролна дейност за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик, са посетили „Информационни носители“ АД, като на
дружеството е била извършена проверка, в която участвали служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик – В.Д.и св. В.Д.. Проверката приключила на
24.08.2021 г. с Протокол № ПР 2124703 от същата дата (л.14-16 от делото на
районния съд). Същият бил надлежно връчен на законния представител на
проверяваното дружество-изпълнителният директор Иван Стоилов на 25.08.2021 г.
Видно от протокола едно от дадените с него предписания е именно процесното по
т.1 – „Да се изплати на И.Д.П.положения труд на 30.04.2021 г. (Велики Петък –
официален празник) според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение – основание чл. 264 от Кодекса на труда.“ С даден
срок за изпълнение 30.09.2021 г.
Срещу посочения протокол и дадени предписания
дружеството-жалбоподател не възразило пред ИА „ГИТ“- София по реда на АПК, нито
същото е оспорено пред АС – Пазарджик по съдебен ред. Няма и постановено
спиране на предварителното изпълнение на предписанията. При това положение
дадените предписания, в това число и това по т. 1 от цитирания протокол са били
задължителни за изпълнение от дружеството-работодател.
На 18.11.2021 г. служителите
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик В.Д. и Т.Г.извършили отново
проверка на дружеството, като била изискана фирмената документация, в т.ч. и съответни
документи свързани с изпълнението на дадените задължителни предписания и конкретно
предписанието по т.1 от протокола от 24.08.2021 г.
При извършената на
18.11.2021 г. проверка Данчев констатирал, че предписанието по т.1 от протокола
за заплащане на положения труд на 30.04.2021 г. от работника Илин П. според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение,
не било изпълнено като това възнаграждение на П. към момента на проверката само
било начислено във ведомостта за м.
октомври, но не и изплатено. До приключване на проверката
дружеството-жалбоподател не представило доказателства за изпълнение на даденото
по т. 1 от Протокола от 24.08.2021 г. предписание. Срокът за изпълнение на
последното е изтекъл на 30.09.2021 г. и от следващия ден- 01.10.2021 г.
(работен) дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението.
На 29.11.2021 г., в
присъствието на изпълнителния директор на дружеството, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-2100145, за това че дружеството
в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил даденото предписание по т. 1 от
Протокол № 2124703 от 24.08.2021 г., със
срок за изпълнение 30.09.20221 г., а именно „Да заплати на И.Д.П., ЕГН ********** положения труд на
30.04.2021 г. (Велики Петък – официален празник) според уговореното, но не по-малко
от удвоения размер на трудовото му възнаграждение“. Прието е, че е налице
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, извършено на 01.10.2021 г. – първият работен
ден след срока за изпълнение на предписанието.
Актът е подписан от
изпълнителният директор на дружеството и му е надлежно връчен. При връчването
му не са направени възражения.
Тези фактически
констатации и правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени в
наказателното постановление от административно наказващия орган. Прието е, че
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл.
415в, ал. 1 от КТ. При това положение, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е
наложено, процесното административно наказание "имуществена санкция"
в размер на 1600 лв.
В хода на
първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят съставил акта
за установяване на административно нарушение, като в показанията си той е
възпроизвел обстоятелствата, при които е установено нарушението и са дадени
предписанията. Представена е била и Заповед № 3-0057 от 16.02.2012 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Инспекция по труда"
относно упълномощаване на директорите на дирекции, да издават наказателни
постановления.
За да потвърди
Наказателното постановление, районният съд е приел, че от данните по делото се
установява несъмнено, извършването на административното нарушение при
осъществяване на дейността на дружеството. Посочено е, че процесните
предписания не са били обжалвани по административен или съдебен ред в указаните
срокове. В съдебния акт са обсъдени подробно всички изложени от жалбоподателя
възражения.
За неоснователно е
счетено възражението на жалбоподателя, че в протокола от извършена проверка №
ПР2124703/24.08.2021 г. било посочено, че проверката била извършена в периода
21 - 29.07.2020 г., а протоколът бил издаден едва на 24.08.2021 г., с
твърдението, че на 21-29.07.2020 г. на дружеството не е извършвана проверка и
от друга страна, ако тогава е извършена проверка и са направени съответните
констатации, то тогава не бил спазен срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за издаване
на АУАН. Действително в цитирания протокол е посочено, че проверката е
извършена във визирания период на 2020 г., но правилно районният съд е приел,
че е допусната техническа грешка в изписването на годината, тъй като от
съдържанието на протокола става ясно, че извършената проверка от контролните
органи касае периода на 2021 г. Освен това от показанията на свидетелите в
първоинстанционното производство, категорично е било установено, че първата
проверка в дружеството е извършена именно през м. юли 2021 г.
За неоснователно е
прието и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН от
страна на АНО при издаване на НП, тъй като не бил изследвал въпроса за начина
на осъществяване на нарушението от страна на ЮЛ - работодател, а именно чрез
кой служител, а директно бил ангажирал обективната му безвиновна отговорност,
което било недопустимо и накърнявало правото му на защита. ЮЛ - „Информационни
носители“ е санкционирано в качеството му на работодател по смисъла на КТ и в
това си качество то е субект на нарушението по чл. 415 ал.1 от КТ, която
разпоредба предвижда имуществена санкция и за ЮЛ - работодатели, които не
изпълнят ПАМ. В случая е без значение кое конкретно длъжностно лице или
служител в ЮЛ не изпълнило служебните си задължения, т.е. това лице, на което
му е възложено да изпълни конкретната ПАМ. Съдът правилно е приел, че тези
обстоятелства са несъставомерни и непосочването им не води до невъзможност
нарушителят да разбере какво административно обвинение му се повдига и да
организира правилно своята защита.
Според решаващия съд,
не съставлява производствено нарушение и изтъкнатото възражение за това, че АНО
бланкетно бил пренесъл фактическата обстановка от АУАН в НП, без да изясни
всички обстоятелства касаещи извършеното нарушение, като обстоятелствата
описани в АУАН и НП не си кореспондирали с направените правни изводи и
диапозитивите на двата акта. Пояснено е, че в направеното в АУАН и НП описание
на нарушението са посочени всички обстоятелства, касаещи фактическия състав на
нарушението, като въз основа на тях са направени и правилните правни изводи,
като дадената правна квалификация съответства на това словесно описание. На
второ място, при положение, че АНО не установил наличие на спорни съставомерни
обстоятелства в преписката, то не е било нужно да упражни правомощията си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и да извърши разследване на спорни обстоятелства. Затова
и е възприел за безспорни установените от актосъставителя обстоятелства и
съвсем резонно е възприел и отразил в НП същите съставомерни фактически
обстоятелства, както и актосъставителя в АУАН. Допълнителен аргумент в тази
насока е и това, че съдебната практика е константна по въпроса, че словесното
описание на нарушението в АУАН и НП следва да бъдат идентични и че АНО не може
за първи път с НП да вменява нови факти и обстоятелства на наказаното лице.
За неоснователно е
счетено възражението на жалбоподателя, за допуснати нарушения на материалния
закон, а именно - че били налице предпоставките на чл. 415в от КТ и АНО е
следвало да приложи тази разпоредба, защото нарушението било отстранено веднага
след установяването му по реда на КТ и не били настъпили вредни последици за
работници и служители. Посочено е, че нарушението не е отстранено веднага след
като е било установено. Не е отстранено в дадения с предписанието срок - 30.09.2021г.,
не е отстранено и към момента на последващата проверка за изпълнение на
предписанието - 18.11.2021 г. В този смисъл не намира приложение разпоредбата
на чл. 415 в от КТ, тъй като липсват доказателства за отстраняване на
нарушението веднага. Възнаграждението за 30.04.2021 г. на П. е едва начислено
към месец ноември, но все още не е било изплатено към момента на проверката –
18.11.2021 г. В този смисъл следва да се приеме за правилно и установеното от
районния съд, че в случая не е налице и втората кумулативна предпоставка, а
именно да не е налице вреда.
Според
първоинстанционния съд, с обжалваното наказателно постановление на
"Информационни носители" АД е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1600 лева на основание чл. 415, ал. 1 КТ, което наказание
е в законоустановения минимум, като не са налице данни, поради които
нарушението да се приеме за маловажен случай, тъй като преди извършване на процесното
нарушение, дружеството е било санкционирано за нарушение на трудовото
законодателство. Посочено е от съда, че освен за настоящето нарушение спрямо
дружеството - работодател са издадени още няколко НП за извършени нарушения от
процесния вид и за други нарушения на трудовото законодателство констатирани
при извършената на 18.11.2021 г. проверка от контролните органи.
Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда.
Според чл. 415, ал.
1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
В чл. 415в, ал. 1
от КТ е възведено правилото, съобразно което, за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Според настоящия
съдебен състав при така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора
административно нарушение. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно и еднозначно
установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както
на материалния, така и на процесуалния закон. В пълнота са обсъдени въпросите
относно приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във връзка с
възможността, да бъде приложена санкция, различна от тази определена в чл. 415,
ал. 1 от КТ. Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от
въззивния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл.
221, ал. 2 от АПК.
Следва да се
посочи, че в случая, няма съмнение и спор, че процесното задължително
предписание е дадено на жалбоподателя по т. 1 от Протокол № 2124703 от
24.08.2021 г. Изрично е посочено в протокола, че предписанието, следва да бъде
изпълнено в срок до 30.09.2021 г. Този акт е връчен редовно на неговия адресат,
факт удостоверен с подписа на представляващо дружеството физическо лице.
Несъмнено е, че към 18.11.2021 г., когато е извършена повторна проверка,
предписанието също не е било изпълнено. Това обстоятелство е удостоверено в
нарочно съставен протокол, който отново е подписан без възражения от
представител на дружеството.
По делото не са
представени каквито и да е данни, че Протокол № 2124703 от 24.08.2021 г. и
дадените в него предписания са били обжалвани по предвидения за това ред и
срок, за каквато правна възможност, дружеството е било изрично уведомено от
контролния орган. Казано с други думи, акта с който на дружеството жалбоподател
е дадено процесното предписание е добил статуса на стабилен административен
акт, с който административният въпрос е разрешен окончателно и непререшимо, и е
подлежал на изпълнение.
При така изложените
настоящият състав намира, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не
е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението е постановено при правилно приложение на материалния
закон и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна
- без уважение.
Предвид изхода на
делото и с оглед липсата на искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Пазарджик, ХI състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила
Решение № 347/22.07.2022 г. постановено по АНД № 288/2022 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/