№……………./………….2020
г.
Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в
състав съдия Евелина Попова и при участието на секретаря Веселка Крумова като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1739/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на част Шеста от
ЗИНЗС. Образувано е по предявено от Д.В.Д., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора Варна, искане с правно основание чл. 276 ал. 1 т. 1 предл.
първо ЗИНЗС съдът да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да
прекрати безусловно извършваните в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС удръжки на
постъпващите по личната му партида парични суми от негови близки и роднини.
В съдебно заседание на 09.09.2020 г. искането се
поддържа лично от молителя Д.В.Д. и от пълномощника му адвокат К.Д..***,
ответник по делото, изразява чрез пълномощника си инспектор Антон А. становище
за неговата неоснователност.
С постъпила по делото в изпълнение на разпореждане №
8429/05.08.2020 г. писмена справка с. д. № 9876/14.08.2020 г. началникът на
Затвора Варна е посочил, че удръжките от личната партида на лишения от свобода Д.В.Д.
се правят въз основа на постъпило в Затвора Варна като трето задължено лице запорно
съобщение № 29311/29.08.2019 г. по образувано изп. дело № 20193110401122. Съгласно
приложеното към справката запорно съобщение /заверено копие/, изпълнителното
дело е образувано срещу длъжника Д.В.Д. по молба на взискателите Национална
агенция за приходите и Районен съд Варна въз основа на издаден изпълнителен
лист по гр. д. № 15144/2018 г. на ВРС, като по изпълнителното дело Д. дължи
неолихвяема сума 138 лв., такси и разноски по изпълнението в размер на 4 181,
29 лв. и такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси по ГПК в размер на 424,
75 лв. или общият размер на задължението му към датата на запорното съобщение
29.08.2019 г. възлиза на 4 744, 04 лв. На основание чл. 450 ал. 3, чл.
507, чл. 508 вр. чл. 446 и чл. 515, и чл. 516 ГПК държавният съдебен изпълнител
е наложил запор върху личната партида на длъжника в Затвора Варна като на основание
чл. 507 ал. 2 и 3 ГПК е забранил на Затвора, явяващ се трето задължено лице, да
предава запорираните до посочения размер суми на длъжника, по отношение на
които Затворът има задължението на пазач.
В с. з. на 09.09.2020 г. молителят Д.В.Д. и
представляващият го адвокат К.Д. не са оспорили факта на наличието на изискуеми
и ликвидни задължения на Д., във връзка с които срещу него е образувано
посоченото в запорното съобщение изп. дело № 20193110401122.
Така възприетите по делото факти сочат на
неоснователност на предявеното искане по чл. 276 ал. 1 т. 1 предл. първо ЗИНЗС.
Удръжките, които затворническата администрация прави
от личната партида на лишения от свобода, не са в нарушение на забраната по чл.
ЗИНЗС, тъй като се извършват изцяло въз основа на постъпило в Затвора запорно
съобщение от държавния съдебен изпълнител, с връчването на което на органа по
изпълнение на наказанията запорът върху вземането на длъжника по откритата му
лична партида в Затвора се счита за наложен спрямо третото задължено лице,
съгласно чл. 450 ал. 3 ГПК. От момента на връчване на запорното съобщение за
наложения запор върху вземанията по личната партида на длъжника на третото
задължено лице се забранява, на основание чл. 507 ал. 2 ГПК, да предава
дължимите от него суми на длъжника. Обратно на твърденията в искането по чл.
276 ал. 1 т. 1 предл. първо ЗИНЗС, наложеният запор не засяга несеквестируемо
вземане на длъжника, тъй като постъпващите по личната му сметка суми не попадат
в изрично предвидените изключения по чл. 446 ал. 1 и чл. 446а ГПК. Цитираните в
искането по чл. 276 ал. 1 т. 1 предл. първо ЗИНЗС нормативни разпоредби /чл. 78
ал. 3, чл. 124 и 125 от ЗИНЗС и чл. 114а ППЗИНЗС/ са изцяло неотносими към
предмета на повдигнатия спор. Първата от тях регламентира размера, до който
могат да се правят удръжки от полагаемото се възнаграждение на лишените от
свобода за положения от тях труд в затворите, което по никакъв начин не
изключва възможността за удръжки от останалите секвестируеми техни вземания. Що
се отнася до всички останали разпоредби, те имат отношение единствено към
въпроса за имуществената отговорност на лишените от свобода за виновно
причинените от тях вреди по време на изтърпяване на наказанието им в местата за
лишаване от свобода. Поради това са без каквато и да било връзка с предмета на
отправеното до съда искане по чл. 276 ал. 1 т. 1 предл. първо ЗИНЗС.
Воден от изложеното и на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ЗИНЗС, съдът
РАЗПОРЕДИ
ОТХВЪРЛЯ предявеното на основание чл. 276 ал. 1 т. 1
предл. първо ЗИНЗС искане на Д.В.Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Варна, съдът да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да
прекрати безусловно извършваните в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС удръжки на
постъпващите по личната му партида парични суми от близки и роднини.
На основание чл. 281 ал. 1 ЗИНЗС разпореждането
подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му пред тричленен състав
на Административен съд Варна.
СЪДИЯ: