Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ -
260080 15.02.2021
г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански
състав
На петнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно
гражданско дело номер 164 по описа за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.435, ал. 2, т. 6 и чл.438 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника Н.Г.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Полина Велчева-
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Доспат“ № 36, партер, против отказ за прекратяване на изпълнително
дело № 202080010400193 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 с район на
действие БОС, обективиран в писмо с изх. № 5857 от 04.11.2020г. Изложени са
подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния
изпълнител и се иска неговата отмяна.
С
жалбата е постъпила и молба по чл.438 от ГПК, подадена от Н.Г.Т., с която е поискано спиране на изпълнителните
действия по изпълнителното дело, като са изложени подробни съображения в подкрепа
на искането. Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл.436,
ал. 3 от ГПК взискателят „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД не е депозирал становище по жалбата.
На основание чл.436, ал.3, изр.последно от ГПК ЧСИ Трифон
Димитров е представил мотиви във връзка с обжалваното
изпълнително действие, като е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на
съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 202080010400193 по описа на ЧСИ Трифон
Димитров, рег.№ 801 с район на действие БОС против
длъжника Н.Г.Т. е образувано по молба на взискателя - цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, входирана на
08.05.2020 г. въз основа на изпълнителен
лист от 15.02.2013г., издаден по ч.гр.д. № 1860/2013г.
по описа на ВРС, след като за вземането по същия изпълнителен лист преди това е
било образувано изп.дело № 20138010400200 по описа на същия ЧСИ, което впоследствие
е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по молба на предходния
взискателя, съгласно постановление на ЧСИ от 08.05.2020г., надлежно връчено на
длъжника.
С
молба вх.№ 3479/30.10.2020 г., длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати
настоящото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, както и по
изложени съображения за погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист по
давност. В молбата длъжникът е посочил, че предходното изпълнително дело е
следвало да бъде прекратено по-рано още през 2015г., както и, че въпреки това
неправомерно ЧСИ образувал по молба на взискателя настоящото ново изпълнително дело.
Излагат се и съображения за неправомерни действия на ЧСИ по самото изпълнение,
които не са предмет на разглеждане в настоящото производство с оглед обжалвания
акт и искания в жалбата.
Със
съобщение с изх. № 5857 от 04.11.2020г. от ЧСИ по настоящото изп. дело, връчено
на длъжника на 06.11.2020 г., същият е уведомен, че не е от компетенцията
на ЧСИ преценката дали дългът е погасен
по давност, тъй като ЧСИ е длъжен да събира дълга по принудителен ред въз по
силата на представения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Посочено е, че за да отпадне дългът по давност следва да
се направи възражение в този смисъл по съдебен ред. Поради това и с оглед
изразеното от взискателя несъгласие с възраженията на длъжника, ЧСИ е приел, че
не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело.
С
настоящата жалба, подадена на 12.11.2020г.
длъжникът оспорва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство,
обективиран в горното съобщение.
С
оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжника, който е легитимирано
лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК
– отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, поради
което е допустима. Тъй като жалбата е подадена от длъжник и няма подлежащи на
извършване процесуални действия по изслушване на свидетели и вещи лица, същата
следва да бъде разгледана в закрито заседание, тъй като не е налице което и да
е от основаният по чл. 437, ал. 1 или ал. 2 от ГПК за разглеждането й в открито
заседание.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В доктрината и съдебната практика е прието, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти, а именно в двугодишен срок взискателя да
не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
В процесния случай обаче изпълнителното производство
по изп. д. № 202080010400193 е образувано едва на 08.05.2020г., което означава,
че т. нар.
„перемпция” не е настъпила. Това означава, че ЧСИ не е имал законово основание
за прекратяване на новообразуваното изп. дело на соченото от длъжника основание
в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Що се касае до направеното от длъжника възражение,
че ЧСИ не е следвало да образувано ново изп. дело, тъй като вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност, съдът намира, че правилно е посочено
в обжалвания отказ, че ЧСИ не е
компетентен да разглежда и да се произнася по възражението за погасителна
давност, а само да извършва действия по принудително събиране на вземането, за
което му е представен изпълнителен лист. В допълнение следва да се отбележи, че
длъжникът може да заяви правопогасяващото си възражение за изтекла погасителна
давност единствено по съдебен ред в производство по чл. 439 от ГПК и едва в
случай на уважаването му от съда би било налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.
По гореизложените съображения настоящата съдебна
инстанция намира, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнително дело №
202080010400193 по описа си е правилен и
законосъобразен, а депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение. Поради неоснователността на жалбата не следва да се уважава и молбата
на длъжника по чл.438 от ГПК за спиране
на изпълнителното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „М.“ бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. **, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв.
Полина Велчева- САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Доспат“ № 36, партер, против отказ за прекратяване на
изпълнително дело № 202080010400193 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801
с район на действие БОС, обективиран в писмо с изх. № 5857 от 04.11.2020г., както и молбата й по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнителното
производство по същото изпълнително дело.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване /чл.437, ал.4 от ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.