Решение по дело №5776/2011 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2404
Дата: 22 юни 2011 г.
Съдия: Александър Венков Точевски
Дело: 20115330105776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2011 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2404                      22.06.2011 година                            град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, III брачен състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Иванка Боева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5776 по описа на съда за 2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 49 ал. 1 от Семейния кодекс СК), предявен от Б.М.Д., ЕГН: **********,***, против И.И.Д., ЕГН: **********,***.  

Ищцата посочва, че с ответника сключили граждански брак на ***** г., от който имали едно дете- И.И. Д., ЕГН: **********. От началото на брака между страните възникнали проблеми, тъй като ответникът ежедневно употребявал алкохол и наркотици, под чието въздействие ставал агресивен, предизвиквал скандали, посягал да удря. Това принудило ищцата още по време на бременността да се изнесе, като до раждането на детето съпрузите живеели разделено. След събирането си ответникът отново продължил да живее по стария си начин на живот, не се интересувал за отглеждането на детето, не помагал в домакинството, обиждал и нагрубявал ищцата. Страните заминали за А. да работят, през което време основно съпругата издържала семейството, а той продължавал с агресивните си прояви. След завръщането си в Б., страните се разделили окончателно, тъй като поведението на съпруга застрашавало живота и здравето на ищцата и накърнявало личното й достойнство. Моли за прекратяване на брака по изключителна негова вина, претендира упражняване на родителските права спрямо детето, както и месечна издръжка за него. Не претендира ползване на семейното жилище. Желае да възстанови предбрачната си фамилия.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, в който оспорва твърденията в исковата молба, свързани с неговото противобрачно поведение. Отрича да е зависим от алкохол и наркотични вещества, както и да е упражнявал физически или психически тормоз над ищцата. Заявява, че е участвал в издръжката на детето, на което е купувал дрехи, храна и всичко необходимо. Моли за прекратяване на брака по вина на съпругата. Не възразява упражняването на родителските права да се предостави на ищцата, но при разширен режим на свиждане на бащата. Счита претендирания размер на издръжката за прекомерен. Претендира и ползване на семейното жилище.

В съдебно заседание, проведено на 16.06.2011 г., страните се явиха лично и чрез пълномощниците си изложиха в устна форма пред съда споразумение по чл. 49 ал. 4 от СК за прекратяване на брака, с което уреждат личните и имуществени въпроси във връзка с развода и  което молят да се утвърди.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

            Страните са сключили граждански брак в град П. на ***** г., с Акт за граждански брак № ***/ ***** г. 

Видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за раждане (лист 5 от делото), се установява, че страните са родители на детето И.И. Д., ЕГН: **********.

Като писмени доказателства са приети документи относно здравословното състояние на ответника, документи, удостоверяващи доходите му, както и разпечатки от банкови сметки за извършен превод на пари.

По делото е приет и социален доклад, в който е посочено, че майката посрещала по адекватен начин потребностите на детето и била изградила силна емоционална връзка с него, но в интерес на детето било то да поддържа контакти и с бащата.

От събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства- показанията на св. В. И. ***., проведено на 16.06.2011 г.) се установява, че страните били разделени от около една година, правили неуспешни опити за събиране и решили да се разделят. Детето живеело с майката, като бащата нямал проблем при осъществяване на личните си контакти.

Няма основание да не се кредитират показанията на този свидетел, който не е заинтересован от изхода на делото, има непосредствени впечатления и възприятия досежно отношенията между съпрузите, в която връзка показанията му са обективни и допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства. Още повече, че в случая страните нямат спор по отношение на искането си развод, след като са стигнали до споразумение за уреждане на последиците от него.

Предвид горното и във връзка с изложеното пред съда споразумение за прекратяване на брака им, без да се изследват мотивите за това и доколкото двете страни желаят прекратяване на брачната си връзка, с оглед настъпилата фактическа раздяла, съществуващото отчуждение, прекъснати емоционални връзки и липсата на възможност за запазване на брака между страните, същият е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и на това основание следва да се прекрати, без да има произнасяне по вината, в каквато насока е желанието на страните.

В споразумението страните се съгласяват упражняването на родителските права спрямо детето да се предостави на майката, при съответен режим на лични отношения на бащата- два пъти месечно в почивните дни, без преспиване за времето от 10.00 часа до 19.00 часа през деня. Бащата се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева, както и такава за минал период в размер на 100 лева. Семейното жилище, собственост на майката на съпруга, се предоставя за ползване на ответника. Страните нямат претенции за взаимна издръжка, а съпругата след развода ще възстанови предбрачната си фамилия.

Съдът намира, че представеното в съдебно заседание споразумение за последиците от развода е в интерес на общото на страните малолетно дете, урежда личните и имуществени отношения по повод прекратяването на брака, не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено с настоящия съдебен акт.

Окончателната държавна такса за производството съдът определя в размер на 30 (тридесет) лева, която следва да се заплати от двамата съпрузи, както е предвидено по споразумението им. Във връзка с издръжката на детето съпругът дължи държавна такса в размер на 93, 60 (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки) лева, изчислена на база чл. 7 т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Направените в хода на производството разноски, по аргумент от чл. 329 от ГПК и по общо съгласие между страните, следва да се поемат от всяка от тях, както са били платени досега.

По изложените съображения, съдът

 

                                 Р    Е    Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Б.М.Д., ЕГН: **********,*** и И.И.Д., ЕГН: **********,***, сключен в град П. на ***** г., с Акт за граждански брак № ***/ ***** г., като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 49 ал. 4 от СК, за следното:

 

УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака на страните малолетно дете И.И. Д., ЕГН: **********, се предоставя на майката Б.М.Д., ЕГН: **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И.И. Д., ЕГН: **********, да бъде при майката Б.М.Д., ЕГН: **********.

 

РЕЖИМЪТ за осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата И.И.Д., ЕГН: ********** и детето И.И. Д., ЕГН: **********, се определя, както следва:

 

Бащата има право да вижда и взема детето при себе си два пъти месечно в почивните дни- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване през нощта, за времето от 10.00 часа до 19.00 часа в съответния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.

 

Бащата И.И.Д., ЕГН: **********, се задължава да заплаща на малолетното си дете И.И. Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Б.М.Д., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 130 (сто и тридесет) лева, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства, обуславящи друг размер на издръжката или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и издръжка за минало време- за една година назад от предявяване на иска- от 29.02.2010 г. до влизане на решението в сила, в размер на 100 (сто) лева.

 

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ на съпрузите, находящо се в град П., ул. „К.” № *, ап. *, ет. *, собственост на майката на съпруга, след развода се предоставя за ползване на съпруга И.И.Д., ЕГН: **********.

 

Съпрузите заявяват, че не си дължат издръжка един на друг.

 

След прекратяване на брака съпругата Б.М.Д. ще възстанови предбрачното си фамилно име- С.

 

ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на ВСС сумата от 15 (петнадесет) лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.

ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на ВСС сумата от 108, 60 (сто и осем лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба само в частта относно прекратяването на брака, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд- Пловдив.

 

 

СЪДИЯ :/п/А.Точевски

 

 

Вярно с оригинала.

И.Б.