Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 481 07.12.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 504 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на А.Д.Т. ***,
срещу Решение № 242/ 21.07.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП
– Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на А.Т.
срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г., издадено от главен
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
В
жалбата и в представеното по делото писмено становище от пълномощника на
жалбоподателя са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решението
на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Разпореждане
с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г., по съображения за постановяването
им в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения извод за липса на основание за прекратяване,
поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични
вземания по изп. дело № 24070008151/ 2007г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис
Стара Загора, представляващи глоба по ИЛ по НАХД № 1331/2013 от 23.07.2013г. на
РС – Стара Загора; такси по ИЛ по НАХД № 1331/2013 от 23.07.2013г на РС – Стара
Загора и глоби, наложени с: електронен фиш № К0338875/ 17.09.2012г. на ОД
на МВР – Пловдив, фиш за налагане на глоба № В891565/ 14.12.2016г. на ОД на МВР –
Пловдив, фиш за налагане на
глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, електронен фиш №
К1815859/ 03.10.2017г. на ОД на МВР – Варна, електронен фиш № К1342066/
26.08.2016г. на ОД на МВР – Габрово, електронен фиш № К1447316/ 18.11.2016г. на
ОД на МВР – Стара Загора. Поддържа, че посочените вземания за глоби са
погасени по давност, като твърди, че регламентираният в чл.171, ал.1 от ДОПК
давностен срок, не е приложим по отношение на глобата като административно
наказание. Счита, че решаващият орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата
на чл. 82, ал.4 от ЗАНН, доколкото тази норма изключва единствено кратката
абсолютна давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН, но не обуславя приложимостта на общия
давностен срок за събиране на публичните вземания, предвиден в чл.171, ал.1 от ДОПК, като при прилагането на чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, част
от публичните му задължения за глоби, се явяват погасени по давност. Твърди, че
част от посочените като изпълнителни основания изпълнителни титули не са му
били връчвани, съответно не са влезли в сила, поради което същите не могат да
бъдат годни изпълнителни основания. Направено е искане за отмяна на оспореното Решение
№ 242/ 21.07.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с
решението Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г. на публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
решаващият орган е приел, че по отношение на процесните публични вземания –
предмет на изп. дело № 24070008151/ 2007г. по описа на ТД на НАП – Пловдив,
офис Стара Загора, не е изтекъл законово регламентирания давностен срок, съотв.
че тези вземания не са погасени по давност. Излага подробни съображения, че с
оглед предприетите и извършени действия по принудителното събиране на
задълженията, които прекъсват, респ. спират изпълнителската давност, за тези
публични задължения давността не е изтекла.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със
Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 8151-000001/ 17.12.2007г. жалбоподателят в настоящото производство – А.Д.Т.,
на основание чл.221 от ДОПК е уведомен, че в РД – Пловдив на Агенцията за
държавни вземания, срещу него е образувано изпълнително дело № 8151/ 2207г. за
принудително събиране на публично вземане за глоба в размер на 20 лева,
наложена с Наказателно постановление № 7481/ 2006г. на Община Пловдив.
С
Разпореждане за присъединяване изх. № 8151/2007/000009/ 31.10.2013г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по изп. дело №
8151/ 2007г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в
производството по събиране на публични вземания на публичен взискател в
изпълнителното производство –
Районен съд – Стара Загора, за вземането, установено с ИЛ по НАХД № 1331/2013г.
на РС – Стара Загора - глоба в размер на 1000 лева. Разпореждането е връчено на
Ал. Т. на 18.11.2013г.
С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000011/ 11.12.2013г., издадено
от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по
съображения, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично
вземане по изп. дело № 8151/ 2007г. в общ размер на 1070 лева, на основание
чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор
върху МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, рама №
WVWZZZ3BZWP362698 на стойност към 11.12.2013г. 3 750лв. На основание
чл.201, ал.3 от ДОПК до ОД на МВР – Стара Загора е изпратено запорно съобщение,
като от доказателствата по делото се установява, че запорът е наложен на
19.12.2013г.
С Разпореждане за
присъединяване изх. № 8151/2007/000014/ 12.08.2014г. на публичен изпълнител, по
изп. дело № 8151/ 2007г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато
присъединяване в производството по събиране на публични вземания на публичен
взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция“
– ОД на МВР - Пловдив, за вземането, установено с електронен фиш № К0338875/
17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив - глоба в размер на 300 лева. Разпореждането
е връчено на 20.08.2014г.
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000020/ 26.01.2015г., издадено
от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по
съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане по изп. дело № 8151/ 2007г. в общ размер на 5 472.45 лева, на основание
чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки. От
доказателствата по делото се установява, че въз основа на изпратени запорни
съобщения, са наложени запори върху налични или постъпващи суми по банкови
сметки на А.Т. в „Централна Кооперативна банка“ АД, „Юробанк България“ АД,
„Обединена Българска Банка“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД и
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД .
С Разпореждане за
присъединяване изх. № 8151/2007/000087/ 21.03.2015г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е
допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство –
Районен съд – Стара Загора, за вземането, установено с Изпълнителен лист от
23.07.2013г. по НАХД № 1331/2013г. на РС – Стара Загора - разноски в размер на
346.66 лева /главница/ и лихва в размер на 58.57 лева. Разпореждането е връчено
на 02.04.2015г.
С Разпореждане за
присъединяване изх. № С170024-105-0033838/ 27.02.2017г., по изп. дело №
24070008151/ 2007г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, на
основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен
взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция“
– ОД на МВР – Пловдив, за вземане, установено с фиш за налагане на глоба № В891565/
14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив – глоба в размер на 30лв. Разпореждането е
връчено на Ал. Т. на 18.04.2017г.
С
Разпореждане за присъединяване изх. № С180024-105-0026135/ 01.02.2018г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по изп. дело №
24070008151/ 2007г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато
присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – Главна
дирекция „Национална полиция“ – ОД на МВР – Варна и ОД на МВР – Стара Загора за
вземанията, установени с фиш за налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД
на МВР – Стара Загора – глоба в размер на 20 лева и електронен фиш № К1815859/
03.10.2017г. на ОД на МВР – Варна - глоба в размер на 400 лева. Разпореждането
е връчено на А.Т. на 19.04.2018г.
С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0060301/ 23.08.2018г., издадено
от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по
съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане по изп. дело № 24070008151/ 2007г. в общ размер на 8 105.58лв., на
основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „Централна Кооперативна
банка“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД и „Алианц Банк България“ АД, за сумата от
8 105.58 лева.
С Разпореждане за
присъединяване изх. № С200024-105-0013490/ 23.01.2020г. по изпълнителното дело,
на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен
взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция“
– ОД на МВР – Габрово и ОД на МВР – Стара Загора за вземанията, установени с
електронен фиш № К1342066/ 26.08.2016г. на ОД на МВР – Габрово – глоба в размер
на 100 лева и електронен фиш № К1447316/ 18.11.2016г. на ОД на МВР – Стара
Загора – глоба в размер на 100 лева. Разпореждането е връчено на А.Т. на
11.02.2020г.
С вх. № С200024-000-0273813/
19.06.2020г. в ТД на НАП – Пловдив е постъпила молба от А.Т., с характер на
възражение за изтекла погасителна давност за вземания за глоби, вкл. по ЕФ № К0338875/
17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив /глоба в размер на 300 лева/, фиш за
налагане на глоба № В891565/ 14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив /глоба в
размер на 30 лева/, фиш за налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД на
МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/, ЕФ № К1815859/ 03.10.2017г. на
ОД на МВР – Варна /глоба в размер на 400 лева/, ЕФ № К1342066/ 26.08.2016г. на
ОД на МВР – Габрово /глоба в размер на 100 лева/, ЕФ № К1447316/ 18.11.2016г.
на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер на 100 лева/, както и за вземания
по ИЛ по АНД №1331/2013г.
С
Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г., издадено от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е
отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на
публичните вземания по изп. дело № 24070008151/ 2007г. за задълженията на А.Т.
по ЕФ № К0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив, по фиш за налагане на
глоба № В891565/ 14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив, по фиш за налагане на
глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора, по ЕФ № К1815859/
03.10.2017г. на ОД на МВР – Варна, по ЕФ № К1342066/ 26.08.2016г. на ОД на МВР
– Габрово, по ЕФ № К1447316/ 18.11.2016г. на ОД на МВР – Стара Загора и по ИЛ
по АНД №1331/2013г. от 23.07.2013г. на РС – Стара Загора. Отказът е обоснован
със съображения, че давностният срок за публичните вземания за глоби, наложени
с електронните фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с фишове за налагане на глоба и
по АНД № 1331/ 2013г. по описа на РС – Стара Загора, е започнал да тече от
датата на влизане в сила на съответния акт, с който е наложено
административното наказание. Давността е прекъсната с издадените от публичния
изпълнител разпореждания за присъединяване /като действия по принудително
изпълнение/, с които на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато
присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за съответното
вземане, от който момент е започнала да тече нова давност. С наложените въз
основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
8151/2007/000011/ 11.12.2013г., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № 8151/2007/000020/ 26.01.2015г. и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0060301/ 23.08.2018г. запори, давностният
срок се счита спрян по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. Прието е, че по
силата на препращащата норма на чл.82, ал.4 от ЗАНН, общата погасителна давност
за титулите, за които е образувано изпълнително производство, не е тази по
чл.82, ал.3 от ЗАНН, а посочената в чл.171, ал.2 от ДОПК – 10 години считано от
годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. С оглед на което е направен извод, че по отношение на публичните
вземания по посочените по-горе изпълнителни титули, не е изтекла погасителна
давност и съотв. не са налице основания за прилагането на искания институт на
давността.
С
подадена от А.Т. жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, разпореждането на публичния
изпълнител е оспорено по административен ред с искане за неговата отмяна като
незаконосъобразно, като бъде разпоредено отписване на погасените по давност
публични вземания.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 242/ 21.07.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, е
оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на А.Т. срещу Разпореждане с
изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. Въз основа на представените по
преписката доказателства в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК,
решаващият орган е приел, че по изп. дело № 24070008151/ 2007г. по безспорен
начин е установено, че в тежест на жалбоподателя А.Т. са налице установени и
изискуеми публични вземания по Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив /глоба в размер на 300 лева/, фиш
за налагане на глоба № В891565/ 14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив /глоба в
размер на 30 лева/, фиш за налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД на
МВР – Стара Загора /глоба в размер на 20 лева/, Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 1815859/ 03.10.2017г. на ОД на МВР – Варна /глоба в размер на 400
лева/, Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 1342066/ 26.08.2016г.
на ОД на МВР – Габрово /глоба в размер на 100 лева/, Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К № 1447316/ 18.11.2016г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в
размер на 100 лева/, както и вземания по
ИЛ по АНД №1331/2013г. - глоба в размер на 300 лева и разноски в размер на
346.66 лева. В мотивната част на
решението са потвърдени фактическите констатации на публичния изпълнител,
обективирани в Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г., относно
на датата на влизане в сила на съответния акт, от който произтича всяко от
подлежащите на принудително изпълнение публични държавни вземания, респ. относно
датата, на която е започнала да тече давността по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН,
съотв. по чл.171, ал.1 от ДОПК. Прието
е, че давността е прекъсната с издадените разпореждания
за присъединяване по чл.217, ал.2 от ДОПК, както следва: Разпореждане за
присъединяване изх. № 8151/2007/000009/ 31.10.2013г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора – по отношение на вземането, установено
с ИЛ по АНД № 1331/2013г. на РС – Стара Загора - глоба в размер на 1000 лева;
Разпореждане за присъединяване изх. № 8151/2007/000014/ 12.08.2014г. – по
отношение на вземането, установено с ЕФ № К0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР –
Пловдив - глоба в размер на 300 лева; Разпореждане за присъединяване изх. №
8151/2007/000087/ 21.03.2015г. – по отношение на вземането, установено с ИЛ по АНД № 1331/
2013г. на РС – Стара Загора - разноски в размер на 346.66 лева /главница/ и
лихва в размер на 58.57 лева; Разпореждане за присъединяване изх. №
С170024-105-0033838/ 27.02.2017г. – по отношение на вземането, установено с фиш
за налагане на глоба № В891565/ 14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив – глоба в
размер на 30 лева; Разпореждане за
присъединяване изх. № С180024-105-0026135/ 01.02.2018г. – по отношение на
вземанията, установени с фиш за налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД
на МВР – Стара Загора – глоба в размер на 20 лева и ЕФ № К1815859/ 03.10.2017г.
на ОД на МВР – Варна - глоба в размер на 400 лева и Разпореждане за
присъединяване изх. № С200024-105-0013490/ 23.01.2020г. – по отношение на вземанията,
установени с ЕФ № К1342066/ 26.08.2016г. на ОД на МВР – Габрово – глоба в
размер на 100 лева и ЕФ № К1447316/ 18.11.2016г. на ОД на МВР – Стара Загора –
глоба в размер на 100 лева. От прекъсването на давността с посочените
разпореждания за присъединяване по чл.217, ал.2 от ДОПК, е започнала да тече
нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, съотв.
по чл.171, ал.1 от ДОПК, която, според решаващия административен орган, по
силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, е спряна с наложените с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000011/ 11.12.2013г., Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000020/ 26.01.2015г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0060301/
23.08.2018г. запори. Прието е, че доколкото по силата на препращащата норма на
чл. 82, ал.4 от ЗАНН общата погасителна давност не е тази по чл.82, ал.3 от ЗАНН, а 10-годишната давност по чл.171,
ал.2 от ДОПК, правилно и законосъобразно с оспореното разпореждане на публичния
изпълнител е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на
принудителното събиране на публичните вземания по изп. дело № 24070008151/
2007г. за задълженията на А.Т. за глоби, наложени с посочените фишове и
електронни фишове. По отношение на вземането за разноски по ИЛ от 23.07.2013г.
по АНД № 1331/ 2013г. по описа на РС – Стара Загора, е прието, че не е изтекъл
нито давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, нито общата давност по чл.171,
ал.2 от ДОПК.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка
на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Оспореното Решение № 242/
21.07.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е
оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на А.Т. срещу Разпореждане с
изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е издадено от материално и
териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във вр.
с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма.
Вземанията по влезли в сила наказателни
постановления /съотв. фишове за налагане на глоби и електронни фишове за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система/, представляват публични вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В
чл. 172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/.
По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления /съотв.
фишове за налагане на глоби и електронни фишове за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система/ обаче е
налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на
наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и
началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата
на чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Спорните
по делото въпроси се свързват с влизането в сила на възприетите като
изпълнителни основания фишове за налагане за глоба и електронни фишове за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, съответно с началния момент, от който при прилагането на
специалната нормативна регламентация по чл. 82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, е започнал да тече погасителния давностен срок по отношение на публичните
вземания за глоби, както и правното значение за прекъсването/ спирането на
давността на действията и на издадените от публичния изпълнител Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000011/ 11.12.2013г.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000020/
26.01.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С180024-022-0060301/ 23.08.2018г. и респ. на наложената запори.
Доколкото
в ЗАНН няма правила относно спирането на давността, следва да намерят
приложение общите норми на ДОПК за спирането на давността по отношение на
публичните вземания, каквито са вземанията по влезли в сила наказателни
постановления съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните
мерки, по аргумент от нормата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, има за последица
спиране на давностния срок за събиране на съответното публично вземане. В
случая обаче съдът счита, че запорите, наложени с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000011/ 11.12.2013г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000020/ 26.01.2015г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0060301/
23.08.2018г., издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора, представляват действия по изпълнението, като съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1
от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания,
като в ал. 2 на чл.195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с
постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за
установяване на публичното вземане /чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК/ или когато не е
наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание /чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК/. Анализът на
посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение
вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда
за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни
мерки по чл.198, ал.1, т.1 – т.4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на
изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК изпълнителното
дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния
изпълнител от публичния взискател, а в чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК е предвидена
възможност когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е
достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното
основание, очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да
бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на
възбрана или запор след започването на изпълнителното производство /т.е след
изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК/,
не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и
изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод
следва от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите,
когато не са наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на
наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по
см. на чл.221, ал.1 от ДОПК/, принудителното
изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими
вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с
постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или
възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има
характера на действие по принудително изпълнение. В случая запорите са наложени
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000011/
11.12.2013г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
8151/2007/000020/ 26.01.2015г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С180024-022-0060301/ 23.08.2018г., издадени от публичен изпълнител в ТД
на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, в условията на образувано изпълнително
производство по изп. дело № 24070008151/ 2007г., поради което наложените запори
– запор върху МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** и запори
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в търговски банки, представляват действия
по принудително изпълнение съгласно чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се
променя нито от наименованието на постановлението на публичния изпълнител /“за
налагане на обезпечителни мерки“/, нито от посоченото правно основание за тяхното
издаване /чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 /съотв. чл.202, ал.1/ във вр. с чл.195,
ал.1-3 от ДОПК/, нито от обстоятелството, че правното действие на запора като обезпечителна мярка
/чл. 206 от ДОПК/ е еднакво с правното действие на запора като действие по
принудителното изпълнение – наложените запори
след започването на изпълнителното производство са действия по принудително
изпълнение по смисъла на чл. 215, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Ето защо в случая
наложените запори нямат сочения в обжалваното решение правен ефект на спираща
давността обезпечителна мярка по чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК. Наложените въз
основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
8151/2007/000011/ 11.12.2013г., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № 8151/2007/000020/ 26.01.2015г. и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0060301/ 23.08.2018г. на публичен
изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора запори, като действия по
принудителното изпълнение, предприето спрямо наказаното лице във връзка с
изпълнението на наказанията, са породили правно действие и правен ефект на
прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнително действие по см. на
чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която давност започва да тече нова
двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН.
Въз основа на събраните по делото доказателства и изложените по-горе
съображения относно наложените в хода на образуваното изпълнително производство
по изп. дело № 24070008151/ 2007г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора запори, като действия по принудителното изпълнение, предприети спрямо
наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията и изпълнителни
действия по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, съдът приема следното:
По
отношение на вземането за глоба по Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№ 0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив:
С
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР –
Пловдив, на А.Д.Т. е наложена глоба в размер на 300 лева. Съгласно
удостовереното ЕФ е връчен на 26.02.2013г. и е влязъл в сила на 11.03.2013г. От
тези дата е започнала да тече двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, прекъсната с издаденото и връчено на длъжника Разпореждане за
присъединяване изх. № 8151/2007/000014/ 12.08.2014г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, с което по изп. дело № 8151/ 2007г., на
основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в производството по
събиране на публични вземания на публичен взискател в изпълнителното
производство – Главна дирекция „Национална полиция“ – ОД на МВР - Пловдив, за
вземането, установено с ЕФ № К0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив -
глоба в размер на 300 лева. От прекъсването на давността, считано от
13.08.2014г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б.
„а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, като погасителният давностен срок за изпълнение на
това наказание би изтекъл на 13.08.2016г., ако в рамките на двугодишния
давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН не се предприемат действия на
надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанията по см. на
чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на давността или не
възникнат спиращи давността обстоятелства по см. на чл. 172, ал.1 от ДОПК. Както
в Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г. на публичния
изпълнител, така и в потвърждаващото го Решение № 242/ 21.07.2020г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, е прието, че давността за вземането за глоба,
наложена с ЕФ серия К № 0338875/
17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив, е спряна по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК поради налагането на обезпечителна мярка – наложен запор с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000020/ 26.01.2015г. От посоченото
ПНОМ на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е видно,
че по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо
публично вземане по изп. дело № 8151/ 2007г. в общ размер на 5 472.45
лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.195, ал.1-3
от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и
суми, предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки. Въз
основа на изпратени запорни съобщения, са наложени запори по банкови сметки на А.Т.
в „Централна Кооперативна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена
Българска Банка“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД. По
изложените по-горе съображения че наложените в хода на образувано изпълнително
производство запори, като действия по принудителното изпълнение, предприето
спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията, са породили
правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като
изпълнителни действия по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която
давност започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр.
с ал.2 от ЗАНН, следва извода, че по отношение на вземането за глоба по ЕФ №
К0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив, след прекъсването на давността с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000020/
26.01.2015г., считано от 27.01.2015г., е започнала да тече нова двугодишна
давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. В рамките на този
двугодишен давностен срок, считано от 27.01.2015г., не са предприемани каквито
и да е било действия на надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на
наказанието по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на
давността; нито са налице данни за спиращи давността обстоятелства по см. на
чл. 172, ал.1 от ДОПК. С оглед на което публичното вземане за глоба, наложена с
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР –
Пловдив, се явява погасено по давност на 27.01.2017г. Тъй като може да се спре
или прекъсне само давностен срок, който към момента на предприемане на
действията по принудително изпълнение не е изтекъл /изтеклата давност погасява
правото на държавната администрация да събира по принудителен ред неплатените
публични задължения и е предпоставка за отписване на вземанията и прекратяване
на изпълнителното производство/, наложените с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0060301/ 23.08.2018г. и с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200024-022-0039083/ 24.06.2020г.
запори, нямат правно действие нито на прекъсващо, нито на спиращо давността
обстоятелство - погасителният давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН за
публичното вземане за глоба по ЕФ серия К № 0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР
– Пловдив, е изтекъл на 27.01.2017г. т.е много преди предприемането на
действието по принудителното изпълнение. Ето защо необосновано и неправилно с
потвърденото с обжалваното решение Разпореждане с изх. № С2000024-137-0005622/
23.06.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност
събирането на публичното вземане по изп. дело № 24070008151/ 2007г. за задължението на А.Т. за глоба по ЕФ серия
К № 0338875/ 17.09.2012г.
По
отношение на вземането за глоба по фиш за налагане на глоба № В891565/
14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив:
С
фиш за налагане на глоба № В891565/ 14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив, на А.Т.
е наложена глоба в размер на 30 лева. Съгласно удостовереното фишът е връчен на
14.12.2016г. и следователно е влязъл в сила на 22.12.2016г. От тези дата е
започнала да тече двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, прекъсната
с издаденото и връчено на длъжника Разпореждане за присъединяване изх. №
С170024-105-0033838/ 27.02.2017г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, офис Стара Загора, с което по изп. дело № 24070008151/ 2007г., на
основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен
взискател в изпълнителното производство – Главна дирекция „Национална полиция“
– ОД на МВР – Пловдив, за вземане, установено с фиш за налагане на глоба №
В891565/ 14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив – глоба в размер на 30 лева. След
прекъсването на давността, считано от 28.02.2017г. е започнала да тече нова
двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която е
прекъсната с наложените въз основа Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0060301/ 23.08.2018г. запори.
След прекъсването на давността, считано от 24.08.2018, е започнала да тече нова
двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН и очевидно по
отношение на това вземане не е изтекъл погасителният давностен срок към датата
на издаване на Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г. на
публичния изпълнител и на потвърждаващото го Решение № 242/ 21.07.2020г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив /което обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя, видно от постъпилото писмено становище от пълномощника му по
делото/. Предвид наложения запор с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С200024-022-0039083/ 24.06.2020г., съотв. прекъсването на
давността и започналата да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а”
във вр. с ал.2 от ЗАНН, и към настоящия момент не е изтекъл погасителния
давностен срок за това вземане.
По
отношение на вземането за глоба по фиш за налагане на глоба № М683622/
11.10.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора:
От представените по делото доказателства се установява, че по отношение на А.Д.Т.,
от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора не е издаван фиш за
налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г. След като посоченият изпълнителен
титул не установява подлежащо на принудително изпълнение публично вземане за
глоба по отношение на А.Т., този фиш не представлява и изпълнително основание
по отношение на посоченото лице и съотв. Ал. Т. не се явява длъжник по
публичното вземане, установено с фиш за налагане на глоба № М683622/
11.10.2017г. Очевидно неправилно с Разпореждане за присъединяване изх. № С180024-105-0026135/
01.02.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора,
по образуваното срещу А.Т. изп. дело № 24070008151/ 2007г., на основание
чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател за
вземането, установено с фиш № М683622/ 11.10.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора
– глоба в размер на 20 лева. След като А.Т. не се явява административнонаказано
лице с фиш за налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г., жалбоподателят нито има
задължение за заплащане на глобата по този фиш, съотв. не е длъжник по
изпълнението за публично вземане основано на този изпълнителен титул и
публичният изпълнител следва да предприеме необходимите действия по
прекратяване на производството по изп. дело № 24070008151/ 2007г. в частта за
вземането по фиш за налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД на МВР –
Стара Загора.
По
отношение на вземанията за глоби по Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система № К1815859/ 03.10.2017г. на ОД на МВР – Варна, Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система № К1342066/ 26.08.2016г. на ОД на МВР – Габрово и Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
№ К1447316/ 18.11.2016г. на ОД на МВР – Стара Загора:
На
първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че независимо от
предвиденото в чл.220, ал.1 от ДОПК образуване на изпълнително
производство въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител
от публичния взискател, е недопустимо в материалите по изпълнителното дело да
не се съдържат копия на актовете, съставляващи изпълнителни основания по см. на
чл.209, ал.1 от ДОПК, установяващи публичните вземания по основание и по размер
и въз основа на които се предприема принудителното изпълнение, както и
доказателства за влизането им сила. В случая от извършените по делото
процесуални действия е видно, че от страна на публичния изпълнител са
предприети действия по изискване от съответна ОД на МВР на
ЕФ серия К № 1815859/ 03.10.2017г., ЕФ серия К № 1342066/ 26.08.2016г. и ЕФ
серия К № 1447316/ 18.11.2016г., едва в хода на настоящото съдебно
производство. При липсата на посочените електронни фишове, възприети като
изпълнителни основания и съотв. изпълнителни титули за публични вземания за
глоби по отношение на длъжника А.Т., съотв. при липсата на каквито и да е било
доказателства за датата на влизане в сила на ЕФ, не е ясно по какъв начин публичният
изпълнител, при издаване на Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/
23.06.2020г., съотв. Директорът на ТД на НАП – Пловдив, при издаването на
потвърждаващото разпореждането Решение № 242/ 21.07.2020г., са установили, че с
посочените електронни фишове са наложени глоби на А.Т.; датата, на която ЕФ са
връчени на лицето и съотв. датата, на която са влезли в сила. Задължението за плащане на глоба, наложена в резултат на проведено
административно наказателно производство,
възниква след влизане в сила на акта, с което е наложено това административно
наказание. Съответно давностните срокове за изпълнение на наказанието текат от
влизане в сила на санкциониращия акт. Доколкото по аргумент от разпоредбата на
чл.82, ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, очевидно няма как без събрани доказателства за
датата на влизане в сила на ЕФ серия К № 1815859/ 03.10.2017г., ЕФ серия К № 1342066/
26.08.2016г. и ЕФ серия К № 1447316/ 18.11.2016г., да се извърши преценка дали
е изтекъл давностния срок по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. Представените
по делото разпечатки на справки от Автоматизираната информационна система за управление на
административно наказателната дейност (АИС-АНД) с отразени дати на връчване,
съотв. на влизане в сила на ЕФ, очевидно не представляват надлежни
доказателства за релевантните обстоятелства, вкл. за началния момент, от който
започва да тече давностния срок по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. С оглед на което
необосновано и неправилно с обжалваното решение е потвърдено Разпореждане с
изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, с която е отказано
прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публични
вземания по ЕФ серия К № 1815859/ 03.10.2017г., ЕФ серия К № 1342066/
26.08.2016г. и ЕФ серия К № 1447316/ 18.11.2016г.
По
отношение на вземането за глоба по Изпълнителен лист от
23.07.2013г. по АНД № 1331/ 2013г. по описа на РС – Стара Загора:
Съгласно
Изпълнителен лист от 23.07.2013г. по АНД № 1331/ 2013г. по описа на РС – Стара
Загора, А.Д.Т. е осъден да заплати глоба в размер на 1 000 лева, която сума
следва да се внесе в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт. Константна
е съдебната практика, че правилата относно изпълнителската давност за глобата,
наложена на основание чл.78а от НК, се съдържат в чл.82 от ЗАНН. В случая
двугодишната давност по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН е започнала да тече на
23.07.2013г., прекъсната е с издаденото и връчено на длъжника Разпореждане за
присъединяване изх. № 8151/2007/000009/ 31.10.2013г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, с което по изп. дело № 8151/ 2007г., на
основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в производството по
събиране на публични вземания на публичен взискател в изпълнителното
производство – Районен съд – Стара Загора за вземането, установено с
Изпълнителен лист от 23.07.2013г. по НАХД № 1331/2013г. на РС – Стара Загора -
глоба в размер на 1000 лева. От прекъсването на давността, е започнала да тече
нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, прекъсната
с наложения на 19.12.2013г. запор въз основа на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000011/ 11.12.2013г., издадено от публичен
изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. По изложените по-горе
съображения че наложеният запор, като действие по принудителното изпълнение,
предприето спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанието, е породил
правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като
изпълнително действие по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която
давност започва да тече нова двугодишна
давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, следва извода, че по
отношение на това вземане за глоба, считано от 20.12.2013г., е започнала да
тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. Давността
е прекъсната с наложените запори въз основа на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 8151/2007/000020/ 26.01.2015г. и считано от
27.01.2015г. е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а”
във вр. с ал.2 от ЗАНН. В рамките на този двугодишен давностен срок, считано от
27.01.2015г., не са предприемани каквито и да е било действия на надлежните
органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на давността; нито са налице данни за
спиращи давността обстоятелства по см. на чл. 172, ал.1 от ДОПК. С оглед на
което публичното вземане за глоба по ИЛ от 23.07.2013г. по НАХД № 1331/ 2013г.
по описа на РС – Стара Загора, се явява погасено по давност на 27.01.2017г. Тъй
като може да се спре или прекъсне само давностен срок, който към момента на
предприемане на действията по принудително изпълнение не е изтекъл /изтеклата
давност погасява правото на държавната администрация да събира по принудителен
ред неплатените публични задължения и е предпоставка за отписване на вземанията
и прекратяване на изпълнителното производство/, наложените с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180024-022-0060301/ 23.08.2018г. и с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200024-022-0039083/
24.06.2020г. запори, нямат правно действие нито на прекъсващо, нито на спиращо
давността обстоятелство - погасителният давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“
от ЗАНН за публичното вземане за глоба по ИЛ от 23.07.2013г. по НАХД № 1331/
2013г. по описа на РС – Стара Загора т.е много преди предприемането на действията
по принудителното изпълнение. Ето защо необосновано и неправилно с потвърденото
с обжалваното решение Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г.
на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е
отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на
публичното вземане по изп. дело № 24070008151/ 2007г. за задължението на А.Т.
за глоба в размер на 1 000 лева по ИЛ от 23.07.2013г. по АНД № 1331/
2013г. на РС – Стара Загора.
По
отношение на вземането за разноски по Изпълнителен лист от 23.07.2013г. по АНД
№ 1331/ 2013г. по описа на РС – Стара Загора:
Съгласно
Изпълнителен лист от 23.07.2013г. по АНД № 1331/ 2013г. по описа на РС – Стара
Загора, А.Д.Т. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 346.66 лева,
която сума следва да се внесе в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт. Възражението за погасяването по давност на това вземане, не се поддържа,
видно от постъпилото по делото писмено становище от пълномощника на
жалбоподателя, а и от доказателствата по делото се установява, че предвид
прекъсването на давността с Разпореждане за присъединяване изх. №
8151/2007/000087/ 21.03.2015г. и с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С180024-022-0060301/ 23.08.2018г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив, офис Стара Загора, 5-годишният давностен срок не е изтекъл. Въпросът
относно дължимостта на лихви върху това вземане не е предмет на разглеждане и
обсъждане в настоящото съдебно производство
С
оглед на гореизложеното оспореното решение в частта му, с която е оставена без
уважение жалбата на А.Т. срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/
23.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП – Пловдив, в частта с която е отказано прекратяването поради изтекла
погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело №
24070008151/ 2007г. за задълженията на А.Т. за глоби по Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К № 0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив /глоба в
размер на 300 лв./ и по Изпълнителен лист от 23.07.2013г. по АНД № 1331/ 2013г.
по описа на РС – Стара Загора /глоба в размер на 1000 лева/, по изложените
по-горе съображения за погасяването по давност на посочените вземания при
прилагането на чл.82, ал.1, б. „а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН, следва да се отмени.
Съответно следва да се отмени като незаконосъобразно и Разпореждане с изх. №
С200024-137-0005622/ 23.06.2020г. в тази му част, а преписката изпратена на
публичния изпълнител за произнасяне по подаденото от Атанас Т. възражение,
съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Следва да
бъде отменено и Решение № 242/ 21.07.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив
и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г.
на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, в частта
му, с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност
събирането на публичните вземания по изп. дело № 24070008151/ 2007г. за задълженията
на А.Т. за глоби по фиш за налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД на
МВР – Стара Загора, по ЕФ серия К № 1815859/ 03.10.2017г. на ОД на МВР – Варна,
по ЕФ серия К № 1342066/ 26.08.2016г. на ОД на МВР – Габрово и по ЕФ серия К №
1447316/ 18.11.2016г. на ОД на МВР – Стара Загора. Преписката следва да бъде изпратена
на публичния изпълнител за произнасяне по подаденото от Атанас Т. възражение,
след извършване на необходимите действия за установяване съществуването по
отношение на Атанас Т. на подлежащи на принудително изпълнение вземания за
глоби по посочените актове, влизането в сила на актовете и наличието на
основание за прилагане института на давността, при съобразяване с дадените в
мотивите на съдебното решение указания. В останалата си част жалбата следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски
за внесена държавна такса в размер на 10 лева следва да бъде уважено. Следва да
бъде уважено съразмерно на уважената част от оспорването и искането на адв. Т.Р.
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3
от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като в тежест на ТД на НАП – Пловдив бъде
възложено заплащането на сумата от 311 лева. В полза на ответната администрация
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от жалбата, върху размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с § 2 от ДР на
ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /150 лева/, като А.Т. бъде осъден да
заплати сумата от 36 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Д.Т. ***, Решение № 242/ 21.07.2020г. на Директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта с която е оставена без
уважение жалбата на А.Т. срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/
23.06.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП – Пловдив, в частта му, с която е отказано прекратяване поради изтекла
погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № 24070008151/
2007г. за задълженията на А.Т. за глоби по Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия
К № 0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив /глоба в размер на 300 лева/, по
Изпълнителен лист от 23.07.2013г. по АНД № 1331/ 2013г. по описа на РС – Стара
Загора /глоба в размер на 1000 лева/, по фиш за налагане на глоба № М683622/
11.10.2017г. на ОД на МВР – Стара Загора /глоба в размер 20 лева/, по
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 1815859/ 03.10.2017г. на ОД на МВР –
Варна /глоба в размер на 400 лева/, по Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 1342066/
26.08.2016г. на ОД на МВР – Габрово /глоба в размер на 100 лева/ и по Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К № 1447316/ 18.11.2016г. на ОД на МВР – Стара
Загора /глоба в размер на 100 лева/, като
вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г., издадено от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, в частта му,
с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането
на публични вземания по изп. дело № 24070008151/ 2007г. за задълженията на А.Т.
за глоби по ЕФ серия К № 0338875/ 17.09.2012г. на ОД на МВР – Пловдив, по
Изпълнителен лист от 23.07.2013г. по АНД № 1331/ 2013г. по описа на РС – Стара
Загора, по фиш за налагане на глоба № М683622/ 11.10.2017г. на ОД на МВР –
Стара Загора, по ЕФ серия К № 1815859/ 03.10.2017г. на ОД на МВР – Варна, по ЕФ
серия К № 1342066/ 26.08.2016г. на ОД на МВР – Габрово и по ЕФ серия К №
1447316/ 18.11.2016г. на ОД на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката в тази й част на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Пловдив, за ново произнасяне по подаденото от А.Д.Т. възражение вх. № С200024-000-0273813/
19.06.2020г. по изп. дело № 24070008151/ 2007г., съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Т. ***, против Решение № 242/ 21.07.2020г. на Директора на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, в частта с която е оставена без уважение
жалбата на А.Т. срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005622/ 23.06.2020г.,
издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив,
в частта му, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност
събирането на публични вземания по изп. дело № 24070008151/ 2007г. за
задълженията на А.Т. за разноски по Изпълнителен лист от 23.07.2013г. по АНД №
1331/ 2013г. по описа на РС – Стара Загора и по фиш за налагане на глоба №
В891565/ 14.12.2016г. на ОД на МВР – Пловдив, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на А.Д.Т. ***, ЕГН **********,
сумата
от 10 /десет/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на адв. Т.Х.Р. ***, ЕГН **********, със служебен адрес гр. Стара
Загора, ул. „Христо Ботев“ № 74, ет.2, сумата от 311 /триста и единадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА А.Д.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 36 /тридесет
и шест/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: