№ 131
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000482 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ.
Б. ИЛ., ЕГН ********** и В. Б. Х., ЕГН ********** тримата от **** въззивна
жалба против постановеното от П.О.С. по т. дело 1002/2019 г. решение, с
което са отхвърлени исковете на М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ. Б. ИЛ., ЕГН
********** и В. Б. Х., ЕГН ********** тримата от ****5 в качеството им на
наследници на починалия след подаването на исковата молба Б. А. И., *
против „Д.-**“ ЕАД, ЕИК *********, **** искове да се осъди „Д.-О.З.“ ЕАД,
ЕИК *********, **** да им заплати следните суми:
- по 30 000 лв. на всеки от тримата ищци, представляващи част от
дължимо им се в пълен размер обезщетение за претърпени от наследодателя
им Б. И. неимуществени вреди от по 33 333 лв. за всеки, изразяващи се във
физически болки, страдания, битови неудобства, затруднено придвижване и
обслужване от сърдечна операция и счупване на 10-ти прешлен, страх от
автомобили, тревожност и безпокойство, настъпили в резултат на ПТП от
23.07.2018 г., причинено от М.Г.Ш. при управление на лек автомобил „П.
***“ с рег. № ** **** **, чийто собственик е сключил с „Д.-О.З.“ ЕАД
1
договор по риска „Гражданска отговорност“,
- 2904 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за остеосинтезен материал за извършена
операция на счупен 10-ти прешлен в резултат на ПТП от 23.07.2018 г.,
причинено от М.Г.Ш. при управление на лек автомобил „П. ***“ с рег. № **
**** **, чийто собственик е сключил с „Д.-О.З.“ ЕАД договор по риска
„Гражданска отговорност“ и
М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ. Б. ИЛ., ЕГН ********** и В. Б. Х.,
ЕГН ********** тримата от ****5 в качеството им на наследници на
починалия след подаването на исковата молба Б. А. И. * са осъдени да
заплатят на „Д.-**“ ЕАД, ЕИК *********, **** сумата 3941 лв. разноски в
първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо исковете в пълния им размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 20.11.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от Б. А. И., ЕГН
********** * искова молба против „Д.-**“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 23.07.2018 г.
лицето М. Ш., управлявайки лек автомобил „П. ***“, рег № ** **** ** е
причинил виновно ПТП, при което пострадал ищецът Б. И., който управлявал
лек автомобил „Ф.П.“, рег. № ** **** **. Направено е изложение на
настъпилите според ищеца увреждания вледствие на ПТП-то, като след
искане на съда с молба /стр. 33 от делото на ПОС/ е уточнено, че претенцията
за обезщетение касае увреждане на гръбнака - фрактура на тялото на ТХ 10
прешлен, довела до прогресивна слабост на краката, болки по хода на
гръбнака, невъзможнокг за самостоятелна походка и обездвижване на
краката.
В повод на тази травма е посочено, че на 15.11.2018 г. е извършена
операция, при която е поставена късосегментна транспедикуларна
стабилизация с четири титаниеви винта в телата и 2 две пръчки медтроник.
След същата тежката долна пареза не е отшумяла. На 29.11.2018 г. ищецът
постъпил на лечение в К.Ф.Р., но не настъпва промяна в общото му състояние.
Това било установено и от преглед при невролог извършен на 22.01.2019 г. ,
който констатирал силни болки в гърба и кръста, ирадиращи към краката с
изтръпване и слабост в прасците и ходилата до невъзможност за движение.
На база изложеното е обобщено, че вследствие на описаното по- горе
увреждане получено при ПТП от 23.07.2018 г. Б. И. е изпитвал силни болки
за продължителен период, битови неудобства от невъзможността за
2
самостоятелно придвижване, уплаха от преживяното. Станал е неспокоен,
тревожен, затворен, изолирал се от приятели и роднини, изпитвал страх от
автомобили. Посочено е и че наред с това ищецът извършил разходи по повод
направената му оперативна интервенция в размер на 2904 лв. за закупуване на
остеосинтезен материал, използван при операцията.
Направен е извод, че за лицето причинило виновно произшествието
възниква задължение да обезщетени претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди.
В тази връзка е посочено, че за управления от него лек автомобил„П.
***“, рег. № ** **** ** имало сключена с ответника застраховка по риска
„Гражданска отговорност“, което обуславяло възможността обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди да се претендира пряко от
застрахователя.
По тази причина Б. И. отправил на 22.05.2019 г. искане до
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди.
Такова му било отказано, което обуславяло интереса му от търсене на същото
по съдебен ред.
На тази база е отправено искане за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 40 000 лв. като част от общо дължимите му за
обезщетяване на неимуществените вреди 100 000 лв. и сумата от 2 904 лв. за
обезщетяване на имуществените вреди свързани с разходи за закупуване на
остеосинтезен материал.
Отправено е и искане тези две суми да се присъдят със законна лихва за
времето от 25.07.2018 г. до плащането им.
В хода на производството ищецът е починал и на негово место са
конституирани тримата му наследници М. В. ИЛ., ЕГН **********/съпруга/,
АТ. Б. ИЛ., ЕГН **********/син/ и В. Б. Х., ЕГН **********/дъщеря/. От
тяхна страна е направено изменение на иска като е посочено, че всеки от тях
претендира в качеството му наследник по 30 000 лв., като част от общо
дължимите му се по 33 333 лв. за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди.
С отговора на исковата молба от страна на ответното дружество е
признато обстоятелството, че за лек автомобил „П. ***“, рег. № ** **** **
има сключена с него застраховка по риска „Гражданска отговорност“ и че
деликвента е от кръга на застрахованите лица.
Независимо от това е изразено становище за неоснователност на
предявените искове. В тази връцка на първо место е оспорено, че телесните
повреди, за които с иска се твърди да са причинили болки и страдания на
ищеца и за които се претендира обезщетяване на претърпените от тях
имуществени и неимуществени вреди са настъпили от ПТП от 23.07.2018 г.
По този причина се оспорва и тежкото здравословно състояние вследствие на
същите да е в причинна връзка с катастрофата.
Изразено е и мнение, че ищецът е управлявал автомобила без поставен
предпазен колан, както и че при катастрофата той единствено е получил
контузия на гръдния кош и корема.
Изложени са и доводи, че Б. И. е допринесъл за настъпването на
описаните от него в ИМ увреждания защото управлявал автомобила с
несъобразена с пътната обстановка скорост, с такава над позволената, както и
без поставен колан. Изложено е и твърдение, че тежкото му здравословно
3
състояние се дължи на закъснялото и несвоевременно диагностициране, което
е способствало парализирането на крайника.
Наред с това е изразено становище, че ако се приеме наличието на
причинна връзка то претендираното обезщетение е завишено по размер.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е казано,
че застрахователят дължи лихва след изтичане на 3 месеца от датата на
уведомяването му за настъпилото събитие, а това било станало на 27.05.2019
г., както и че на 05.07.2019 г. на Б. И. била заплатена сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
свързани с установените от същото травми на корема и гърдите.
ДИМ и отговор на същата не са подавани.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е
прието, че по делото от страна на първоначалния ищец, респ.
конституираните след смъртта му наследници не е доказано наличието на
причинна връзка между уврежданията, за които се претендира обезщетение и
ПТП от 23.07.2018 г.
По тази причина исковете са били отхвърлени.
Недоволен от това решение са останалите ищците и са подали жалбата
станала причина за започване на настоящето дело.
В нея се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. В подкрепа на
същите е направен анализ на събраните по делото доказателства и възоснова
на същия е посочено, че наличието на причинна връзка между твърдяното
увреждане на наследодателя на жалбоподателите и ПТП е безспорно.
В подкрепа на този им извод жалбоподателите са отправили искане
преразпит на вещото лице лекар М.Б.. ПАС не е уважил същото, но след
запознаване със приетото от ПОС заключение и казаното от Б. при
приемането му е преценил, че следва да се назначи служебно експертиза от
специалист по образна диагностика, който да направи преценка на
извършените изследвания към момента на постъпване на наследодателя на
ищците в болница след ПТП-то и да прецени дали към същия травмите, за
които се претендира обезщетение са били факт.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
4
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
5
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
първоначалният ищец е отправил претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди до ответното дружество. В нея е
отправено искане за обезщетени за неимуществени вреди от 100 000 лв. и
имуществени такива от 2904 лв. Съответно той твърди това да е станало по
пощата на 22.05.209. г., но данни за това няма. По тази причина следва да се
приеме, че същата е отправена на 27.05.2019 г. видно от поставеното от
ответника клеймо върху искането. С писмо от 30.05.2019 г. застрахователят е
поискал още доказателства. Съответно по образуваната във връзка с искането
щета видно от представения с отговора Протокол от 03.07.2019 г./стр. 52 от
делото на ПОС/ е взето решение, че следва да се обезщетят с 1000 лв.
неимуществените вреди от приетите за настъпили вследствие на ПТП-то
травми на гръден кош и корем като в останалата част е отказано изплащане на
обезщетение.
Така изложеното сочи наличието на интерес у първоначалния ищец,
респ. конституираните в хода на процеса негови наследници за предявяване
на иск по чл. 432, ал.1 от КЗ. Именно такъв е бил разгледан от
първоинстанционния съд , като предмет на преценка са били факти и
обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
6
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
По повод описаните елементи обуславящи основателността на иска
следва да се посочи, че по делото не се спори за наличието на валидно
сключена застраховка по риска гражданска отговорност на автомобилистите
за процесния автомобил. Не се спори и че водачът управлявал същия в
момента на настъпване на ПТП - то е от кръга на застрахованите лица по
смисъла на чл. 477, ал.2 от КЗ.
Това налага да се даде отговор на въпроса дали същият е отговорен с
оглед разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД по отношение на първоначалния ищец за
7
вредите, за които той претендира обезщетяване с исковата молба.
По въпроса за вината е приложима разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД,
т.е. същата се предполага до доказване на противното, а по делото
доказателства изключваща такава на водача не са представени.
По въпроса за противоправността на неговото поведение следва да се
посочи, че от разпитания по делото деликвент и приетата комплексна САТМЕ
се установява, че причина за катастрофата е извършеното от страна на
М.Г.Ш. при управление на лек автомобил „П. ***“, рег. № ** **** **
нарушение на правилата за движение определени в ЗДП свързани с
навлизането на път с предимство, без да се пропусне движещия се по него
автомобил управляван от първоначалния ищец/чл. 50 от ЗДП/.
С исковата молба ищецът претендира от ответника заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди във връзка със счупване
на 10 гръбначен прешлен.
От приетите по делото експертизи от ПОС, а и от ПАС е и безспорно, че
на 12.11.2018 г. при извършен преглед в МБАЛ „С.Г.“ * е установено, че Б. И.
има счупване на тялото на 10 гръден прешлен и вследствие на това му е
проведено оперативно лечение.
Възможността извършителят на ПТП-то, респ. застрахователя с оглед
на факта, че първият е застраховано по риска ГО лице да отговарят за тези
увреждания е обусловена от даване отговор на въпроса дали счупването е в
пряка причинна връзка с катастрофата от 23.07.2018 г.
От изготвеното и прието от ПОС заключение на САТМЕ експертиза е
видно, че експертите са посочили, че не могат да твърдят, че счупването на
прешлена е резултат от процесното ПТП с оглед установяването му 4 месеца
след същото. При приемане на заключението съответно вещото лице д-р Б. е
уточнило, че счупване на този прешлен може да се получи от ПТП-то, но и от
всяка една травма довела до усилие по оста на гръбначния стълб/примерно
падане на седалището/. Посочено е и че счупване от такъв тип е съпроводено
с много силни болки, които се засилват с времето и водят до изтръпване на
крайниците. В тази връзка експерта сочи, че при изследванията направени на
пострадалия непосредствено след ПТП-то такова счупване не било
установено, а и нямало оплаквания в тази насока.
Съответно експертът е посочил, че счупването към момента на
8
възникването му е възможно да се установи с рентген или скенер ако е
правена прицелна рентгенография на гръден кош. Посочил е, че отговор на
въпроса за наличието му към онзи момент може да се даде ако се проверят
отново направените при изследването на ищеца след ПТП-то графии.
Това е наложило ПАС да назначи медицинска експертиза от специалист
по образна диагностика , който да прегледа отново направените на
пострадалия снимки при постъпването в болницата непосредствено след
катастрофата. В заключението си /стр. 79 от делото на ПАС/ вещото лице
отговаря, че на направените образни изследвания в периода 23.07.-25.07.2018
г. прешленът се вижда в лицева корекция единствено на лицева
рентгенография на корем и няма данни за фрактура. Подчертава и че насочена
рентгенография не е правена.
В обясненията си при приемане на заключението той вече уточнява
какво се вижда при напправената на първоначалния ищец коремна графия и
отново заявява, че от същата до извод за счупване на виждащия се десети
прешлен не може да се достигне. След приемане на това за заключение на
специалиста по образна диагностика е поставена и допълнителна задача. В
изготвеното по повод на същата заключение той отговаря, че установеното
през ноември на 2018 г. счупване е най -вероятно с давност от 2 до 6 месеца
преди това.
Сочи и че в медицинската документация във връзка с пролежаванията
на Б. И. в УМБАЛ "П." в периода 25.07.2018 г. - 12.11.2018 г. липсват
изследвания, на които да се вижда наличие на счупване на 10 гръден прешлен.
Уточнено е, че тези пролежавания са три. Първото е в периода 27.08.2018-
30.08.2018 г. в неврологично отделение във връзка с увредени
междупрешленни дискове.
Второто е в периода 04.09.2018 г.-06.09.2018 г. в 1-во кардиологично
отделение за коронарография и третото е от 12-14.09.2018 г. в същото
отделение за поставяне на крадиостимулатор.
От така изложеното във връзка с констатациите на вещото лице
рентгенолог следва извод, че най- ранния момент за настъпване на травмата е
май месец на 2018 г. , а най - късния септември на 2018 г.
Това би следвало да доведе и до извод, че тя е могла да е свързана и
съсх споменаваното по- горе ПТП.
9
В случая обаче следва да се има предвид заявеното от вещите лице от
комплексната САТМЕ, че процесната травма /счупване на прешлен/ при ПТП
предполага пътуване без предпазен колан.
По този повод следва да се посочи, че от показанията на разпитаните по
делото свидетели за наличие или липса на колан извод не може да се прави.
Интересното е обаче, че в приложената по делото прокурорска преписка №
6940/2018 г. се съдържат показания на пострадалия и първоначален ищец по
настоящето дело Б. И.. Те за нуждите на настоящето производството имат
характер на обяснения и са годно доказателство. В тях той сочи, че е пътувал
с предпазен колан, т.е. признава неизгоден за себе си факт и следва да се
приеме, че това му изявление има нужната доказателствена сила.
Това съпоставено с констатациите на комплексната експертиза
изключват възможността счупването на прешлена да е станало факт при
катастрофата.
С оглед на това за ПАС са без значение съдържащите в показанията на
св. Кабамитов данни, че след ПТП - то първоначалният ищец е започнал да ес
оплаква от болки в кръста, да ходи с бастун още повече, че от споменатото
последно заключение на вещото лице рентгенолог пострадалият явно е имал
здравословни проблеми с междупрешленните си дискове. Това последно
заболяване фигурира и в представените от ищеца с ИМ лист за извършен
преглед на 22.01.2019 г. и етапна епикриза от същата дата издадени от ДКЦ
„С.А..
Липсата на пряко причинна връзка между счупването и ПТП-то
изключва отговорността на деликвента, респ. на застрахователя, при който
същата е застрахована по риска ГО на автомобилистите.
Това налага отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди.
Такъв е и извода на ПОС и решението ме следва да се потвърди, като
жалбоподателят ще се осъди да заплати на въззивамета страна и направените
от нея разноски в размер на 3 716 лв. включващи адв. възнаграждение от 3516
лв. и 200 лв. депозит за вещо лице. Възражението за прекомерност ПАС
намира за неоснователени по причина, че възнаграждението е съобразено с
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от това съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от П.О.С. по т. дело 1002/2019 г.
решение, с което са отхвърлени исковете на М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ.
Б. ИЛ., ЕГН ********** и В. Б. Х., ЕГН ********** тримата от ****5 в
качеството им на наследници на починалия след подаването на исковата
молба Б. А. И., * против „Д.-**“ ЕАД, ЕИК *********, **** искове да се
осъди „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, **** да заплати следните суми:
- по 30 000 лв. на всеки от тримата ищци, представляващи част от
дължимо им се в пълен размер обезщетение за претърпени от наследодателя
им Б. И. неимуществени вреди от по 33 333 лв. за всеки, изразяващи се във
физически болки, страдания, битови неудобства, затруднено придвижване и
обслужване от сърдечна операция и счупване на 10-ти прешлен, страх от
автомобили, тревожност и безпокойство, настъпили в резултат на ПТП от
23.07.2018 г., причинено от М.Г.Ш. при управление на лек автомобил „П.
***“ с рег. № ** **** **, чийто собственик е сключил с „Д.-О.З.“ ЕАД
договор по риска „Гражданска отговорност“,
- 2904 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за остеосинтезен материал за извършена
операция на счупен 10-ти прешлен в резултат на ПТП от 23.07.2018 г.,
причинено от М.Г.Ш. при управление на лек автомобил „П. ***“ с рег. № **
**** **, чийто собственик е сключил с „Д.-О.З.“ ЕАД договор по риска
„Гражданска отговорност“ и
М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ. Б. ИЛ., ЕГН ********** и В. Б. Х.,
ЕГН ********** тримата от ****5 в качеството им на наследници на
починалия след подаването на исковата молба Б. А. И. * са осъдени да
заплатят на „Д.-**“ ЕАД, ЕИК *********, **** сумата 3941 лв. разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ. Б. ИЛ., ЕГН ********** и
В. Б. Х., ЕГН ********** тримата от ****5 да заплатят на „Д.-**“ ЕАД, ЕИК
*********, **** сумата от 3716 лв. разноски за производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12