№ 190
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка К.
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602188 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от Й. Р. К., частна тъжителка по н.ч.х.д №
11938/2020 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, срещу разпореждане от 14.12.2020 г., с което
е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 81, ал. 3 от НПК.
В жалбата, озаглавена възражение, се изразява несъгласие с прекратяването на
делото, като се твърди, че тъжителката е положила старание да се изяви като добър политик
и общественик, а инкриминираните изрази във вестник „У.“ пречели на авторитета й и
накърнявали човешкото й достойнство. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, като се иска същият да бъде отменен, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на производството. Тъжителката поддържа и
предявения иск за обезщетение.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени,
че атакуваното разпореждане е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда
на глава ХХІ от НПК и за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на доказателства.
На 30.09.2021 г. е постъпила молба от въззивната жалбоподателка, в която се
прави искане за отлагане на насроченото дело и за назначаване на служебен повереник
поради финансови затруднения.
В открито съдебно заседание на 1.10.2021 г. въззивната инстанция приема, че
следва да бъде удовлетворено искането на жалбоподателката за назначаване на служебен
повереник с оглед декларираните от нея финансови затруднения.
Пред въззивния съд служебно назначеният повереник на жалбоподателката
поддържа жалбата, депозирана от доверителката му, и пледира за отмяна на атакуваното
разпореждане, което счита за незаконосъобразно, тъй като прегражда възможностите на
1
тъжителката да защити своите права и законни интереси. В хода на съдебните прения
жалбоподателката Й.К. изтъква, че е изпълнила указанията, дадени от първоинстанционния
съд, и е посочила датата на узнаване на употребените във вестник „У.“ инкриминирани
изрази. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на друг състав в
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.
Първоинстанционното производство е образувано на 9.09.2020 г. по тъжба от
частната тъжителка Й. Р. К. срещу главния редактор на вестник „У.“.
В тъжбата е изложено твърдение, че с публикуването на материал с
манипулативен характер в посочения вестник е извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 и
по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НК, а именно клевета и обида. Посочено е, че
публикацията е довела до опозоряване и оскверняване на името на частната тъжителка.
След разглеждане на постъпилата тъжба с разпореждане от 13.10.2020 г. съдия-
докладчик при СРС, НО, 111-ти състав, приел, че същата не отговаря на изискванията на чл.
81, ал. 1 от НПК и дал указания на тъжителката за отстраняване на констатирани
недостатъци в следния смисъл:
– да посочи трите имена на лицето, срещу което е подадена тъжбата и какво е
неговото конкретно отношение към деянието;
– да уточни датата, на която й е станало известно съдържанието на
инкриминираните изрази във вестник „У.“ с оглед установяване и спазване на срока по чл.
81, ал. 3 от НПК;
– да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 12
/дванадесет/ лева.
Със същото разпореждане е указано на частната тъжителка, че при неизпълнение
указанията на съда частната тъжба ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено. Определен е 7-дневен срок за изпълнение от датата на съобщението до
тъжителката.
За разпореждането тъжителката е уведомена с призовка на 28.10.2020 г.
С молба от 4.11.2020 г. тъжителката е посочила, че в изпълнение на указанията
на съда моли да й бъде издадено удостоверение, на база на което да получи съдействие за
установяване на самоличността на главния редактор на вестник „У.“, неговото ЕГН и
постоянен адрес за призоваване. Уточнила също, че като отговорни лица за деянието,
предмет на депозираната тъжба, наред с главния редактор следва да се третират и Д.З., С.Б.
и И.Г. в качеството си на редактори, както и М.Б., изготвила процесния материал.
В допълнение към депозираната молба частната тъжителка сочи дата, на която се
е запознала със съдържанието на опозоряващите я изрази – 22 юли 2018 г., в който ден била
закупила брой от изданието на вестник „У.“. Моли също така да бъде освободена от
заплащането на държавна такса поради финансови затруднения.
С обжалвания съдебен акт за прекратяване на наказателното производство –
разпореждане по чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК от 14.12.2020 г. съдията-докладчик приел, че
тъжбата е недопустима, тъй като е пропуснат шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК и
тъжбата продължава да не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. В мотивите е
изложено, че в предоставения срок частната тъжителка е отстранила частично
нередовностите на тъжбата, като е конкретизирала, че е узнала за употребените в посочения
брой на вестник „У.“ инкриминирани изрази на 22.07.2018 г., когато е закупила и брой от
него. В заключение с оглед датата на депозиране на тъжбата съдията-докладчик е
констатирал, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство по
делото поради пропускане на фаталния процесуален срок, уреден в чл. 81, ал. 3 от НПК за
подаване на тъжбата от деня, в който тъжителят е узнал за извършване на престъплението.
Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението
2
на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му
решаване във въззивното производство.
За да прекрати наказателното производство съдията-докладчик е съобразил точно
изложеното от частната тъжителка Й. Р. К. в депозираните от нея молби по повод дадените
й указания за отстраняване на нередовности в тъжбата от 30.03.2020 г., с която е образувано
наказателното производство от частен характер срещу главния редактор на вестник „У.“ за
престъпление по чл. 147 НПК. В резултат на извършената проверка съдията-докладчик
законосъобразно е констатирал, че указанията му са частично изпълнени и нередовностите в
тъжбата не са изцяло отстранени, поради което тя не е приведена в съответствие с
изискванията за нея по чл. 81, ал. 1 от НПК, както и че е пропуснат фаталния срок по чл. 81,
ал. 3 НПК, поради което и не може да бъде годна да възбуди обвинение от частен характер.
В случая законосъобразно първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си
да установи дали тъжбата е редовна, което изисква тя освен да е писмена и да съдържа
данни за лицето, което я подава и срещу което се подава, да включва описание на всички
обстоятелства на престъплението, което се твърди че е извършено от лицето, срещу което е
насочена тъжбата, поради което не може да бъде упрекнат в незаконосъобразно
осъществени процесуални действия.
Специфичният характер на производствата, които се образуват по тъжба от лице,
което счита, че е пострадало от деяние, което съставлява престъпление, преследвано по
частноправен ред, без участие на прокурор, поставя изискване към съдията-докладчик да
може да извърши надлежната правна квалификация на описаните в тъжбата факти и
обстоятелства по НК, а това си задължение съдията-докладчик може да го реализира само
ако има надлежно – пълно, ясно и точно описание на конкретно деяние.
В процесния случай първоинстанционният съд е приел, че тъжителката е узнала
за инкриминираното деяние, а именно разпространяване на клеветнически твърдения, на
22.07.2018 г., на която дата е закупила брой от изданието. Това означава, че от тази дата е
започнал да тече срокът по чл. 81, ал. 3 НПК и е изтекъл на 22.01.2019 г. Същевременно
тъжбата е депозирана на 1.09.2020 г., т.е. повече от година и седем месеца след изтичане на
срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. Това е достатъчно, за да се приеме, че тъжбата не е годна да
възбуди наказателно преследване, защото вече е преклудирана процесуалната възможност
на тъжителката да повдигне обвинение за конкретната публикация.
С оглед изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон, защото
следвайки процесуалните си задължения е извършил необходимата проверка на
депозираната от частния тъжител тъжба и след като правилно е установил, че тя не е
подадена в законоустановения срок, е прекратил наказателното производство по реда на чл.
250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 81, ал. 3 от НПК и постановеното от него
разпореждане, предмет на въззивна проверка, е законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.12.2020 г., с което е било прекратено
наказателното производство по н.ч.х.д № 11938/2020 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав,
образувано по тъжба на Й. Р. К. срещу главния редактор на вестник „У.“.
Решението е окончателно. Да се съобщи на частната тъжителка.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4