184Р Е
Ш Е Н
И Е
28.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 2 0 2 0 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на двадесет и девети юли 2 0 2 0 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Антоанета Масларска и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 154/2020 г. по описа на КнАС
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Община Кюстендил, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, пл. “Велбъжд” № 1, представлявана от П.П.– Кмен на Община Кюстендил, обжалва Решение № 151/30.03.2020 г. на РС - Кюстендил по НАХД № 1654 по описа на същия съд за 2019 г.
Твърдят се касационни основания, които по същество са такива по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, а именно за неправилност и необоснованост на решаващата преценка въз основа на събраните писмени и устни доказателства, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение, съответно отмяна на НП.
Касаторът се представлява по делото от юк. С., който поддържа касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.
Заключението на прокурора е, че решението на КнРС е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила, като се отхвърли касационната жалба.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение № 151/30.03.2020 г. на КнРС по НАХД № 1654 по описа на същия съд за 2019 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-202/06.11.2019 г., издадено от Заместник - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл. 201 ал. 12 и чл. 200 ал. 1 т. 39 от Закона за водите, във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на Община Кюстендил, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, пл. “Велбъжд” № 1, за нарушение по чл. 190а ал. 2, във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 3 от Закона за водите.
Потвърденото от КнРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 01-020/08.07.2019 г. срещу Община Кюстендил, за това че при извършена проверка на 13.05.2019 г. на техническото и експлотационното състояние на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Бухарец“, намиращ се в имот с ид. 72045.184.72 и 72045.184.78, землището на с. Таваличево, община Кюстендил и имот с ид. 36659.8.40; 36659.8.41 и 36659.8.43, землището на с. Катрище, община Кюстендил, е констатирано, че не са извършени ремонтно – възстановителни работи до достигане на геометричния профил на короната на язовирната стена, видно от наличието на коловози по короната на язовирната стена. За проверката на 13.05.2019 г. на техническото и експлотационното състояние на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Бухарец“ е съставен Констативен протокол № 01-02-23/15.05.2019 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията.
Община Кюстендил, в качеството си на собственик на язовир „Бухарец“, видно от Акт за публична общинска собственост № 4991/30.08.2018 г. и Акт за публична общинска собственост № 4992/30.08.2018 г. е била длъжна да извърши ремонтно – възстановителни работи до достигане на геометричния профил на короната на язовирната стена, предписание дадено с Констативен протокол № 01-02-96/15.11.2018 г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ –„Да се извършат ремонтно – възстановителни работи до достигане на геометричния профил на короната на язовирната стена“, със срок на изпълнение до 22.03.2019 г. и на основание чл. 190а ал. 1 т. 3 от Закона за водите.
При извършения на 13.05.2019 г. оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, не е констатирано извършването на ремонтно – възстановителните работи. С бездействието си до 22.03.2019 г., Община Кюстендил е застрашила сигурността на язовирната стена, тъй като наличието на коловози по короната /нарушен геометричен профил/ на язовирната стена намалява запасната височина и съществува риск от преливане през короната на стената. Образувалите се коловози създават предпоставка за проникване на повърхностни води в тялото на стената и повреждането й.
Нарушението е констатирано при проверка на 13.05.2019 г. в горепосочения обект, отразено в Констативен протокол № 01-02-23/15.05.2019 г.
АУАН е съставен на 08.07.2019 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 190 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 190а ал. 2 от Закона за водите. Актът е връчен срещу подпис на П. Г. П. – Кмет на Община Кюстендил на 23.07.2019 г. Срещу АУАН не са постъпили възражения в законовоустановения срок. Въз основа на АУАН е издадено НП № НЯСС-202/06.11.2019 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на общината - нарушител е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 190а ал. 2, във вр. с чл. 190а ал. 1 от Закона за водите.
Първоинстанционният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и не е нарушен материалния закон. При така установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба.
Постановеното решение на КнРС е правилно. Не се подкрепя от доказателствата по делото, че не е установено отговорното за извършеното нарушение лице.
Касационният състав счита, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН – посочени са точно и ясно всички обстоятелства, фактическата обстановка, конкретното място и момента на извършване на нарушението, при които е извършено нарушението.
Разпоредбата на чл. 190а ал. 1 т. 3 от Закона за водите императивно урежда, че длъжностните лица на ДАМТН имат право да давт предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141 ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13 т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение, а чл. 190а ал. 2 гласи, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1 т. 3 и по чл. 138а ал. 3 т. 5 от ЗВ. Чл. 200 ал. 1 т. 39 от Закона за водите, за което е ангажирана имуществената отговорност на ЮЛ, предвижда налагане на наказание за този, който не изпълни предписание по чл. 138а ал. 3 т. 5 или задължение по чл. 190а ал. 2 – от 1000 до 20 000 лева. В случая тези предписания не са били спазени, като Община Кюстендил е била длъжна да ги изпълни до 22.03.2019 г.. Видно от НП и потвърдено от разпита на св. Илиев в с.з. от 10.03.2020 г. е, че Община Кюстендил е санкционирана за това, че при извършената проверка на 13.05.2019 г., която е безспорната дата на извършване на нарушението, се установява, че общината като собственик на съоръжението – язовир „Б.“, не изпълнява дадените и предписания с КП, а именно наличие на коловози по короната Установена е и храстовидна растителност по въздушния откос и няма достъп до основния изпусквател и преливника на стената.
В този смисъл, неоснователно е оплакването досежно субекта на нарушението. Доколкото и в АУАН и НП се обосновава неизпълнение на предписания от страна на наказаната община в стопанисвания от нея обект – язовир „Б.“, които са проверявани от контролния орган за осъществяваната от него дейност, то е установен и извършителят на нарушението.
АУАН и НП са предявени по надлежния ред на представляващия Община Кюстендил – кмет и съдържат изискуемите от закона реквизити.
Касационният съд счита, че при правилно определена санкционна норма АНО е съобразил и целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН – да е съответно на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, като е наложил минимално възможното наказание в размер на 1000 лв.
В случая не са налице и предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за нарушение извършвано през един продължителен период от време, оказващ негативно въздействие върху воден обект, по смисъла на § 1 т. 36 от ДР към Закона за водите.
Спазен е и чл. 34 от ЗАНН, времето на извършване на нарушението и неговото установяване.
Решението на КнРС се явява постановено в съответствие с гореизложеното, което води до законосъобразност на същото и като такова ще бъде оставено в сила.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ С СИЛА Решение на ДРС № 151/30.03.2020 г. по Н.А.Х.Д № 1654 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: