Мотиви на
присъда, постановена по НОХД №578/2018г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 31-ви състав
Обвинението е повдигнато
от Софийска градска прокуратура против С.Г.В. и същият е предаден на съд за това,
че на 23.10.2016г., около 21,40 часа
в гр.София, ж.к.“Борово“, бул.“*******
от соларно студио на „С.П.“ ЕООД е отнел чужди движими вещи на обща стойност
218,40 лева- собствена на дружеството парична сума в размер на 150,00 лева, портмоне
на стойност 8,40 лева и парична сума в размер на 60,00 лева, лична собственост
на служишеля С.С. И.- от владението на свидетелката И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване- насочил срещу
свидетелката нож с късо назъбено острие, казал й да дава парите бързо, че ще я
заколи, да си вдигне ръцете, да влиза в банята на соларното студио, да стои там
и „да не мърда отттам“, иначе ще я заколи“, като грабежът представлява опасен
рецидив, В. извършил престъплението след като е бил осъждан пет пъти за тежки
умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода не по- малко от
една година, изпълнението на които наказания „Лишаване от свободо“ не е
отложено по реда на чл.66 от НК, а именно:
- с присъда по
НОХД № 4272/2009г. по описа на СГС, влязла в сила на 11.11.2009г. за
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК е осъден на три години „Лишаване от
свобода“ с пет годишен изпитателен срок
- с присъда по НОХД
№ 604/2009г. по описа на РС-гр.Плевен, влязла в сила присъда на 15.12.2009г. за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК е осъден на шест месеца „Лишаване от свобода“
с три годишен изпитателн срок
- с определение от
05.01.2015г. за одобряване на споразумение по НОХД № 17890/2014г. на СРС в сила
от същата дата за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1,, вр.чл.194, ал.1 и
чл.20, ал.2 от НК е осъден на осем месеца „Лишаване от свобода“ при
първоначален стро режим за изтърпяване на наказанието в затвор.
- с присъда по
НОХД № 17318/20014. на СРС, влязла в сила на 08.10.2015г. за престъпление по
чл.198,, ал.1, пр.2 от НК е осъден на две години „Лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор
- с определение
от 15.09.2016г. по нохд № 21645/2015г. на СРС, влязло в сила на 01.10.2016г. на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е осъден да изтърпи ефективно едно
общо наказание „Лишаване от свобода“, наложени с присъдите по НОХД №
4272/2009г. и НОХД № 604/2009г. по описа на РС-гр.Плевен, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от три години при пэрвоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието в затвор.
- с присъда по
НОХД № 12719/2015г. на СРС, влязла в сила на 10.10.2016г. за престъпление по
чл.198, ал.1 от НК е осъден на две години „Лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
- с присъда по
НОХД № 392/2012г. на СРС, влязла в сила на 22.11.2016г. за престъпление по
чл.198, ал.1 от НК е осъден на четири години „Лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор- престъпление
по чл.199, ал.1 т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от
НК-престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29,ал.1,от НК.
Мотиви по НОХД № 578/2018г., СГС, НО,
31-ви състав, 2стр.
Производството
по делото се развива при условията и по реда на чл.371, т.1 от НПК.
В разпоредително
заседание, проведено на 29.03.2018г., прокурорът, подсъдимият и неговият
защитник изразяват становище, че делото следва да бъда отложено за разпит на
свидетелката С.И., без разпит на останалите свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание
представителят на СГП поддържа
обвинението така, както е описано в обвинителния акт, като счита същото за доказано
по категоричен и несъмнен начин. Пледира, че подсъдимият не отрича деянието, но твърди, че към момента
на извършването е бил наркозависим, но това е негова защитна версия. Представителят
на държавното обвинение счита, че подсъдимият е респектирал с нож свидетелката И., за да
отмене паричната сума. Прокурорът предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен и съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет
години при строг режим.
Защитата на подсъдимия С.В., адв.Ю.К. поддържа, че подзащитният й е признал вината си и престъплението му е
доказано от обективна и субективна страна. Пледира, че подзищитният й е
наркозависим и след като свидителката И. го разпознала, признал, че може да е
извършил деянието. Моли за минимално наказание.
Подсъдимият С.В. съжалява за извършеното.
В последна дума
подсъдимият С.В. моли за присъда около
минимума.
Съдът, като прецени
събраните по делото, по реда на чл.13 и чл.14 от НПК доказателства, взе предвид доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Г.В.
е роден на ***г. в гр.Левски, българин, български
гражданин. С основно образование е, не е женен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
През
2016г. свидетелката С.И. работела като обслужващ персонал в соларно студио „С.П.“ ЕООД, находящо се на адрес гр.София, ж.к.“Борово“, бул.“*******.
Работното й време било до около 21,30 часа- 22,00 часа. На 23.10.2016г. около
20,24 часа подсъдимият посетил магазин за алкохол и цигари и около 21,40 часа проникнал
в студио „С.П.“
ЕООД, с нож, насочил се към
свидетелката И. и я заплашил с израза „Давай парите бързо, че ще те заколя“.
Свидетелката И. се изплашила, поради което отворила горното чекмедже на бюрото
с паричния оборот, който бил в размер на 150,00 лева.
Подсъдимият
наредил на свидетелката И. да влезе в банята, като отново я заплашил, че ще я
заколи, поради което същата влязла в банята. Подсъдимият взел оборотните пари,
а от чантата на свидетелката И. отнел портмоне на стойност 8,40 лева, съдържащо
сумата от от 60,00 лева и лична, студентска и
Мотиви по НОХД № 578/2018г., СГС, НО, 31-ви състав, 3стр.
дебитна
карта и напуснал студиото.
Известно
време след като подсъдимият напуснал студоито, свидетелката С.И. се обадила на
управителката на студоиото и на приятеля си- свидетелеката З.П.и Г.Г.и им казала
за случилото се, като свидетелеката З.П.се обадила на тел.112.
При
извършеното на 05.12.2016г. разпознаване на лица и предмети свидетелката С.И. разпознала
подсъдимия С.В. като лицето, което я заплашило и отнело описаните вещи.
С
протокол за доброволно предаване от 07.11.2016г. свидетелката С.И. предала на
органите на досъдебното производство един брой магнитен носител, съдържащ
записи от видеокамерите.
По делото е изготвена видео- техническа
експертиза, съгласно заключението на която за времето от 20,23,26 часа до
20,24,18 часа на 23.10.2016г. според индикацията на камерите се наблюдава в
магазина да влиза лице от мъжки пол, облечено със сив суитчър с поставена на
главата качулка, черно яке, сиво долнище на спортен екип, кафяви обувки и
поставена на гърба раница. За времето около 20,40 часа на 23.10.2016г. според
индикацията на камерите не се наблюдава лице, вземащо чужди вещи и държащо в
ръце нож.
Съгласно заключението на съдебно-оценителна експертиза
стойността на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянието е в
размер на 218,40 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: обясненията на подсъдимия С.В., показанията на свидетелите С.И. /частично
проибщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 , т.2 от НПК/, З.П., Г.Г.и Г.Г.,
протокол за доброволно предаване /л.19 от досъдебното производство/, протокол за разпознаване на
лица и предмети, ведно с фото-албум /л.33 от
досъдебното
производство/,
заключенията на назначенита и изготвени по делото видео-
техническа /л.59- 63 от досъдебното производство/, съдебно- оценитела
експертиза /л.74- 75 от досъдебното производсто/, справка за съдимост на подсъдимия С.В. /л.108- 120 от досъдебното производство/, както и приобщените по
реда на чл.283 от НПК доказателства.
Показанията на свидетелите, съдът възприе и даде вяра, като прецени, че същите са
логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по
делото писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в
настоящото производство. В показанията си свидетелката И. е категорична, че именно
подъсидимят е лицето, което я е заплашило с нож и отнело инкримираните вещи. От
показанията на свидетелката З.П. се установява, че свидетелката С.И. й се
обадила по телефона и съобщила, че е ограбена, поради което същата й казала да се
заключи и се
Мотиви по НОХД № 356/2013г., СГС,
НО, 31- ви състав, 4 стр.
обадила на тел.112. Между същите не се откриват
съществени противоречия по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което да налага
отделното им обсъждане по отделно.
Заключениата
на изготвените по делото видео-
техническа и съдебно- оценителна експертизи съдът възприе изцяло, като прецени, че същата е обективна,
компетентна и относими към
предмета на доказване в производството.
Събраните по досъдебно производство № 230 ЗМК 3131/2016г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр.пр.№ 538/2017г. по описа на СГП съдът кредитира изцяло, като прие, че
същати
са непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване
по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че с деянието си подсъдимият С.Г.В. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.199,
ал.1,
т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.29, ал.1, б.“Б“ от НК.
На процесната дата- 23.10.2016г. около 21,40 часа подсъдимият С.В. е отнел от владението на пострадалата С.И. чужди
движими вещи на обща стойност 218,40 лева- собствена на дружеството парична
сума в размер на 150,00 лева, портмоне на стойност 8,40 лева и парична сума в
размер на 60,00 лева, лична собственост на С.С. И.. Налице е прекъсване на установената фактическа власт върху
вещите от страна на пострадалата
и подсъдимият е установил своя фактическа власт върху тях. За отнемане на
вещите подсъдимият е употребил за това заплашване, като насочил срещу свидетелката нож с късо
назъбено острие, казал й да дава парите бързо, че ще я заколи, да си вдигне
ръцете, да влиза в банята на соларното студио, да стои там и „да не мърда
отттам“, иначе ще я заколи“.
Употребата на заплашване е била във функционална връзка с
последвалото отнемане на вещите
и е била насочена към преодоляване и сломяване на съпротивата на пострадалата.
Съдът намира, че получавайки владението върху банкноти с
номинал от 150,00 лева, собственост на „С.П.“ ЕООД и 60,00 лева, собственост на
свидетелката С.И., представляващи особен вид движима вещ, подсъдимият С.
Веселинв е получил възможността да се разпореди не само с вещите- предмет на
престъпно посегателство, но и с обективираните върху същите имуществени права,
каквато се явява номиналната стойност на отразената върху хартиения носител
парична сума. Предвид горното, съдът прие, че обект на престъпното
посегателство представлява не банкнотите с посочения номинал, които притежават
неоценима и неоценяема парична стойност, а обективираните в същите имуществени
права- сумата от 115,00 лева.
Доколкото по делото не се установи валидно правно основание,
въз основа на което подсъдимият С.В. да е получил инкриминираните вещи, то
същите са били чужди по отношение на него и не му са се следвали. Прекъсването
на досегашната фактическа власт върху вещите-
Мотиви по НОХД № 578/2018г., СГС,
НО, 31-ви състав, 5 стр.
предмет на престъпно посегателство и установяването на
собствена такава следва да се приеме, че е извършено не на законно основание и
поради това е противозаконно.
Настоящият съдебен състав
прецени, че в случая е налице довършено престъпление, тъй като подсъдимият е
установил трайна фактическа власт върху вещите и за него е била налице реална
възможност да се разпореди с тях, което е и основание да се приеме, че не е
налице опит за извършване на престъплението.
Налице са и основанията за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия С.В. за
осъществяване на престъплението при наличието на квалифициращия признак,
инкриминиран в разпоредбата на чл.199, ал.1, т.4
от НК- при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”А” от НК,
тъй като същият е многократно осъждан.
Съдебният състав прие, че подсъдимият С.В. е осъществил
състава на престъплението и от субективна страна. Същият е действал при форма
на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасните последици от
деянието и пряко е целел тяхното настъпване. За умисъла съдът направи извод от
действията на подсъдимия, от цялостното му поведение, което сочи, че в
съзнанието му е имало оформена представа, че отнема чужда движима вещ чрез употреба
на сила по отношение пострадалата Д.В..
Предвид изложеното, настоящият състав прецени, че с
действията си, подсъдимият С.Г.В.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.199,
ал.1,
т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.29, ал.1, б.“Б“ от НК и го призна за виновен по това
обвинение.
Причина за извършване на престъплението е незачитане неприкосновеността
на личността на пострадалата, слабите-
морално волеви задръжки, ниската
му правна култура.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация на наказанието по съдът взе предвид, че подсъдимият е сравнително млад човек и изразеното
желание да изтърпи присъдата си,
а
като отегчаващи- обремененото му съдебно
минало, времето и начина на извършване на деянието
Предвид изложеното съдът прецени, че наказанието на
подсъдимия С.Г.В. следва да бъде определено при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Съдът определи
на С.В. наказание в
размер на осем години и осем месеца „Лишаване от свобода”, като прецени, че то изцяло отговаря
на целите на генералната и специалната превенция посочени в чл.36 от НК.
Наказанието би допринесло, със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост,
за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин.
Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. Наказването в този размер на лишаване от свобода
е еднакво необходимо, както за
Мотиви по НОХД № 35782018г., СГС,
НО, 31-ви състав, 6 стр.
поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така
и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира
носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е
строго и неизбежно, но не и несправедливо.
Съдът определи първоначален “строг” режим на
изтърпяване на така наложеното наказание на основание чл.61, т.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, като намери, че в
конкретния случай не са налице материалните предпоставки за приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и настоящото деяние е извършено при условията
на опасен рецивид по смисъла на чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК.
Настоящият съдебен състав прецени, че в
конкретния случай, не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, тъй като липсват двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи
приложението на този текст. От една страна, по делото не се констатира
наличието на такива многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства или изключително такова, които в съвкупността си да обуславят
значително по- ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в
сравнение с типичните за този вид престъпления. От друга страна, личността на
подсъдимия, индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено
деянието не сочат на извода, че едно наказание над
средния размер предвидено в санкционната част на разпоредбата на
чл.199, ал.1, т.4 от НК наказание, се явява несъразмерно тежко.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия С.В.Г. бяха
възложени направените по делото разноски в размер на 166,06 лева, както и на основание
чл.190, ал.2 от НПК- и 5,00
лева държавна такса за служебно издаване на три изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: