Решение по дело №4527/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 69
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20191420104527
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр. Враца, 03.02.2020г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                 

                      Районен съдия:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4527 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за връщане на заета сума по договор за кредит с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и за заплащане на такса за експресно разглеждане и на обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът "Кредитреформ България" ЕООД, гр. София, твърди, че на 15.10.2016г. между ,,4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ,,Вивус”, и ответника И.Н.Н. ***, е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР и оформен съгласно разпоредбите на чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ, явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. Поддържа, че в заявката си И.Н.Н. е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 150,00 лева, като е заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Изтъква, че кредитополучателят е подписал договора чрез натискане на бутона "Подпиши", с натискането на който се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 14.11.2016г. чрез ,,Изи Пей” на 16.10.2016г. Изтъква, че към датата на падежа - 14.11.2016г. ответникът е следвало да плати сумата 197, 10 лв., от които: 150, 00 лв. главница; 42, 05 лв. такса за експресно разглеждане и 5, 05 лв. договорна лихва. Твърди, че на 28.10.2016г. и във връзка с т. 8.1. и 8.2. от Общите условия И.Н.Н. е подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер 450,00 лева, ведно с нова услуга за експресно разглеждане, която сума е отпусната чрез "Изи Пей". Към датата на падежа - 14.11.2016г. ответника е следвало да плати сума в общ размер 740,11 лева, от които: 600,00 лева - главница, 126,49 лева - такса експресно разглеждане и 13,64 лева - договорна лихва. Поддържа, че с настъпване на падежа на договора, И.Н.Н. се възползвал от правото си по т. 11 от Общите условия към договора за кредит да поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита и същият е удължаван неколкократно до нова падежна дата - 02.01.2017г. Въпреки това, с настъпване на падежа по договора - 02.01.2017г., кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, поради което, съгласно клаузите на договора и т. 13.2 (а) от Общите условия, от 03.01.2017г., ,,4финанс” ЕООД (Вивус) е започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. Поддържа, че от ,,Вивус” са изпратени напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит, които съдържали информация за просрочения кредит. Въпреки отправените покани, ответникът не е погасил гореописаните вземания. Посочва, че на 23.11.2018г. ,,4финанс” ЕООД, в качеството на цедент, е сключило с ,,Кредитреформ България” ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентьт е прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, в общ размер 1 349,71 лева, от които: главница - 600,00 лева, 13,62 лева - договорна лихва, 126,49 лева - такса експресно разглеждане, 579,60 лева - наказателна лихва и 30,00 лева - отписани такси за събиране. Посочените вземания са подробно описани в Приложение 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Изтъква, че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ,,Кредитреформ България” ЕООД е изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством ,,Български пощи” ЕАД, която е получена на 04.01.2019г. лично от ответника. Твърди, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, ,,4финанс” ЕООД е предоставило на ,,Кредитреформ България” ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. Посочва, че на 01.07.2019г. ответникът е извършил единствено плащане по сметка на "Кредитреформ България" ЕООД в размер 200,00 лева, с която сума са погасени цедираните такси за събиране както и част от натрупаната наказателна лихва до размер 409,60 лева. Моли съда, след установяване на изложеното да постанови решение, с което да осъди ответника И.Н.Н. да му заплати сумите: 600,00 лева - неплатена главница по Договор за кредит № **********; 126, 49 лева - такса за експресно разглеждане; 409, 60 лева наказателна лихва за периода от 03.01.2017г. до 22.11.2018г.; законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00 лева.

Ответникът И.Н.Н. ***, редовно известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

С молба-становище от 10.01.2020г. ищеца поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страните в съдебно заседание и за съдържанието на чл.40-41 от ГПК; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).

Поради изложеното, съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да се осъди ответника И.Н.Н. да заплати на ищеца претендираните суми: 600,00 лева - неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 15.10.2016г.; 126, 49 лева - такса за експресно разглеждане; 409, 60 лева наказателна лихва за периода от 03.01.2017г. до 22.11.2018г.; законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер 150,00 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.

Водим от горното, на основание чл.239, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. "Шандор Петьофи" № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, по искове с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следните суми: 600,00 лева - неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 15.10.2016г.; 126, 49 лева - такса за експресно разглеждане; 409, 60 лева наказателна лихва за периода от 03.01.2017г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 01.11.2019г., до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер 150,00 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: