№ 25
гр. Кюстендил, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело №
20211500900023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на АТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Сапарева баня, ***, В. ИВ. П., с ЕГН **********, с адрес в с.Драгичево, ул.„*** и АН. Г.
Б., с ЕГН **********, с адрес в гр.Сапарева баня, ***, подадена чрез пълномощника им
адв.М.Б. от АК-Пловдив, срещу ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.„***
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците
суми в размер на по 80 000 лева на всеки от тях, частично от по 150 000 лева, търсени като
обезщетения за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на смъртта на И. А. Б., съпруг на А.Б. и баща на А.Б. и В.П., настъпила в резултат
на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 29.09.2020г. от Л.С., водач на лек
автомобил марка „Ауди“ с ДК №***, чиято гражданска отговорност към момента на
произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно с лихви за забава върху
сумите по обезщетенията, считано от датата на произшествието – 29.09.2020г., до
окончателното изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че А.Б. е била съпруга на И. Б., а А. Б. и
В.П. – негови съответно син и дъщеря. Сочи се, че на 29.09.2020г. около 10.00 часа на главен
път Е-79, 326+900 км, Л.С., като водач на лек автомобил марка „Ауди“ с ДК №***, поради
движение с несъобразена скорост и в нарушение на правилата за движение по пътищата, се
е блъснал в управлявания от И. Б. лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК №***, като по
този начин е предизвикал пътно-транспортно произшествие (ПТП), в следствие на което И.
Б. е получил телесни увреждания, довели до смъртта му.
В исковата молба се сочи, че към датата на инцидента виновният водач на МПС,
причинил ПТП, довело до смъртта на наследодателя на ищците е имал сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по
1
застрахователна полица при ответното дружество с №BG/07/119002810021, валидна за
периода от 04.10.2019г. до 03.10.2020г.
Ищците твърдят, че в качеството им на увредени лица, по реда на чл.380 от КЗ, са
предявили писмена претенция за заплащане на обезщетения за претърпените
неимуществени вреди, по която ответникът е отказал плащане.
Ищците сочат, че в резултат на настъпилата при ПТП смърт на техния съпруг и
баща търпят неимуществени вреди, които претендират да бъдат обезщетени. Твърдят, че
всички те са били сплотено и задружно семейство, силно привързани емоционално, обичали
са се и са се подкрепяли. Сочат, че безвременната и нелепа загуба на Ив.Б. ги е съкрушила, а
болките и страданията от смъртта му са неописуеми и неизмерими. Децата му винаги са
споделяли с него и са разчитали на подкрепата му в трудни моменти и със смъртта му
съществуващата силна връзка е била необратимо прекъсната. Съпругата му е загубила своя
дългогодишен спътник в живота, с когото заедно са създали дом и са отгледали с любов и
грижа две деца. А.Б. била съкрушена от загубата на съпруга си, трудно приела новината за
смъртта му, тежко преживяла погребението му.
Ищците считат, че претърпените от тях неимуществени вреди биха могли да бъдат
справедливо репарирани посредством получаване на обезщетения в размер на по 150 000
лева за всеки от тях, като предявяват частични претенциии за суми от по 80 000 лева. Считат
и излагат и съображения, че им се следват и лихви за забава в размер на законната лихва
върху всяко обезщетение от датата на увреждането, т.е. от датата на ПТП – 20.09.2020г.
Претендират присъждане на разноски. Сочат банкова сметка, по които плащанията могат да
бъдат извършени.
Ответникът ЗД „Евроинс” АД, чрез пълномощник ю.к.Св.К., е депозирал отговор в
срока по чл.367 ал.1 от ГПК. По същество, ответникът не спори, че е застраховател по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. марка
„Ауди“ с ДК №***, но счита, че предявените искове са неоснователни, като прави следните
оспорвания: 1/ оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че от представените с
исковата молба документи е видно, че фактическото положение във връзка с инцидента, е
различно от твърдяното и, че вината за настъпилото ПТП се носи от пострадалия водач И.
Б.; 2/ оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования
водач, като счита, че липсват доказателства за осъществено противоправно деяние от страна
на Л.С.; 3/ оспорва наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди, които да
подлежат на обезщетяване, като анализира установените в закона и в съдебната практика,
включително задължителна такава (Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2 от
30.11.1984г. по гр.д.№2/1984г. на Пленума на ВС) критерии за преценка, като изтъква, че
критериите, определящи лицата, които имат право на обезщетение са два – родството или
близостта на лицата и връзката между пострадалия и претендиращия, поради което не биха
имали право на обезщетение онези близки на починалия, които са били в лоши отношения с
него; 4/ оспорва наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и неимуществените
вреди, като счита, че поддържаните проявни форми не са подкрепени с доказателства и
намира за неустановено между ищците и починалия да е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка от изключителен характер; 5/ в случай, че се приеме, че исковете са
доказани по основание, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който, според ответника, е извършил непозволена
маневра на пътя, като е отнел предимството на правомерно движещия се л.а. марка „Ауди“,
с което е станал причина за настъпване на ПТП и поведението му е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, при принос от порядъка на не по-
малко от 99 %; 6/ претендираните суми се считат за прекомерно завишени, както с оглед
липсата на доказателства за болките и страданията на ищците, така и предвид установената
съдебна практика и икономическата конюнктура в страната; 7/ по отношение на
2
претенциите за лихви се прави възражение за липса на доказателства за претендирания
начален момент и се сочи необходимост от прилагане на чл.497 от КЗ; 9/ с оглед
неоснователността на исковите претенции, се счита, че е исканията за присъждане на
разноски са неоснователни.
В срока по чл.372 от ГПК не е подадена допълнителна искова молба.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и е установено по делото, че АН. Г. Б. е била съпруга на И. А. Б.,
роден на 04.01.1955г.; АТ. ИВ. Б. и В. ИВ. П. – негови съответно син и дъщеря.
От показанията на свидетелите Г. Б. – първи братовчед на И. Б. и В.Б. – племенник,
бидейки син на първи братовчед на И. Б., се установява, че семейството на А. и И. Б. било
сплотено, основано на обич и уважение. След като се пенсионирал И. Б. продължил да
работи, при което осигурявал средства за препитание не само на него и съпругата му, но и
подпомагал семействата на своите деца – А.Б., неговия син, който живеел в къщата при
родителите си, и В.П., която била омъжена и живеела в с.Драгичево, но почти ежеседмично
в почивните дни посещавала родителите си.
На 29.09.2020г. И. Б. управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Поло“ с ДК №*** и около 10.00 часа спрял на отбивка в дясно на пътното платно на
главен път Е-79 около километър 326+900 в посока от гр.Благоевград към гр.София. След
спирането Б. предприел маневра „завиване в обратна посока“, движейки се със скорост
около 20 км/ч. По същото време и в същата посока, но в лявата лента на пътното платно със
скорост около 119.45 км/ч се е движил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК №***,
управляван от водач Л.С.. При пресичане на траекториите на двата автомобила в лявата
пътна лента помежду им е настъпил удар в момент, в който лекият автомобил марка
„Фолксваген“ е застанал напречно, отдясно наляво, на платното за движение спрямо
посоката на л.а. марка „Ауди“, като в момента на удара управляваният от Б. лек автомобил е
бил приблизително перпендикулярно спрямо лентата за движение на л.а. „Ауди“.
След удара водачът Л.С. слязъл от автомобила, много бързо на място дошла
полиция, тъй като в този момент преминал случайно полицейски автомобил, но се
констатирало, че водачът на л.а. марка „Фолксваген“ И. Б. е починал.
Горното се установява отчасти от показанията на свидетелите М., Ш. С., отчасти от
заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице инж.Ф.К..
От последното в коригирания му и допълнен вариант, приет в последното по делото
съдебно заседание, се установява още, че:
На мястото на удара пътното платно има две ленти за движение в посока от
гр.Благоевград към гр.София. Непосредствено преди мястото на удара има отбивка, след
края на която започва уширение за допълнителна пътна лента, предназначена за автомобили,
напускащи главен път Е-79 в посока гр.Дупница. В района е имало хоризонтална и
вертикална пътна маркировка, като дясното плато е три ленти, а лявото с две. Между двете
платна има двойна непрекъсната линия (М2), а между двете съседни пътни ленти в платното
за движение в коментираната посока има единична прекъсната линия (М3). Вертикалната
пътна маркировка е включвала и знак „В26“, намиращ се непосредствено преди тунел
„Дупница“ (ПТП е настъпило след него), забраняващ движение със скорост, по-висока от
означената – 60 км/ч. След тунела в посока от гр.Благоевград към гр.София, е поставен знак
Д10 „Край на тунела“ и от тунела до мястото на удара няма кръстовище. Така, максимално
разрешената скорост на движение в района на инцидента е 60 км/ч.
Предприетата маневра от водача на л.а.„Фолксваген“ е „завиване в обратна посока“.
Мястото на предприетата маневра е обозначено с хоризонтална пътна маркировка „М15 –
3
Коси успоредни линии“, обозначаващи: площи, забранени за движение на ППС; препятствия
вурху платното за движение и острови за разделяне и сливане на срещуположни и
еднопосочни транспортни потоци. Геометричната видимост за водача на л.а.„Фолксваген“
спрямо автомобила „Ауди“ е било около и над 300 метра.
Вещото лице е изчислило, че опасната зона за спиране на л.а.„Ауди“ при скорост
119.45 км/ч и конкретните пътни условия е 126.58 м, а на л.а.„Фолксваген“ при скорост от
20.01 км/ч– 8.92 м. Опасната зона за спиране на л.а. марка „Ауди“ при движение с
позволената скорост 60 км/ч е изчислена на 43.56 метра.
Спирачни следи не са открити, поради което вещото лице е посочило, че не може да
се изчисли технически кога водачът на л.а.„Ауди“ е възприел опасност. При разпита му като
свидетел по делото, С. сочи, че е видял автомобила внезапно непосредствено пред него.
За да отговори на въпроса дали водачите са имали техническата възможност да
предотвратят удара при движение с действителните им скорости и при движение с
разрешената скорост за дадения участък, експертът е разгледал два варианта. При единия от
тях – вариант А – ако за момент на възникване на опасност се приеме моментът, в който л.а.
„Фолксваген“ се намира на М1 „Единична непрекъсната линия“, разделяща активните две
ленти с отбивката, отстоянието на л.а.„Ауди“ до мястото на удара е било 63 метра, което
надхвърля опасната зона за спиране при движение с разрешената скорост, от където следва,
че водачът на л.а.„Ауди“ е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара
при скорост с 60 км/ч. При втория вариант – вариант Б – според който за момент на
възникване на опасност се приеме моментът, в който л.а.„Фолксваген“ е на М1 „Единична
прекъсната линия“, разделяща двете активни ленти на пътното платно, отстоянието на л.а.
„Ауди“ до мястото на удара е било 31.20 метра. Сравнявайки го с опасната зона за спиране
за позволената скорост – 43.56 м, следва, че водачът на л.а.„Ауди“ не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Относно водача на л.а.„Фолксваген“, вещото
лице е посочило, че същият обективно е имал възможност да избегне сблъсъка, като: 1. не
извършва предприетата маневра на процесното място и 2. извърши предприетата маневра
след преминаващия л.а.„Ауди“.
В съдебно заседание, проведено на 15.03.2022г. вещото лице инж.Ф.К. е пояснило,
че с всяка една скорост на движение на л.а.„Ауди“ под 120 км/ч, но при движение в дясната
пътна лента на този автомобил, ударът е нямало да настъпи. Този извод е препотвърден от
вещото лице и при изслушването му в съдебното заседание на 26.05.2022г.
От заключението по приетата съдебно – медицинска експертиза, изготвено от в.л. д-
р В.Н., се установява, че след ПТП при извършения оглед и аутопсия на трупа на И. Б., са
били установени следните травматични увреждания: множествена травма – черепно-
мозъчна, шийна, гръдна, коремна и на крайници – с разкъсно контузна рана, кръвонасядания
и охлузвания по кожата и кръвонасядане по меки черепни покривки на главата, фрактури на
черепа, субарахноидален кръвоизлив по главен и малък мозък; контузии на главен мозък;
фрактури на гръбначен стълб; фрактури на дясната ключица и всички ребрадвустранно, с
кръвонасядания в меките тъкани около тях; разкъсване на аортата с кръвонасядане в
средностението около нея, контузии и разкъсвания на сърце и ляв бял дроб; кръвоизлив в
гръдната кухина; левостранен пневмоторакс; разкъсвания на слезка, черен дроб;
чреводържател с кръвоизлив в коремната кухина; фрактури на таза, на двете кости на лявата
предмишница и двете кости на двете подбедрици. Вещото лице е заключило, че при липсата
на данни за провеждане на медицинско лечение на Б. след инцидента, най-вероятно същият
е починал до пристигането на медицинския екип, като е посочило, че предвид естеството на
установените увреждания ефективно животоспасяващо такова не би могло и да бъде
проведено. Според експерта, смъртта на И. Б. се дължи на тежките травматични увреждания
на жизненоважни органи, основно тежката гръдна травма с разкъсване на аортата, които са
несъвместими с живота. Смъртта му е настъпила бързо и е била неизбежна. В заключението
4
е обоснован извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и смъртта на Б., тъй като довелите до смъртта му травматични увреждания са
причинени по механизма на удари и натиск с или върху тъпи/тъпоръбести твърди предмети
и добре отговарят да са получени по време и начин, за който се съобщава – при
вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил.
От показанията на свидетелите Г.Б. и Вл.Б. се установява, че внезапната смърт на И.
Б. шокирала семейството му – съпругата, децата и внуците му. Съпругата му изгубила своя
дългогодишен и обичан другар в живота, а синът и дъщеря му – своя любящ и обичан баща,
който за тях бил винаги опора и подкрепа. Смъртта на Ив.Б. променила трайно ищците, те
станали други хора – тъжни, вглъбени, често избухвали в плач при спомена за инцидента.
От изисканите по делото и приобщени материали по ДП №553/2020г. по описа на
РУ-Дупница се установява, че досъдебното производство е било образувано на 29.09.2020г.
за престъпление по чл.343 ал.1 буква „в“, пр.1, вр. с чл.342 ал.1 от НК. По ДП не е имало
привлечен обвиняем и с постановление от 01.04.2021г. на прокурор в ОП-Кюстендил
същото е прекратено в хипотезата на чл.24 ал.1 т.4 от НПК, след като е обоснован извод, че
смъртта на Б. се дължи на собственото му противоправно поведение.
Като взе предвид така изложените факти, установени от събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове се основават на твърдения за наличие на деликт и на
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника. В разпоредбата на чл.432
ал.1 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
Със застраховката „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица вреди. Тази отговорност се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички вреди, пряк и
непосредствен резултат от деянието. Необходимо е към момента на увреждането да
съществува застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя, като наред с това задължително трябва да са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта, пораждащи основанието за възникване на отговорността на
прекия причинител спрямо увредения. Застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание, т. е. всеки, който не е установил противоправно
фактическата власт върху него.
По делото няма спор по следните установени в производството факти: 1) че водачът
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ с ДК №***, е имал качеството
на застраховано лице по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към
датата на произшествието; 2) че застраховател по сключения договор за застраховка е било
ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД; 3) че при реализираното ПТП е настъпила смъртта
на И. Б..
Съдът счита, че по делото се доказа наличието на осъществено от страна на Л.С., в
качеството му на водач на застрахования автомобил, виновно противоправно поведение.
Следва да се отбележи, че на основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Разпоредбата касае наличието само и единствено на влязла в сила присъда, не и на
хипотеза като настоящата, при която воденото ДП е било прекратено от прокурора.
Гражданският съд не е обвързан от изводите, направени в постановлението за прекратяване
5
и на самостоятелно основание, въз основа на доказателствата по делото следва да прецени
наличието или липсата на елементите от фактическия състав на отговорността на прекия
причинител.
Преценявайки установените по делото факти и базирайки се преди всички на
констатациите и изводите на вещото лице по назначената САТЕ, настоящата инстанция
намира за установено, че при управлението на МПС Л.С. е допуснал две нарушения на
правилата на Закона за движение по пътищата, които се намират в пряка – причинно
следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
На първо място се доказа, че застрахованият водач е управлявал МПС със скорост
над максимално допустимата за съответния пътен участък. Скоростта е била ограничена със
знак до 60 км/ч. Съгласно чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, С. е имал задължението при
избиране скоростта на движение да не да превишава сигнализираната с пътен знак
максимално разрешена скорост. От заключението на вещото лице се установи, че С. се е
движил със скорост от 119.45 км/ч.
На следващо място, както от показанията на самия водач, разпитан като свидетел,
така и от заключението на вещото лице инж.К., става ясно, че С. се е движил в лявата пътна
лента на платното за движение. Същият е извършил по-рано маневра изпреварване и е
останал да се движи в лявата, независимо, че дясната е била свободна. Според чл.41 от
ЗДвП, пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна, като при изпреварване
водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в
съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата
посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. Явно е, че в конкретния
случай водачът на застрахованото МПС не е спазил посоченото правило и е останал да се
движи в лявата пътна лента.
От заключението на вещото лице инж.К. и от пояснението му в съдебно заседание
става ясно, че ПТП е било предотвратимо от гледна точка на водача на л.а.„Ауди“ ако
същият се е движел с максимално разрешената скорост на движение и в дясната пътна
лента. Или – ако Л.С. не е допуснал нарушенията на горните правила за движение по ЗДвП,
процесното ПТП не би настъпило. Оттук – допуснатите нарушения от застрахования водач
се намират в причинно-следствена връзка с произшествието.
Ищците са материално легитимирани да получат обезщетение за претърпени от тях
вреди в следствие смъртта на И. Б., съпруг на А.Б. и баща на А.Б. и В.П., тъй като същите са
сред лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961г. на Пленума на ВС.
В хода на съдебното производство се доказа още и наличието на претърпени от
тримата ищци вреди, имащи неимуществен характер и изразяващи се в болки и страдания от
емоционално и психическо естество, които са следствие от смъртта на Ив.Б. – А.Б. загубила
своя най-близък човек, своята опора, а другите двама ищци – един подкрепящ и енергичен
родител, на когото в битов и психологически план и двамата ищци можели да разчитат до
преди настъпване на инцидента.
Доказа се по несъмнен начин от заключението по назначената СМЕ, че смъртта на
Ив.Б. е настъпила в резултат на травматичните увреждания, причинени при ПТП с участието
на водача на МПС Л.С..
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се
определят от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за неимуществени
вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и
страдания от емоционално и психическо естество, понесени от ищците, като последица от
настъпилата смърт на Ив.Б..
6
В своята практика ВКС на РБ приема, че понятието „неимуществени вреди“
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се има предвид, че смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими и от
друга най-големи, поради което за това житейско събитие, следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо този за претърпени неимуществени
вреди от телесни повреди. Характерът и тежестта на вредите, търпени от ищците се
установиха от събраните по делото доказателства, посочиха се и се обсъдиха по-горе в
съдебния акт. Ищците са понесли тежко загубата на своя обичан съответно съпруг и баща, с
когото са се намирали в много добри отношения и непрекъснат близък контакт. Налице са
данни, че и към настоящия момент – около 2 години след инцидента ищците все още не са
преодолели напълно скръбта от загубата.
Съобразявайки всичко изложено, както по необходимост и обстоятелството, че
починалият е бил възрастен човек, но при все това енергичен и активен, съдът намира, че
справедливо обезщетение за претърпените от всеки от ищците вреди би била сума в размер
на 80 000 лева.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може
да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за
настъпването му или го е улеснило.
Ответникът по делото е направил възражение за съпричиняване на вредите, което е
обосновал с твърдения за противоправно поведение на Ив.Б., способствало за настъпване на
смъртта му.
Поддържаните от дружеството да са допуснати от пострадалия нарушения са
следните: извършил непозволена маневра на пътя, като е отнел предимството на правомерно
движещия се л.а. марка „Ауди“, с което е станал причина за настъпване на ПТП, с което сам
се е поставил в опасност, при принос от порядъка на 99 %.
От установения механизъм на произшествието съдът приема за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
поради допуснати нарушения, които могат да се квалифицират като такива по чл.25 от ЗДвП
и чл.6 т.1 от ЗдвП във вр. с чл.12 от Наредба №2 от 17.01.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътна маркировка. Така, съгласно чл.25 от ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
7
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение; при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. В случая се установи, че Ив.Б. е предприел навлизане в дясната, а после и в
лявата пътна лента без да се убеди, че не създава опасност за движението, без да се съобрази
с движещия се л.а.„Ауди“ и без да пропусне същия, каквито задължения са му вменени с
горната разпоредба.
Освен това, от показанията на свидетелите Ш. и М. се установява, че към датата на
ПТП между двете пътни платна на мястото на инцидента е имало хоризонтална пътна
маркировка М2 – двойна непрекъсната линия, която се използва за въвеждане на забрана за
пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Според чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците
в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От доказателствата по
делото се установи, че Б. в нарушение на посоченото правило е предприел маневра обратен
завой, каквато е било забранено да извършва, предвид поставената пътна маркировка.
За съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както се
посочи, може да се говори в случай, когато е налице причинна връзка между поведението
му, с което е създадена обективна предпоставка и/или възможност за настъпване на
увреждането и вредата. Водачът Б. е извършил обсъдените по-горе нарушения на правилата
за движение по пътищата. Налице е противоправно и свързано с това - рисково поведение от
негова страна, довело до поемането на предвидим риск, респ. до неговото неоправдано
игнориране. Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно -
транспортно произшествие.
В обобщение може да се посочи, че настъпилата вреда е резултат както от
противоправното виновно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, така и
от противоправното поведение на самия пострадал.
При определяне на степента на съпричиняване, следва да бъде извършена
съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увреденото лице, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътно-транспортното произшествие.
В конкретния случай, според съда, поведението на пострадалия е тъждествено по
степен с това на застрахования водач. При съпоставянето причините, довели до
увреждането, се установява еднаква тежест на допринасяне, тъй като при мисленото
отстраняване на допуснатите нарушения от всеки от двамата участници - С. и Б., не би
настъпил противоправният резултат. До аналогичен извод може да се достигне и при
съпоставка на броя, вида и тежестта на допуснатите от всеки от двамата водачи и обсъдени
по-горе нарушения. Така, приносът на всеки от участниците в настъпването на ПТП следва
да бъде оценен на 1/2 части от цялостния механизъм на причинно - следствената връзка,
довела до вредоносния резултат.
Посоченото налага извод, че определените от съда обезщетения, които да възмездят
вредите на ищците следва да бъдат намалени с 1/2, колкото е приносът на техния
родственик, като на всеки от тримата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 40
000 лева.
8
За разликата над горепосочените суми исковете до пълните претендирани размери
от по 80 000 лева за всеки от тримата ищци, частично от 150 000 лева следва да се отхвърлят
като неоснователни.
По отношение на претенциите по чл.86 от ЗЗД:
По начало отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. Безспорно е, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от
ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната
уредба обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по
договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово
установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна
лихва се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. Така, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Липсва законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането
до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ,
според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3,
които ограничават размера на претенцията за лихви- тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума (лимити на отговорността) и да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Не може да бъде споделено възражението на ответника в посока за приложение на
чл.497 във вр. с чл.496 от КЗ, тъй като тези норми установяват отговорността на самият
застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност
е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на
делинквента, нейният размер вече не е част от застрахователната сума (визирана в чл.429 от
КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
При изложените изводи, законните лихви за забава, които следва да се присъдят на
ищците върху определените обезщетения са от датата на отправяне на претенциите до
застрахователя – 12.11.2020г.
За периода от 29.09.2020г. до 11.11.2020г. включително акцесорните претнции
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Ищците са били освободени от заплащане на държавни такси, но не и от разноски,
при което са сторили такива в размер общо на 563 лева за вещи лица. Съразмерно с
частичното уважаване исковете, на ищците следва да бъде заплатена от ответника
половината от тази сума или 281.50 лева.
На л.212 от делото е приложен договори за правна защита и съдействие, сключен от
тримата ищци, от една страна, и адв.М.Б., от друга, с който е уговорено предоставянето на
безплатна правна помощ по делото в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Претендирано е
присъждане на възнаграждение на адв.Б..
Съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, при съобразяване частичното
уважаване на исковите претенции на тримата ищци и съобразно техния размер. Когато е
поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при
условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатска услуга, за да бъде същото основателно и доказано, е
достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната
9
хипотеза на чл.38 ал.1 т.т.1-3 от Закона, при която помощта се предоставя и този договор да
е представен по делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да
ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение
№365 от 17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по ч.т.д.№894/2017г., определение №616 от
05.06.2017г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д.№5089/2016г., определение №515 от 02.10.2015г. на
ВКС, I-во т.о., по ч.т.д.№2340/2015г., определение №163 от 13.06.2016г. на ВКС, I-во г.о., по
ч.гр.д.№2266/2016г./. От представените в конкретния случай договори за правна защита и
съдействие е видно, че е налице отразяване на конкретната хипотеза по чл.38 ал. 1 от ЗАдв.,
наложила осъществяването на безплатна правна помощ, следователно, искането за
присъждане на разноски се явява мотивирано и следва да бъде уважавано.
При уважаване на всеки от исковете за сума от по 40 000 лева, дължимото
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на всеки ищец е определимо по
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 1 730 лева. Така, адвокатското възнаграждение, което
ответникът ще следва да заплати общо на процесуалния представител на ищците е в размер
на 5 190 лева.
Ответникът е сторил разноски за вещи лица – 300.00 лева и 5.00 лева за снабдяване
със съдебно удостоверение. Счита, че му се следва заплащане на възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 550.00 лева по всеки иск или общо 1 650 лева. Относно последното
и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и предвид
фактическата и правна сложност на делото пред първата инстанция, както и доколкото чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда, че: „За защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева“, с което се
предоставя възможност на съда да прецени размера на възнаграждението, без да е обвързан
от претендирания от страната такъв, настоящият състав намира, че на ответното дружество
се следва заплащане на разноски в размер на 300.00 лева и то като цяло за осъществената
защита по делото, а не по всеки иск, в какъвро смисъл е цитираната разпоредба. Така,
общият размер на сторените разноски възлиза на 605.00 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника, общо и по равно помежду им – половината от тази сума или 302.50 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил, съобразно уважената
част от исковете държавна такса в размер на 4 800.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„***да заплати на АТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сапарева баня,
***, В. ИВ. П., с ЕГН **********, с адрес в с.Драгичево, ул.„*** и АН. Г. Б., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Сапарева баня, ***, суми от по 40 000 лева (четиридесет хиляди
лева) на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпени от всеки от ищците
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на смъртта на И. А. Б., съпруг на А.Б.
и баща на А.Б. и В.П., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие,
предизвикано виновно на 29.09.2020г. от Л.С., водач на лек автомобил марка „Ауди“ с ДК
№***, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована
от дружеството, при съпричиняване на вредите от пострадалия при принос от 50 %, ведно
със законните лихви върху всяка от сумите, считано от 12.11.2020г. до окончателното
изплащане, като исковете за присъждане на обезщетения над присъдените суми до
10
претендираните такива в размер на по 80 000 лева от всеки ищец, частично от по 150 000
лева, както и за присъждане на законни лихви за периода от 29.09.2020г. до 11.11.2020г.
включително, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„***да заплати на АТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сапарева баня,
***, В. ИВ. П., с ЕГН **********, с адрес в с.Драгичево, ул.„*** и АН. Г. Б., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Сапарева баня, ***, общо сумата от 281.50 лева (двеста осемдесет и
един лева и петдесет стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
Присъдените в полза на АТ. ИВ. Б., В. ИВ. П. и АН. Г. Б. суми могат да бъдат
заплатени на посочената от тях клиентска банкова сметка на адв.М.И. Б. от АК-Пловдив, а
именно: IBAN: BG42 RZBB 9155 1013 5944 14 в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„***да заплати на адв.М.И. Б. от АК-Пловдив, служебен адрес в гр.Пловдив,
ул.„Д-р Г. Вълкович“ №2, ет.1 офис 7, сумата от 5 190.00 лева (пет хиляди сто и деветдесет
лева), представляваща общ размер на дължимо адвокатско възнаграждение, за
предоставената безплатна адвокатска помощ на ищците АТ. ИВ. Б., В. ИВ. П. и АН. Г. Б., в
хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., от които по 1 730 лева за предоставената адвокатска
помощ на всеки от тримата.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сапарева баня, ***, В. ИВ. П.,
с ЕГН **********, с адрес в с.Драгичево, ул.„*** и АН. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Сапарева баня, ***, да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.„***сумата от 302.50 лева (триста и два лева и петдесет
стотинки), представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, дължима по равно от всеки от тях.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Кюстендил сумата от 4 800.00 лева (четири хиляди и осемстотин лева), представляваща
дължима държавна такса за уважените искове.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София с въззивна жалба в 2-
седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
11