Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
Град Пловдив, 01.02.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3340 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Б.К.Б. *** против решение № 260126 от 02.09.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 4210 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
с което е потвърден електронен фиш серия К № 3280569 на ОДМВР Пловдив, с който на
Б.К.Б., ЕГН **********, управител на „Юнивърсаъл инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, собственик на МПС марка „Фолксваген“, модел „Кади“, рег.№ ******, на
основание чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.
Неправилен е изводът на районния съд за липса на нарушение при провеждане на
административнонаказателната процедура. Иска се отмяна на решението и на
електронния фиш, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът в писмено
становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде
оставена без уважение. Счита, че решението на районния съд е правилно и
обосновано, фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните доказателства, обсъдени са всички възражения на жалбоподателя. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско
възнаграждание.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
електронния фиш, районният съд е приел, че той е издаден в съответствие с
изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и съдържа всички реквизити, а доколкото в
случая се касае за юридическо лице, правилно на основание чл.188, ал.2 ЗДвП е
ангажирана отговорността на неговия управител Б.Б., защото той не е посочил
лицето, което е управлявало автомобила и не е представил неговото копие от
СУМПС. Следователно презумираният водач на МПС на процесната дата и място е
именно управителят на дружеството. Според районния съд в електронния фиш е
налице пълно описание на нарушението, отразено е превишението на скоростта от
35 км/ч, нарушената правно норма на чл.21, ал.1 ЗДвП, размерът на глобата – 400
лева, правното основание – чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, срокът, сметката и мястото
на доброволното плащане. Според районния съд правилно е приложен установеният
толеранс на измерената скорост от -3 км/ч в полза на водача. Като неоснователно
е преценено възражението на жалбоподателя за техническа негодност на АТТС, тъй
като техническото средство е от одобрен тип, преминало е периодична
метрологична проверка на 30.09.2019 г. и е с валидност до 30.09.2020 г.,
следователно процесното нарушение е установено на 23.12.2019 г., в периода на
валидност на проверката. Районният съд е посочил изрично, че с оглед
настъпилата от 16.01.2018 г. законодателна промяна в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24 и не следва да бъде оповестявано мястото чрез средствата за масово
осведомяване и в интернет страницата на МВР. Според районния съд е налице ясна
връзка между процесния електронен фиш и приложения към него фотоклип № 0255620
от АТТС № 11743СА, направен на 23.12.2019 г., видно от протокола за използване
на АТТС, поради което за съдебния състав не съществува съмнение, че на
23.12.2019 г., в град Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 131, жалбоподателят е
управлявал собственото на дружеството МПС със скорост 85 км/ч при максимално
допустима скорост от 50 км/ч в населено място. Законосъобразно е определена
глобата, чийто размер е фиксиран и не подлежи на ревизия от страна на
съда. Според съда настоящият случай не
разкрива белези на маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН, дори напротив с оглед
установеното превишение, което е доста над максимално разрешената скорост и
разкрива висока степен на опасност, тъй като е една от основните предпоставки
за настъпване на ПТП.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
За яснота на касатора
следва да бъде отбелязано, че след постановяване на тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС е изменен ЗДвП и е приета изцяло нова Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за да се отговори на
разбирането на съда за изискванията към техническото средство, установяващо и заснемащо
нарушение по ЗДвП, поради което това тълкувателно решение е неприложимо към
настоящата правна уредба.
Необяснимо за
настоящата инстанция е твърдото убеждение на касатора, че техническото
средство, с което е било установено нарушението, е било от неодобрен тип, след
като изрично в решението на районния съд е посочено и това се потвърждава от
писмените доказателства по делото, че датата на нарушението – 23.12.2019 г. –
попада в периода на валидност на метрологичната проверка на техническото
устройство, извършена на 30.09.2019 г. и валидна до 30.09.2020 г. Нови
доказателства в тази насока не са представени и приети, поради което липсват
основания за промяна на направения извод.
Направените
възражения относно начина на позициониране на техническото устройство са
направени за първи път пред настоящата инстанция, в тази връзка не са събирани
доказателства пред районния съд, поради което тяхното необсъждане не се е
отразило върху спазването на съдопроизводствените правила и правилността на
съдебното решение.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260126
от 02.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 4210 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.