Определение по дело №71/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 6
Дата: 3 януари 2018 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20162100900071
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 6                                                     03.01.2018г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                        гражданска колегия

в закрито заседание на трети януари

през две хиляди и осемнадесета година                                                                  в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:                                                                                                         

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело      71   по описа

за   2016   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от „Банка ДСК” ЕАД, чрез пълномощник Ж.Р.Р.  против В.С.К. и С.И.К., представлявани от адв.В.В., да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сумата от общо 72 800.39 евро просрочени главница, лихви и такси по договор за ипотечен кредит, законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2015г. до окончателното й изплащане, направени разноски по делото пред РС-Бургас в размер на 5153.48 лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и да заплатят направените по настоящото дело разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.  Направени са доказателствени искания.

В предоставения срок по чл.367 от ГПК, ответниците чрез своя процесуален представител подадоха писмен отговор, с който направиха възражение по чл.369 от ГПК за реда за разглеждане на настоящото производство по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК. По същество оспориха основателността на исковете поради нищожност на клаузи по договора. Приложени бяха писмени доказателства. Направени бяха доказателствени искания.

В срока по чл.372 от ГПК, ищцовата страна подаде допълнителна искова молба, в която изложи доводи за неоснователност на възраженията, като излизащи извън предмета на спора. Направени бяха възражения по искания на ответниците.

В срока по чл.373 от ГПК, постъпи писмен отговор на допълнителната искова молба от ответниците, в който се поддържат всички направени искания и възражения. Бяха направени нови искания.

 

Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото. Внесена е дължимата държавна такса. Исковата молба е заведена в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, видно от приложените копия от ч.гр.д.№ 7893/15г. по описа на РС-Бургас.

Възражението на ответната страна относно разглеждането на спора по реда на Глава тридесет и втора от ГПК, беше обсъдено в определение № 1111/ 17.10.2016г., което като необжалвано от страните, влезе в сила и промяна в становището на съда не се налага.

 

 

 

Исковете са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 от ГПК.

По делото от ищеца с исковата молба са приложени писмени доказателства по опис /л.5-6/, вкл. квитанция за довнесена държавна такса и  пълномощно.

Към отговора на исковата молба са приложени: искова молба и договор за правна помощ.

С определение № 1111/ 17.10.2016г., съдът е спрял производството на делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№ 28441/2015г. по описа на РС-София. Видно от приложеното решение № 179577/ 25.07.2017г., същото е влязло в сила на 24.08.2017г. и производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.

На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът предлага и проект за доклад по делото в следния смисъл. Постъпила е искова молба от „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,  ул.Московска № 19, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощник Ж.Р.Р., със съдебен адрес:***  против В.С.К. с ЕГН ********** и С.И.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, представлявана от адв.В.В., с адрес: ***, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сумата от 65 171.11 евро просрочена главница по договор за ипотечен кредит; просрочена договорна лихва за периода от 11.12.2014 до 26.11.2015г. в размер на 5485.63 евро; санкционираща лихва в размер на 682.42 евро за периода 18.10.2015 до 26.11.2015г.; заемни такси по кредита в размер на 1461.23 евро за периода до 26.11.2015г., законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2015г. до окончателното й изплащане, направени разноски по делото пред РС-Бургас в размер на 5153.48 лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и да заплатят направените по настоящото дело разноски. Според изложеното в исковата молба, на 16.09.2008г. е бил сключен договор за жилищен и ипотечен кредит, като ответниците са получили сумата от 66 000 евро, със срок на издължаване 360 месеца. Сумата е била усвоена изцяло. За обезпечение на вземането, не е посочено дали в полза на банката са били ипотекирани недвижими имоти, собственост на ответниците. Поради просрочие на дължими месечни вноски повече от 90 дни, на 23.11.2015г. кредитът е бил счетен за предсрочно изискуем от банката и на ответните са били изпратени нотариални покани, получени на 03.11.2015г. По молба на „Банка ДСК“ЕАД е било образувано ч.гр.д.№ 7893/2015г. по описа на РС-Бургас, а след това и изп.д.№ 1799/2015г. при ЧСИ Станимира Николова с район на действие ОС-Бургас.  Въпреки, че са били уведомени за задължението си по договора, В.К. и С.К. не са плащали след 07.12.2014г. дължимите суми или на част от тях. Изложени са подробни възражения по повод твърдяната недействителност на клаузи от договора за кредит.

В подадените от процесуалния представител на ответниците писмени отговори, се твърди, че банката не е имала основания да обяви кредита за предсрочно изискуем. За обезпечение на кредита са били ипотекирани два апартамента, собственост на ответниците. Банката без основание едностранно увеличавала месечните вноски, които от 399.53 евро достигнали 536.26 евро. Изложени са доводи за недействителност на клаузи от договора – чл.7 и чл.15, предмет на разглеждане и по приключилото гр.д.№ 28441/2015г. по описа на РС-София. Поради надплащане на суми от страна на кредитополучателите, към момента на сключване на споразумението от  28.09.2010г. същите не са били в просрочие. Споразумението представлява анатоцизъм, забранен изрично от ЗЗД. Оспорени бяха представени от банката документи като неверни.

Не се признават права. Към настоящия момент не са налице обстоятелства, за които да съществува установено от закона предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване.

Представените писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети.

 

Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и следва да бъде уважено, като вещото лице отговори на поставените в исковата молба задачи. В молбата в достатъчна степен са конкретизирани задачите към вещото лице. Вещото лице следва да отговори и на поставените от ответната страна задачи.  Възражението на ищеца, че същите задачи са били поставени и по допуснатата по гр.д.№ 28441/2015г. по описа на РС-София експертиза, е неоснователно дори и само поради невъзможността да бъде прието заключение на експертиза, извършена в производството по друго дело.

Искането за прилагане на ч.гр.д.№ 7893/2015г. по описа на РС-Бургас като основателно, следва да бъде уважено и делото да се изиска и приложи.

Оспорването на представени от ищцовата страна писмени доказателства, не налага откриването на нарочно производство затова, доколкото същите са частни документи и за тях важи доказателствената тежест според чл.193 ал.3 от ГПК.   

Страните съобразно чл.154 ал.1 от ГПК следва да докажат твърдените от тях положителни факти. Ищецът трябва да докаже, че разполага против ответника с валидно и изискуемо парично вземане в твърдения размер, както и сумите по дължими лихви и разноски. Ответниците трябва да докажат, че са платили дължимите по договора за кредит суми или е налице обстоятелство, освобождаващо ги от заплащането им.

                     Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ПРИЕМА представените приложения от ищеца под опис /л.5-6/, вкл. квитанция за довнесена държавна такса и пълномощно, както и приложените от ответниците искова молба и договор за правна помощ, а също и заверен препис от решение № 179577/ 25.07.2017г. по гр.д.№ 28441/2015г. по описа на РС-София, влязло в сила на 24.08.2017г., като доказателства по делото.

ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Жечко Костенски. Вещото лице да отговори на поставените от страните задачи след внасяне на предварителен депозит в размер на 120 лв. от ищеца и 200 лв. общо от ответниците, в седмичен срок по депозитна сметка на ОС-Бургас.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи ч.гр.д.№ 7893/2015г. по описа на РС-Бургас.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

НАСРОЧВА делото за 22.03.2018г. от 15.15ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се връчат преписи от настоящото определение, както и от проекта за доклад.

Вещото лице да се уведоми след внасяне на определените предварителни депозити поне от една от страните.

 

 

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: