Р Е Ш Е Н И Е № 109
гр.
Сливен, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Христо Куков, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 89
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С Решение № 260127 от
26.03.2021 г., постановено по АНД № 1240/2020 г., РС Сливен е потвърдил
електронен фиш серия К № 2726637, издаден от ОДМВР Сливен, с който на З.Н.В. ***
е било наложено административно наказание "глоба" на основание чл.182
ал.2 т.6 от ЗДвП в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от решението касаторът – З.В. обжалва решението на РС Сливен, като
счита същото за неправилно, постановено
в несъответствие с материалния закон. Счита, че при постановяването му не са
обсъдени доводите във връзка с ТР № 1 по ТД № 1/2013г. на ВАС, във връзка с
необходимостта от съставяне на АУАН и издаване на НП при използване на мобилни
технически средства за контрол на скоростта. Не бил отчетен допустимият
толеранс при установяване на превишението на
разрешената скорост. Необоснован бил извода на съда и относно
законосъобразността на сигнализацията с пътни знаци в конкретния пътен участък.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Сливен, както
и електронния фиш.
В о. с. з. касаторът – З.В. се представлява от адв.
М. М. АК Бургас, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.Претендира
разноски.
Ответникът по касацията -
ОДМВР Сливен, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано по делото от пълномощник – гл.юриск. Б.,
оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
решението да бъде оставено в сила.
Касационният състав
на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Сливен се е развило по жалбата на З.В.
против Електронен фиш, серия К № 2726637на ОД на МВР - Сливен, с който на
същата е наложена глоба в размер на 600 лева на основание чл. 182 ал.2 т.6
от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗДвП. От фактическа страна, нарушението се изразява в това, че на 29.04.2019
год. в 17.16 часа в обл. Сливен, извън населено
място, по път I-6 км.363+500 в района на община Твърдица в посока от гр. София
към гр. Бургас с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 584 е установено
управление на МПС със скорост 113 км./ч. при разрешена скорост от 60
км./ч. –ограничение, въведено с пътен
знак В-26. За описаното нарушение бил съставен електронен фиш серия К № 2726637, издаден от
ОДМВР Сливен, с който на З.Н.В. ***, в качеството й на собственик на МПС, е
било наложено административно наказание "глоба" на основание чл.182
ал.2 т.6 от ЗДвП в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с
ал. 1 от ЗДвП.
След преценка на събраните по делото
доказателства районен съд Сливен е приел, че описаната в електронния фиш
фактическа обстановка се установява от приложения клип, протокол за извършено
обучение, протокол за използване на АТС, както и от писмо изх.№
11-00-7/19.01.2021г. на Агенция “Пътна инфраструктура“ с приложена към него
схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация. За да потвърди
електронния фиш РС – Сливен е приел, че нарушението, нарушителят и неговата вина
са безспорно установени, поради което правилно в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност .
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и
правилно. Първоинстанционният съд е постановил
решението си при напълно изяснена фактическа обстановка и е направил правилни
правни изводи, като е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото
са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички писмени
доказателства по делото. Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, като това прави
излишно тяхното повтаряне. РС приел за неоснователни всички възражения на
жалбоподателя и е изложил подробни и обосновани мотиви относно съдържанието на
електронния фиш, приспаднатия от АНО толеранс и относно разположението на
пътните знаци.
Касационната инстанция
намира решението за постановено при изцяло правилно приложение на закона и
наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не се
установява да е налице. Правилно и при съблюдаване на процесуалните правила са
изградени фактическите изводи на въззивния съд, които
изцяло сочат, че се доказва проявление от обективна страна на релевантните
факти по извършване на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. с
ал. 1 от ЗДвП и те са точно така, както се
визират от АНО в процесния електронен фиш. Пред настоящата
инстанция няма събрани доказателства, които да оборват така изведените
фактически изводи от РС, нито се сочат такива, които да водят до други
фактически извод и да подкрепят тезата на наказаното лице, че няма извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с
1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че нито
едно от писмените доказателства не се оспорва нито пред въззивния
съд, нито пред настоящия. При това положение изградените въз основа на тях
фактически изводи от РС се явяват изцяло правилни.
Наведените пред тази
инстанция възражения против решението, са наведени и в жалбата до РС. На тях са
дадени ясни и правно аргументирани отговори, поради което не се налага същите
да се приповтарят в настоящото решение. Изцяло се споделят и изводи на РС
относно спазване на особените процесуални изисквания при издаване на ЕФ, за
неговото съдържание, за доказаността от субективна
страна на нарушението, вкл. и че се удостоверява, че към датата на нарушението
в процесния участък от пътя е имало въведено
ограничение с пътен знак В-26 от 60 км. /ч., което е драстично нарушено от
наказаното лице, защото последното, именно в този участък, управлява МПС със
скорост от цели 113 км. /ч., т. е. с 53 км. над позволеното. В заключение
касационната инстанция намира за изцяло правилен и изводът на първоинстанционния съд, че нарушението е правилно
санкционирано на осн. чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП с предвиденото в него по вид и размер наказание.
По гореизложените
съображения касационната жалба се явява изцяло неоснователна, а решението на РС
Сливен не страда от пороците, сочени като отменителни
основания и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане
на разноски за осъществена процесуална защита, изразяваща се в представено
писмено становище пред касационната инстанция. Касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Сливен сумата от 80 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата
за плащането на правната помощ.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260127 от 26.03.2021
г., постановено по АНД № 1240/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА З.Н.В. с ЕГН **********,*** да заплати
в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80, 00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: