РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Силистра , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
Секретар:Анета П. Алексиева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200668 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Община- С, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление-
гр.С., представлявана от кмета д-р Ю.Н.Н., ЕГН ******** обжалва наказателно
постановление № 19-001185/ 06.10.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.С., с което им е било наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.3 от КТ.
Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., надлежно уведомени, не се
явява представител, вместо тях ст.юристконсулт А.
Жалбоподателят Община-С., надлежно уведомени, не се явява представител, не
депозирана писмено становище по делото, не изпраща проц.представител. Жалбоподателят
чрез жалбата си заявява, че издаденото и обжалвано от него НП е незаконосъобразно, като
излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът
призова в качеството на свидетели актосъставителя Р.Ж. и свидетелите по акта М.Г. и Д.Т.
Същите не се явиха, тъй като по данни на проц.представител към датата на провеждането на
съдебното заседание се намирали в командировка за участие в два обучителни семинара.
1
Бяха представени заповедите на Главния секретар на ИА „Главна инспекция по труда“ от
които е видно, че действително лицата са командировани за датата на съдебното заседание в
обучителен курс.
РП-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено
становище по делото.
С оглед надлежното уведомяване и въпреки неявяването на жалбоподателя,
актосъставителя и свидетелите по акта, съдът счете, че са налице предпоставките за
разглеждане на делото, тъй като съобразно нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, съда следва да
даде ход на делото и в случаите, когато жалбоподателя е бил редовно призован, но не се е
явил без уважителна причина. Отделно от това спор по така изяснената фактическа
обстановка не се е развил, като същия е конкретизиран върху тълкуването на правните
факти, поради което съда счете, че няма пречка да разгледа делото в отсъствието на редовно
призованите лица.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 25.09.2020г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
на Община-С. по повод постъпило искане от кмета на общината с вх.№ 20084965/
18.09.2020г. От представената по време на проверката трудовоправна документация е било
установено, че между Община-С. и А.М.А., ЕГН ******* е бил сключен трудов договор №
951/ 28.08.2020г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, по силата на който лицето изпълнявало
длъжността „личен асистент“ на потребителя Д.О.А. от гр.С. съгласно тристранно
споразумение № 892, считано от 01.09.2020г. Видно от попълнената на 25.09.2020г.
декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от А.М.А. е било, че лицето е започнало работа на
01.09.2020г. и към момента на проверката изпълнявало задълженията си на длъжността
„личен асистент“. От направената справка в регистърната система на НАП за действащи
трудови договори и изпратени уведомления за наетото лице се установило, че работодателя
не е изпратил в изискуемия 3-дневен срок, считано от момента на сключване на трудовия
договор уведомление до ТД на НАП, при условията и по реда на Наредба № 5 за
съдържането и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Предвид гореизложеното АНО е счел, че жалбоподателя е нарушил нормата на чл.62,
ал.3 от КТ, поради което и в предвид гореизложените обстоятелства и установеното
нарушение на нарушителя бил съставен АУАН № 19-001185/ 29.09.2020г. Въз основа на
този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на
жалбоподателя обжалваното от него НП № 19-001185/ 06.10.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимно лице.
2
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 19-001185/ 29.09.2020г. и обжалваното НП № 19-001185/ 06.10.2020г. са издадени
в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по
чл. 62, ал.3 от КТ. Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата, поради които смята,
че съда следва да отмени обжалваното от него НП като незаконосъобразно. По така
изложените възражения от страна на жалбоподателя и представителя на АНО съда счита
следното:
По съществото на повдигнатия с жалбата спор се установи, че между Община– С. и А.М.А. е
имало сключен трудов договор № 951/ 28.08.2020 г., по силата на който лицето изпълнявало
длъжността „личен асистент” на потребителя Д.О.А. от гр.С, съгласно тристранно
споразумение № 892, считано от 01.09.2020г. Самото производство е инициирано по искане
по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ от Община – С., с което тя е сезирала контролния орган в
лицето на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. да даде задължително за изпълнение
предписание по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ за сключения трудов договор между общината и
лицето А.М.А. Причина за това искане е неспазването на законоустановения в чл. 62, ал. 3
от КТ 3-дневен срок, поради което регистриращият орган в лицето на ТД на НАП е
отхвърлила така подаденото уведомление и е препратила искателят да се обърне към
органите на Инспекцията по труда за иницииране на административно производство. Видно
от попълнената при административната проверка декларация от наетото лице, декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е, че А.М.А. е започнал работа на 01.09.2020 г. и към момента на
проверката е изпълнявал длъжността „личен асистент“. От направената проверка в
регистърната система на НАП се е установило, че работодателят не е изпратил в изискуемия
3-дневен срок, считано от момента на сключване на трудовия договор уведомление до ТД на
НАП при условията и реда на Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
От обективна страна по безспорен и непротиворечив начин е установено неизпълнение на
вмененото публично задължение от страна на правно задълженото лице в изискуемия в
материалния закон срок.
Направените с жалбата възражения в насока, че е следвало АНО да приложи нормата на
чл.28 от ЗАНН и да не наказва жалбоподателя, настоящия съдебен състав счита за
неоснователна и неправилна. В тази връзка, следва да се има предвид, че с Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. по Тълкувателно дело № 7/2010 г., ВАС се е произнесъл, че
специалният състав на маловажно административно нарушение на член, тогава 415в от КТ, а
сега ал. 1 от същия нормативен акт, изключва приложимостта на общата разпоредба в
общия процесуален закон в чл. 28 от ЗАНН. По този начин е налице класическата колизия
между обща и специална разпоредба, като закона дава превес и предимство на
приложението на специалната норма, която се съдържа в материалния закон, в случая в КТ.
3
На следващо място, следва да се съобрази, че след извършените промени в КТ, отразени в
ДВ бр. 7/2012 г., в чл. 415в беше създадена ал. 2, която изключва приложеното поле на
маловажните нарушения, административните простъпки по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3,
/какъвто е и настоящия случай / и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В този смисъл, неспазване на
установения режим за изпращане на уведомление за сключени, изменени и прекратени
трудови договори не следва и не може да се квалифицира и третира като маловажно
нарушение, дори и при кумулативното проявление на двете основни предпоставки,
съдържащи се в санкционната разпоредба, а именно нарушението да е отстранено и
вследствие на неговото извършване да не са настъпили вредоносни последици за наетото
лице или наетия персонал.
Предвид строго формалния характер на административно-наказателното производство
следва да се изследва и въпроса за допуснати формални основания, чрез които да се стигне
до отмяна или изменение на обжалваното НП. Такива в настоящето производство съдът не
установи, тъй като както при образуването, така и до приключването на проверката, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН-а, така и в НП
се съдържа пълно и детайлно описание на нарушението с неговите съставомерни признаци.
Посочени са мястото и датата на извършване на нарушението, обстоятелствата, които са
съпътствали извършването на самото нарушение, правилно е определена личността на
административно-наказателно отговорното лице- Община– С., в качеството ѝ на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от основните разпоредби на КТ. Правилно е приложен и
материалния закон, относно приложимата санкционна разпоредба. В този смисъл, от
формална страна не са създадени абсолютно никакви пречки за активното и действено
участие на подведеното под административно-наказателна отговорност лице, работодател в
настоящето производство, нещо, което е направено чрез настоящото обжалване на
издаденото НП. В този смисъл, нарушителят се е запознал със състава на осъщественото
нарушение и е организирал защитата си срещу повдигнатото обвинение.
При индивидуализиране на наложеното наказание, АНО се е съобразил с визираните в чл.
27, ал. 2 от ЗАНН критерии. Предвид смекчаващите от обективна страна обстоятелства
наложената административна санкция е била определена в минималния размер по чл. 414,
ал. 3 от КТ, а именно в размер на 1500.00 лв. Определящите и доминиращите основания за
това са добросъвестността на работодателя в осъществяване на задълженията по трудовото
правоотношение и в частност редовното изплащане на работната заплата, и своевременното
внасяне на дължимите социални и здравни осигуровки. Тези обстоятелства обаче по никакъв
начин не дискредитират повдигнатото обвинение и наложеното административно наказание
и биха могли да се ценят само и единствено като смекчаващи вината обстоятелства.
Ирелевантно за предмета на спора е наличието или липсата на вина у служителите от
Община-С., тъй като в случая се касае за формално деяние, извършено от ЮЛ при което
съобразно нормата на чл.83 от ЗАНН не се изисква и изследва форма на вина.
4
Обобщавайки изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че настоящото
производство е довело до стриктното спазване на процесуалния и материалния закон.
Правилно е издаден АУАН за осъщественото нарушение и на базата на образуващия
производството акт е издадено и НП. Наложеното наказание е въз основа на самата
санкционна разпоредба, в минимално предвидения размер. Дори и съобразно нормата на чл.
27, ал. 5 от ЗАНН, т.е. при наличие на множество смекчаващи обстоятелства, АНО не може
да наложи наказание, което да е под минимално предвидения в материалния закон размер,
поради което и наложеното наказание не подлежи на редукция.
Нарушението е доказано по безспорен начин и правилно е приложен материалния закон,
поради което следва обжалваното НП да бъде потвърдено. В този аспект НП е издадено в
съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е осъществил
състава на адм. нарушение по чл. 62, ал.3 от КТ. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Наказателното постановление
е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от
упълномощено лице. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно – наказващият орган
е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално – правна страна, респективно
е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя и
правилно е определил в минимален размер наказанието в синхрон на нормата на чл.27, ал.2
от ЗАНН. В този смисъл е и константната съдебна практика на Административен съд-С. и
останалите административни съдилища, действащи на територията на страната ни.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм.
наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-001185/ 06.10.2020г. на
Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.С, издадено въз основа на АУАН № 19-
001185/ 29.09.2020г., с което на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева на Община-
С., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление- гр.С., представлявано от кмета д-р
Ю.Н.Н., ЕГН ********за извършено нарушение по чл.62, ал.3 от КТ като законосъобразно,
доказано, обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
5
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6