Р Е
Ш Е Н
И Е № 376
Гр.
Пловдив, 19.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на
19.02.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
КАТЯ
БОЕВА
при
участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 2926 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 36290/30.11.2017г. на П.Г.Б.,
ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Н.Т. против решение № 3523/13.10.2017Г.,
постановено по гр. д. № 8437 по описа за 2017г. на Пловдивски районен съд, V г. с., с което е отхвърлен
предявения от П.Г.Б., ЕГН ********** срещу А.Г.Г., ЕГН ********** иск за
изменение на определените с решение № 1879/27.05.2015г., постановено по гр. д.
№ 4218/2014г. по описа на РС Пловдив, III-ти бр. състав /неразделна част от което е решение №
2950/07.08.2015г., постановено по гр. д. № 4218/2014г., с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка/ мерки, относно упражняването на
родителските права по отношение на детето А. А.Г., ЕГН **********, със
следващите от това промени в режима на лични контакти и дължимата издръжка.С
решението в тежест на ищцата са възложени и направените от ответника разноски в
производството.
Решението
се обжалва с оплаквания, че неправилно са възприети от съда новите
обстоятелства, както при майката, така и при бащата, не били изложени мотиви,
несправедливо били кредитирани едностранно свидетелските показания, въз основа
на които съдът направил погрешни правни изводи.Моли се решението да бъде
отменено като неправилно, а вместо него да бъде постановено ново, с което да се
признае, че е налице изменение на обстоятелствата, да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетния А. А.Г. на
майката, да се определи местоживеенето на детето при нея в с. Ц., като бъде
определен либерален режим на лични отношения с бащата и издръжка в размер на
150 лева месечно.
С писмения отговор на въззиваемия се моли
въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.Излагат се подробни съображения за
неговата правилност.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по
същество.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намери за установено следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените
мерки с решение №
1879/27.05.2015г., постановено по гр. д. № 4218/2014г. по описа на РС Пловдив, III-ти бр. състав, относно
упражняването на родителските по отношение на детето А. А.Г., определяне режим
на лични отношения между детето и бащата и месечна издръжка в размер на 150
лева, която последният да заплаща в полза на сина си.
По делото е представено
удостоверение за раждане № ********** от 25.05.2010г., от което е видно, че
ищцата П.Г. Г. и ответникът А.Г.Г. са родители на детето А. А.Г., роден на
***г.
С решение № 1878/27.05.2015г.,
поправено с решение № 2050/07.08.2015г. относно номера на делото, постановени
по гр. д. № 4218 по описа за 2014г. на Пловдивски районен съд, е бил прекратен
с развод гражданският брак между А.Г.Г., ЕГН ********** и П.Г. Г., ЕГН
********** по вина на съпругата.Упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака дете А. А.Г., ЕГН ********** е предоставено на бащата А.Г.Г.,
като е определено местоживеенето на детето при бащата.Със същото решение е
определен режим на осъществяване на лични отношения между майката П.Г. Г. и
детето А., както следва: всяка първа и трета седмица на месеца за времето от 9,
00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя, с преспиване, както и 5 дни по време
на пролетната ученическа ваканция, в продължение на 20 дни през лятото, които
да не съвпадат с годишния отпуск на бащата, както и 3 дни по време на Коледните
празници всяка четна година, за по 2 часа на рождения ден на детето.П.Г. Г.,
ЕГН ********** е осъдена да заплаща на малолетното си дете А. А.Г., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 18.03.2014г. до
навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина за изменение или
прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
С решението си първоинстанционният
съд е приел, че не е установено наличието на съществено и трайно изменение на
обстоятелствата, касаещи упражняването на родителските права.
В изготвения социален доклад от Д „СП“ Родопи
се съдържат данни, че въз основа на заявление от 29.04.2014г., подадено от
двамата родители, детето А. А.Г. е било настанено в семейството на И. Б. със
заповед № ЗД-ЗД 02/0018-12.06.2014г. на Директора на ДСП Родопи.С решение №
3231 от 06.08.2014г. на ПРС, влязло в сила на 23.08.2015г., препис от което е
приложен по делото, А. е настанен в семейството на И. Б. – баба по майчина
линия на детето, за срок от една година.На 05.01.2015г. бащата е подал
заявление за прекратяване на настаняването на детето в семейството на И. Б. и
връщане в семейството му.Със заповед № ЗД-ЗД 02/0016 – 21.08.2015г. на
Директора на Д „СП“ Родопи“ е прекратено настаняването и детето А. е върнато на
бащата А.Г..В социалния доклад е отразено, че майката не е подавала заявление
за прекратяване настаняването на детето в семейството на нейната майка И. Б.,
като в разговор със социален работник тя многократно е заявявала желанието си,
да се грижи за двете си деца – Г. и А., но й е необходимо време да се
„стабилизира финансово“, да започне работа и да си намери жилище.Изразила е
желанието си, двете деца да не се разделят.По отношение на бащата е записано,
че той е основният обгрижващ малолетното дете А..От работата на ОЗД в ДСП
Родопи по случая е отчетено, че бащата откликва на нуждите на детето, прави
всичко по силите си, за да осигури спокоен и сигурен живот на себе си и на сина
си.Това обаче е с цената на много лишения и премисляне, които на моменти му
натежават.Майката П.Б. задоволява потребностите на малолетния си син А. в
дните, в които той пребивава в семейството й.Наблюденията са, че майката
познава добре навиците и характера на сина си и задоволява адекватно неговите
потребности.През 2016г. тя е закупила жилище в с. Ц., чийто собственик е детето
Г. Л.Същата успяла едновременно да извърши основен ремонт и да обзаведе
жилището.Извършвал се основен ремонт и на детската стая.Установява се още от
социалния доклад, че двете деца са силно привързани.Информирани са за желанието
и предприетите действия от страна на майката за промяна на родителските права
спрямо А..В проведен разговор с него на 05.09.2017г. в дома на майката, детето
е споделило, че се страхува да каже на
баща си, че иска да живее при майка си.Страховете му били породени от това
„тате да не се разсърди и да не се разстройва“.Момчето е споделило, че „в Р.
понякога е хубаво“.За него се грижат тате, дядо Г. и баба Д.Има компютър, който
ползва, играе игри и гледа клипове.Вижда се с батко си Г., който идва на гости
в Р..А. е информирал, че баща му му разрешава да разговаря с майка си и брат си
по неговия мобилен телефон.Съобщил е, че иска да живее при майка си, но баща му
искал да живее при него.По думите му „понякога татковците трябва да избират
къде детето да живее“.Според него детето само трябва да избира къде да
живее.Той бил привързан към родителите си, искал да живее при майка си и да
бъде заедно с брат си Г., но в същото време не искал да разочарова баща
си.Веднъж казал на баща си, че иска да живее при него, но това било на шега.В
същото време си казал наум, „че ще каже на социалните, че иска да е при
мама“.Детето е лоялно към двамата родители.Изразило е съгласие, желанието му да
живее при майка си, за бъде записано в доклада.Информирано е от социален
работник, че родителите му ще прочетат доклада и ще разберат за неговите
желания, но е изразило готовност да приеме всяко решение „каквото стане“.
По делото е постъпил и социален
доклад, изготвен от Д „СП“ Р., в който се съдържат данни, че А. е ученик в
първи „д“ клас на СУ „***“ Р. с класен ръководител М. Х.По нейни данни детето
има много добри взаимоотношения със съучениците си, които също се отнасят добре
към него.А. разбира установените правила в класа и в училище и ги
спазва.Конфликтите се решават веднага, щом възникнат.Детето има много добри
образователни способности.Интелектуалното му развитие отговоря на неговата
възраст.В часовете по технологии и предприемачество показва добри практически
умения.Близките му се грижат добре за него, интересуват се как се справя в
училище.Идва в добър външен вид.Проявява интерес към спорта, посещава часове по
плуване.Направен е извод, че бащата се стреми да задоволява по подходящ начин
потребностите на сина си.Детето се отглежда при добри жилищно-битови условия,
осигурени са нужните дрехи, обувки.Посещава редовно училище, здравните му нужди
се задоволяват адекватно от бащата, който проявява родителска отговорност към
възпитанието и поведението на детето.
С исковата молба са представени
като писмени доказателства – трудов договор № 0196/10.04.2017г., въз основа на
който П.Г. Б. заема длъжността „***“ в „Осрам“ ЕООД, удостоверение изх. №
Р173/05.06.2017г. за доходите й, нотариален акт за учредяване право на ползване
и покупко-продажба на недвижим имот № 22 от 10.11.2016г., рег. № 3118, нот.
дело № 405/2016г.
По отношение на ответника е
представено удостоверение № 7/05.09.2017г., издадено от „Оризарна Пазарджик“
ООД за реализираните доходи от него през периода 05.2016г. – 08.2017г.,
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № ***, том XVII, нот.
дело № 5771 от 05.08.1996г., както и трудов договор № 164/23.10.2017г. пред
настоящата инстанция, от който е видно, че същият е назначен на длъжност „***“
в „Монтюпе“ ЕООД, гр. Р..
По делото е представено като
писмено доказателство извлечение от банковата сметка на А. Г.Г., открита в
„ПИБ“ АД за периода 08.09.2015г. до 06.06.2017г., от което е видно какви суми
са превеждани по сметката му от П.Б. през този период с посочено основание
„издръжка за дете“: на 08.09.2015г. сумата 300 лева, на 11.11.2015г. 300 лева,
на 16.12.2015г. 150 лева, на 11.01.2016г. 150 лева, на 12.03.2016г. 150 лева,
на 10.05.2016г. 150 лева, на 11.07.2016г. 150 лева, на 10.08.2016г. 150 лева,
на 10.08.2016г. 100 лева, на 10.09.2016г.150 лева, на 03.10.2016г. 150 лева, на
01.11.2016г. 100 лева, на 29.12.2016г. 100 лева, на 29.12.2016г. 100 лева, на
13.05.2017г. 600 лева, на 05.06.2017г. 150 лева.Общият размер на заплатената
издръжка през посочения период е в размер на 2950 лева.
По реда на чл. 176 от ГПК в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд П.Б. е обяснила, че след развода
си с ответника е заминала за два месеца в чужбина, но през този период
многократно е звъняла на А.Г. по телефона и на майка си, защото той не вдигал,
за да говори с детето.Тя я уведомявала за състоянието му.Отрича детето да е
имало хронични здравословни проблеми на дихателните пътища и разказва за
случай, когато детето било на година и половина и имало ангина.По това време
били във Варна, тъй като А.Г. решил да живее там и те отишли с него.Наложило се
да постъпи в болница с двете си деца, а нейната майка отишла във Варна да й помага.Във
връзка със зададен й въпрос разказва и за случай, при който нейният автомобил и
автомобилът на брат й били паркирани в близост, а те били извън тях.А. бил на
столчето на задната седалка.Тя слязла, за да предаде на майка си някакви неща,
а през това време детето се преместило на предната седалка, завъртяло ключа и
колата леко потеглила, като побутнала колата на брат й.По отношение на друг
случай съобщава, че А. искал да си играе с две други деца, а тя не му
разрешавала.Отделил се от нея за около 5 мин. и после го намерила пред чужда
къща.Отрича през периода на лични контакти, да е оставяла детето изцяло на
грижите на баба му И., също да го е оставяла без родителски надзор.Заявява, че
от м. септември, откакто влязло в сила бракоразводното решение, изплаща
дължимата издръжка.
По реда на чл. 176 от ГПК
ответникът е обяснил, че работи в „Оризарна Пазарджик“ на постоянен договор, на
длъжност „***“ от м. март 2015г.От 24.06.2017г. бил в болнични, поради станала
злополука.От 27.06.2017г. с детето живеели в гр. Р..
При
изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 от СК П.Б. е обяснила, че към момента
работи в „Осрам“ ЕООД.Живее в с. Ц. на адрес: ул. ***.Смята, че може да осигури
условия за отглеждане на детето.Ремонтирала е кухнята и хила в жилището, а сега
извършва ремонт и на детската стая.Къщата била собственост на големия й син, а
тя била ползвател.Закупила я миналата година.Когато тя била на работа, майка й
отивала и се грижела за големия й син.Напълно можела да разчита на нейната
помощ, тъй като тя живеела наблизо.В селото имало детска градина, училище на 4
етажа, реновирано, с добри преподаватели.В читалището имали клуб по айкидо и
народни танци, където възнамерява да запише сина си А., ако той дойде да живее
при нея.
А.Г. е
обяснил пред съда, че живее в гр. Р., на ул. ***.Предстояло му сключване на нов
трудов договор в гр. Р..Със сина му живеели в къща с двор, собственост на
родителите му, със самостоятелни три стаи и локално парно.Къщата се намирала на
500 м. от училището, в което бил записан А..Той имал собствена детска стая,
която била напълно оборудвана, вкл. с компютър и всички необходими неща за
учебния процес.Разчитал на родителите си главно за водене и прибиране на детето
от училище и това била основната причина, да вземе решение да се преместят в
гр. Р., тъй като в с. Ц. срещал трудности заради работното си време, през което
детето е трябвало да бъде водено и вземано от училище.В момента то ходело три
пъти седмично на плуване.Той се занимавал с нещата, свързани с учебния му
процес, като създаване на навици за учене, създаване на усещане за отговорност
към учебния процес.В резултат на заниманията му през последните две години, в
момента А. знаел азбуката, сричал, знаел числата до 100, пишел ги и извършвал
прости аритметични действия с помощта на сметало.Майка му била по професия
учителка и разчитал на нейната помощ относно развитието на детето в
училище.Когато метрологичните условия били лоши, баща му щял да кара детето до
училище.То имало приятели в Р., с които си играело, често ги канело на гости и
те също го канели.
Като
свидетел в първоинстанционното производство е разпитана С. Д., която живеела с
ищцата на една улица.Детето А. и малкия й син, били заедно в предучилищна
група.Бащата А. видяла на тържеството при завършването на учебната година приз
м. май.Тогава й направило лошо впечатление, че дрехите му били в брашно, детето
също не било облечено добре, панталонът му бил къс и износен.Ищцата носела два
букета и подарък.След тържеството отишли в заведение да се черпят с
децата.Забелязала, че А. не ходел при баща си, а отивал при майка си.Преди
около две седмици с ищцата водили децата на пикник и после до гр. Девин.П. се
грижила за изхранването, по думите й била изабретателна, правила и сандвичи.В
момента ремонтирала къщата, която закупила.Когато детето било при нея, било
винаги добре облечено.
Разпитаната
свидетелка И. Б. е майка на ищцата.Посочила е, че от м. юли 2014г. до м. юли
2015г. е гледала детето А. в нейната къща.От момента на предоставяне
упражняването на родителските права на бащата, той взел детето при себе си.Тя
имала надежда, че бащата ще се грижи добре за сина си, но по думите й той го
изпращал с домашните дрехи в градината, неизгладени, вземал го от детска
градина последен.Затова тя започнала да го взема в 16-16, 10 часа през
седмицата, а в петък на обяд.Детето постоянно се оплаквало, че е
гладно.Хигиената му била занижена.Когато разбрала от детето, че ще ходят в гр.
Р., попитала А. защо е взел такова решение и той й казал, че не може да се
справя с грижите за А..Откакто заминали в Р. детето било доведено от баба му и
дядо му за два дни в с. Ц. и после, когато ищцата била в отпуск през лятната
ваканция за 20 дни.Детето й казало, че не иска да стои там.През 2014г. и 2015г.
когато А. пътувал по корабите и детето било при нея, неговите родители не се
поинтересували нито веднъж как е А..Той бил много привързан към батко си,
обаждал им се по телефона.Когато го вземала, майката го водела на разходка,
правила му любимите ястия, купувала му каквото поиска, дрехи, обувки,
блузки.Грижела се идеално за детето и преди това.Само за период около два
месеца след като разбрала, че ответникът е подал молба за развод, тя не
полагала нужните грижи, тъй като била депресия.Св. Б. разказва и за случая,
когато детето се преместило от детското столче и потеглило леко с автомобила на
майка си, който се опрял в колата на сина й.Обяснява и за случая, когато А.,
заедно с две други деца, влезли в една циганска къща.Той се опитвал да ги
разубеди, но в това време те отишли и ги спрели.После разговаряли с бабата и дядото на двете деца.
Свидетелят
С. Б. е б. на ищцата.Същият сочи, че няма преки впечатления от грижите за
детето, тъй като не го вижда често.Чувал е за случките с автомобила и че
племенника му е бил на улицата с други деца, когато са влизали в съседска къща,
но няма преки впечатления.По неговия автомобил, след инцидента, за който
разбрал, не е имало следи от удар.
В
първоинстанционното производство е разпитан и К. П., който свидетелства, че
бащата се грижи много добре за детето след развода.Докато били в с. Ц. се
виждали поне веднъж седмично, заедно ходили до Велинград, до Бачково.В момента
ответникът и детето живеели в гр. Р..Условията в къщата били много добри, имало
детска стая за А..Той бил винаги усмихнат и щастлив.Винаги бил спретнат и
когато се срещали, бащата по два-три пъти го преобличал, карал го да си мие
ръцете, предлагал му разнообразна храна, дори свидетелят го виждал да му
приготвя манджа.Личните празници на детето винаги били много добре
организирани, бащата поръчвал специални подаръци за рождения му ден.А. бил
много привързан към баща си.В началото на годината А. му поискал 150 лева на
заем и изтъкнал като причина, че не получава месечните издръжки.Ищцата не му
била плащала от доста време.По думите на св. П. ответникът не възпрепятствал
режима на лични контакти с майката, а откакто били в гр. Р., си идвали няколко
пъти, за да може детето да се среща с нея.
В
производството пред въззивната инстанция е разпитана като свидетел М.Б., която
е леля на жалбоподателката.Същата сочи, че има преки впечатления от грижите за
А. от раждането му, тъй като къщите им били в един двор.Тя била и медицинска
сестра в яслата, в която водели детето.По думите й най-много за него се е
грижила бабата по майчина линия и майката също се е грижила.След като бащата го
взел при него в къщата си в с. Ц., всички му помагали в грижите за детето.Св.
Б. му предлагала тя да взема детето от градината, тъй като работела там, а в
петък на обяд го вземала бабата по майчина линия.В повечето случаи в събота и
неделя детето било при нея.Тя се грижела основно и за хигиената му.Когато
боледувало бащата често го оставял на бабата, не си вземал болнични.Случвало се
даже да го оставя при нея в градината и тя го държала в изолация, защото е
болно.В дните когато трябвало да е при майката, детето си било при нея.За
заминаването им в гр. Р. разбрали, когато детето започнало да се държи
притеснено.Св. Б. разговаряла с бащата и отново му предложила да взема А. от
градината, за да не го отделя от средата, с която е свикнал, от брат му и от
майка му.Детето не искало да заминава, плачело и последния път около 25
ноември, когато го видяла, то я молело да каже на баща му, да си дойдат в с.
Ц..Оплакало се и от баба си в Р., че обиждала майка му.А. й споделил, че сам си
пише домашните и чете.Оплаквал се и от съучениците си.Дядо му му взел и
телефона, защото се обаждал на брат си през голямото междучасие.Откакто
заминали, детето идвало само два пъти в с. Ц..Обикновено майката пътувала и го
водила на 150 км. в гр. Шумен при техни роднини.Там водела и брат му, защото А.
искал да види и батко си.В петък пътувала с голямото дете, но се връщала от Р.
в Шумен и на другия ден отивала в девет часа да го вземе, защото не й го давали
от петък.Тя живеела в с. Ц. с по-големия си син Г.Къщата била много хубава,
ремонтът бил сполучлив, била готова и детската стая.Св. Б. сочи, че е
посещавала и дома на бащата в с. Ц..Къщата била хубава, но малко било
поразхвърляно, доколкото можел един мъж да се грижи.
Като
свидетел във въззивното производство е разпитан и Г. Г., дядо на А. по бащина
линия.Същият сочи в показанията си, че А. трябвало да бъде ученик през 2017г. и
преценили, че не е по силите на един човек, да се грижи за него и затова отишли
при тях в гр. Р..През периода от 2015г. до 2017г. след развода, синът му живял
в с. Ц. и се грижел сам за детето.Той и съпругата му често ходили там, минимум
по три тъпи на месец, тъй като в къщата имало и градина, за която синът им се
грижел и те също му помагали.В Р. избрал да живее в къщата им, тъй като била
по-близо до училището, намирала се на тиха уличка, която позволявала децата да
играят спокойно.А. общувал с две момчета, които били с него в първи клас и едно
момиче във втори клас.Св. Г. и съпругата му живеели в апартамент на около два
километра разстояние, но всеки ден посещавали къщата, за да се грижат за
отоплението.Той водел А. на училище и го прибирал следобед.Записали А. и на
занималня, тъй като преценили, че там ще общува с другите деца и ще съумее да
изгради навик за работа в екип.Посещавал и извънкласни занимания по география и
информатика.Съпругата му готвела в къщата и се прибирали в апартамента си, след
като синът им се върне от работа.За детето били създадени добри условия, имало
обособена и оборудвана стая.Относно учебния процес основна роля играела
съпругата му, която била педагог.Детето било доволно, защото имало деца, с
които да общува.Играели навън в градината на къщата, а в зимни условия си
разменяли гостуване.В събота и неделя посещавали исторически места.Пътували
цялото семейство.Три или четири пъти синът му водел детето при майка му в
регламентираното време.Детето контактувало с майка си с купен от нея телефон,
свързвал се и говорел и с брат си.Телефона бил с него и докато е на училище,
въпреки че класната казвала, че не бива да се носи там.Всъщност това било
детски часовник „Майки“, а не телефон.В момента синът му имал постоянна работа
във френска фирма за производство на глави за двигатели.Получавал
възнаграждение в размер на 1530 лева.Работното му време било – в понеделник
първа смяна, от вторник до петък редовна смяна и в събота – първа смяна, която
била от 6, 00 часа сутринта до 14, 00 часа.Когато бил първа смяна, св. Г. и
съпругата му гледали детето.Свидетелят не може да уточни датите кога точно през
м. декември А. е бил в с. Ц., но сочи, че за коледните празници е бил при тях.
При
така установеното по делото от фактическа страна, не може да бъде споделен
направения от първоинстанционния съд краен извод, че не е установено наличието на
съществено и трайно изменение на обстоятелствата, касаещи упражняването на
родителските права.В тази насока изводите са следните:
Към
обстоятелствата, обуславящи изменение на постановените мерки спадат
невъзможността да се изпълни решението, поради поведение на самото дете;
неподходящ режим, когато в течение на изпълнението му, мерките са се оказали
неблагоприятни за детето; невъзможност за прилагане на марките по други
обективни причини.Самостоятелни основания, за да се приеме наличието на
изменени обстоятелства са и отчуждаването на детето по вина на отглеждащия
родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда
детето, за осъществяване на лични отношения с другия родител; невръщане на
детето след осъществяване на лични отношения от родителя на когото не са
предоставени за упражняване родителските права или друг вид неизпълнение на
мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.Към тези
основания следва да се добави и най-добрия интерес на детето, защото мерките се
налагат основно с оглед съблюдаване и осигуряване именно на интереса на
детето.Съгласно легалното определение на това понятие, дадено в пар. 1, т. 5 от
ЗР на ЗЗД следва да бъдат преценявани желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която
е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При преценката на кой от
родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права съдът
следва да се ръководи изключително от интереса на детето, да зачете чувствата му,
възрастта му, конкретното му развитие и зрелост, най-вече с оглед конкретното
му психо-емоционално състояние.
В
настоящия случай от данните по делото се установи, че бащата е грижовен
родител, полага максимални усилия за задоволяване базовите потребности на сина
си, за образованието му, записал го е на извънкласни занимания, а през
почивните дни, заедно с родителите му, водят детето на екскурзии, посещават
исторически обекти.При отглеждането на А. бащата разчита изцяло на помощта на
своите родители.Решението да се преместят да живеят в гр. Р. обаче, по преценка
на настоящия състав на съда, не е в най-добър интерес на детето, тъй като това
е довело до цялостна промяна на средата, в която то е отрасло и с която е
свикнало.Контактите с брат му Г., към който е силно привързан, с баба му В., която е полагала най-много грижи за него от раждането
му, с приятелчетата му от градината, не могат да бъдат достатъчно чести и
пълноценни, тъй като са свързани с дълги и натоварващи за детето пътувания от
с. Ц. и обратно до гр. Р..Режимът на лични отношения с майката също не може да
се реализира пълноценно с оглед разстоянието, въпреки полаганите усилия от нея
да пътува до гр. Р. по два пъти в месеца и да осигурява гостуване при роднините
им в гр. Шумен.
По
отношение на майката съдът взе предвид, че през периода непосредствено преди
развода й с ответника, тя е пренебрегвала родителските си задължения, като е
оставяла А. изцяло на грижите на своята майка.Към настоящия момент обаче се
установява, че ищцата е положила значителни усилия, за да осигури подходящи
условия за отглеждане и на двете си деца, закупила е къща в с. Ц. на името на
по-големия си син, със запазено право на ползване за нея, извършила е основан
ремонт на жилището, спазва режима на лични контакти с А., държи да има
постоянна връзка с него, води и Г. до гр. Р., за да се виждат двете
деца.Разказаните два случая от свидетелите, не могат да доведат до извод за
липса на родителски капацитет от майката, тъй като се касае за инцидентни ситуации,
при които моментно е занижила родителския си контрол, но при първия случай не
се е стигнало до сериозни последици, тъй като тя е била на мястото, макар и
извън автомобила и е реагирала, а при втория случай тя и майка й са се намесили
своевременно и адекватно, намерили са децата и са ги спрели да влизат в чужд
имот, след което са разговаряли с бабата и дядото на другите две деца.
При
тези данни извода е, че майката е осъзнала родителската си отговорност,
поставила е като приоритет грижите за децата си и тази промяна е изцяло в
интерес на А..
След
цялостен и задълбочен анализ на данните по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че в случая и двамата родители проявяват внимание и
загриженост към детето си А., притежават родителски качества и имат изградена
емоционална връзка с него.Той е привързан и към двамата, не иска да разочарова
никой от тях, но тъгува за близките и приятелите си в с. Ц..На тази възраст
детето е чувствително към всякакъв вид промяна, но най-чувствително е към раздялата
със своята майка.С оглед на това съдът намира, че родителските права по
отношение на малолетния А. в бъдеще следва да бъдат предоставени на майката,
която да ги упражнява в с. Ц..В това населено място бащата също има къща и ще
може да осъществява пълноценни контакти със сина си при един по-разширен режим,
какъвто се претендира и с исковата молба.
С оглед наличието на новонастъпили
обстоятелства и изменението относно упражняването на родителските права, следва
да бъде променен и режима на лични контакти, като такива в бъдеще следва да се
осъществяват между бащата и детето А..В този смисъл на бащата следва да се
осигури възможност да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17,
00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя
с приспиване, както и по 5 дни през пролетната ученическа ваканция, по 20 дни
през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, по три дни по
време на Коледните празници всяка четна година и по два часа на рождения ден на
детето, както и по всяко друго време при съгласие и на двамата родители.
Досежно
издръжката на детето, предвид предоставянето на родителските права на майката, то бащата ще е задължения
за изплащане на издръжка родител.Определената
първоначално издръжка размер от 150лв. месечно отговаря на нуждите на детето
и на възможностите на родителите, поради което издръжката в бъдеще
следва да бъде в същия размер.
Предвид
гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което да се изменят мерките относно
упражняването на родителските права, които в бъдеще следва да се осъществяват
от майката в с. Ц., следва да бъде определен режим на лични контакти на бащата
с детето А. в горепосочения смисъл, както и месечна издръжка в размер на 150
лева, която бащата да заплаща в полза на детето.
С
оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на въззиваемия следва
да се възложат направените от жалбоподателката разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение общо в размер на 637 лева пред първата инстанция и в размер на
1267 лева за въззивното производство.В тежест на въззимаемия следва да се
възложи и ДТ в размер на 216 лева върху размера на издръжката, която следва да
заплаща в полза на детето А..
Мотивиран
от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3523 от 13.10.2017г., постановено
по гр. д. № 8437 по описа за 2017г. на Пловдивския районен съд, V бр. състав,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9
от СК от П.Г.Б., ЕГН ********** ***-партер, кантора 21 чрез адв. Н.Т. против
А.Г.Г., ЕГН ********** ***, ИЗМЕНЯ определените мерки с решение №
1879/27.05.2015г., постановено по гр. д. № 4218/2014г. по описа на РС Пловдив, III бр.
състав /неразделна част от което е решение № 2950/07.08.2015г.,
постановено по същото дело, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка/, като ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето А. А.Г., ЕГН
********** на майката П.Г.Б., ЕГН ********** ***, като бащата А.Г.Г., ЕГН
********** ще има право на лични контакти с детето, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 17, 00 часа в петък до 18, 00 часа в неделя с приспиване, както и
по 5 дни през пролетната ученическа ваканция, по 20 дни през лятото, които не
съвпадат с годишния отпуск на майката, по три дни по време на Коледните
празници всяка четна година и по два часа на рождения ден на детето, както и по
всяко друго време при съгласие и на двамата родители.
ОСЪЖДА
А.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплаща в
полза на малолетното си дете А. А.Г., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител П.Г.Б., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150
лева, считано от влизане в сила на решението на съда до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на П.Г.Б., ЕГН ********** ***-партер, кантора 21 чрез
адв. Н.Т. направени пред първата инстанция разноски в размер на 637
лева и в размер на 1267 лева за въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати ДТ от
216 лева върху размера на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК,
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: