РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Смолян, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500324 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-27 ГПК.
С Решение № 196/18.06.2021 г. по гр.дело № 1018/2020 г. Смолянският районен съд
отхвърля предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД - гр.София иск да се признае за
установено по отношение на СТ. ХР. Н., че ответникът дължи на ищеца следните суми:
588,68 лева главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2015 г. до м.03.2018 г., ведно със законната лихва от 17.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; 91,48 лева мораторна лихва от 14.09.2016 г. до
07.05.2019 г.; 16,50 лева главница за дялово разпределение за периода от м.04.2017 г. до
м.03.2018 г.; 2,60 лева лихва за периода от 30.05.2017 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№
11745/2019 г. на РС-Пловдив е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Също така, „Топлофикация София“ ЕАД-гр.София е осъдена да заплати на
С.Н. разноски по водене на делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД - гр.София, чрез юр.Б. Анг., с искане да бъде отменено, исковете на
дружеството-жалбоподател да бъдат уважени и да му се присъдят разноските за двете
инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, не се явява представител.
1
С писмена молба, чрез юр.Пл. Н., се изразява становище по доклада, по съществото на спора
и се претендират разноски за юр.възнаграждение. Същевременно се прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение; оспорва се
и неговото основание и действителното му плащане.
От въззиваемия СТ. ХР. Н., чрез пълномощника му адв.Ел. Р., е подаден подробен
отговор по чл.263, ал.1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба и моли да му бъдат
присъдени разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият С.Н., редовно призован, не се явява. За него
пълномощникът му адв.Н. Ст., надлежно преупълномощена от адв. Ел. Р., предлага
решението да бъде оставено в сила.
Въззивният съд намира, че решението следва да се потвърди, като се имат предвид
изложените от РС-Смолян мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата
съобразява следното:
Не са допуснати от РС-Смолян твърдените процесуални нарушения.
С исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД са направени искания, освен
друго, да се изслуша техническа експертиза със задачи, групирани в седем точки; както и
икономическа експертиза със задачи по четири точки. Целта е тези експертизи да установят
ежемесечните отчети, изравнителните сметки, дължимите суми за топлинна енергия и как са
начислени, има ли изпитване на общия топломер в абонатната станция и т.н.; както и има ли
плащания от ответника Н., какво е останало непогасено, как са отразени в информационната
система изравнителните сметки на „Бруната България“ ООД, на каква стойност са, какъв е
размерът на дължимите от ответника суми за главница и лихви и т.н.
С доклада по чл.146 ГПК по Определение № 39/26.01.2021 г. СмРС постановява, че
по искането на ищеца за назначаване на СТЕ и СИЕ ще се произнесе в съдебно заседание
след изслушване на страните. Това очевидно е сторено по причина, че ответникът не е подал
отговор на исковата молба, като съдът правилно е съобразил, че може изобщо да не се
наложи назначаването на тези експертизи, но това ще се изясни от последващото поведение
на ответника.
След две отлагания заради процесуални пречки, е проведено на 05.04.2021 г. редовно
съдебно заседание, за което страните са надлежно призовани по телефона. Три дни преди
него, на 02.04.2021 г., постъпва в съда молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която иска
да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на дружеството и да се даде
възможност да изрази становище по наведените от ответника твърдения. Сочи също така, че
подържа исковата молба и доказателствените искания, моли се приемат и „изготвените
експертизи“ по делото/такива все още няма/, да се уважат исковете, да се постанови
неприсъствено решение, ако са налице условията за това; претендира за разноските в
заповедното и в исковото производства. Накрая иска да бъде издаден незаверен препис от
протокола на заседание, който да бъде изпратен на посочен ел.адрес.
На съдебното заседание от 05.04.2021 г. се явява представител-адвокат за ответника,
2
който оспорва иска изцяло/ това означава и по основание, и по размер/ и предоставя на съда
да прецени дали да назначи исканите експертизи. Докладът по връченото на страните
определение № 39/26.01.2021 г. е приет за окончателен, като е допълнен със становището на
ответника, който го оспорва по ред съображения, една от които е, че за времето след
21.07.2018 г. не е предоставена топлинна енергия и няма валидно сключен договор,
включително с дружеството за топлинно счетоводство. Оспорени са от ответниковия
пълномощник представените с исковата молба списък на живущи в апартменти в
кооперацията, протоколът от тяхно общо събрание от 15.01.2001 г. и договорът за покупко-
продажба на топлинна енергия с № 8685 – сочи се, че в тях няма подписи на собствениците
на жилището С.Н. и Християн Н., което оспорване на трите документа обаче е
преклудирано, защото е следвало да се направи с отговора на исковата молба, но такъв не е
подаден, както се отбеляза.
Горната молба от 02.04.2021 г. молба е докладвана от съда, като, с оглед
оспорването на иска от ответника, са назначени и двете желани от ищеца експертизи с
всички задачи. Техническата е възложена на вещото лице Д. С. от списъка при СГС при
възнаграждение от 250 лв., а счетоводната – на вещото лице Юл. Н. от същия списък, при
възнаграждение от 180 лв. Посочено е в протоколното определение, че тези суми са платими
от ицовото дружество по сметка на РС-Смолян в тридневен срок от заседанието. Също така,
на ищеца изрично е указано, след внасяне на депозитите, да представи доказателства за това,
за да се изпрати делото за изпълнение, като е предупреден, че съдът ще приеме липса на
такива депозити, ако няма уведомяване от ищеца, че сумите са внесени по сметка на съда.
Делото е отложено за 26.05.2021 г., като явно е дадена по-късна дата, за да има време за
изготвяне на двете заключения.
Не се твърди, нито е установено представител на ищеца да е положил някаква
грижа да се запознае със съдебния протокол, като съдът въобще няма задължение да
изпраща на страните преписи от протокола нито на хартия, нито на дадения ел.адрес, дори
да са поискали това; нито да се е информирал, дори напр.чрез телефонна справка в
съдебното деловодство, какво се е случило със заведеното от него дело, провеждано ли е
заседание, указвано ли му е да извърши нещо и т.н. Чл.150, ал.2 ГПК изисква протоколът да
бъде предоставен на разположение на страните в тридневен срок от заседанието и няма
твърдения или доказателства това да не е направено. Законът не вменява на съда
задължение, ако делото се води в населено място, различно от седалището на едната страна,
на нея да и се изпраща протоколът. В последния са отразени обстоятелствата, посочени в
ал.1 на чл.150 ГПК и ищецът е могъл да се запознае както със становището на ответника,
така и с определенията на съда, т.е., не е лишаван от възможностите, които му предоставя
процесуалният закон,като съдът е изпълнил и задълженията си по чл.8, ал.3 ГПК.
На съдебното заседание от 26.05.2021 г. делото е прието за изяснено от фактическа
страна, като е констатирано от съда, че заключения по назначените експертизи не са
изготвени заради невнасяне от ищеца на сумите за възнаграждения на вещите лица.
Като резултат, искът е отхвърлен. За част от исковия период - от м.май 2015 г. до
3
21.07.2017 г. е намерен за неоснователен по причина, че ответникът С.Н. не е бил
потребител на топлинна енергия в този имот, за който се отнасят исковите суми, защото е
признат с нотариален акт за негов собственик чак на 21.07.2017 г. За останалото време – от
21.07.2017 г. до 21.03.2018 г., когато С.Н. се е разпоредил с имота, съдът приема, че липсва
основание за уважаване на исковата претенция, защото ищецът не е доказал, при условията
на пълно и главно доказване, че посочените в едностранно издадени фактури количества
топлинна енергия за този период реално е потребена от Н. и че сумите за дялово
разпределение са правилно начислени. Този извод е направен, защото, въпреки дадената
възможност, ищецът не е внесъл сумите за възнаграждения на вещите лица без основателна
причина, довело до липсата на заключения по СТЕ и ССчЕ, които биха дали отговори на
редица спорни въпроси, касаещи дължимостта на сумите за топлинна енергия.
Въззивният съд напълно споделя изложения от СмРС извод, като счита, че не са
налице условията на чл.162 ГПК. Последната разпоредба предвижда, че, когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая изобщо не е
възможно съдът сам да определи размера по своя преценка, предвид това, че за
установяването му се налага използването на много специални знания. След като ищецът е
препятствал изготвянето на заключенията на вещите лица, искът не може да бъде уважен,
още повече, че за една част от исковия период въобще не е установен и по основание.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
въззиваемия направените от последния разноски във въззивното производство в размер на
300 лв. за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и плащане в брой на 30.09.2021 г. е
доказано чрез представения на л.33 от въззивното дело договор за правна помощ и
съдействие между С.Н. и адв.Ел. Р. /т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №
6/2012 г., ОСГТК/. Това възнаграждение не може да се намали по реда на чл.78, ал.5 ГПК,
тъй като е дори под минимума, определен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2204 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения, предвид интереса от 1 398,51 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196/18.06.2021 г. по гр.дело № 1018/2020 г. на
Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********, да
заплати на СТ. ХР. Н., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5