РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1113/30.6.2020г.
гр.Пловдив, 30 . 06 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1097/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
М.А.Т.,*** с пълномощник адв.П. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0325-000037/27.04.2020г. на Началник на РУ Първомай при ОД
МВР-Пловдив, изразяваща се във временно спиране от движение на МПС за срок от 3
месеца.
Оспорени са фактическите основания за
издаване на заповедта – „Твърдяното от съставителя в акта за установяване на адм.нарушение, че съм управлявал личния си автомобил и съм
участвал в нерегламентирани състезания не отговаря на действителните факти, тъй
като по това време аз бях с автомобила си до село Брягово, а след това се
връщах към град Първомай”. Заявено е, че малко преди гр.Първомай оспорващото
лице застигнало друг автомобил, който се движел доста бавно и жалбоподателят
подал сигнал с ляв мигач за изпреварване, тъй като лентата на платното била
прекъсната и позволявала изпреварване. За кратко време Т. успял да изпревари и
да се прибере в същата лента на движение на платното по посока гр.Първомай.
Твърди, че не е шофирал успоредно с автомобила, нито се е задържал в лентата за
насрещно движение. Малко след прибиране в лентата за движение по посока
Първомай, в насрещната лента в обратна посока към с.Брягово се задал автомобил,
който впоследствие задействал светлинна и звукова сигнализация, по което
жалбоподателят разбрал, че е полицейски автомобил и спрял. По-късно и движещият
се след него автомобил, който изпреварил, също спрял. Полицаите проверили
документите на Т. и на водача на другия автомобил и им казали, че имало сигнал
за организиране на нерегламентирани състезания. Жалбоподателят попитал защо
приемат, че той е участник в нерегламентирано състезание и как са установили
това, но полицаите отговорили единствено, че имало подаден сигнал. Т. обяснявал
многократно, че се връща в Първомай и не е извършил подобни действия, като
подписал акта с твърдение, че не участва в нелегални състезания. Посочено е, че
автомобилът му е стандартен и не е правен тунинг на
двигателя, нито са поставяни спойлери и по никакъв начин не е изменян или
подобряван. Поддържа, че не е развивал скорост, по-голяма от разрешената. Счита
се, че АУАН не е и правно обоснован, тъй като в същия е отразено, че е нарушен
състава на чл.104б ал.1, която алинея се състои от две точки, но не е посочена
съответстващата на фактите точка. В оспорената заповед е посочено, че се налага
за нарушение по чл.104б ал.1 т.2 ЗДв.П, каквото
нарушение в АУАН не съдържа. Поискана е отмяна на заповедта като
незаконосъобразна. В ход по същество адв.П. поддържа,
че не е установено участие в нелегални състезания по републиканската пътна
мрежа, поради което оспореният административен акт следва да бъде отменен.
Ответникът – Началник РУ – Първомай
при ОД на МВР-Пловдив оспорва жалбата в писмено становище /л.14/. Счита
заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен орган, с фактическа
обстановка, съответстваща на истината. Посочено е, че заявените в жалбата факти
не са доказани.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в срока по
чл.149 ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за
получаване на 20.05.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.15
гръб . Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 22.05.2020г.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е
подадена при наличие на правен интерес.
Към страните са
отправени указания по доказателствата и доказателствената
тежест при насрочване на делото /л.7/ и се съобразява задължението им да съдействат
за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/. Ответникът е задължен да осигури
присъствие в открито съдебно заседание на Г.П.К. – актосъставител
и на едно от лицата, посочени като свидетели в АУАН № 628430/26.04.2020г.
Оспорващото лице заяви доказателствено
искане за разпит на свидетел – уважено.
1.1. Обжалваната заповед е издадена
на основание чл. 171 т.2 б.“м“ ЗДв.П, съгласно което
правно основание : За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки : т.2 временно спиране от
движение на пътно превозно средство, б.“м“ /нова - ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от
22.01.2017г./ - на собственик, който допуска, организира или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари –
за срок три месеца.
От фактическа страна административния акт е основан на
АУАН № АА628430/26.04.2020г., съставен от полицай Г.К. – към ОД МВР-Пловдив, РУ
Първомай, според констатациите в който : на 26.04.2020г. около 14.15ч. на
общински път PDV 1217, 0 км. + 600м., Т. управлява БМВ 328 И Х Драйв с рег.№ ****, собственост на водача, като с
посоченото МПС участва в нерегламентирано състезание по път, отворен за
обществено ползване. „На място бяха 2 бр. автомобила, състезаващи се и заемащи
и 2-те ленти за движение”. Против АУАН е подадено възражение /л.21/, съдържащо
доводи, повторени и доразвити в жалбата. Фактическата установеност е възприета
изцяло в заповедта, като е отразено, че нарушението се изразява в следното –
„Водач на МПС участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за
обществено ползване”. Правната квалификация е по чл.104б т.1 пр.2-ро ЗДв.П : „На водача на моторно превозно средство е забранено
да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;”.
1.2. В Справка за нарушител / водач по отношение
жалбоподателя М.Т. са отразени два фиша от 2019г. – същият е придобил СУМПС на
07.09.2010г. и до момента му е издадено единствено НП от 15.05.2020г. по АУАН №
АА 628430/26.04.2020г., въз основа на който е издадена и оспорената заповед.
1.3. Няма спор относно факта на собственост върху МПС,
описано в АУАН и в заповедта.
2. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основание по
чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от
оспорващото лице.
Със Заповед № 317з-391/06.02.2017г., Директор ОД
МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД
МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки
/ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П,
сред които началници на РУ на МВР – I, т.2 /л.17/. Представена е и Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на която
е издадена оправомощителната заповед.
Правни основания, посочени в административния акт са
чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2 б.М ЗДв.П . Актът за
административно нарушение е съставен от длъжностно лице – полицай към ОД
МВР-Пловдив, РУ Първомай, който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена сила до
доказване на противното. Авторство не е оспорено.
Съгласно чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон.
Освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, АУАН е доказателствено
средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за
налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК
– цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че
установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена
възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е
самостоятелен административен акт. В тази насока именно бе заявено доказателствено искане при оспорено фактическо основание за
издаването й.
2.1. Преписката съдържа докладна записка относно АУАН –
от 03.05.2020г. /л.20/ и становище относно извършена проверка по възражение
против АУАН – от 11.05.2020г. /л.23/. Двата документи в хронологичен аспект
следват дата на издаване на оспорената заповед от 27.04.2020г., поради което не
представляват писмени доказателства, събрани в хода на административното
производство – част от преписката по издаване на заповедта. Отразената в тях
информация не би могло да е взета предвид от административния орган. В тази вр., ответникът бе задължен да осигури присъствие в открито
съдебно заседание на Г.П.К. – актосъставител и на
едно от лицата, посочени като свидетели в АУАН № 628430/26.04.2020г., което не бе сторено.
- В АУАН не е отразено по какъв начин е установено
участието на жалбоподателя в нерегламентирано състезание и отсъства описание на
самото нерегламентирано състезание – в какво се изразява, колко време е
продължило. В заповедта е отразено, че водач на МПС участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, но цитиране на
забранителната норма не представлява фактическо основание за издаване на
заповед.
В докладната е посочено, че на 26.04.2020г., Г.К. бил на
смяна за периода от 08-20ч., съвместно с колеги и около 14.10ч. патрулирали в
кв.Дебър, когато до тях спрял автомобил с непознат водач, който им заявил, че е
видял струпване на автомобили до ресторант Европа, който бил на общински път
PDV 1217 и най-вероятно се извършват регламентирани състезания. Полицаите
стигнали до ресторанта за около 3-4 минути и в далечината забелязали два
автомобила, разположени върху двете ленти за движение, успоредно един на друг и
насочени към гр.Първомай – срещу контролните органи. Същите тръгнали
едновременно и видимо увеличавали драстично скоростта си на движение. Тогава
полицаите тръгнали срещу тях и когато пуснали сигнализация, единият автомобил
намалил скоростта си, а другият се прибрал в платното и застанали един зад друг.
Преценката била за нерегламентирано състезание, при което сигнал можел да бъде
подаден с клаксон или махане с ръка. На водачите били съставени актове за
нарушение на чл.104б т.1 ЗДв.П.
В становището са отразени данните от докладната, вкл., че
до автомобилите не е имало други автомобили или хора, разположени на пътя или
встрани от него. Предложено е да не се взема под внимание възражението и да се
издаде наказателно постановление.
- В АУАН и в заповедта не е посочен ориентир за мястото
на нерегламентираното състезание – ресторант Европа, както и отсъства отбелязан
факт на струпани на мястото автомобили. Не е отразено и наличие на зрители на
състезанието – водачите на твърдяните от непознатия
водач струпани автомобили. Не е описан и механизмът на движение на двата
автомобила, мотивирал полицаите да приемат осъществяване на нерегламентирано
състезание във вр. с посочените в докладната признаци
/ два автомобила, разположени върху двете ленти за движение, успоредно един на
друг и насочени към гр.Първомай – срещу контролните органи, които тръгнали
едновременно и видимо увеличавали драстично скоростта си на движение/. Не е
ясно измерима ли е била далечината и позволява ли ясно възприятие относно
посочените данни за тръгване на автомобилите едновременно и увеличението на
скоростта им.
2.2. Според свидетелските показания на К.К.Н. : На 26.04.2020г. по обяд се прибирал от с.Брягово в
гр.Първомай. Движел се бавно и го изпреварил автомобил, „виждайки че в
насрещното платно идва автомобил, движещ се с включени сирени”. Недев заяви, че
не познава лично жалбоподателя, а само го знае – като от един град. Свидетелят
спрял, както и Т.. Патрулът бил на километър разстояние и когато дошли срещу
автомобилите, същите били един зад друг. Уведомили ги, че провеждат нерегламентирано
състезание, за което имали сигнал.
- Предвид факта на отразени в докладната записка имената
на свидетеля и съставяне на АУАН и на него, за свидетелските показания може да
се приеме, че са целенасочени. Същите съответстват на заявените в жалбата данни,
но в случая изразяват тезата на лице, на което също е съставен акт, поради
което не може да бъдат квалифицирани като незаинтересовани.
3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица.
Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР –
Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки
по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение
за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в
пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и
фактически основания с приоритет на второпосочените.
Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от
значение за издаване на разпореждането. Данните по делото водят до извод в тази
насока, тъй като фактическите основания за издаването на заповедта не са
доказани безсъмнено посредством описание на състезанието между двата
автомобила. В АУАН и в заповедта отсъстват данните, посочени в докладната
записка. Както бе отбелязано, цитиран текст на забранителната норма не
представлява фактическо основание за издаване на заповед.
Към дата на издаване на оспорената
заповед са били налице предпоставките по чл.171 т.2 б.”м” ЗДв.П
/нов - ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 22.01.2017г./ - адресат на мярката може да е само лице, което е собственик /в
случая и водач на автомобила едновременно/, какъвто е разглежданият случай. Това
обаче не е достатъчно, тъй като е необходимо преписката да съдържа
доказателства, безсъмнено установяващи поведение на собственик, осъществяващо
състав на нарушението. В обстоятелствената част на оспорената заповед отсъстват
данни за начин на установяване на провеждането на нерегламентирано състезание,
вкл. липсва описание на признаци от механизма на състезание – потеглили
едновременно автомобили с висока скорост, които въпреки опасността от
възникване на ПТП, продължават движението си, без да се съобразяват с
останалите участници в движението, пътната обстановка, както и ограниченията на
скоростта в този участък. Освен това, в докладната е посочено, че непознатият
водач описал място, на което са струпани множество автомобили и хора, за
наличието на които данни не се съдържат в заповедта, както и не е посочен
ресторант Европа. Следва да бъде отбелязано, че фактическата констатация на
контролните органи, възприета от административния орган като основание за
издаване на заповедта, може да е достоверна, но както докладната, така и
становището са с дати, следващи дата на издаване на оспорения административен
акт, поради което отразените в тези документи обстоятелства, не следва да се
приемат за част от фактическите основания за издаване на заповедта.
Извън това, индиция за
поведението на жалбоподателя като водач на МПС са данните от Справка за нарушител
– до издаване на оспорената заповед и НП, основани на АУАН, Т. не е имал
налагани административни наказания, а само два фиша, считано от м.09.2010г.
Съобрази се, че за осъществяване
фактическия състав на чл.171 т.2 б.”м” ЗДв.П в частта
за организиране на т.нар.”автогонка”, не е необходимо
да има предварителна уговорка, а ако такава има – последиците от правна страна
са идентични. В случая фактическите констатации в АУАН са оспорени с
възражение, като другото лице в твърдяните съвместни
действия също отрече състезание помежду им. Отсъстват наблюдатели на
състезанието, отразени в АУАН или в заповедта във вр.
със сведенията на лицето, подало сигнал до полицейските органи.
Констатациите подлежат на
опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна доказателствена сила
/чл.189 ал.2 ЗДв.П/, тъй като издаване на ПАМ се
осъществява в административно производство в режима на АПК. В съдебната
практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно
неизпълнение на административноправни задължения е
независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна
принуда. Дори свидетелските показания да нямат необходимото убедително доказателствено въздействие по посочените по-горе
съображения, от значение е отсъствието на безсъмнено установени факти,
обосноваващи налагането на ПАМ.
В допълнение се отбелязва,
че за нарушение на чл.104Б
т.1 пр.2 ЗДв.П /нов - ДВ,
бр. 101 от 2016г., в сила от 22.01.2017г./ – „На водача на моторно
превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване”, е предвидена
административно-наказателна санкция по чл.175а ЗДв.П
/нов - ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила
от 22.01.2017г. – ал.1 „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари.”/. Нарушението по чл.104Б,
административно-наказателната санкция по чл.175а и заповед за налагане на ПАМ
по чл.171 т.2 б.”м” от ЗДв.П са текстове, въведени в
една и съща редакция – нови. Съответно на застрашаващото поведение на водачите
на МПС е предвиденото в закона ограничение, а срокът на ограничителното
въздействие на ПАМ и НП е съразмерно с действителната опасност и неприемливите
последици от oрганизиране или участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване.
Във вр. с
възражението в жалбата за правната квалификация в АУАН и в заповедта, следва да
се има предвид, че прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна
санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Съобразява се самостоятелността на производството по
прилагане на ПАМ по отношение на административно наказателната или
наказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на ЗДв.П.
Принудителната административна мярка по чл. 171 т. 2 б.М ЗДв.П
се прилага без оглед на вината и независимо от понесена наказателна отговорност
може да бъде наложена принудителна административна мярка с превантивна функция.
От значение за спора е правната квалификация, посочена в заповедта, а по
отношение АУАН е приложимо Т.Р. № 3 от 10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г., ОСК, ВАС
: „Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без
правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление.”.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0325-000037/27.04.2020г. на Началник на РУ Първомай
при ОД МВР-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :