РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502150 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, против Решение №
260337/30.09.2021 г., постановено по гр.дело № 2191/2020 г. по описа на РС –
Асеновград, ІІІ гр.с-в, което се обжалва изцяло. С обжалваното решение е
отхвърлен предявеният от него иск за признаване за установено по
отношение на Р. В. К. с ЕГН **********, че същата му дължи сума в размер
на 1199,23 лв. - главница, договорно възнаграждение в размер на 125,90 лв. за
периода от 25.05.2019 г. до 31.07.2019 г, обезщетение за забавено плащане в
размер на законна лихва, възлизащо на сумата от 212,48 лв. за периода от
31.07.2019 г. до подаване на заявлението в съда – 21.09.2020 г., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1611/2020 г. на
АРС и които суми са дължими въз основа на договор за кредит Стандарт №
********** от 30.03.2018 г. С решението е отхвърлен и предявеният иск от
„Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *****, за осъждането на Р. В. К. с
ЕГН ********** да му заплати сумата от 1267,44 лв., дължима въз основа на
същия договор за кредит Стандарт № ********** от 30.03.2018 г. и
представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
1
изплащане. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е
неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение
по същество, с което исковете да се уважат. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна Р. В. К. чрез пълномощника и адв. М. О. оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо.
С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и
доводите на страните районният съд е приел за установено, че на 30.03.2018
г. след отправено искане от ответницата до ищеца страните са сключили
договор за потребителски кредит „ ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №
**********, по силата на който ищецът в качеството на кредитор е
предоставил на ответницата Р. В. К. като кредитополучател сумата от 1500
лв., която последната се е задължила да върне на 36 месечни вноски,
съгласно погасителен план, всяка в размер на 73,19 лв., при ГПР 49,89% и
ГЛП 41,17%. От кредитополучателя е закупен пакет от допълнителни услуги
с договорено възнаграждение от 1901,10 лв., платими на 36 месечни вноски
всяка една в размер на 52,81 лв., или общото задължение по кредита е в
размер на 4536 лв., платими на 36 месечни вноски, всяка една в размер на 126
лв., съгласно погасителен план. Уговорените между страните допълнителни
услуги се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу
заплащане възнаграждение, платимо разсрочено за срока на договора за
потребителски кредит на равни месечни вноски, добавено към месечните
вноски за погасяване на главницата. В споразумението за пакет допълнителни
услуги е посочено, че 15% от възнаграждението по закупения пакет но не
повече от 300 лв. представлява стойността на разходите за предоставената
услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит. В чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит е предвидено
правото на кредитодателя, в случай че кредитополучателя просрочи две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер, да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление. Кредиторът е превел по сметка на
2
кредитополучателя в ЦКБ АД сумата от 1500 лв. на 30.03.2018 г. До
ответницата е изпратено уведомително писмо на 03.09.2020 г., което същата е
получила на 10.09.2020 г. за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 31.07.2019 г. Ответницата е заплатила по банков път на
17.12.2018 г. по сметка на ищеца в ЦКБ АД сумата от 1791 лв. с посочено
основание за превода – договор № ********** – предсрочно окончателно
погасяване. Съдът е приел за установено по делото, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора да предостави на ответницата заемната сума, че
вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо,
считано от 31.07.2019г, поради просрочие на две месечни вноски, на
основание чл. 12.3 от ОУ, както и че ответницата - кредитополучател е била
уведомен за това.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
настоящата инстанция.
С решението си районният съд е направил извод за недействителност на
договора за кредит, поради противоречието му с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Настоящият съдебен състав също приема, че са налице основания за
приемане за недействителност на договора за кредит, сключен между
страните, по следните причини:
Както се каза, страните са уговорили задължение за ответницата като
кредитополучател да заплати на ищеца като кредитор възнаграждение за
допълнителни услуги, които представляват 1.приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит дава
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги
във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
В настоящия казус услугата по т. 1 е за действие по ускоряване
усвояването на кредита, а услугите по т. 2, 3 и 4 всъщност представляват
дейности по усвояването на кредита. Възнаграждението по т. 5 пък е
уговорено за нещо, което не е се е осъществило – получаване на
допълнителни парични средства.
Ето защо съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че клаузата
по пакет допълнителни услуги е уговорена във вреда на кредитополучателя –
потребител и е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което
същата е нищожна на основание чл. 146, ал.2 ЗЗП, както и поради
противоречието и с чл. 10а ЗЗП.
Освен това съдът приема, че на практика страните са уговорили
възнаграждение по усвояването и управлението на кредита, като тази
3
уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до
увеличаване на възнаграждението на кредитора. Това възнаграждение следва
да бъде включено в годишен процент на разходите от 49.89%, но не е
включено, поради което този ГПР не отговаря на действителния.
Потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по самия договор, и разходите по кредита,
които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Ето защо съдът приема, че процесният договор за кредит е
недействителен. Норматана чл. 23 ЗПК предвижда в този случай връщане
само на чистата стойност на кредита, която по този спор е 1500 лв. В
исковата молба ищецът е признал извършени плащания от ответницата по
договора в общ размер от 1554,95 лв., който надвишава сумата по главницата.
Ето защо съдът приема, че всички претендирани суми от ищеца са
недължими. Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Решението
на районния съд е в същия смисъл и като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на
пълномощника на въззиваемата страна - адв. М. О., адвокатско
възнаграждение в размер на 655 лв. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съгласно приложения списък.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260337/30.09.2021 г., постановено по
гр.дело № 2191/2020 г. по описа на РС – Асеновград, ІІІ гр.с-в.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на адв. М. М. О., АК
***** с личен № *****, с адрес: гр. ***** сумата от 655 (шестстотин
петдесет и пет) лв., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4