№ 5931
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Р. Г.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110147631 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал.1 от КЗ вр. чл. 49
от ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД твърди, че на
30.03.2021 г., в гр. София, при излизане от паркинг в ж.к. „Люлин-10" и
движение по ул. „Орион" срещу пицария „Поли" при бл. 152 водачът на лек
автомобил марка „Тойота" модел „Айго" с рег. № ******** - К. С., преминал
през несигнализиран и необезопасен повдигнат капак на шахта на пътното
платно, в резултат на което са били нанесени имуществени вреди на
автомобила. Към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие товарен автомобил марка „Тойота" модел „Айго" с рег. №
******** имал сключена валидна застраховка „Каско+" в „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД - полица № 440220213019389. След подадено
заявление в „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е била образувана щета №
44012132109015, като на автосервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил е била заплатена сума в размер на 685,36 лв., с преводно нареждане
от 05.01.2023г. Посочва, че мястото, на което е настъпил инцидентът
представлява общински път, с оглед на което вината за настъпването му е на
ответника. Твърди, че до ответника е била изпратена регресна покана за сума в
общ размер на 700,36 лева, представляваща размера на причинената вреда с
включени 15,00 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата, но
ответникът бил отказал да заплати дьлжимото застрахователно обезщетение.
С оглед на това моли съдът да осъди ответника да заплати сума в размер
на 700,36 лева - регресно вземане по щета № 44012132109015, ведно със
законна лихва от момента на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) до
окончателното изплащане на присъдената сума, както и сторените по делото
1
сьдебно - деловодни разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Оспорва да е налице валидно сключено застрахователно правоотношение,
доколкото липсвали подписи на страните в представените общи условия на
ищеца. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че настъпилите
вреди биха могли да са вследствие и на други причини. Твърди, че в случая е
било задължително съставянето на протокол за настъпилото ПТП от органите
на МВР, а в допълнение на това и съгласно общите условия на ищеца е било
необходимо съставянето на протокол от компетентните органи.
Твърди, че на предполагаемия участък от пътното платно е разположена
подземна комуникация, съгласно приложените схеми на подземни мрежи и
съоръжения (ПС) кьм действащите ПУП - Кадастрални листове с подземните
проводи и съоръжения за това място, а именно Силнотокова мрежа (червен
цвят) - собственост на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. Счита,
че „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД е следвало да поддържа
стопанисваните от тях съоръжения в състояние, гарантиращо безопасна
експлоатация и опазване на здравето и живота на гражданите, съгласно
разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4 от Закон за устройство на територията.
Твърди, че не следва да носи отговорност за противоправното бездействие на
трето лице, доколкото няма нормативно задължение свързано с ремонта и
подмяната на съоръжения, които са чужда собственост.
В условията на евентуалност твърди, че настъпилите увреждания са в
по-малък размер. Оспорва да е било необходимо автомобилът да се ремонтира
в официален сервиз, тъй като същият не бил в гаранция. Счита, че е налице
съпричиняване от страна на водача, доколкото не е съобразил скоростта си с
пътните условия. Оспорва да са били сторени претендираните от ищеца
ликвидационни разноски, а дори и да са били сторени, не следвало да
възниква регресна отговорност за Столична община.
С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск, а в
условията на евентуалност за намаляването на присъденото обезщетение.
Съдът е привлякъл Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД като
трето лице помагач на страната на ответника. Ответникът е предявил
обратен иск срещу третото лице помагач, който е отделен в друго
производство.
Ответникът е оспорил основателността на всички наведени твърдения,
както и е привлякъл трето лице помагач „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД с твърдението, че последното не е изпълнило своето задължение
да поддържа пътната настилка в добро състояние, което да гарантира
безопасността при преминаване.
Третото лице е навело твърдение за 100 % съпричиняване от страна на
водача на процесния автомобил, с което се изключвала отговорността му за
каквито и да е вреди.
2
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД:
От фактическа страна:
По делото се установява:
На 09.10.2020 г. между „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
собственикът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“ с рег. номер
******** е сключена застраховка „Каско +“ за срок от 12 месеца. Към
момента на настъпването на процесното ПТП тази застраховка все още е била
валидна.
Подадено е заявление и е образувана щета № 44012132109015 (л.7),
изготвен е опис - заключение на щетата (л.21), както и калкулация на
претенцията (л.25) за извършването на които са сторено разноски в размер на
15 лв.
От приложеното към делото възлагателно писмо (л.22) се установява, че
е възложено на „ТМ Ауто“ ЕООД поправянето на процесния автомобил, като
ремонтните дейности са в размер на 685,36 лв. с ДДС, като плащането на тази
сума от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е видно от платежно
нареждане (л.28) по фактура № ********** от 14.12.2022 г. (л.23).
На 09.03.2024г е изпратена регресна покана (л.28) към ответника
Столична община, с която покана се иска плащане на сумата от 700,36 лв. от
застрахователното обезщетение. На 30.03.2024г. ответникът отказва да плати,
като волеизявлението е обективирано в отговора на регресната покана (л.31).
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е предявил настоящия иск, с
описаните в исковата молба твърдения (л.3), с който претендира плащане
сумата от 700,15 лв.
Призован е и свидетеля К. С., който е бил водач на автомобила към
момента на настъпване на ПТП.
Назначена е и САТЕ.
От правна страна:
3
Предявеният иск с правна квалификация чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.
49 от ЗЗД е допустим, като е налице правен интерес от предявяването му
съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК по предявения иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 33Д в тежест на ищеца е да докаже,
че: 1) е налице валиден договор за имуществено застраховане; 2) че в срока на
застрахователното покритие по този договор и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е
ответникът, е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска; в частност - настъпването на описаните в исковата молба вреди в
претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието повдигнат
капак на шахта на пътното платно; 3) ПТП се дължи на противоправно
бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по
поддържането на общинските пътища; 4) че в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, 5) както и че е отправил кьм
ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от
последния.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
всички свои възражения, включително направеното възражение за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, евентуално, че е
погасил вземанията на ищеца чрез плащане.
Относно наличието на валидно сключен договор:
Ищецът е предоставил като доказателство по делото договор за
имуществено застраховане на процесния автомобил „Тойота“ (л.8), който е със
срок на действие 12 месеца от 18.10.2020 г. до 17.10.2021г. Възражението на
ответника, че не е налице валидно сключено застрахователно обезщетение,
понеже общите условия не съдържат подписи на страните, е неоснователно.
Видно от застрахователна полица № 440220213019389 застраховащия "ОТП
4
Лизинг" ЕООД е удостоверил, че е запознат и приема Общи условия за
застраховане на Автомобилна застраховка „Каско +“ и застраховка „Помощ на
пътя“ , представляващи неразделна част от полицата, екземпляр от които му е
връчен. Съгласно Раздел 2, чл. 2, т.2.1.3 „Покрити рискове“ от ОУ
застрахователят покрива щети, възникнали от ПТП. Следователно съдът
приема, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът е имал валидна
автомобилна застраховка „Каско +“.
По отношение на механизма на настъпване на ПТП:
По делото е поискана и приета автотехническа експертиза. Съдът, след
като извърши преценка на заключениeто на вещото лице на основание чл. 202
ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно. Вещото лице е отговорило
на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, то да е
действало недобросъвестно или да е било заинтересовано от изхода на делото.
Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че е налице причинно-
следствена връзка между щетите върху процесното МПС и настъпилото ПТП,
настъпило вследствие неизпълнение на изпълнителя
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
Съдът споделя изложеното в САТЕ, че механизмът на ПТП е следният:
лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ******** се движи на ул. Орион и
срещу пицария „Поли“ до № 152 превозното средство преминава през
повдигнат капак на шахта на пътното платно, вследствие на което се е увредил
десният праг.
Този механизъм се подкрепя и от свидетелските показания на водача К.
С., които съдът кредитира в цялост. От показанията на свидетеля се
установява, че шахтата се е намирала в междублоково пространство, нямало е
никакви знаци, нито огради. Било е кално и трудно за маневриране.
Свидетелят е направил опит за заобикаляне, като при изпълнение на
маневрата и успешно преминаване с предната дясна гума, след това дясната
задна гума пропада.
По отношение на причинната връзка между настъпилото ПТП и
причинените щети съдът приема следното:
По делото се установява от САТЕ, че щетите са причинени при
представения механизъм на ПТП, се намират в пряка и причинно-следствена
5
връзка с настъпилото на 30.03.2021 г. ПТП, изразяващо се в преминаване през
необезопасен повдигнат капак на шахта на пътното платно.
Застрахователното събитие е възникнало вследствие неизпълнение на
задължение на ответника за поддържане на пътното платно в безопасно за
преминаване състояние, поради аргументът, че това свое задължение
Столична община изпълнява чрез „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, а последното не е изпълнило своето задължението, предвидено в чл. 67,
ал.2 от ЗЕ, а именно - „лицата, които изграждат или експлоатират енергийните
обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици,
тротоари и друга инфраструктура - публична собственост, с изключение на
поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване,
преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват
техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети“.
Относно направеното възражение на ответника, че не е приложен
протокол за ПТП:
Съдът приема, че липсата на протокол за ПТП и непосещаването на
мястото на произшествието от органите на МВР не обуславят извод за
недоказване на обстоятелствата около настъпване на ПТП. Случаите, когато
органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са
изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като по аргумент от
противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник,
същият няма задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са
длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен
протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд дори изрично е предвидено, че не се посещават от
органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход, каквито твърдения и доказателства в случая
липсват.
Следователно извод за времето, мястото и механизма на настъпване на
процесното застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната
6
преценка на Уведомление за щета по застраховка "Каско +“ (л.7), изготвената
САТЕ и свидетелските показания и счита възражението на ответника за
неоснователно.
Относно възражението за съпричиняване направено по отделно от
ответника и от третото лице помагач:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021
г., ОСГТК на ВКС съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в това им съдържание
и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от
предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем
/вероятен/". Съпричиняване ще е налице, ако след пълно и главно доказване,
проведено от възразилата страна, се установят конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които последният обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
От свидетелските показания на водача К. С., които съдът счита за
обективни и относими, се установява, че шахтата се е намирала в
междублоково пространство, където е било кално и трудно за маневриране,
както и че е бил е направен опит за заобикаляне, при който дясната задна гума
пропада. Следователно съдът приема, че са положени необходимите усилия за
предотвратяване настъпването на ПТП от страна на водача и липсват индиции
за съпричиняване. Доказването на възражението за съпричиняване не е
изпълнено от ответника, който го е релевирал. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест да установи възраженията си, не е ангажирал други
доказателства за наличие на съпричиняване от страна на водача на процесното
МПС, няма доказателства че водача не е съобразил скоростта с която се е
движил с пътните условия. Съдът счита възражението за съпричиняване за
неоснователно.
7
Относно размера на обезщетението:
Относно размера на претендираните от ищеца вреди, съдът счита, че
последните са в размер на 700,36 лв., от които 685,36 лв. представляващи
необходими разходи за ремонт на процесния автомобил и 15,00 лв.
ликвидационни разноски за обработка на щетата.
С определение 3585/22.01.2025 г. е обявено за безспорно, че ищецът е
заплатил сумата в размер на 685,36 лв. за ремонта на увредения автомобил.
С отговора на ИМ е наведено възражението, че ремонтът на процесния
лек автомобил не е следвало да се извършва в официален сервиз, тъй като
последния не е бил в гаранция. Съдът счита това възражение за неотносимо,
тъй като разпоредбата на чл. 499 от КЗ определя като горна граница на
дължимото застрахователно обезщетение - действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма
от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. От
заключението по съставената САТЕ е установено, че стойността на
обезщетението по средни пазарни цени възлиза на сумата от 821,70 лв.
Ищецът претендира сумата от 700,36 лв, поради което до този размер следва
да бъде уважен и предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото с правна възможност да претендира разноски
разполага ищецът на основание чл. 79, ал.1 от ГПК. Ищецът е сторил
разноски в размер на 990 лв., от които 50 лева – държавна такса, 250 лева –
депозит за САТЕ, 60 лева – депозит за свидетел и 480 лева - адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адв.
възнаграждение претендирано от ищеца за неоснователно.
Така мотивиран Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
8
бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от адв. А. Б., на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 700,36 лв., застрахователно обезщетение
по щета № 44012132109015, от които 685,36 лв.- разходи за отстраняване на
щети по лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. номер ********, настъпили
вследствие на ПТП, причинено на 30.03.2021 г. поради необезопасен капак на
шахта, намираща се в ЖК. „Люлин“, ул. „Орион“, срещу пицария „Поли“ при
блок 152, както и 15,00 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /09.08.2024г/ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес ул. „Московска“ № 33 да заплати
на „ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище гр.
София, бул. „Витоша“ 89Б, представлявано от адв. А. Б., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 990 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9