№ 3129
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 25.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 47188/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, по предявени от „Т.С." ЕАД- гр. София установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че
Я. Г. Г. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сума в размер на 192.76 лв.-
главница за доставена през периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 365896, ведно със законната лихва от 04.06.2019 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 22.91 лв.- лихва за забава върху главното вземане за периода 14.09.2017 г.-
20.05.2019 г., сума в размер на 41.83 лв., представляваща дялово разпределение за имота за
периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 04.06.2019 г. до изплащане
на вземането, и сума в размер на 7.94 лв.- лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода 30.06.2016 г.- 20.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 31444/ 2019 г. на CPC, III ГО, 81 състав. С решението
са отхвърлени предявените от Я. Г. Г. иск за главница за дялово разпределение- за разликата
над сумата 41.83 лв. до пълния предявен размер от 43.62 лв., и иск за заплащане на лихва за
забава върху тази главница- за разликата над сумата 7.94 лв. до пълния предявен размер от
8.47 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Я. Г. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД сумата 421.32 лева- разноски за исковото производство, и сумата 74.35 лева- разноски
за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да
заплати на ответника Я. Г. сумата 3.47 лв.- разноски по делото.
1
Постъпила е въззивна жалба от Я. Г. Г. /ответник по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта
му, в която са уважени исковете, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на
ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С." ЕООД- гр. София не изразява становище по
жалбата на ответника.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната
част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от
ответника част и следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по
същите.
Основният спорен по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на вещно право
/право на собственост или вещно право на ползване/ върху самостоятелен обект в топло-
снабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който
случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
2
Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия
до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по
правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен
договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта
на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката
на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
В случая в подадения по делото писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК
ответникът Г. е оспорил горепосочените обстоятелства- наличието на вещно право върху
имота или на писмен договор за доставката на топлинна енергия, поради което и съобразно
чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното материално
право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е проведено.
Не са представени от ищеца никакви доказателства, легитимиращи ответника Г. като
собственик или вещен ползвател на процесния апартамент през исковия период, както и
такива за наличието на сключен между страните писмен договор по смисъла на чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ /подадена от Г. молба- декларация за откриването на клиентска партида за абонат на
топлинна енергия, приета от топлопреносното предприятие/. Представено е от страна на
ищеца писмо с дата 31.01.2019 г. /л.15 от делото на СРС/, изходящо от СО- район „Овча
купел“, в което е посочено, че „на основание Заповед № ДИ- 94-05-71-47/ 96 на ИК на ОбНС
„Овча купел“ е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот- ап.47 в бл.65 с
Я. Г.“, което не представлява доказателство за притежанието на вещно право, вкл. право на
собственост, върху процесния имот от ответника Г.. Липсват и каквито и било
доказателства на името на ответника да са съставени документи от топло-преносното
предприятие, касаещи доставката на топлинна енергия в процесния имот- извлечение от
сметка, справки, съобщения към фактури и др.
Същевременно не са събрани в първоинстанционното производство и доказателства
за осъществена доставка на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, както и в процесното жилище /ап.47/. Изслушаната в производството пред СРС
съдебно- счетоводна експертиза няма доказателствено значение за установяване доставката
на топлинна енергия от ищеца- топлопреносно предприятие, в процесния имот.
Предвид горното, при установената в процеса фактическа и правна обстановка се
налага приемането на извод, че ответникът Я. Г. не е пасивно материално- правно
легитимиран да отговаря по предявените искове. Не се установява същият да е имал
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди нито по силата на закона
/чл.153, ал.1 ЗЕ/, тъй като не е доказано да е бил притежател на вещно право на собственост
или на ограничено вещно право на ползване върху имота, нито е бил страна по сключен с
„Т.С.“ ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия /чл.149, ал.1, т.6
ЗЕ/- няма твърдения, нито доказателства да е подал молба- декларация за откриването на
партида при ищеца, която да е приета от последния.
При това положение, предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на
производящите спорното материално право факти и отнасяне на неблагоприятните
последици от недоказването в негова вреда, исковете му по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу ответника Я. Г., като недоказани и неоснователни следва
да бъдат отхвърлени. Неоснователността на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
относно главниците /стойност на топлинна енергия и такса за дялово разпределение/
обуславя извод за неоснователност на исковете за признаване дължимостта и на акцесорни
вземания за лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
3
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като
неправилно в обжалваната от ответницата част и вместо това да бъде постановено решение
за отхвърляне на предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове за сумите 192.76 лв.
/главница/- стойност на топлинна енергия, 22.91 лв.- лихва за забава при плащането на тази
главница, 41.83 лв. /главница/- такса за дялово разпределение, и 7.94 лв.- лихва за забава при
плащането на тази главница, като неоснователни и недоказани. На отмяна подлежи
решението и в частта относно присъдените на ищеца разноски.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна
дължи да заплати на въззивника сумата 101.90 лв.- разноски за въззивното производство /за
платена държавна такса/. Други разноски не се следват на ответника- въззивник и на
процесуалния му представител, осъществил безплатно процесуално представителство в
първо-инстанционното и въззивното производства, тъй като с оглед съображенията,
изложени в определение от 17.05.2021 г. /влязло в сила/, с което е отказано освобождаването
му от заплащането на държавна такса по въззивната жалба, опровергана се явява
декларацията на Я. Г., че се явява материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 25.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 47188/ 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, в обжалваната част, в която по предявени от
„Т.С." ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Я. Г. Г. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК
******/ сумата 192.76 лв. /главница/, представляваща стойност на доставена през периода
м.05.2016 г.- м.04.2018 г. в имот с аб.№ 365896 топлинна енергия, ведно със законната лихва
от 04.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 22.91 лв.- лихви за забава върху това
главно вземане, дължими за периода 14.09.2017 г.- 20.05.2019 г., сумата 41.83 лв. /главница/,
представляваща такса за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 04.06.2019 г. до изплащането на това вземане, и сумата 7.94 лв.-
лихва за забава върху това вземане за периода 30.06.2016 г.- 20.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 31444/ 2019 г. на CPC, III ГО, 81
състав, а също и в частта, в която Я. Г. Г. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 421.32 лева- разноски за исковото производство, и сумата
74.35 лева- разноски за заповедното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД- гр. София /ЕИК ******/ срещу Я. Г. Г.
/ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че Я. Г. Г. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 192.76 лв.
/главница/, представляваща стойност на доставена през периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г. в
4
имот с аб.№ 365896 топлинна енергия, ведно със законната лихва от 04.06.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата 22.91 лв.- лихви за забава върху това главно вземане,
дължими за периода 14.09.2017 г.- 20.05.2019 г.; сумата 41.83 лв. /главница/, представляваща
такса за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 04.06.2019 г. до изплащането на това вземане; и сумата 7.94 лв.- лихва за забава
върху това вземане за периода 30.06.2016 г.- 20.05.2019 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 31444/ 2019 г. на CPC, III ГО, 81 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- гр. София /ЕИК ******/ да заплати на Я. Г. Г. /ЕГН
**********/ сумата 101.90 лв. /сто и един лева и 90 ст./- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението по гр.д.№ 47188/ 2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД- гр. София- като трето лице-
помагач на ищеца „Т.С." ЕАД- гр. София в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5