РЕШЕНИЕ
№ 1329
гр. В., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Сл.
при участието на секретаря Д. Д. Г.
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Д. Сл. Гражданско дело № 20223100101209 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявените от М. С. П.,
ЕГН:********** с адрес гр. Д., ул. "*****, срещу ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б.
искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същия
наказателно производство, приключило с Решение №60151 /28.10.2021 г. по
КНОХД№629/2021 г. по описа на ВСК, II наказателно отделение, с което е
признат за невиновен и е оправдан по всички повдигнати обвинения, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 28.10.2021г. до окончателно
изплащане на задължението.
Претендират се и разноските за производството.
В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на
обвиняем от 07.10.2018г. М. С. П. е привлечен в качеството на обвиняем по
ДП №697/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-гр. В. за това,
че: на 06.10.2018г., в гр.******, област ***** умишлено умъртвил Ст. П. С. на
1
36г., престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК. „За убийство,
извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието
е лишаване от свобода до пет години ".
Срещу М. С. П. с взета мярка за неотклонение «Задържане под стража"
от 09.10.2018г. до 23.10.2018г., като същата е променена на 23.10.2018 г. в
„Гаранция в пари", в размер на 2000лв./две хиляди лева/.
OA е внесен от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-В.
за разглеждане пред Окръжен съд В., предвид което е образувано НОХД №
691/2019г., по описа на ВОС.
Наказателното производство пред първа инстанция по НОХД
№691/2019г. по описа на ОС-гр.., наказателно отделение приключва с
осъдителна присъда от 13.0.902019г. с която признава подсъдимият М. С. П.
за виновен в това, че на 06.10.2018г., в гр. Д******л, умишлено умъртвил С.
П. С. на 36г., като убийството е извършено извън пределите на неизбежната
отбрана, престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК и му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което
следва да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ. На основание
чл.68, ал.1от НК, привежда в изпълнение наказанието наложено на
подсъдимия П. по НОХД 31/2016г. на Районен съд В.П., а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА,
което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
След депозирана въззивна жалба е образувано ВНОХД №17/2020 г. по
описа на Апелативен съд-В. и е отменена Присъда №53/13.09.2019г. по НОХД
№ 691/2019г., по описа на ОС-гр.В. и върнато делото за ново разглеждане от
първоинстанционният съд.
Образувано е НОХД №1217/2020г. по описа на ОС-В., наказателно
отделение. След провеждане на съдебно следствие е постановена Присъда
№65/17.12.2020 г., с която признава подсъдимият М. С. П. за виновен в това,
че на 06.10.2018 г., в гр. Д., умишлено умъртвил Ст. П. С. на 36 г., като
убийството е извършено извън пределите на неизбежната отбрана,
престъпление по чл.119, във връзка с чл.115 НК, налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
което следва да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.68,
ал.1от НК привежда в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия П. по
НОХД 31/2016 г. на Районен съд В. П., а именно лишаване от свобода за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при
2
първоначален строг режим.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци
М. и М. П.и сумата от по 90 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Подсъдимият е осъден да заплати и на гражданските
ищци Н.П.а П., Н.П.а Ст. и Р. П.а С.а сумите от по 20000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
След депозирана въззивна жалба от обвиняемия М. С. П. е инициирано
производство пред Апелативен съд В.. С решение №260060 от 25.05.2021г.,
постановено по ВНОХД №26/2021г. по описа на Апелативен съд гр. В.
първоинстанционната присъда е потвърдена.
С касационна жалба от подсъдимия е инициирано касационно
производство по КНОХД№629/2021г. по описа на ВСК, II наказателно
отделение. С Решение № 60151/28.10.2021г. ВКС е отменено изцяло въззивно
Решение №260060 от 25.05.2021г. постановено по описа на Апелативен съд
гр.В., като признава подсъдимия М. С. П. за невиновен и го оправдава по
обвинението по чл.119 вр.чл.11 НК.
Отхвърля изцяло предявените граждански искове.
Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 28.10.2021 г.
В резюме срещу ищецът е водено наказателно преследване в
продължение на 3 години. Изтърпял е най-тежката МНО „задържане под
стража" в продължение на 14 дни. На 23.10.2018г. е взета МНО „парична
гаранция" в размер на 2000лева. Участвал е в множество действия по
разследване: задържане; претърсване; изземване; повдигане на обвинение;
ДНК експертиза; Комплексна психологична и психиатрична експертиза;
разпити в качеството на обвиняем. Участвал е лично общо в 7 о. с. з. по
водените НОХД, ВНОХД и КНОХД. Участвал е в производство по ЧНД за
разглеждане на МНО. Срещу него са произнесени две осъдителни ефективни
присъди, които са потвърдени.
Като последици от воденото наказателно производство, се твърди, че в
продължение на три години, П. е живял в състояние на силен страх, стрес и
безпокойство, предвид неизвестността относно евентуално налагане на
наказание за престъпление, което не е извършил. Изключително тежко е
преживял двете осъдителни присъди на ВОС и в последствие
потвърждаването им от Апелативен съд В.. След всяка осъдителна присъда е
изпадал в тежки депресивни състояния, които са продължавали с месеци.
Отказвал е да се храни. Не е можел да спи. Изпитвал е силни и постоянни
3
чувства на тревожност, които са прераствали в паник атаки. Изпитвал е
сърцебиене, изпотяване, треперене, задух и чувство на задушаване, болка в
гърдите или дискомфорт. Усещал е скованост на тялото, което в едно с
лошото предходно здравословно състояние/липса на зрението на дясното око
и пареза на лява ръка/ се е отразило изключително негативно в здравословен
аспект, физически, емоционално и психически. Няколко дни преди всяко
съдебно заседание, на което е участвал лично, е изпитвал по-силни
притеснения и негативни емоции. Не е можел да спи. Отслабнал е с 10
килограма. Затворил се е в себе си и е спрял да контактува с околните. Голяма
част от обкръжението му се е отдръпнало от него. Прекъснал е много от
социалните си контакти. Деянието за което е привлечен като обвиняем в
последствие и осъдителните присъди са отразени от медиите, като името на
доверителят ми е изписано изцяло, а не само с инициали. Широкият отзвук на
обвинението в медиите са създали негативен обществен облик за ищеца.
Същите са го злепоставили пред близки, приятели, съседи, колеги и въобще в
обществото като цяло. Наложило се е да напусне населеното място в което
живее в гр.Д. защото е бил постоянно преследван от съгражданите си, както и
от роднини на пострадалия които са го обиждали и ругали, афектирани от
медийните публикации. Правени са опити за саморазправа с него. Накърнено
е доброто име, достойнство и репутация сред съграждани и общество, като
добър съсед и порядъчен човек.
Изключително негативно се е отразило задържането му в следствения
арест. Нарушено е и конституционното му право за свобода и придвижване,
като е изтърпял 14 дни най-тежката мярка за неотклонение.
Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни и недоказани, както по основание,
така и по размер.
Оспорва се настъпването на твърдените в исковата молба
неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с действията на
ответника. Не оспорват, че по отношение на ищеца е взета най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, но сочат, че тя е взета по
надлежния съдебен ред, както и че за претърпените в следствие на нея вреди,
отговорност не следва да носи Прокуратурата, а Министерството на
правосъдието, доколкото същото отговаря за изграждане, експлоатиране и
стопанисване на арестите. Счита, че не са доказани датата, на която е
повдигнато обвинението на ищеца и периода на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“. Сочат, че наказателното преследване е продължило
4
само три години, което е един изключително кратък и разумен срок и
Прокуратурата не е станала причина за никакво неоправдано забавяне на
производството. Твърдят, че евентуално настъпилите вреди не се дължат само
на действия на Прокуратурата, доколкото е налице произнасяне и на съда, а
именно с две осъдителни присъди. Сочат още и за наличие на укоримо
поведение от страна на ищеца, а именно фактите, по които е бил осъден от
ОС – В. и АпС- В.. Считат още, че Прокуратурата не може да носи
отговорност за медийното отразяване на процеса, тъй като тя не е дала
информацията, станала достояние на медиите. Твърдят, че многократните
предходни осъждания на ищеца, вкл. на лишаване от свобода, сочат на
изявена престъпна склонност у лицето и оттам на нисък интензитет на
отрицателните емоции, свързани с конкретното наказателно производство.
Считат за недоказани с надлежни медицински документи твърденията на
ищеца за настъпили сериозни здравословни проблеми. Оспорват исковата
претенция като завишена по размер. Считат, че законната лихва се дължи от
датата 28.10.2021г. – момента на влизане в сила на крайния съдебен акт, с
който ищецът е оправдан.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска, моли за уважаването му и
за присъждане на разноски.
Ответникът чрез прокурор при ВРП С., моли за отхвърляне на иска като
недоказан, а в случай на уважаване на иска, моли да бъде присъдено
обезщетение в размер по чл. 52 от ЗЗД според практиката.
Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната
съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По делото няма спор по следните факти, които се установяват от
приложените към делото писмени доказателства и НОХД № 1217/2020 г. по
описа на ВОС, а именно че:
с постановление за привличане на обвиняем от 07.10.2018г. М. С. П. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП №697/2018 г. по описа на
Окръжен следствен отдел при ОП-гр. В. за това, че: на 06.10.2018г., в
гр.Д., област В., умишлено умъртвил Ст. П. С. на 36г., престъпление по
чл.119, във връзка с чл.115 НК - убийство, извършено при превишаване
пределите на неизбежната отбрана
срещу М. С. П. с взета мярка за неотклонение «Задържане под стража" от
09.10.2018г. до 23.10.2018г., като същата е променена на 23.10.2018 г. в
5
„Гаранция в пари", в размер на 2000лв./две хиляди лева/.
че е образувано НОХД № 691/2019г., по описа на ВОС, приключило с
осъдителна присъда от 13.09.2019г. по посоченото престъпление, с която
на подсъдимият е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ и е
приведено в изпълнение отложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, при
първоначален строг режим.
Съгласно ВНОХД №17/2020 г. по описа на Апелативен съд-В. е
отменена Присъда №53/13.09.2019г. по НОХД № 691/2019г., по описа на
ОС-гр.В.а и е върнато делото за ново разглеждане от
първоинстанционният съд.
По новообразуваното НОХД №1217/2020г. по описа на ОС-В.,
наказателно отделение, ищецът отново е осъден за престъплението, като
му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим и е
приведено в изпълнение отложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА
МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
След депозирана въззивна жалба пред Апелативен съд В., с решение
№260060 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД №26/2021г. по описа
на Апелативен съд гр. В. първоинстанционната присъда е потвърдена.
С касационна жалба от подсъдимия е инициирано касационно
производство по КНОХД№629/2021г. по описа на ВСК, II наказателно
отделение. С Решение № 60151/28.10.2021г. ВКС е отменено изцяло
въззивно Решение №260060 от 25.05.2021г. постановено по описа на
Апелативен съд гр.В., като признава подсъдимия М. С. П. за невиновен и
го оправдава по обвинението по чл.119 вр.чл.11 НК. Оправдателната
присъда е влязла в законна сила на 28.10.2021г.
Спорът по делото се свежда до наличието на неимуществени вреди у
ищеца, техния вид и размер, както и причинната връзка между тях и
неоснователното наказателно преследване.
За доказване на вида и размера на неимуществените вреди и причинно-
следствената връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Ст.
Ат. Я. и Д. С.а Пр..
Св. Ст. Я. – племенник на ищеца, сочи, че след като ищецът излязъл от
6
ареста, отишъл да живее при него в дома му два месеца. За това време вуйчо
му много отслабнал. Не искал да яде. Разболял се след като излязъл от ареста.
Затворил се в себе си. Вечер не можел да спи, нещо го задушавало. Вуйчо му
отишъл да живее при него, защото се страхувал за живота си. В родното му
място в гр. Д., щели да го убият роднините на зет му. След излизането му от
ареста, роднините на зет му отишли в дома му и му счупили стъклата на
къщата. След това той живял около месец в гр. Н. при негов приятел. Вуйчо
му много се страхувал да не го заколят. Роднините на зет му казали, че върне
ли се в гр. Д. ще го убият. Вуйчо му се страхувал да не го заколят.
Собствените му роднини също не го искали. Не ходи в гр. Д., защото го е
страх, че може да му се случи нещо. Вуйчо му се предал сам, защото го било
страх да не го убият роднините на зет му. „При циганите е така – кръв за
кръв“. След инцидента се притеснявал и че ще го вкарат поне за десет години
в затвора. Той казал: “Ако вляза в затвора ще умра”. Притеснявал се, че
здравословното му състояние ще се влоши, ако влезе в затвора и че няма да
може да издръжи и ще умре.
Св. Д.С.а Пр., сестра на М. С. П., след като излязъл от ареста М. отишъл
да живее при братовчед си Ст. за два месеца. Той бил много зле, след като
излязъл от ареста. Роднините на зет му се канели да го убият. Те счупили
стъклата на прозорците на къщата му. Казали, че ако го намерят, ще го убият.
Брат й се страхувал много от тях и затова отишъл да живее при Ст. за два
месеца, а после при един негов познат в гр. Б.за един месец. М. не искал да се
прибира в дома си в гр. Д., защото го било страх, че ще го убият. Но след тези
три месеца М. се прибрал да живее в дома си в гр. Д.. Обадили й се познати,
да отиде да го види, защото бил много болен. Когато отишла, той гледал
втренчено в една точка пред себе си и треперел от страх, че роднините на зет
му ще дойдат, за да го убият. Той не излизал дори до магазина, хляб да си
купи. М. много се страхувал да не го осъдят. Все казвал: “Ако ме осъдят няма
да оживея”. Преди да стане убийството на зет му, той не изпитвал страх. След
като лежал в ареста, започнал да се страхува и да получава паник атаки. След
убийството той много се променил. Бил отслабнал близо десет кила. Вечер
почти не спял. След убийството той станал неспокоен и се оплаквал, че вечер
не можел да спи. Споделил, че се задушава и че го е страх да не влязат в дома
му и да го убият.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ законодателят е предвидил
7
възможност за ангажиране отговорността на Държавата за причинени на
гражданите вреди от незаконни действия на органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК, т.13, постановено при действието на стария закон, но не
изгубило значение с оглед идентичността на материята, предмет на
тълкуване, държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, /сега чл. 2 ал. 1
т. 1 от ЗОДОВ / когато задържането под стража е отменено като незаконно,
независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези
случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е оправдано
или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата
отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ /сега чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ /. В тези случаи
/какъвто е и настоящия/ обезщетението за неимуществени вреди обхваща и
вредите от незаконното задържане под стража /т.е. това задържане под
стража, което се е оказало неоснователно, доколкото самото наказателно
преследване е било неоснователно/.
За успешното провеждане на иска, предявен на основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че по отношение на него е повдигнато обвинение за
извършено престъпление, наказателното производство по което е
приключило с оправдателна присъда, че му е била постановена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, както и причинените му вреди от
неоснователното обвинение, в т.ч. и от задържането под стража.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /вкл. оправдателна/ на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, вкл. това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това факта на
оправдаването на ищеца е достатъчен, за да се приеме, че срещу него е било
проведено неоснователно наказателно преследване.
8
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ,
доколкото спрямо ищеца е водено неоснователно наказателно преследване,
тъй като лицето е оправдано по повдигнатото в досъдебното производство
обвинение с влязла в сила оправдателна присъда. В същото наказателно
производство е била постановена мярка за неотклонение „задържане под
стража“, вредите от която се обезщетяват заедно с вредите от самото
наказателно производство. За неоснователно повдигнатото обвинение и за
всички произтекли от него вреди, вкл. от мерките за процесуална принуда,
отговорност носи прокуратурата, доколкото на същата е предоставена
обвинителната функция на държавата и именно тя е повдигнала и поддържала
обвинение, обявено накрая за неоснователно.
Въз основа на посочените безспорни факти и трайната съдебна
практика, се установява, че за периода 07.10.2018г. до 28.10.2021г., т.е. за
период от три години и 21 дена, ищецът е бил обект на неоснователно
наказателно преследване. За периода от 09.10.2018г. до 23.10.2018г., т.е. за
период от 14 дни, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
За да е налице отговорност на държавата е необходимо още ищецът да е
претърпял вреди, които да са в причинно-следствена връзка с неоснователно
воденото срещу него наказателно производство /с деликта/.
Съгласно трайната практика на ВКС, отговорността на ответника е за
реално претърпени вреди, които следва да се докажат за всяко конкретно
нарушение, а не само да се предполага настъпването им. /Решение № 117 от
12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6004/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Л.
Р../. Обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени
права, блага или правно защитими интереси. Когато се твърди причиняване
на конкретни неимуществени вреди, съдът може да уважи исковете само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо.
В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
изживяване /Решение № 38 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2017 г., IV
г. о., ГК, докладчик председателят В. Р../ Съдът е длъжен да прецени всички
доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение
и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните
носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си
последици. /Решение № 13 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2021 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Е.В./.
9
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
ищецът е претърпял следните неимуществени вреди: много отслабнал,
разболял се, не можел да спи, задушавал се, много се страхувал за живота си и
да се прибере у дома си, както и че ще влезе в затвора. Съдът намира, че от
систематичното и смислово тълкуване и преценка на гласните доказателства
следва, че както отслабването, така и «разболяването», което не е
конкретизирано като симптоми, освен с факта, че ищецът не можел да спи и
се задушавал, се дължат на изпитвания от същия прекомерно голям страх
/гледал втренчено в една точка пред себе си и треперел от страх, получавал
паник атаки, не излизал от вкъщи/. От своя страна страхът му, придизвикващ
последващите физиологични реакции на организма, се дължи най-вече на
възможността ищецът да бъде убит от роднините на зет му, които искат
кръвнина. И двамата разпитани по делото свидетели многократно
подчертават, че ищецът се страхувал, че роднините на зет му ще го заколят,
ще дойдат да го убият и т.н. Това се повтаря шест пъти в показанията на св.
Ст. Ат. Я. и 4 пъти в показанията на св. Д. С.а Пр.. Освен това и двамата
свидетели сочат и факти, които в своята съвкупност водят да извод, че този
страх не е неоснователен: счупили стъклата на прозорците на къщата му;
казали, че ако го намерят, ще го убият. Затова съдът намира, че голяма част
от твърдените неимуществени вреди се дължат не на действия на
прокуратурата, а на действия на трети лица, а именно роднините на зет му.
Свидетелите, след изрични въпроси от страна на процесуалния представител
на ищеца дали ищецът не се е страхувал, че ще влезе в затвора, сочат, че е
налице и такъв страх у ищеца – че ако влезе в затвора няма да оживее, но
съдът намира, че същият страх, като интензитет отстъпва драстично пред
другия, непосредствен страх за живота му, идващ в следствие на заканите и
действията на роднините на зет му. Този страх именно дори е мотивирал
ищеца сам да се предаде на правосъдието, съгласно показанията на св. Ст. Я.,
а след като излязъл от ареста, да живее три месеца далеч от дома си и да не
смее да излезе навън от къщата. Факта на предаването, за да не го убият
роднините на зет му, означава даже, че същият е търсел в правосъдните
органи защита от отмъщението на другия клан.
Не се установяват останалите твърдени от ищеца вреди – увреждане на
доброто име, достойнство и репутация на ищеца, както и те да се намират в
пряка причинно-следствена връзка с воденето наказателно производство. От
приложената справка за съдимост на същия е видно, че той е осъждан
многократно, както и че вече е изтърпявал наказания лишаване от свобода 5
10
пъти. Свидетелите също сочат, че знаят, че ищецът е пребивавал в затвора.
Поради това съдът намира, че ищецът няма как да се ползва с добро име на
примерен гражданин. Свидетелите сочат, че след убийството на зет си,
неговите роднини не го искали, като го наричали убиец. Това обаче се дължи
изцяло на действията на ищеца /извършеното убийство на зет си, макар и при
неизбежна самоотбрана, което е предизвикало гнева на роднините му/, а не на
повдигнатото обвинение.
На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като съдът намира, че продължителността на същата е само 14 дни,
като не се установява от нея да са последвали за ищеца съществени
неимуществени вреди, освен типичните за мярката ограничения в
придвижването на лицето в пространството. Свидетелите не сочат
задържането под стража конкретно да е причинило някакъв дискомфорт на
ищеца. Споменатите от св. Я. синини /непотвърдени от другия свидетел/, не
се установява да са получени по време на задържането под стража, нито да са
причинени от органите на реда. След замяната на мярката за неотклонение в
„парична гаранция“, е отпаднало органичаването в свободата на придвижване
на ищеца и същият е можел да се ползва от всичките си права и свободи.
Съдебният състав приема, че незаконните действия на длъжностни лица
на ответника /отговорни за повдигане и поддържане на обвинението пред
съда/ са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната
неимуществена сфера на ищеца, като са причинили следните вреди: страх, че
може да влезе в затвора, а там да не оцелее и органичаване на правото му на
придвижване, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял
вреди, които се явяват пряк и непосредствен резултат от тези действия.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
установените в чл.52 от ЗЗД критерии и фактическите обстоятелства по
делото, а именно: продължителността на наказателното преследване по
обвинението, което е протекло за период от три години, органичаване на
правото му на придвижване, което е продължило за период от 14 дни, вида и
интензитета на негативните преживявания на ответника, доказани по делото.
Съдът намира, че справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 3000лв.
Законната лихва върху присъденото обезщетение е дължима от датата
на непозволеното увреждане, а именно от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, а именно 28.10.2021г.
11
По направеното искане за присъждане на разноски по делото от
процесуалния представител на ищеца, следва да бъдат присъдени такива,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 10 лв. - д.т., като
съразмерно на уважената част от иска следва да бъдат присъдени 0.75лв.
По искането на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, съдът намира, че от
дължимото по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/2004г. Възнаграждение в размер на
1730лв., съразмерно на уважения размер на иска се следва сумата от 129,75лв.
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., гр. **********,
представлявана от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П.,
ЕГН:********** с адрес гр. Д., ул. "Х******, сумата от 3000 /три хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същия
наказателно производство, приключило с Решение №60151 /28.10.2021 г. по
КНОХД№629/2021 г. по описа на ВСК, II наказателно отделение, с което е
признат за невиновен и е оправдан по всички повдигнати обвинения, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 28.10.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 40 000 лв., на основание чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б. гр. ********, представлявана
от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН:********** с
адрес гр. ********, сумата от 0.75 лв. /седемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважения размер на иска,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., гр.************
представлявана от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. П. Й. ,
от АК – В.., адрес гр. В********, сумата от 129,75лв. /сто двадесет и девет
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА
12
във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред В. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
13