Решение по дело №31/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 46

гр. Видин, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Трети април

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

31

по описа за

2019

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 АПК.

Делото е образувано по жалба на Б.И.К. ***, законен представител на „АБА“ ЕООД гр.Видин против Заповед № 19-0953-000022 от 16.01.2019г. на Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна Полиция” - Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДвП, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, тъй като отразеното в нея не отговаря на действителната фактическа обстановка.

Посочва се че жалбоподателят е предоставил личния си автомобил на правоспособен водач, по силата на договор за наем от 30.08.2018г., който към момента на подписване на договора за наем е притежавал СУМПС. Сочи, че не е знаел, че в последствие същото е било отнето, нито пък наемателят го е уведомил за това. Твърди че задължение на лицето, управляващо автомобила е да следи дали е във възможност или невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради което и спирането от движение на л.а., който се явява служебен, е незаконосъобразно.

Излагат се съображения и за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно непосочване на нарушени разпоредби, за да се наложи посочената ПАМ.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваната заповед, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна Полиция” - Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната заповед.

Иска си от Съда да отхвърли жалбата, като се присъди и юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от обстоятелствата, описани в Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ сер.Д № 0717103 от 15.01.2019г., издаден на Ивайло Милков Петров, на 15.01.2019г. около 09,10 часа, в гр.Видин, по ул.”Редута”, от ул.“Широка“ в посока ж.к. Строител, зад стадион „Г.Бенковски“, последният управлявал лек таксиметров автомобил, марка „Дачия Логан“ с рег.№ ВН 6167 ВХ, собственост на „АБА“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя, като при направената проверка било установено, че автомобила не е представен на ГТП в срок и че водачът не представя СУМПС, а от справката в РСОД било установено че същото е било отнето /иззето/ с ЗППАМ № 19-0953-000009 от 05.01.2019г..

Установявайки горните обстоятелства, служител на сектор „ПП” при ОДМВР – Видин приел че Петров е допуснал нарушение на чл.150а, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП и съставил посоченият АУАН, подписан от последния без възражения.

С оглед установеното, на 16.01.2019г., на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна Полиция” - Видин наложил на жалбоподателя, като собственик на МПС, принудителна административна мярка – атакуваната заповед, с която била прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта била връчена на 18.01.2019г.. В мотивите на заповедта е посочено че жалбоподателя, като законен представител на „АБА“ ЕООД гр.Видин - собственик на посочения л.а. е допуснал МПС да се управлява от неправоспособния водач Ивайло Милков Петров, което нарушение е документирано с посочения АУАН.

По преписката няма данни срещу жалбоподателя да е образувано административнонаказателно производство за нарушение по чл.102 от ЗДвП, наказуемо по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП.

По делото е приложена справка за лицето Ивайло Милков Петров от АИС „Български документи за самоличност“, от която се установява че на същият на 05.01.2019г. е издадена ЗППАМ № 19-0953-000009 по чл.171, т.1, б.д от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба, с отбелязан статус: отпадане на основание.

По делото са представени договор за наем на МПС от 30.08.2018г., свидетелство за регистрация на МПС и СУМПС на лицето Ивайло Милков Петров.

Представени са и Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на МВР и Заповед № 368з-125 от 27.01.2017г. на Директора на ОД на МВР-Видин, както и справка за собственици на превозно средство, от която се установява, че представляваното от жалбоподателя дружество е собственик на посоченото в атакуваната заповед МПС.

При така изложената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Заповед на Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна Полиция” - Видин за прилагане на принудителна административна мярка, подадена е от субект имащ правен интерес от обжалване, в срока по чл.140 от АПК.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Видно от представените заповеди на министъра на МВР и Директора на ОД на МВР-Видин Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна Полиция” - Видин е разполагал с посочената компетентност, поради което атакуваният административен акт се явява издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят, като управител на дружеството – собственик на лекия автомобил, е предоставил управлението на МПС на лицето Ивайло Милков Петров, чието СУМПС е било отнето със ЗППАМ по чл.171, т.1, б.д от ЗДвП.

С оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, Съдът намира, че при издаването на заповедта административният орган неправилно е определил субекта на процесната ПАМ. Същата може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения. С фактическото прилагане на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП, собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно собственикът е адресат на акта, с който се налага ПАМ.

 В конкретния случай като адресат на ПАМ е посочено не „АБА“ ЕООД, гр.Видин, а законния представител на дружеството и то в лично качество. В диспозитива на заповедта е посочено, че ПАМ се налага на Б.И.К. с ЕГН:**********, т.е. той е наказан като физическо лице. Действително Б.И.К., като управител, в качеството си на длъжностно лице, може да носи административнонаказателна отговорност по чл.177, ал.1, т.3 във връзка с чл.102, ал.1 от ЗДвП, но не и да бъде субект на административния акт, с който се налага ПАМ. Неправилното определяне на адресата на акта винаги е съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна. На практика е изпълнена ПАМ, спрямо лице, което не е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена, което е незаконосъобразно.

Наред с горното следва да се отбележи, че като форма на държавна принуда, посочената мярка се налага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение по ЗДвП, като се постигне правомерното и желано от правото поведение на правните субекти.

В случая липсват основания да се приеме, че действията на жалбоподателя, като представител на собственика на л.а., са в отклонение от дължимото правомерно поведение. Последният е предоставил лек автомобил, собственост на представляваното от него дружество, за ползване и управление на лице, притежаващо валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория. След сключване на наемния договор, същият няма възможност да съобрази настъпилите инцидентно обстоятелства и да предприеме мерки за предотвратяване и осуетяване на нарушения по ЗДвП от водача, който за поведението си правилно е санкциониран по административен ред. Поради това и с оглед данните за предприети от лицето, управлявало лекия автомобил, действия за изпълнение на наложената му ЗППАМ, предвид отразеното в справката, че основанието за налагане на последната е отпаднало /независимо че липсват данни кога е станало това/, следва да се приеме, че целта на принудителната административна мярка е постигната.

Предвид изложените съображения Съдът намира че жалбата като основателна следва да се уважи, като се отмени атакуваната заповед.

Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса и 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение „второ“ от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Заповед № 19-0953-000022 от 16.01.2019г. на Началник група към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна Полиция” - Видин, с която на Б.И.К. ***, законен представител на „АБА“ ЕООД гр.Видин е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДвП, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Видин да заплати на Б.И.К. *** направените по делото разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :