Определение по дело №358/2017 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                            гр.Пазарджик,09.01.2018 г.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито  заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№358 описа на съда за 2017г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

            Образувано е по молба , депозирана от  ищеца по делото, чрез пълномощника му, която  се иска изменение на решението в частта за разноските.

 В молбата са наведени твърдения, че юрисконсултското процесуално представителство за разлика от  представителството от адвокат , съгласно трайната задължителна практика на ВКС  и решение №10/29.09.2016г по к.д.№3/2016г на Конституционния съд на Република България, се презюмира плащане  от представляваната страна, без да се доказва  пряко  направен разход за това. Твърди се, че релевантен за извършване на разноски за юрисконсултско възнаграждение , а оттам и за определяне размера им, е нормативно закрепения минимален размер на адвокатско възнаграждение към момента на представяне на пълномощното на юрисконсулта , извършващ представителство пред съответната инстанция, с което разходът се счита  направен.В настоящия случай този момент е датата на образуване на заповедното производство-03.11.2016г. за разноските по заповедното производство , както и датата на входиране на исковата молба -26.01.2017г. за разноските за настоящото исково производство. Твърди се, че възнаграждението следва да се определи съгласно действалата към тези дати разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК , препращаща към чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определяща минимален размер от 300 лв.Молителят твърди, че тази норма е с материално правен характер, а за нормите от такъв характер обратно действие не е предвидено.В тази връзка молителят счита, че за заповедното и за исковото производство юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 300 лв. Ирелевантно за размера на разхода е кога са се осъществили останалите предпоставки за ангажиране на отговорността за разноски , включително разрешаването на спора с постановеното по делото решение в полза на страната, претендираща разноски. Предвид факта, че разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК е изменена , но изменението  е обнародвано в ДВ бр.8/24.01.2017г  и е влязло в сила на 28.01.2017г , а искането за присъждане на разноски в заповедното производство е заявено на 03.11.2016г, а в исковото производство- съответно на 26.01.2017г., то възнагражденията следва да се определят съгласно действалата към тези дати разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК , препращаща към чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, тоест без размерът  да е ограничен с оглед определяне  по реда на чл.37  от ЗПП. Моли се съда да  измени решението в частта за разноските  като се осъди ответника да заплати на ищеца разноски в общ размер то 325 лв. за заповедното производство и в общ размер на 875 лв. за исковото производство.

             На основание чл.248, ал.2 от ГПК по тази молба са разменени книжа, като в срока за отговор ответната страна не е изразила становище  по молбата.

            Съдът след като разгледа молбата, инициирала настоящото производство намира следното:

Молбата е депозирана от легитимирана страна/  ищеца по делото / в срока на обжалване на съдебното решение. Своевременно, тоест  до приключване на съдебното дирене, е представен и списък  на разноските по чл.80 от ГПК. Ето защо молбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество молбата е  основателна по следните съображения:

С крайния си съдебен акт- решение №945 от 14.11.2017г., настоящият съдебен състав изцяло е  уважил  предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК. Присъдил е в полза на ищцовата банка разноски както за исковото, така  и за заповедното производство. При определяне разноските, касаещи юрисконсултското възнаграждение и по двете производства, съдът  се е ръководил от разпоредбата на чл.78, ал.8 , в актуалната и редакция- ДВ бр.8/24.01.2017г., според която норма юрисконсултското възнаграждение се определя по реда на чл.37 от ЗПП, който съответно препраща към Наредбата за заплащане на правна помощ.

Тук е момента да се отбележи , че както заповедното така и исковото производство са образувани преди влизане в сила на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в актуалната и редакция. Към 03.11.2016г/ датата на образуване на заповедното производство и към 26.01.2017г/ датата на образуване на исковото производство/ приложимата  материално правна норма при определяне на размерите на юрисконсултските възнаграждения  е чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г за  минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според тази норма мимималния размер на възнаграждение за адвокат е 300 лв.

Съгласно практиката на ВКС/ определение №17 от 26.01.2017г по т.д.№1193/2016г  на ТК на ВКС , докладчик съдия Костадинка Недкова/ при юрисконсултското процесуално представителство  за разлика от представителството  от адвокат,  съгласно решение №10/29.09.2016г по к.д.№3/2016г на Конституционния съд  на Република Българи и трайната практика на ВКС, се презюмира плащане от представляваната страна , без да се доказва пряко направен разход за това. Ето защо релевантен за извършване на разноски за юрисконсултско възнаграждение , а от там и за определяне на размера им, е нормативно закрепения минимален размер  на адвокатско възнаграждение  към момента на представяне на пълномощното на юрисконсулта, извършващ представителство пред съответната инстанция,с което разходът се счита, направен. Според съображенията на ВКС, залегнали в цитираното по-горе определение, ирелевантно за размера на разхода е кога са се осъществили останалите предпоставки за ангажиране на отговорността за разноските, включително решаването на спора с постановеното по делото решение в полза на страната, претендираща разноските. Тук е момента  да се посочи, че в  заповедното производство  пълномощното на юрисконсулта е представено към 03.11.2016г, а в  настоящото исково производство пълномощното на юрисконсулта е представено задно  с исковата молба / лист 23 от делото/, входирана в деловодството на РС-Пазарджик на 26.01.2017г. Към тези два релевантни момента е приложима  Наредба №1/2004г за  минималните размери на адвокатските възнаграждения, визираща  300 лв. минимален размер на  адвокатското възнаграждение.

При това положение следва да се измени настоящото съдебно решение в частта за разноските като  следва да се осъди ответника да заплати на ищеца допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. за заповедното производство и в размер на 150 лв. за исковото производство. 

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд:

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

               ИЗМЕНЯВА  решение № 945 от 14.11.2017г, постановено  по настоящото гр.д.№358/2017г по описа на ПРС ,в  частта за разноските като осъжда Г.С.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление град София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявано от Нора Иванова Петкова и Николай Георгиев Спасов  допълнително сумата от 250 лв. разноски за заповедното производство и допълнително сумата от 150 лв. разноски за исковото производство.

            Определението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: