Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и при
участието на прокурор Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки
административно дело № 38 по описа на КАС за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от Б.С.М.
от ***, чрез адв.С.М., срещу ОДМВР - Кърджали. Ищецът
твърди, че със Заповед рег.№ ***/*** г.,
издадена от полицейски орган в РУ-Джебел
при ОДМВР - Кърджали, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, било постановено
задържането му в помещение за временно задържане в РУ-Джебел, за времето от
12:00 часа на 23.10.2018 г. до 10:00 часа на 24.10.2018 г. С Решение №346/30.11.2018 г., постановено по адм.д. №413/2018 г. по описа на Административен съд - Кърджали,
горната заповед била отменена, като незаконосъобразна. В исковата молба се сочи,
че от незаконосъобразния административен акт на ищеца били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в лишаване от правото му на свобода и свободно придвижване
за времето на задържането; негативни емоционални преживявания, поради безсилието
от неоправданата полицейска репресия; чувство на безпомощност и липса на защита
от органите, призвани да защитават основните човешки права, свободи и достойнство;
унижение; стрес; безпокойство и безсъние; дискомфорт и
неудобство; притеснение, както за него, така и за неговото семейство. Иска от съда
да постанови решение, с което да осъди ОДМВР - Кърджали, да му заплати сумата от
2 000 лв., като обезщетение за причинените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на постановяване на незаконосъобразния акт до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по настоящото дело разноски. В с.з. чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР- Кърджали, чрез пълномощника
си – гл.ю.к. П., оспорва предявения иск. Счита, че в случая не е реализиран фактическият
състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като не било доказано настъпването на твърдяните вреди от отменения акт, както и наличието на причинна
връзка между тях. Счита също, че размерът на претендираните
неимуществени вреди е и завишен.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали намира предявения иск за неоснователен, поради
липса на предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Счита, че от събраните доказателства
не се установява ищецът да е претърпял някакви негативни преживявания, в резултат
на незаконното задържане, както и наличието на причинно-следствена връзка между
тях.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че със
Заповед рег.№ ***/*** г., издадена от полицейски
орган в РУ-Джебел при ОДМВР - Кърджали, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, било
постановено задържането на ищеца Б.М. в помещение за временно задържане в РУ-Джебел,
за времето от 12:00 часа на 23.10.2018 г. до 10:00 часа на 24.10.2018 г.
Във връзка със съдебното оспорване на горната заповед,
е постановено Решение №346/30.11.2018 г. по адм.д. №413/2018
г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което горната заповед била отменена,
като незаконосъобразна. За да постанови решението си съдът е приел, че не е обоснована
необходимостта от задържането на лицето, във връзка с твърдението за извършено престъпление
по чл. 234, ал.1 НК, поради липса на данни и твърдения за държани от него и неразкрити
към момента на задържането, акцизни стоки без бандерол. На следващо място, съдът
е приел, че оспорената заповед и наложената с нея ПАМ, противоречат на целта на
закона. Процесната заповед била втора последователна за
задържането на лицето, без да са налице данни, че лицето ще извърши друго престъпление,
което налагането на ПАМ би предотвратило; данни, че с наложената ПАМ е преустановено
извършването на нарушение или престъпление, респ. на вредните последици от тях;
нито такива за осуетяване събирането на доказателства по образуваното досъдебно
производство. По горните съображения, съдът е приел, че наложената ПАМ е несъразмерна,
като правата на лицето са били засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта.
Така постановеното решение не е било оспорено и е влязло в законна сила на
21.12.2018 г. Последните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани
в хода на производството по адм.д. № 413/2018 г. по описа
на АС-Кърджали, приложено по настоящото дело.
По делото е разпитан като свидетел С.Б.М.
- *** на ищеца. Според показанията на свидетеля, последният се срещнал с *** по
време на задържането, за около 5 минути. Твърди, че задържаният не изглеждал добре.
Бил стресиран, подтиснат и едва се сдържал да не се разплаче. Не искал да разговаря
и бързо го отпратил.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта
на иска:
Изпълнено е
условието на чл.204, ал.1 от АПК - искът
е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания
за редовност и насочен против надлежен ответник.
Съгласно
чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират неимуществени вреди от отменена по надлежния ред заповед за задържане на лице за 24 часа, издадена от полицейски орган в РУ-Джебел при ОДМВР
– Кърджали. По отношение на характера на дейността по прилагане на принудителната
административна мярка по чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР, съдът намира, че горната дейност
е административна, тъй като се осъществява от административни органи, по административен
ред и чрез упражняване на властнически метод.
По изложените
съображения, и тъй като в случая се установи, че процесната
заповед за задържане е отменена от компетентния
съд с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм.д.
№413/2018 г. на АС Кърджали, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от
настоящия административен съд, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество искът е частично основателен, по следните съображения:
Предявения
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват
и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение в това производство, е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките
три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
вреди.
Налице е първата
предпоставка – незаконосъобразен акт – заповед за полицейско задържане, издадено
от административен орган, отменена с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира,
че е налице и причинена на ищеца неимуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената вреда и незаконосъобразната заповед.
От
доказателствата по приложеното адм. дело № 413/2018 г.
по описа на Административен съд - Кърджали се установява, че въз основа на незаконосъобразната
заповед, ищецът е бил задържан в помещение за временно задържане в РУ-Джебел, за
времето от 12:00 часа на 23.10.2018 г. до 10:00 часа на 24.10.2018 г., като за период
от 22 часа е било ограничено правото му на свободно придвижване, както и че са били
извършени свързаните със задържането действия - личен обиск на задържаното лице
и конвоиране до ЦСМП-Кърджали. Самото задържане и фактическото лишаване на лицето
от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на негативни емоции,
провокирани от поставянето му в изолирана среда и представляващи неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетение. Освен в ограничение на свободата на движение на ищеца
за времето на задържане, вредите се изразяват и в негативни преживявания, изразяващи
се в психически дискомфорт, неудобство и чувство на унижение.
Наличието на негативни преживявания - стрес, подтиснатост,
промяна на типичното за лицето държане, се установяват от показанията на разпитания
по делото свидетел, които съдът кредитира, като логични, житейски обосновани и възпроизвеждащи
непосредствено състоянието на ищеца, по време на задържането. По повод доводите
на ответника за съществуващата родствена
връзка с ищеца, следва да се отбележи, че настъпването на неимуществени вреди се
доказва основно чрез показанията на свидетели,
познаващи лицето отблизо, за да може да се направи съпоставка на психологическото
му състояние преди и след прилагането на принудителната мярка. Така установеното
негативно отражение на задържането върху психическото състояние на ищеца, несъмнено
е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразната заповед за задържане
на лицето, тъй като незаконосъобразната дейност на администрацията в случая безспорно
е била условие за настъпилото увреждане.
Изложеното води до
извода, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменен с влязло
в сила съдебно решение административен акт – заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР; негативно отражение
на неправомерното задържане върху психическото състояние на ищеца, респ. причинени
му неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразния акт, както и пряка причинно-следствена
връзка между причинените вреди и незаконосъобразната заповед за задържане. В този
смисъл, предявената искова претенция съдът намира за доказана по основание.
Конкретният
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен
при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1
от ЗР на ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
се определя по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера, вида,
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални
интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. В случая,
като се отчетат естеството на незаконосъобразната административна дейност; характера,
интензитета и времетраенето на негативните преживявания– необоснованото задържане
на лицето и ограничаването на правото му на свобода и свободно придвижване за период
от 22 часа, както и предвид и породените негативни психически преживявания, без
конкретно физическо или психическо увреждане на здравето и без установено засягане
на неговия авторитет, съдът приема за справедливо, обезщетение на претърпените неимуществени
вреди в размер на 200 лева, която сума е адекватна на интензитета на причинения
дискомфорт. Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху сумата
от 200 лева, считано от 21.12.2018 г. - датата
на влизане в сила на Решение №346/30.11.2018 г. по адм.д.
№413/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали, до окончателното й изплащане.
В останалата му част, до претендирания размер от 2
000 лв., искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати
на ищеца и направените в настоящото дело разноски, които съразмерно с уважената
част от иска възлизат на 47 лева, от които: 10 лв. за дължимата и внесена от ищеца
държавна такса и 37 лв. за договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
№***/*** г.
Така мотивиран, Административен съд - Кърджали
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали,
***, да заплати на Б.С.М. от ***, ЕГН
**********, сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег.№ ***/***
г., издадена от полицейски орган в РУ-Джебел
при ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
21.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Кърджали, ***, да заплати на Б.С.М.
от ***, ЕГН **********, разноски по настоящото
дело, в размер на 47 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: