РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Силистра, 15.06.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 15 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят "Силагро" ЕООД, ЕИК
*********, моли съда да обяви за нищожен акт изх.№ 01-2600/5321 от 10.09.2019
г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ),
поради нарушение на материалния закон.
Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез упълномощен юрисконсулт, – оспорва жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът прие за установено следното:
С уведомително писмо изх.№ 02-190-2600/3765 от 24.02.2016 г. ответникът е одобрил земеделски парцели по заявление за подпомагане УИН 19/250615/04873 на жалбоподателя за подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 "Биологично земеделие" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Видно от текста на писмото, за жалбоподателя е възникнал 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности по одобрените парцели, които са подробно описани в приложената към писмото таблица и чиято одобрена площ възлиза общо на 135.54 ха.
С акт изх.№ 01-2600/5321 от 10.09.2019 г. ответникът, на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., е прекратил гореописания биологичен ангажимент на жалбоподателя. В писмото са изложени следните мотиви: «Съгласно чл. 17, ал. 2 на от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 5. [...] Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Вас през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 0%, видно от Приложение 1». Във въпросно приложение е посочено, че заявените парцели за текущата кампания (2016 г.) са 0 ха.
Гореописаният административен акт е връчен на 18.09.2019 г. на Г. Г., която, видно от електронната страница на търговския регистър, е управител на жалбоподателя. Жалбата срещу акта е подадена на 21.01.2020 г., т.е. след изтичането на 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК. С оглед на това, в настоящото производство следва да се разгледат единствено основанията за нищожност на административния акт, чието предявяване не ограничено със срок (чл. 149, ал. 5 АПК).
Със заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на ответника компетентност да издава множество административни актове, включително актове, към чиято категория спада процесния акт. Делегацията е извършена на основание чл. 20а ЗПЗП. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Освен че не е налице некомпетентност, не се установяват други пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 – 5 АПК с такава тежест, че да доведат до нищожност на обжалвания акт.
Жалбоподателят не оспорва фактите, посочени в мотивите на административния акт, но е заявил още в производството пред ответника, че промените в ЗСПЗЗ са въвели изискването всички ползватели на постоянно затревени площи (пасища, мери и ливади) да притежават животни и техният брой да съответства на ползваните площи; поради намаления брой на животни се наложило прекратяване на договори на жалбоподателя за постоянно затревени площи (л. 21 и 55 от делото).
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че административният акт е нищожен поради лишеността му от фактическо основание. Касае се за довод за нищожност поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в пълната липса на фактите, които осъществяват хипотезата на правното основание за издаване на административния акт. А правното основание на оспорения акт е разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. За да е налице нищожност, е необходимо да отсъстват абсолютно всички факти от хипотезата на въпросната разпоредба, което не е така, тъй като одобрената процесна площ е намалена с повече от 10%. Дори да се възприемат аргументите, че жалбоподателят е изпаднал в обективна невъзможност да изпълни своите задължения по поетия биологичен ангажимент поради изменения в действащата правна уредба, тази невъзможност не може да доведе до нищожност на издадения административен акт. Защото това би означавало, че фактите, реализиращи хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г., са налице, но настъпването на един допълнителен факт предизвиква пълната недействителност на административния акт. Правната теория и съдебната практика обаче не утвърждават подобен повод за нищожност и приемат, че само две са възможните причини, поради които противоречието с материалния закон обуславя нищожност, а именно: 1/ липсата на правно основание за издаване на административния акт в цялото позитивно право; 2/ неосъществяването на абсолютно всички факти от правното основание на административния акт. Нито една от тези две причини не се установява по делото. Ето защо обсъжданият довод на жалбоподателя би могъл евентуално да се релевира в контекста на унищожаемостта, която обаче не е предмет на делото. С оглед на това, жалбата се явява неоснователна.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 / 13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5 / 2009 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Силагро" ЕООД,
ЕИК *********, срещу акт изх.№ 01-2600/5321 от 10.09.2019 г. на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА "Силагро" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: