№ 793
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 266787 от 01.12.2021г., постановено по гр.дело № 8869/2020г.
на Софийския градски съд, ГО, 21 състав, е признато за установено по отношение
на А. С. П. и И. П. Б., че А.П. е собственик по силата на договор за покупко-
продажба, оформен с нот.акт № 143 от 17.12.2002г., том II, рег. № 6442, дело №
310/2002г. на 2/6 идеални части и по силата на десетгодишно давностно владение
на 1/6 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор №
68134.1001.172.1.12 по кадастрална карта, с адрес: гр. София район Триадица на
ул. „***“ №26, ап.5, който обект се намира на 5 етаж в сграда с идентификатор №
68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, с
предназначение на административна, делова сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1001.172, с предназначение на самостоятелния обект-
жилище, апартамент, с посочена в документа площ 222 кв.м, без посочени
прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари идентификатори: С.О.С с ид.№
68134.1001.172.1.8 и С.О.С с ид. № 68134.1001.172.1.4, при съседи: на същия етаж
няма, под обекта: С.О.С. ид. № 68134.1001.172.1.16, над обекта: С.О.С. ид. №
68134.1001.172.1.10, който по решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски
областен съд ІІ ГО по гр. дело № 1067/1947г. представлява апартамент в гр.
София, Столична община, район „Триадица“ в сградата на ул. „***“ № 26,
разположен на целия пети (четвърти надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от
пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две гардеробни антрета и килер, със застроена
площ 222,50 кв.м, заедно с едно таванско помещение, понастоящем част от обект с
идентификатор № 68134.1001.172.1.10, със застроена площ 8 кв.м в западната
част до таванско помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 ид.части от общите части
1
на сградата и дворното място с площ 378 кв.м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304
местността „ГГЦ-Г-Б-1 част, при граници: ул. „***“, УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4,
УПИ ХІV-6, УПИ VІІ-13 и УПИ VІІ-14 и И. П. Б. е осъдена да предаде на А. С. П.
владението върху ½ (една втора) идеална част от имота. С решението на СГС е
признато за недоказано оспорването на автентичността на обратен документ с
дата 17.12.1948г., подписан от вписаните като автори лица: К. И. П., С. П. И., Н. П.
И., П. Ц. Д., П. Д. П. (като представител на малолетните деца Ц., Р. и М. Д. П.) и Р.
д-р К. П.. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, И.Б. е осъдена да плати на А.П. разноски
за първоинстанционното производство в размер 6017,55 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от И. П. Б., чрез
пълномощника адв. Е. П., с оплаквания за недопустимост на съдебния акт,
евентуално за неговата неправилност поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и
необоснованост. Според жалбоподателката решението е недопустимо, тъй като
съдът е приел, че решение № 802/04.12.1947г. по гр.дело № 1067/1947г. е
нищожно на основание чл. 18 и чл. 19 от ЗОЕГПНС, без ищцата да е въвела
подобно възражение за нищожността му. Смята, че по този начин съдът се е
произнесъл по съществен за решаването на спора въпрос без да е сезиран от
страните и е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса. Сочи, че
решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил нито едно от възраженията,
направени от ответницата Б. и не е съобразил представените от нея доказателства.
Поддържа, че по делото не е установено наличието на предпоставките за
уважаване на иска по чл. 108 ЗС, поради което той следва да се отхвърли.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ищца А. С. П., чрез
пълномощника адв. С.Х., е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва, като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. С. П., с която
против И. П. Б. е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС (уточнен с молба с
вх. № 87653/27.08.2020г. и с молба с вх. № 303703/08.04.2021г.)-да се признае за
установено по отношение на ответницата Б., че ищцата А.П. е собственик на 2/6
ид. части от подробно описан недвижими имот, намиращ се в гр.София на 5 етаж
(четвърти надпартерен етаж) в пететажна сграда на ул. *** № 26, на основание
покупко-продажба на идеалните части от имота, възстановен по чл. 1 ал. 1 от
ЗВСОНИ на наследниците на К. П. И.; евентуално на основание изтекла в полза
на ищцата придобивна давност по чл.79, ал. 1 и ал.2 от ЗС, както и да се признае
собствеността на ищцата по отношение на 1/6 идеална част от имота, придобита
от нея на основание придобивна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС и да бъде осъдена
ответницата Б. да предаде на ищцата ½ от процесния недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че на 15.12.2000г. с нот.акт. № 123, том І, дело
№ 151/2000г. на нотариус В. Г. ищцата придобила от Е. Х. П. 1/6 идеална част от
2
пететажна жилищна сграда (без първия и четвъртия етаж), намираща се в гр.
София на ул. „***“ № 26, а именно: от партерния етаж, състоящ се от два
магазина и склад, с обща площ 299 кв.м, с подробно описани съседи, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху
което е построена; от втория етаж, състоящ се от шест канторски стаи, покрита
тераса и сервизни помещения, с обща площ 292,04 кв.м, заедно със съответните
тавански и избени помещения, както и съответните идеални части от общите
части на сградата и дворното място; от третия етаж, представляващ апартамент,
състоящ се от пет стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща площ 222 кв.м,
заедно със съответните тавански и избени помещения, както и съответните
идеални части от общите части на сградата и дворното място; от три тавански
стаи в таванския етаж на жилищната сграда, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; от изба-
склад с обща площ 319 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и дворното място; от дворното място, цялото с площ 379 кв.м,
съставляващо парцел V-5, при граници: парцел ІІ – за обществено строителство,
ул.„***“, парцел ХІV-6, парцел VІІ-13, парцел VІ-14.
Твърди се, че с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 143 том
ІІ рег. № 6442, дело № 310/17.12.2002 г. на нотариус В.Г., ищцата придобила от
Е. Х. П. и К. П. П. собствеността върху 2/6 идеални части от четвърти етаж от
пететажната жилищна сграда, намираща се в гр.София на ул.„***“ № 26,
представляващ един апартамент, състоящ се от пет стаи, хол, кухня и сервизни
помещения, с обща площ 222 кв.м, при съседи: ул.„***“, избени помещения, двор
и ЕС „***“ № 28, без дворното място, в което е построена сградата, с площ 379
кв.м, съставляващо парцел V-5, при граници: парцел ІІ – за обществено
строителство, ул. „***“, парцел ХІV-6, парцел VІІ-13, парцел VІ-14.
Ищцата сочи, че сградата на ул. „***“ № 26 е пететажна, а процесният
недвижим имот се намира на пети етаж (четвърти надпартерен етаж), заснет в
КККР като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 68134.1001.172.1.12,
с адрес на имота: гр. София район „Триадица“ ул. *** № 26, находящ се в сграда с
идентификатор № 68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой подземни
етажи 1, предназначение административна, делова сграда, разположена в ПИ с
идентификатор № 68134.1001.172, с предназначение на обекта – жилище,
апартамент, брой нива на обекта-1, с посочена в документа площ 222 кв.м, без
посочени прилежащи части. Твърди, че прилежащото към процесния имот
таванско помещение е с площ 8 кв.м и се намира в западната част на сградата,
като е заснето заедно с още две тавански стаи, като самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.172.1.10.
Поддържа, че праводателите й К. П. и Е. П., които й продали 2/6 ид. части от
процесния имот, са наследници на К. П. И., починал на ***г. и съпругата му Р. М.
И., починала на ***г., като процесният имот и цялата сграда, били построени от К.
П. И. и Р. М. И. след закупуването на поземления имот с нот.акт № 145 том VІІ
дело № 1253/1940 г. на І нотариус при СОС и извършено от тях законно
строителство на цялата сграда. Твърди, че с постановление на МС № 146 от
04.08.1949г. цялата сградата и земята били одържавени по реда на ЗОЕГПНС от К.
и Р. И. по отчуждителна преписка № 4882/1948г. и за имота бил съставен АДС №
818/1949г. Сочи, че с влизане в сила на ЗВСОНИ на 24.02.1992 г., на основание
чл.1, ал.1, чл.3, ал.3 ЗВСОНИ, цялата сграда, включително и процесният имот,
3
били възстановени на собствениците, от които били отнети, респ. на техните
наследници.
Ищцата сочи, че ответницата И.Б. смущава правото й на собственост-
ответницата твърдяла, че тя е собственик на четвъртия надпартерен етаж от
сградата, въз основа на решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийския областен
съд ІІ ГО, постановено по гр. дело № 1067/1947 г., по силата на което К. П. И. е
бил осъден да предаде собствеността и владението върху процесния етаж на С. П.
И.-наследодател на И.Б.. Според решението от 04.12.1947г. Б. се легитимира като
собственик на апартамент на V етаж в сградата, намираща се в гр. София на ул.
„***“ № 26, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две гардеробни
антрета и килер, със застроена площ 222,50 кв.м, заедно с едно таванско
помещение с площ 8 кв.м, намиращо се в западната част, до таванското
помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 идеални части от общите части на сградата
и от правото на собственост върху мястото, съставляващо парцел V кв. 304 по
плана на гр. София местност „Центъра“, целият с площ 389 кв.м, при съседи към
датата на решението: етажна собственост „ул. Сердика“, Д. П., К. Т. и ул. „***“.
Според ищцата решението от 04.12.1947г. е нищожно, тъй като е запазено
само като диспозитив (резолюция), без мотиви, а според чл. 454(634) и чл.
456(636) от глава 18 от ЗГС липсата на мотиви води до нищожност на решението.
Сочи, че от обратен документ от 17.12.1948г., подписан от всички участници по
гр.дело № 1067/1947г. се установява, че сградата била построена от К. П. И. с
негови средства и била изцяло негова собственост; че със завеждането на делото
се целяло да спаси сградата от одържавяване, като се докаже, че К. П. И., който
придобил земята през 1940г. и построил сградата изцяло със свои средства,
сключил със своите братя, съпруга и наследници на брат си Д., устен договор за
мандат, който бил симулативен. Твърди, че държавата узнала за тази симулация,
не я признала и одържавила именно от К. П. И. цялата сграда и дворното място,
като това се установява от съдържанието на приложените към отчуждителната
преписка документи. Смята, че решението от 04.12.1947г., с което се
легитимирала ответницата, няма конститутивен характер и не представлява титул
за собственост. Сочи, че не са налице и основанията, предвидени в чл. 77 ал. 1 от
ЗС във вр. с чл. 1 от Закона за давността (отм.)и чл. 218 от ЗЗД (отм.). Поддържа,
че договорът за мандат, на който основава правата си ответницата, е нищожен,
тъй като не е сключен в предвидената от закона форма-чл.171 ал.2 от ЗГС (отм.),
така и поради заобикаляне на закона. Предвид всичко изложено, ищцата твърди,
че е собственик на 2/6 идеални части от описания имот, като ги е придобила на
основание договор за покупко-продажба от наследниците на К. П. И., на които
имотът е възстановен, на основание ЗВСОНИ, а при условията на евентуалност се
позовава на петгодишна придобивна давност като добросъвестен купувач, от
15.12.2000 г. до 15.12.2005г. или при условията на евентуалност се позовава на
изтекла десетгодишна давност от 15.12.2000г. до 15.12.2010г.
По отношение на 1/6 идеална част от имота, ищцата твърди, че е
собственик на основание изтекла 10 годишна придобивна давност, считано от
15.12.2000г. до 15.12.2010г., като за този период било установено съвладение със
съсобственика М. К. П. върху имота при равни квоти. Сочи, че владението върху
½ идеална част от имота било предадено на ищцата от съсобствениците на
сградата Е. П., К. П. и собственика на етажа М. П.. Твърди, че предаването на
владението и ползването на идеалната част било установено и от подписания
4
договор за разпределение на ползването на съсобствен имот от 17.08.2004г. и от
решение от 28.07.2005г. за разпределение на ползването на съсобствен имот по чл.
32 ЗС, ал.1 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата е владяла ½ идеална част от имота
спокойно, явно и непрекъснато, като ответницата не е предприемала никакви
правни и фактически действия, с които да е спряла или прекъсвала теклата в полза
на ищцата придобивна давност. Сочи се, че между И.Б. и другия съсобственик М.
К. П. бил заведен съдебен спор, който приключил с решение № 5783 от
05.08.2015 г. по гр. дело № 24/2012 г. на СГС, в сила на 11.06.2018г., според което
било признато за установено, че М. К. П. е собственик на ½ ид. част от имота, на
основание придобивна давност и бил отхвърлен искът, основан на реституция.
Предвид всичко изложено ищцата иска да се признае за установено, че е
собственик на ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор №
68134.1001.172.1.12 по кадастрална карта, с адрес: гр. София район Триадица на
ул. „***“ 26, който обект се намира на 5 етаж в сграда с идентификатор №
68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, с
предназначение на административна, делова сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1001.172, с предназначение на самостоятелния обект
жилище, апартамент, с посочена в документа площ 222 кв.м, без посочени
прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари идентификатори: С.О.С с ид.№
68134.1001.172.1.8 и С.О.С с ид. № 68134.1001.172.1.4, при съседи: на същия етаж
няма, под обекта: С.О.С. ид. № 68134.1001.172.1.16, над обекта: С.О.С. ид. №
68134.1001.172.1.10, който по решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски
областен съд ІІ ГО по гр. дело № 1067/1947 г.представлява апартамент в гр.
София СО район „Триадица“ в сградата на ул. „***“ № 26, разположен на целия
пети (четвърти надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от пет стаи, хол, кухня,
баня, офис, две гардеробни антрета и килер, със застроена площ 222,50 кв.м,
заедно с едно таванско помещение, понастоящем част от обект с идентификатор
№ 68134.1001.172.1.10, със застроена площ 8 кв.м в западната част до таванско
помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 идеални части от общите части на сградата
и дворното място с площ 378 кв.м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304 м. „ГГЦ-Г-Б-1
част, при граници: ул. „Денкоглу“, УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4, УПИ ХІV-6, УПИ
VІІ-13 и УПИ VІІ-14 и да бъде осъдена ответницата И.Б. да предаде владението
върху ½ идеална част от подробно описания имот.
В срока за отговор на исковата молба ответницата И. П. Б. оспорва исковете.
Сочи, че праводателите на ищцата не са собственици на процесния етаж, към
момента на отчуждаването му през 1949г., тъй като с решението № 802 от
04.12.1947г. по гр. дело № 1067/1947г. правото на собственост върху етажа е
признато на С. П. И.– майка на ответницата. Поддържа и че към датата на
посочените от ищцата сделки от 2000г. и от 2002г. праводателите на П. не са били
собственици на процесния етаж и са прехвърлили на А.П. имот, който не
притежават. Оспорва твърденията на ищцата, че решението от 04.12.1947г. е
нищожно, като сочи, че липсата на мотиви не представлява порок, водещ до
нищожност, тъй като спорът за материалното право е разрешен с диспозитива на
решението, а не в мотивите му. Според ответницата с представеното от ищцата
обратно писмо се цели единствено да се пререши спора по гр.дело № 1067/1947г.
и поддържа, че е недопустимо с частен документ да се оспори влязло в сила
съдебно решение. Прави искане за откриване на производство за оспорване
5
истинността на обратното писмо от 17.12.1048г.
Твърди, че през 1997г. е предявила иск по чл. 108 ЗС против общинска
фирма „Софстройпродукт“ с правоприемник „Софстройпродукт“ ЕООД с предмет
процесния етаж, като с решение, постановено по гр.дело № 309/1997г. на СРС, 49
състав искът бил уважен. Сочи, че въз основа на издаден в нейна полза
изпълнителен лист образувала по описа на ДСИ при СРС изпълнително
производство, което било впоследствие преместено по описа на ЧСИ Д. и по
изп.дело № 562/2019г. била въведена във владение на имота.
Ответницата оспорва твърденията, че ищцата е придобила по давност
идеални части от имота, като сочи, че веднага след като през 1997г. е завела иска
по чл. 108 ЗС е правила опити да ползва имота. Предвид изложеното иска да
бъдат отхвърлени заявените претенции.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 13.05.1940г. с нот.акт № 145, том I, рег.1345, дело
№ 1253/1940г. на I нотариус при Софийския районен съд д-р К. И. П. е признат за
собственик на къща, построена на 50 кв. метра със застроено и незастроено
дворно място с площ 389 кв. метра в гр. София на ул. „***“ № 26, придобита след
проведена публична продан.
Няма спор, че д-р К. И. П. по време на брака си с Р. д-р К. П. е построил
върху придобития поземлен имот нова постройка- пет етажна сграда-
позволителен билет № 404 от 27.07.1942г.
Представено по делото е копие от искова молба, с която на 16.10.1947г. С. П.
И., П. Ц. Ц., П. Д. П., в качеството й на законен представител на малолетните Ц.,
Р. и М. Д. П. и Р. д-р К. П. се сезирали Софийския областен съд с искове,
предявени против д-р К. И. П.-да бъде признато правото им на собственост върху
конкретно посочени обекти в сградата на ул. *** № 26. В исковата молба ищците
са посочили, че между тях и ответника е имало уговорка последният да закупи за
себе си, като техен скрит пълномощник, дворно място в София на ул. *** № 26 с
площ 389 кв.м и да построи върху него сграда, която да се раздели между ищците
и д-р К. П.. Изложили са твърдения, че средствата, необходими за закупуването на
дворното място и за изграждането на сградата са платени от ищците. По така
подадената искова молба в Софийския областен съд е било образувано гр.дело №
1067/1947г., което е приключило с решение № 892/04.12.1947г., с което д-р К. И.
П. е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на подробно
описани обекти от сградата на ул. *** № 26, в това число да отстъпи
собствеността и да предаде владението на С. П. И. на един апартамент, намиращ
се на пети етаж в сградата, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две
гардеробни антрета и килер, застроен на 222,50 кв.м, заедно с едно таванско
помещение с площ 8 кв.м, намиращо се в западната част-до таванското
помещение на Р. К. П., при конкретно описани съседи на целия имот, както и
заедно с 11/100 идеални части от общите части на сградата и от мястото, цялото с
площ 389 кв.метра.
Представена по делото е записка на III нотариус при Софийския областен
съд от 27.12.1947г. за отбелязване на съдебното решение за признаване правото на
6
собственост върху описаните в съдебния акт недвижими имоти.
Приети в производството пред СГС е „обратен документ” от 17.12.1948г.,
подписан от К. П. И., Н. П. И., С. П. И., Р. д-р К. П., П. Ц. Ц. и П. Д. П., като
представител на малолетните си деца Ц., Р. и М. Д. П., в който подписалите
документа лица са декларирали, че между тях е воден симулативен процес, в
който твърдели съществуването на договор за мандат от 1940г. между д-р П. и
останалите, за да се избегне одържавяването на имотите на д-р П. в пететажната
сграда на ул. *** № 26; че по делото д-р П. е дал решителна клетва, с която
доказал съществуването на симулативния договор за мандат. Посочено е, че
истината е, че д-р П. купил със свои средства на публичен търг мястото и се
снабдил за него с нотариален акт от 1940г.; изградил сградата изцяло със свои
средства и всичко е негова собственост, като останалите не са собственици на
имотите, описани в съдебното решение, нито са плащали суми за тях.
Във връзка с оспорване подписите, положени върху обратния документ в
първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Г. Б. Д.. От заключението на експерта Д. се
установява, че подписите, положени под „обратен документ” от 17.12.1948г.
срещу печатния текст „Подписали се” са положени съответно от К. П. И., Н. П. И.,
С. П. И., Р. д-р К. П., П. Ц. Ц. и П. Д. П..
Не се спори по делото, че във връзка с влизане в сила на Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн. ДВ бр. 87 от
15.04.1948 г., в сила на 18.04.1948 г., отм. изв. бр. 52 от 29.06.1962 г.) е била
образувана отчуждителна преписка № 4882/1948г., като с молба от 12.05.1949г.,
подадена от Обществения контрол на I-ви район на ОФ София, комисията по
чл.11 от ЗОЕГПНС е била уведомена, че д-р К. П. И. е извършил симулативно
прехвърляне на части от сградата на ул. „***“ № 26 в полза на съпругата си,
братята и сестрите си, като по гр.дело № 1067/1947г., въз основа на решителна
клетва д-р К. П. И. с решение от 04.12.1947г. съдът е признал, че съпругата му,
братята и сестрите му са скрити участници при закупуването на мястото и
построяването на сградата. Според представения по делото контролен лист по
преписка №4882/1948г. от служебно направената справка се установило, че
решението от 04.12.1947г. по гр.дело № 1067/1947г. на Софийския областен съд е
издадена само въз основа на решителната клетва на д-р К. П., поради това,
имотите, посочени в графа III-та от декларацията следва да се върнат в
патримониума на декларатора К. П.. С решение на служба „Отчуждаване на
едрата градска собственост“ при Министерството на правосъдието от 04.08.1949г.,
съдържащо се в контролния лист, е прието за незаконосъобразно решение на
комисията за отчуждаване на едрата градска собственост от 25.12.1948г. и вместо
това е постановено отчуждаване на имота на четвърти етаж на сграда на ул. „***“
26, представляващо петстаен апартамент.
Няма спор, че при отчуждаването, процесният недвимижим имот е бил отнет
от К. и Р. П. И. с акт с пореден № 818 за завземане на недвижим имот за
държавен. Не се спори и, че на 16.01.1951г., съгласно § 51 от ПП на ЗОЕГПНС
имотът е предаден на стопанско предприятие „Софжилфонд“, а със заповед № РД-
09-875/10.08.1990г. на председателя на Общинския народен съвет „Триадица“
имотът е бил предаден за стопанисване и управление на строително-търговска
фирма „Софстройпродукт“.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че с
7
решение № 43 от 20.12.1996г. Столичният общински съвет е намалил капитала на
СТФ „Софстройпродукт“, като е извадил от капитала на фирмата сградата на ул.
„***“№26. С протокол от 26.06.1997г., в изпълнение на решението №
43/20.12.1996г. на СОС, представител на общинската фирма „Софстройпродукт“ е
предал на д-р М. П. и Е. П.-наследници на К. и Р. П. подробно описани обекти от
сградата, а с констативен протокол от 14.08.1997г., отново в изпълнение на
решението № 43/20.12.1996г. на СОС на Е. Х. П. е предаден целият 4 етаж на
сградата на ул. *** № 26.
На 15.12.2000г. с нот.акт № 123, том I, рег. № 2161, дело № 151/2000г. на
нотариус В. Г., Е. Х. П. е дарила на А. С. П. 1/6 идеална част от пететажна
жилищна сграда, намираща в София на ул.*** № 26-от партерния етаж, от втория
етаж, от третия етаж, от три тавански стаи, намиращи се на таванския етаж, от
изба-склад и от дворното място върху което е построена сградата.
На 17.12.2002г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен
с нот.акт № 143, том ІІ, рег. № 6442, дело № 310/2002г. на нотариус В. Г., Е. Х. П.
и К. П. П. са продали на А. С. П. 2/6 идеални части от четвърти етаж от пететажна
жилищна сграда в гр.София на ул. *** № 26, представляващ апартамент с площ
222 кв.м, състоящ се от пет стаи, хол кухня и сервизни помещения.
Представени по делото са договор за разпределение на ползването на
съсобствен имот от 17.08.2004г. и решение за разпределение на ползването на
съсобствен имот от 28.07.2005г., с който съсобствениците на пететажната сграда,
намираща се в гр.София на ул. *** № 26 са разпределили ползването на
съсобствените обекти в нея, като е уговорено, че А.П. ще ползва северната част от
четвъртия етаж на сградата.
С решение от 28.06.1999г., постановено по гр. дело № 309/1997г. на
Софийския районен съд, по предявен от С. П. Б. против „Софстройпродукт“
ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗС, е признато за установено по
отношение на „Софстройпродукт“ ЕООД, че С. П. Б. е собственик на апартамента
на пети етаж (четвърти надпартерен етаж) в сградата на ул. „***“ № 26, с площ
222,50 кв.м, заедно с едно таванско помещение с площ 8 кв.м в западната част, до
таванското помещение на Р. К. П. и заедно с 11/100 ид.части от общите части на
сградата и от мястото върху което е построена сградата и търговското дружество е
осъдено да предаде на С. Б. владението върху имота. Решението е влязло в сила на
05.04.2004г., като въз основа на него на 20.12.2004г. И.Б. - наследник на С. Б., се е
снабдила с изпълнителен лист.
Представените по делото писмени доказателства установяват, че въз основа
на изпълнителния лист от 20.12.2004г., издаден по гр.дело № 309/1997г. от СРС,
49 състав, е било образувано изп.дело № 91/2005г. по описа на ДСИ при СРС, като
на 19.10.2010г. е съставен протокол за принудително отнемане и предаване на
вещи, от чието съдържание се установява, че въвод не е осъществен поради
нередовното призоваване на длъжника „Софстройпродукт”. На 16.11.2010г. е
направен втори опит да се осъществи въвод, като според протокола от 16.11.2010г.
длъжникът „Софстройпродукт” е редовно уведомен, същият не изпраща
представител, поради което ДСИ е оставил съобщение на вратата „до лицето,
което го обитава да се яви в канцеларията му, тъй като следва въвод”. С
определение № 11871 от 19.06.2013г., по ч.гр.дело № 7171/2013г. на СГС, ГО, по
жалба на И. П. Б. е отменено разпореждане от 21.01.2013г. на ДСИ при РС-София
по изп.дело № 91/2005г., с което е отказано на И.Б. въвод във владение на
8
недвижим имот-апартамент на пети (четвърти надпартерен)етаж в сградата на ул.
*** № 26 в гр.София.
Установява се също, че на 26.08.2020г. по изп.дело № 562/2019г. по описа на
ЧСИ Г. Д. (с взискател И.Б., образувано въз основа на изп.лист от 20.12.2004г. по
гр.дело № 309/1997г. на СРС, 49 състав) е осъществен против А.П. въвод във
владение на ½ идеална част от процесния недвижим имот и А.П. е отстранена от
същия. Посочено в представения по делото протокол за въвод е, че същият е
осъществен в присъствието на адв. С.Х., пълномощника на длъжниците А.П. и М.
П..
Представено е решение № 5783 от 05.08.2015 г. по гр. дело № 24/2012 г.,
влязло в сила на 11.06.2018г., с което Софийският градски съд е отхвърлил
предявения от М. К. П. против И. П. Б. установителен иск за собственост на ½
ид.част от процесния етаж на основание реституция и наследяване и е уважил
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ГПК,
във вр. с чл. 77 ЗС, като е признал М. К. П. за собственик на ½ ид.част от имота, на
основание давностно владение.
За установяване владението на ищцата върху имота в първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства, като са разпитани две групи
свидетели.
По искане на ищцата са изслушани свидетелите М. К. П. и К. Л. Р..
Свидетелят М. К. П. твърди, че през 1997г. той и наследниците на починалия
му брат приели четвъртия, сега пети етаж, от сградата на ул. *** 26, като се
разбрали, че свидетелят ще владее южното крило, а съпругата на брат му – Е. ще
ползва северното крило. Твърди, че познава А.П. от 2002г., като си спомня, че Е.
му споделила, че е дарила на П. своята част от имота и сочи, че от 2002г. П.
разполага с ключ от него. Твърди, че имали нормални отношения като съседи и
съсобственици. Спомня си, че А.П. се нанесла в имота след 2000г. и трябвало да
ползва северното крило, според постигнато между съсобствениците споразумение
за ползване, а след това в имота се настанил да живее неин племенник или
братовчед, не може точно да си спомни, но сочи, че е сигурен че в имота е живял
млад човек, който имал роднинска връзка с П.. Свидетелят не знае дали в периода
от 2000г. до 2019г. И.Б. е живяла на 4 етаж в сградата, нито му е известно тя да е
водила дело против „Софстройпродукт”. Твърди, че след 2018-2019г. е виждал Б.
два пъти, известно му е, че тя има претенции по отношение на имота и сочи, че
имотните си отношения с нея са уредили през 2017г.-2018г., когато спечелил дело
против нея за 50% от четвъртия етаж. Свидетелят твърди, че от реституцията на
имота през 1997г. периодично посещава същия, но не живее там, а го отдава под
наем. Твърди, че правил опити двете крила на апартамента да имат отделен
електромер, но след бюрократични спънки с ЧЕЗ това не станало и накрая се
разбрали, че електромерът ще остане в частта на П., а наемателите ще могат да
проверяват показанията и да уточняват с нея паричните задължения. Твърди, че
не му е известно някой да е пречил на А.П. да ползва апартамента.
Свидетелят К. Л. Р. твърди, че е племенник на А.П. и знае че от 2002г.
имотът, намиращ се на ул. *** № 26, на четвъртия надпартерен етаж е неин.
Поддържа, че от 2002г. тя ползвала имота лично и той всяка събота и неделя
ходел да й помага; че тя му предложила да живее в имота и в периода от 2007г. до
2020г. и той живял в апартамента, като в този период никой не го е притеснявал,
9
нито е притеснявал П. или е предявявал претенции по отношение на имота. Този
свидетел твърди, че не познава И.Б. и тя не е идвала в сградата. Твърди, че
познава М. П. и два пъти е водил разговори с него, тъй като той притежава частта
от апартамента до тази на А.П., а електромерът бил общ и се намирал в имота на
П., като фирмите на които М. П. отдавал имота си под наем не плащали тока.
По искане на ответницата са изслушани свидетелите С. С. Д., К. В. Т. и А. И.
Д..
Свидетелят С. Д. твърди, че познава И.Б. от 2015г., от когато имал
отношения с дъщеря й. Твърди, че му е известно, че от 2000г. има спорове между
Б. и роднините й за имот в центъра на София; че е водила дело против търговско
дружество, което е владеело имота. Сочи, че няколко пъти заедно с И.Б. и дъщеря
й са посещавали имота, но вратата била заключена и тя не можела да влезе.
Спомня си, че веднъж идвала полиция, която установила, че наематели на имота
не осигурили достъп до него. Твърди, че ходили до имота заедно със съдия-
изпълнител, който да въведе Б. в имота, но въвод не се осъществил. Уточнява, че
от 2015г. е ходил два пъти до имота заедно с дъщерята на Б., но не са търсили
никого там, защото когато стигали до входната врата, тя била заключена.
Свидетелят Х. Т. твърди, че познава Б. повече от 15 години, тъй като
работели съвместно. Твърди, че тя му споделяла за проблемите на семейството с
недвижим имот, в който не могат да влязат във владение. Сочи, че бил присъствал
лично през лятото на 2020г. на опити на Б. да влезе в имота. Според свидетеля Б.
не разполагала с ключове за имота, но според документи от съдебния изпълнител
тя трябвало да влезе във владение на имота. Сочи, че и Б. и дъщеря й считали
апартамента за техен, а Б. многократно се опитвала да влезе в имота.
Свидетелката А. Д.-дъщеря на ответницата Б., твърди, че знае за споровете
на майка си с А.П.. Твърди, че предмет на споровете е апартамент, оставен в
наследство на майка й от баба й-апартамент на ул. *** № 26, на пети етаж, преди
таванските помещения. Знае, че майка й е водила дело с „Софстройпродукт”,
което е спечелила, че през 2005г. бил издаден изпълнителен лист и през 2010г.
ДСИ направил въвод, но не знае подробности. Тази свидетелка твърди, че от
1996г. многократно правили опити да посетят апартамента, че влизали в сградата
до апартамента, но до него самия не били влизали. Сочи, че към момента майка й
разполага с ключове за апартамента, тъй като на 26.08.2020г. ЧСИ осъществил
въвод и й предал ключовете. Твърди, че два дни след въвода влезли в сградата,
качили се на 5 етаж и позвънили и след като никой не отворил майка й отключила,
но се включила аларма от СОТ и дошли двама служители на фирмата, на които
майка й обяснила всичко и показала документите. Уточнява, че преди 2020г.
майка й не разполагала с ключ за апартамента и преди това никога не са влизали в
него.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Въззивният съд, в упражняване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира,
че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване е валидно и
допустимо.
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС. Според тази разпоредба,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без правно основание. За да бъде уважен иск по чл.108 ЗС, следва да са налице
10
три кумулативни предпоставки-ищецът да притежава право на собственост върху
имота, предмет на иска; имотът да се намира във владение или държане на
ответника; ответникът да владее или държи имота без основание. В тежест на
ищеца е да докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на
чл.108 ЗС - че е собственик на процесния имот на сочените в исковата молба
основания и че имотът се владее от ответника, а ответникът следва да доказва
основанието, на което владее или държи имота. Освен това, на основание чл. 154,
ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от страните е да докаже твърденията и
възраженията си, доколкото те се основават на положителни факти. В
разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС, е посочено, че искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания
за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота и за да бъде решен предявеният
с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде
отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е
източникът на силата на пресъдено нещо на решението. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота,
който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите
страни.
В случая ищцата твърди: че е собственик на основание договор за покупко-
продажба на 2/6 идеални части от процесния четвърти надпартерен етаж,
възстановен по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ на наследниците на К. П. И.; при условията на
евентуалност, че е придобила тези идеални части на основание давностно
владение по чл. 79, ал.1 и ал.2 ЗС, започнала да тече от 15.12.2000г. Твърди също,
че е собственик на 1/6 идеална част от имота на основание изтека в нейна полза 10
годишна придобивна давност, започнала да тече на 15.12.2000г.
По главния иск с правно основание чл. 108 ЗС за придобиване на основание
покупко-продажбата от 2002г. на 2/6 идеални части от спорния имот, възстановен
по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ на праводателите на ищцата-наследниците на К. П. И., САС
намира следното:
Ответницата Б. е оспорила правото на собственост на праводателите на А.П.
и настъпилия в тяхна полза реституционен ефект, позовавайки се на решението от
04.12.1947г. по гр.дело № 1067/1947г., с което е признато правото на собственост
на нейната наследодателка по отношение на спорния имот.
Въззивният съд споделя извода на състава на СГС, че решението №
892/04.12.1947г. по гр.дело № 1067/1947г. на Софийския областен съд не е
нищожно, поради липсата на мотиви, каквито доводи е изтъкнала ищцата. Според
чл.455(635) от действащия към 1947г. Закон за гражданското съдопроизводство
същността на решението се излага от съда писмено във формата на резолюция,
която трябва да съдържа мястото, датата, месеца и годината на съдебното
заседание; имената на съдиите, участвали в постановяването на решението и
името на секретаря; същностната част (диспозитива) на решението.
Представеното по делото решение от 04.12.1947г. съдържа нормативно
определените реквизити на съдебен акт и има ясен диспозитив; налице са
отбелязвания, че преписът-извлечение е верен с оригинала, приложен по гр.дело
№ 1067/1947г. и че решението е влязло в сила, поради което САС приема, че
обсъжданият съдебен акт представлява документ, удостоверяващ съществуването
11
на валидно съдебно решение със страни и предмет, обективиран в диспозитива.
Твърденията на ищцата, че решението от 04.12.1947г. било постановено по
симулативен процес, не може да обоснове извод, че това решение не обвързва
страните, взели участие в гр.дело № 1067/1947г. Според чл.299, ал.3 ГПК,
идентичен с чл.220, ал.3 ГПК(отм.) страна, съответно нейните правоприемници,
участвали в симулативен процес не може да се позове на тази симулативност.
Вярно е, че в Закона за гражданското съдопроизводство не се съдържа
разпоредба, аналогична на цитираните, но в случая следва да бъде съобразена
разпоредбата на § 8 от ПР на ГПК(отм.), според която препращанията в разни
закони към текстовете на отменените гражданско-съдопроизводствени закони,
важат като препращания към съответните текстове на настоящия кодекс. Следва
да бъде посочено също, че според чл. 220, ал.1 ГПК(отм.) влязлото в сила
решение е задължително за страните, техните наследници и правоприемници, за
съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в страната.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че доколкото ищцата е
правоприемник на наследниците на лица, които са участвали по гр.дело №
1067/1947г. не може да оспорва решението от 04.12.1947г., като постановено по
симулативен процес.
В конкретния случай анализът на обсъдените писмени доказателства води до
извод, че към момента на одържавяването на процесния етаж същият не е бил
собственост на К. П. И. и Р. П.. Това е така, тъй като по силата на решението №
892 от 04.12.1047г. по гр.дело № 1067/1947г. на Софийския областен съд е
признато за установено по спор между наследодателите на К. П. и Е. П.
(праводатели на ищцата) и майката на И.Б., че процесният апартамент преди
отчуждаването му е бил собственост на С. П. И. (по мъж Б.). Обстоятелството, че
държавата е отнела имота от К. и Р. П., а не от праводателя на ответницата И.Б., не
променя установеното със съдебното решение от 1947г., тъй като отчуждаването
засяга действителния собственик на имота, а не лицето, посочено като собственик
в акта за отчуждаване. Фактът, че след влизането на ЗВСОНИ в сила
възстановяването на процесния етаж е отразено в административни актове в полза
на наследниците на К. П., не може да легитимира правоприемниците на ищцата,
като собственици по реституция на процесния пети (четвърти надпартерен етаж) в
сградата на ул. *** № 26 в София. С разпоредбата на чл.3, ал.1, изр. 2 ЗВСОНИ е
създадена оборима презумпция по отношение на държавата и субектите, посочени
в чл. 1 ЗВСОНИ, спрямо които с влизане в сила на ЗВСОНИ за собственици се
считат лицата, от които имуществото е било отнето или техните правоприемници.
В материално-правен аспект обаче собствеността не се възстановява в полза на
лицето, от което е отнета, а в полза на действителния собственик. Обратното
тълкуване не може да бъде възприето, доколкото провеждането му би имало за
резултат по силата на реституционна норма имуществото да се придобие от лице,
което не е било негов собственик, а това противоречи на целта на закона да
възстанови отнетата собственост. Собствеността по ЗВСОНИ се възстановява по
силата на закона и при спор за собственост страната, която твърди, че е
собственик по реституция, не може да се позовава само на акта на
одържавяването, в който е посочено, че от него се отнема имуществото в полза на
държавата. Тази страна е длъжна по общото правило на чл. 154 ГПК да докаже
фактите, породили собствеността преди и към момента на одържавяването. В този
смисъл решение № 229/24.04.2019г. по гр.дело №246/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. В
12
случая е установено безспорно по делото, че имотът е бил отнет от К. П. И., но е
установено също, че както той, така и неговите наследници са били обвързани от
СПН на решението от 04.12.1947г. по гр.дело № 1067/1947г. на Софийския
областен съд, с което за собственик на процесния етаж е призната
наследодателката на ответницата Б..
Въззивният съд не споделя извода на състава на СГС, че решението № 892 от
04.12.1947 г. на Софийския областен съд е нищожно, на основание чл. 18 и чл.19
от ЗОЕГПНС. Действително според чл.18 ал.2 от ЗОЕГПНС нищожни по
отношение на жилищния фонд, ако увреждат същия, са и всички съдебни
спогодби по дела, заведени след 01.01.1947г. и съдебните решения по такива дела,
водени между роднини, постановени въз основа само на решителна клетва или
самопризнание. Действително по делото се установи, че решението от 04.12.1947г.
е постановено въз основа на решителната клетва на К. И. П., поради което и
комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС не е зачела действието му и е отчуждила
процесния етаж от него и съпругата му. В случая, обаче САС намира, че
уредената в чл. 18 от ЗОЕГПНС недействителност на сделки, съдебни спогодби и
съдебни решения е относителната и касае единствено Държавния жилищен фонд,
съответно държавата, но не засяга отношенията между страните по сделката,
съответно, участниците в съдебните производства, като както сделката, така и
постановените решения ги обвързват.
Предвид изложеното САС намира, че процесният етаж не е бил собствен на
правоприемниците на ищцата А. П. (продавачите на имота Е. Х. П. и К. П. П. не са
били собственици на имота) и през 2002г. не е настъпил вещно-прехвърлителният
ефект на договора за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот,
оформен с нот.акт № 143, том ІІ, лег. № 6442, дело № 310 от 17.12.2002г..
Предвид това главният иск по чл. 108 ЗС, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По евентуално предявения иск за собственост на 2/6 идеални части, на
основание давностно владение, САС намира следното:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост-способ за придобиване на право на собственост или ограничено
вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след
изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде
установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение
се извличат двата основни признака на владението като юридически факт:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен -
държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени
едновременно. Освен главните признаци на владението, следва да са осъществени
и допълнителните му признаци, които конкретизират и допълват първите:
владението да е постоянно и непрекъснато; да е несъмнително, спокойно, т.е.
придобито без насилие и да е явно, т.е. да не е установено по скрит начин, тайно
от предишния владелец. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС
урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор
13
за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури
по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. Позоваването не
е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок.(ТР № 4/17.12.2012г. на
ОСГК постановено по т.д. № 4/2012г.)
От приетите по делото писмени доказателства, както и от обсъдените гласни
доказателства (показанията на свидетелите М. П. и К. Р., които съдът кредитира,
защото се основават на личните им впечатления, непротиворечиви и житейски
логични са и не са опровергани от други доказателства) се установява, че ищцата
А.П. е започнала да упражнява фактическата власт върху 2/6 идеални части от
процесния четвърти надпартерен етаж, считано от 17.12.2002г., когато по силата
на нотариалния акт № 143/2002г. й е предадена фактическата власт върху имота от
Е. П. и К. П..
В чл. 69 ЗС е въведена презумпция, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. По делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават презумпцията на чл.69 ЗС. Установеното от
свидетелите П. и Р. откриване на партида на името на П. за предоставените услуги
на ЧЕЗ в имота, разпределението на ползването на процесния етаж с другия
съсобственик, представляват действия по демонстрация от страна на А.П. на
собствено владение като съвкупност от установена фактическа власт и намерение
за своене на процесния имот спрямо трети лица, непритежаващи фактическата
власт. Съдът намира, че в конкретния случай, упражняваната от ищцата
фактическа власт е израз на волята и разбирането й, че 2/6 идеални части от
четвъртия надпартерен етаж е нейна собственост. Намерението на ищцата да
държи идеални части от вещта за себе си е изразено по ясен (несъмнен) начин,
начин който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на
вещта и не допуска чужди действия. Установеното по делото цялостно поведение
на ищцата не изразява каквото и да е съмнение в намерението й да упражнява
фактическата власт върху идеалните части единствено за себе си, осъществявайки
всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна
давност.
Обсъдените доказателства водят до извод, че ответницата Б., макар
спорадично да е посещавала сградата на ул. Гладстон № 26, не е извършвала
действия които да прекъснат или спрат придобивната давност, започнала да тече в
полза на А.П.. Вярно е, че само ревандикационният иск прекъсва придобивната
давност и може в този смисъл да смути владението. В случая искът на
наследодателката на ответницата Б. с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет
процесния четвърти надпартерен етаж, предявен против „Софстройпродукт”
ЕООД, както и опитите, удостоверени с обсъдените протоколи от 19.10.2010г. и
16.11.2010г. на ДСИ да се осъществи въвод в имота по отношение на
14
„Софстройпродукт” ЕООД, нямат правни последици по отношение на ищцата
А.П. и не са прекъснали придобивната давност, течаща в нейна полза, още по-
малко упражняваното от нея владение. Владението на А.П. е спокойно (не е
установено чрез насилие), явно е - фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован е научил за това и не е установено по скрит начин и тайно от
предишен владелец.
По отношение вида на владението, съставът на САС намира следното:
По смисъла на чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. В Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр.
дело № 9/1974 г., Пленумът на ВС е приел, че правно основание за добросъвестно
владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни
(транслативни) двустранни или едностранни сделки, административните актове с
вещноправни последици, съдебните решения по конститутивни искове, с които се
прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право. Правното
основание трябва да е действителен правен акт, като се има предвид правното
основание на владелеца, а не на неговия праводател.
Договорът за покупко-продажба от 17.12.2002г. с който ищцата е придобила
фактическата власт върху 2/6 идеални части от процесния четвърти надпартерен
етаж, е сключена с несобственик и няма прехвърлителен ефект. Обстоятелството,
че продавачите не са собственици, не обосновава нищожност на покупко-
продажбата, която пък от своя страна е абсолютна пречка за добросъвестност на
владението. Сключвайки сделка с лице, което не е собственик, ищецът владее
вещта на основание, годно да го направи собственик, но без да знае, че
праводателят му не е собственик - това е една от двете хипотези на добросъвестно
владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Предвид изложеното, САС приема, че
владението на А.П. е добросъвестно-придобила е фактическата власт върху
идеалните части от имота от несобственик, без да знае това и добросъвестността й
се предполага- чл.70, ал. 2 ЗС. Ищцата е станала собственик на идеалните части от
имота с изтичането на петгодишния давностен срок, който е започнал да тече на
17.12.2002г. и е изтекъл на 17.12.2007г. Владените не е било смутено от
предявения от наследодателката на ответницата иск по чл. 108 ЗС против
търговско дружество, а към момента на посещенията в имота от ДСИ,
обективирани в протоколите от 19.10.2010г. и 16.11.2010г., които сами по себе си
не могат да прекъснат давността, А.П. вече е станала собственик на имота.
С оглед изложеното предявеният евентуален иск по чл. 108 ЗС за
собственост на оригинерно придобивно основание придобивна давност по
отношение на 2/6 идеални части от процесния 4 надпартерен етаж и осъждане на
ответницата да предаде владението, е основателен и следва да бъде уважен, като
изложените от жалбоподателката доводи за неуважаването му са неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя извода на състава на СГС, че предявеният
главен иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване правото на
собственост на ищцата по силата на 10 годишно давностно владение и предаване
на владението върху 1/6 идеална част от процесния етаж, е основателен.
В показанията си свидетелите М. П. и К. Р. категорично сочат, че през 2002г.
15
А.П. е получила фактическата власт и върху 1/6 идеална част от процесния етаж,
като не се установи по надлежен начин, че предаването на владението на тази част
е, както се твърди в исковата молба, на 15.12.2000г. Договорът от 17.08.2004г., с
който съсобствениците са разпределили ползването на обектите е доказателство,
че към 2004 г. северната част от имота е била владяна от П., а показанията на П. и
Р. установяват безпротиворечиво и, че след 2007г. П. е владяла имота, чрез своя
племенник К. Р.. Както вече се посочи, не се установи ответницата Б. да е
извършвала действия които да прекъснат или спрат придобивната давност,
започнала да тече в полза на А.П.. Разпоредбите на ЗЗД относно давността сочат
недвусмислено, а и трайно установената съдебна практика на ВКС е, че давността
се прекъсва само с признаване на правата, с предявяване на иск или с възражение
или искане за започване на помирително производство и с предприемане на
действия по принудително изпълнение-чл.116, б. „б“ ЗЗД. Други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата
придобивна давност, като например различни покани /устни, писмени и
нотариални/, фактическите смущения на владението, извършвани от собственика,
които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца. В
този смисъл - решение №376/12 от 12.03.2013г. по гр.д.№260/2012г. на Първо ГО
на ВКС, както и решение №99/10.05.2013г. по гр.д.№681/2012г. на Първо ГО на
ВКС. Давност не тече през времетраене на съдебен процес, имащ за предмет
решаване на спор за собственост между собственика и владелеца. Давността се
прекъсва с подаване на исковата молба от собственика или с предприемане на
каквито и да било други действия за защита на правото на собственост, но само
при условие, че тези действия са насочени спрямо владелеца и целят да бъде
преустановена или поне да бъде смутена фактическата му власт. В решение
280/24.10.2011г. по гр.д.№344/2010г. на II ГО на ВКС е посочено, че давностно
владение може да се осъществява само върху чужда вещ и в този смисъл е без
правно значение дали владелецът знае кой е собственик на вещта и дали този
собственик е предприел действия спрямо трети лица за защита на вещното си
право. Следва да бъде посочено също, че по изп.дело № 91/2005г. са представени
доказателства, че още към 2011г. и към м.11.2012г. на И.Б. й е станало известно,
че процесният имот се владее от А.П., но въпреки това Б. не е предприела правни
действия за защита на правото си на собственост срещу П., действия, с който да
прекъсне давностия срок. Поради това съдът приема, че след 17.12.2012г. е
изтекла десетгодишната давност за придобиване от А.П. на 1/6 идеална част от
имота и искът по чл. 108 от ЗС за тази 1/6 идеална част следва да се уважи.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която по главния иск с правно основание чл. 108 ЗС е
признато за установено по отношение на А.П. и И.Б., че А.П. е собственик по
силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 143 от
17.12.2002г., том II, рег. № 6442, дело № 310/2002г. на 2/6 идеални части от
процесния четвърти надпартерен етаж, намиращ се в пететажната сграда на ул.
*** № 26 в гр.София и вместо това следва да бъде постановено решение, с което
да се признае за установено по отношение на А.П. и И.Б., че А.П. е собственик на
основание чл. 79, ал.2 ЗС на 2/6 идеални части от процесния имот. В останалата
обжалвана част решението на СГС следва да се потвърди.
При този изход на спора, в полза на въззиваемата ищца следва да бъдат
16
присъдени разноските, които тя е платила за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер 3 600 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266787 от 01.12.2021г., постановено по гр.дело №
8869/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 21 състав, в частта, с която е признато
за установено по отношение на А. С. П. и И. П. Б., че А. С. П. е собственик по
силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 143 от
17.12.2002г., том II, рег. № 6442, дело № 310/2002г. на 2/6 идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.172.1.12 по кадастрална
карта, с адрес: гр. София, район Триадица на ул. „***“ №26, ап.5, намиращ се на 5
етаж в сграда с идентификатор № 68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой
подземни етажи 1, с предназначение на административна, делова сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.172, с предназначение
на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с посочена в документа площ 222
кв.м, без посочени прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари
идентификатори: С.О.С с ид.№ 68134.1001.172.1.8 и С.О.С с ид. №
68134.1001.172.1.4, при съседи: на същия етаж няма, под обекта: С.О.С. ид. №
68134.1001.172.1.16, над обекта: С.О.С. ид. № 68134.1001.172.1.10, който по
решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски областен съд ІІ ГО по гр. дело №
1067/1947г. представлява апартамент в гр. София, Столична община, район
„Триадица“ в сградата на ул. „***“ № 26, разположен на целия пети (четвърти
надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две
гардеробни антрета и килер, със застроена площ 222,50 кв.м, заедно с едно
таванско помещение, понастоящем част от обект с идентификатор №
68134.1001.172.1.10, със застроена площ 8 кв.м в западната част до таванско
помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 ид.части от общите части на сградата и
дворното място с площ 378 кв.м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304 местността „ГГЦ-
Г-Б-1 част, при граници: ул. „Денкоглу“, УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4, УПИ ХІV-6,
УПИ VІІ-13 и УПИ VІІ-14 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ главния иск с правно основание чл. 108 ЗС на А. С. П.,
предявен против И. П. Б. в частта, да се признае за установено, че А. С. П. е
собственик по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 143
от 17.12.2002г., том II, рег. № 6442, дело № 310/2002г. на 2/6 идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.172.1.12 по кадастрална
карта, с адрес: гр. София район Триадица на ул. „***“ №26, ап.5, намиращ се на 5
етаж в сграда с идентификатор № 68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой
подземни етажи 1, с предназначение на административна, делова сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.172, с предназначение
на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с посочена в документа площ 222
кв.м, без посочени прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари
идентификатори: С.О.С с ид.№ 68134.1001.172.1.8 и С.О.С с ид. №
68134.1001.172.1.4, при съседи: на същия етаж няма, под обекта: С.О.С. ид. №
68134.1001.172.1.16, над обекта: С.О.С. ид. № 68134.1001.172.1.10, който по
решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски областен съд ІІ ГО по гр. дело №
1067/1947г. представлява апартамент в гр. София, Столична община, район
17
„Триадица“ в сградата на ул. „***“ № 26, разположен на целия пети (четвърти
надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две
гардеробни антрета и килер, със застроена площ 222,50 кв.м, заедно с едно
таванско помещение, понастоящем част от обект с идентификатор №
68134.1001.172.1.10, със застроена площ 8 кв.м в западната част до таванско
помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 ид.части от общите части на сградата и
дворното място с площ 378 кв.м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304 местността „ГГЦ-
Г-Б-1 част, при граници: ул. „Денкоглу“, УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4, УПИ ХІV-6,
УПИ VІІ-13 и УПИ VІІ-14.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по евентуалния иск с правно основание
чл. 108 ЗС във вр. с 79, ал.2 ЗС, предявен от А. С. П. против И. П. Б., че А. С. П. е
собственик на основание придобивна давност на 2/6 идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.172.1.12 по кадастрална
карта, с адрес: гр. София район Триадица на ул. „***“ №26, ап.5, намиращ се на 5
етаж в сграда с идентификатор № 68134.1001.172.1, с брой надземни етажи 6, брой
подземни етажи 1, с предназначение на административна, делова сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.172, с предназначение
на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с посочена в документа площ 222
кв.м, без посочени прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари
идентификатори: С.О.С с ид.№ 68134.1001.172.1.8 и С.О.С с ид. №
68134.1001.172.1.4, при съседи: на същия етаж няма, под обекта: С.О.С. ид. №
68134.1001.172.1.16, над обекта: С.О.С. ид. № 68134.1001.172.1.10, който по
решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски областен съд ІІ ГО по гр. дело №
1067/1947г. представлява апартамент в гр. София, Столична община, район
„Триадица“ в сградата на ул. „***“ № 26, разположен на целия пети (четвърти
надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две
гардеробни антрета и килер, със застроена площ 222,50 кв.м, заедно с едно
таванско помещение, понастоящем част от обект с идентификатор №
68134.1001.172.1.10, със застроена площ 8 кв.м в западната част до таванско
помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 ид.части от общите части на сградата и
дворното място с площ 378 кв.м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304 местността „ГГЦ-
Г-Б-1 част, при граници: ул. „Денкоглу“, УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4, УПИ ХІV-6,
УПИ VІІ-13 и УПИ VІІ-14.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266787 от 01.12.2021г., постановено по
гр.дело № 8869/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 21 състав в останалата
обжалвана част-в частта, с която по отношение на И. П. Б. е признато за
установено, че А. С. П. е собственик на основание придобивна давност на 1/6
идеална част от процесния недвижим имот и в частта, с която И.П. Бождакова е
осъдена да предаде владението на ½ идеална част от имота на А. С. П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, И. П. Б. да плати на А. С. П.
разноските за въззивното производство в размер 3 600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19