О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 01.07.2020г.
Апелативен специализиран наказателен съд, първи въззивен състав , в закрито заседание на първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ Д.
разгледа докладваното от съдия Д. в.н.ч.д № 319 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 НПК.
Постъпили са е частни жалби от адв.И.Ю., в качеството на служебен
защитник на подсъдимия Е.М. и от подсъдимия Е.М., против определение от 05.05.2020г.
по н.о.х.д 1006/2016г. по описа на СНС, 14-ти
състав. Определението е постановено в закрито заседание, като съдът е
приел, че са налице основанията чл.290, вр.чл.25, ал.1, т.2 и ал.2 от НПК за спиране
на наказателното производство.
С частните жалби се правят искания за отмяна
на определението. В двете жалби се съдържат сходни аргументи, сочещи нарушен
разумен срок за разглеждане на делото, водещ до ограничаване на правото на
защита на подсъдимия Е.М.. В частната си жалба адв. Ю. сочи, че СНС не е
изложил съображения в насока, че дали разглеждане на делото в отсъствие на
подсъдимия Д.Г. би попречило за разкриване на обективната истина, също така се
излагат доводи, че не е налице и хипотезата на чл.25, ал.2 от НПК, тъй като
отговора по молбата за правна помощ е получен. В двете жалби се излагат
аргументи, че спирането на наказателното производство е безпредметно, доколкото
по делото е постъпила информация, че подсъдимия Д.Г., ще бъде предаден на
българските съдебни власти след 04.07.2020г., а именно отсъствието на този
подсъдимия е посоченото основание от първоинстанционния съд за спиране на
делото.
Апелативният специализиран наказателен съд след като се запозна с жалбите
и провери изцяло съдебния акт намери за установено следното:
Определението на специализирания съд, с което е спряно наказателното
производство на основание чл.290 ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.2 и ал.2 от НПК, е необосновано,неправилно
и незаконосъобразно.
В атакуваното определение СНС,
както коректно е посочено в частната жалба на адв.Ю., липсват мотиви за
наличието на предпоставката за спиране на наказателното производство, а именно
дали разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия Д.Г. би попречило за
разкриване на обективната истина -чл.25, ал.1, т.2 от НПК. Доколкото тази
преценка е суверенна на решаващия съд и тя не може да бъде замествана от
въззивната инстанция, то следва да се приеме, че в тази си част определението
на СНС е необосновано и не може да бъде проверено от АСНС поради липса на
каквито и да е мотиви, което само по себе си е основание за отмяна на
атакувания съдебен акт.
Относно приложението на чл. чл.25,
ал.2 от НПК. В определението си първоинстанционният съд е посочил, че е получил
информация, за окончателно осъждане на
подсъдимия Д.Г. от испанските съдебни власти и за провеждане процедура по
трансфер спрямо това лице. СНС приема, че следва делото да бъде спряно до
приключване на производство по трансфер лицето. СНС е отразил в определението
си, че по делото е постъпила справка от ВКП, от която е видно, че е допуснато
предаване на подсъдимия Д.Г., във връзка с издадена ЕЗА от СРП, като това предаване
е отложено до 04.07.2020г.
По делото се установява и
наличие на писмо от Министерството на правосъдието на Р.България, в което се
сочи, че в тяхното деловодство липсват данни за заведена трансферна преписка
относно българския гражданин Д.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Кралство Испания /л.2864 от част 7 на
съдебното производство/. От така получената информация от ВКП и приложеното към
нея писмо от ДМОС-МВР / л.2875 и 2876 от част 7 на съдебното производство/ се
установява, че е допуснато предаването на подсъдимия Д.Г., по горепосочената
ЕЗА, като същото е отложено до изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ в Кралство Испания до 04.07.2020г.- като очаквана дата на
освобождаване на лицето. От гореизложените обстоятелства следва извода, че по
делото липсват обективни данни за наличие на производство по трансфер на
подсъдимия Д.Г.
Същевременно в материалите по делото
предоставени на АСНС, не се съдържат и доказателства за отправена молба за
правна помощ от първоинстанционния съд до Кралство Испания, касаеща подсъдимия
Д.Г. или молба за правна помощ изобщо, по която да не е получен отговор.
Изпращане молба за правна помощ, по която се чака отговор е предвиденото
законово основание за спиране на наказателното производство и липсата на такава
води до извод, че незаконосъобразно е приложен цитираният текст от процесуалния
закон. Единствено по делото се установява изпратена Европейска заповед за
разследване до Кралство Испания от 14.05.2018г., касаеща именно подсъдимия Д.Г.,
по която обаче е получен отговор от Главна дирекция Полиция, Отдел за
международно сътрудничество на Кралство Испания, още на 10.10.2018г.- видно от
клеймото на СНС /л.2396-2399 от 6 част на съдебното производство и превод на отговора
л.2436-2438/. Липсата на което и да е предвидено в закона основание за спиране
на наказателното производство, води и до извода, че същото е било спряно в
нарушение на процесуалния закон.
Гореизложените обстоятелства
мотивират въззивната инстанция да приеме, че определението, с което е спряно
наказателното производство е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Воден от горното и на
основание чл.341 ал.2 и чл.345 НПК, АпСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от
05.05.2020г. по н.о.х.д 1006/2016г. по описа на СНС, 14-ти състав, с което е спряно на основание чл.290, вр.чл.25, ал.1, т.2 и
ал.2 от НПК
наказателното производство,като вместо това
ВРЪЩА делото на
същия съд и състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.