Р Е Ш Е Н И Е №2821
16.07.2018 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на шести юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4027/2018
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Иск на Х.Т.Д., ЕГН **********,***, против С.П.Д.
, ЕГН **********,*** , да се осъди ответника на основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, да заплати на ищеца сума от 1000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от непозволена увреда , ведно със законната лихва от датата
на увредата – 30.07.2015г до окончателното изплащане на вземането.
Според изложеното в исковата молба, страните
в спора са съседи с трайно влошени междуличностни отношения.
На дата 30.07.2015 г., в с. ******, ищеца и ******
му, свид. С. Д. чули викове и шум , и когато излезли от къщата си , видели
съседа си, ответника Д. да вика , да
държи кол и с него да удря по постройка в имота на ищеца. Страните се скарали ,
при което ответникът вдигнал кола с него , замахвайки през телената ограда на
двата имота , ударил няколко пъти Х.Д.; последният вдигнал ръце, за да се
предпази , при което ударите попаднали в дясната му мишница, дясната
предмишница и лявата му длан.
Веднага след това ищецът взел една дъска и я
хвърлил по ответника , като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
две охлузвания по ***********, за което си деяние, по тъжба на пострадалия
ответник, бил признат за виновен в
слязла в сила присъда в извършването на престъпление по чл. 130 ал. 2 от Наказателния кодекс.
На
следващия ден, ищецът бил освидетелстван
от съдебен лекар в катедрата по съдебна медицина при медицинския университет в
Пловдив, и му било издадено съдебно – медицинско удостоверение, под номер ********.
В резултат на така нанесените травматични
увреди, ищецът понесъл силни болки и страдания, както и притеснения и неудобства
от настъпилите увреждания. Почувствал се
унизен пред съпругата си, станал затворен и започнал да избягва контакт с
познатите си. Оценява така претърпените вреди на сумата от 1000 лева и моли да
се осъди ответника да му я заплати, ведно с обезщетение за забавата от
датата на увредата до окончателното
плащане, и разноските по производството.
Ответникът оспорва иска, отрича извършването
на деянието – не бил дължал кол, обективно не било възможно да удари ищеца с
кол през висока почти два метра ограда, а и установеното със
съдебномедицинското удостоверение можело да настъпи по много начини и на дати ,
различни от сочената от ищеца.
Вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза, проведена по писмени данни , дава заключение , че при инцидента на
30.07.2015 г в Ч. на Х.Д. били причинени *********************, довели до болка
и страдание, но не и до разстройство на здравето. Напълно било възможно тези
увреди да се получат по начина , описан от ищеца в исковата молба, и не повече
от 24 часа преди освидетелстването. Непосредствено след инцидента, пострадалият
изпитвал леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, затихнали
напълно след не повече от 15 дни, без данни за усложнения в оздравителния
процес.
Искът е допустим .
Съдът , на база представените доказателства
и становищата на страните, съобрази следното :
Между страните няма спор, че са съседи и
роднини , като имотите им в Ч. имат обща граница с телена ограда. На
основанието по чл. 300 от ГПК, за съдът е задължително това, че на дата
30.07.2015г, при условията на реторсия, ищецът е причинил на ответника
травматични увреди, представляващи лека телесна повреда, хвърляйки по него
дъска. За тези факти има влязла в сила присъда, постановена по наказателното
частен характер дело под номер 8327 по описа на РС Пловдив за 2015г.
Според чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Или, сложният състав на непозволеното увреждане
предполага да се докаже противоправно поведение на ответника, настъпили в
патримониума на ищеца вреди , и причинно – следствена връзка между поведението
на ответника и настъпилите вреди. Вредата се предполага до доказване на
противното , тоест , ответникът следва да ангажира доказателствата, които да я
отрекат.
Всички елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД ,
така , както са въведени в делото от ищеца , са предмет на спор.
Най- напред, отречено е противоправното
поведение на отв. С.Д., изразяващо се в нанасяне на удари с кол на ищеца. За
установяването му, са разпитани две групи доведени от всяка от страните
свидетели.
Според показанията на свид. Т. Д., *** на
ищеца, такива удари е имало - обадили му
се ******** му да му кажат, че ******** ударил баща му с двуметров кол (мертек), през оградата на имотите им ,
като последната била разцепена отгоре надолу; единствен свидетел на случката
била ******** му, свид. С. Д.. Когато пристигнал в ********, известно време след инцидента, но на същия
ден, свид. Д. заварил **** си с „почти
засъхнала кръв” да си държи ръката „пред лакета и по корема”. Така и показанията
на свид. С. Д. , ****** на ищеца ,
според която, С. „с кола блъска оградата , удари Х. през мрежата , мрежата се
скъса отгоре, Х. му каза „чакай, късаш
мрежата” , отбраняваше се , съдра му ****”, като свидетелят сочи като място на
претърпения от ищеца травматизъм ****************
Обратно, показанията на доведените от ищеца
свидетели отричат каквото и да било увреждане на Х. от страна на С., но и
двамата не са очевидци на случилото се.
Тук следва да се отбележи, че показанията
на доведените от ищеца свидетели , негов ****** и низходящ, следва да се
оценяват в светлината на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалния им интерес от изхода
на спора предвид семейните връзки. Въпреки това, съдът ги кредитира, тъй като
травматизма е очевидно налице. В това отношение, представено е по делото
съдебно медицинско удостоверение , от което личи , че на дата 31.07 .2015 г
върху тялото на Х.Д. са личали **************,където личат и три дълбоки
драскотини. Кръвонасядания имало и по ****************. Това удостоверение
съставлява официален свидетелстващ документ, неоспорен от страните касателно
свидетелстваните факти, включително и по отношение на мнението на издалия го
лекар, че травматизма е напълно възможно да бъде получен по начина , описан от
пациента – при нанесен „ побой с дървен кол” .
Експертизата , назначена за установяване на
уврежданията, дава същото заключение; съдът приема заключението за обективно и
компетентно изготвено, доколкото то се потвърждава и от свидетелските
показания. В тази връзка , съдът няма как да приеме , че травматизма ,
претърпян от ищеца , се дължал на падането му от велосипед; конкретни такива
твърдения в отговора липсват, те се появяват едва в показанията на разпитаните
свидетели, доведени от ответника, и без същите да твърдят точна дата на това
падане. Предвид размерите на описаните в медицинското удостоверение и
експертизата кръвонасядания и тяхното местоположение и по двете ръце на ищеца ,
съдът не приема те да са причинени от падане с велосипед, дори такова да е
имало: контактната повърхност при такова падане е различна по размери, тоест,
кръвоизливите ще са с различен цвят.
На следващо място, в мотивите си и в
диспозитива на присъдата по въззивното частно наказателно дело 133 по описа на
Пловдивския окръжен съд, решаващия състав е приел , че деянието на Х.Д. като
подсъдим е извършено при условията на т. нар. реторсия, тоест, действайки, той
е отвърнал на също такава - лека - телесна повреда, нанесена му преди това от
пострадалия ответник. Затова и двамата –
пострадал и подсъдим – са освободени от наказание, на основанието по чл. 130
ал. 3 от Наказателния кодекс. Присъдата на ПОС е задължителна за настоящия състав и в частта си , с която
е приложена тази разпоредба , тъй като решава със сила на присъдено нещо
въпроса за извършеното от ответника противоправно деяние и вината му. Нещо повече , въззивният наказателен съд е
приел , че удара е осъществен от отв. Д. през оградата, а по делото отсъства
каквото и да било категорично доказателство този механизъм да е обективно
невъзможен .
Затова и съдът приема, че е налице
противоправно поведение на С.Д. на дата 30.07.2015г., изразяващо се в удари с
кол по ************** на Х.Д..
Отново с аргумент от чл. 300 от ГПК и присъдата по
ВНЧХД 133 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017г, не е опровергано по
никакъв начин виновното извършване от страна на ответника (всъщност,
невиновното от наказателноправна гледна точка извършване изключва изначално
наличието на престъпление, и за
невиновно причина лека телесна повреда от пострадалия , институтът на
реторсията не може да бъде приложен, тъй като би липсвало насрещно престъпление)
.
Предвид заключението на вещото лице,
констатациите в СМУ № *********** и свидетелските показания, съдът приема, че
между причинените на ищеца увреди и претърпените от него вреди е налице пряка
причинно – следствена връзка.
Вредите:
Претърпените болки и страдания са доказани от съдебно –
медицинската експертиза , която, каза се , съдът кредитира. Що се касае до
унижението , което изпитал ищецът , то в тази част съдът кредитира показанията
на свидетелите Т. Д. и С. Д. въпреки семейните им връзки с ищеца . Само заради
тези връзки , показанията на доведените от ищеца свидетели не могат да бъдат
игнорирани, тъй като няма доказателства, които да ги оборят .Установява се от
показанията на свид Т. Д. , че след
побоя ,***** му станал затворен , мълчал продължително , Т. го водил на психолог.
Или
хипотезата на чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите е осъществена.
Справедливия размер на обезщетението:
Най – напред, съдът следва да отчете
възрастта на ищеца и ответника към датата на деянието, факта , че последният е
в работоспособна възраст, както и това, че страните са роднини – чичо и
племенник. Последните факти обуславят по – висок размер на обезщетението.
Обратно, трябва да се отчете, че въпреки възрастта на ищеца, понесените от него
увреди не са тежки , не са довели до разстройство на здравето му, а само до
краткотрайни болки и страдания – такива , които са отшумели да не повече от 15
дни ( заключение по СМЕ). Най – накрая , не е без значение и факта, че ищеца е
причинил на същото място и по същото време на ответника „също такава лека
телесна повреда”, при което съдът прима търсения размер за напълно достатъчен
да репарира всички претърпани от Х.Д. неимуществени вреди, предмет на делото.
Затова искът е основателен в пълния си
размер.
Разноските по делото се възлагат в тежест на
ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда С.П.Д. , ЕГН **********,***, да
заплати на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, на Х.Т.Д.,
ЕГН **********,***, сума от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
непозволена увреда – удар с кол от дата
30.07.2015г, , ведно със законната лихва
от датата на увредата – 30.07.2015г до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски по делото в размер от 770 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ