Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
град Д., 30.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.ЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа
докладваното от съдия Митева АНД № 658 по описа на Д.я районен съд за 2017 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.М.К. с ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Главен директор на ГД „АИ” гр. Д., с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 43 ал. 1, т. 1, б. Б от Наредба № Н-32 от 16.12.20011 г.
/Наредбата/ на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа изцяло жалбата, като моли за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Д.ят районен съд, като прецени
събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В процесния случай
административно-наказателното производство е започнало с АУАН Серия А-2016, бл.
№ 231946 от 30.11.2016 г., съставен от компетентното длъжностно лице в
присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един
свидетел и е надлежно връчен на нарушителя. При съставянето на акта нарушителят
не е посочил възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано
писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени
в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено в рамките на сроковете, предвидени в ЗАНН от
компетентния административно-наказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед
№ РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
На 30.11.2016 г. в пункт за извършване на технически прегледи на ППС „ДП Инвест” ЕООД, притежаващ Разрешение № 1181/08.05.2012 г., валидно до *** г., находящ се в гр. Д., бул. „Р*“ № * била извършена проверка от св. Б.Г.И. и св. К.Н.К. - – инспектори при ОО
„АА” В..
В хода на проверката инспекторите
установили, че на 15.10.2016 г. около 09:57 ч. в пункта Д.М.К. с ЕГН ********** - председател на комисия, е допуснал извършването
на периодичен преглед на техническата изправност на МПС - лек автомобил марка „*”, от кат. *, с рег. № *,
собственост на „*”
ООД с ЕИК ***, представено за периодичен
преглед от Е.М.В. ЕГН **********,
видно от Протокол № *** г. Прегледът е запчонал в 09:57 ч. и комисията е дала своето заключение: „Допуска се ППС
да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване”, без за автомобила да има платен данък
върху превозното средство, дължим към деня на извършването на периодичния
преглед на ППС, съгласно чл. 60, ал. 6
от Закона за местните данъци и такси.
Повод за проверката били анонимен
сигнал и писмо с рег. № 07-00-10-907/1/29.11.2016 г., както и приложената справка към него, с която Община В., Дирекция „Местни данъци и такси” уведомила, че за посочения автомобил,
представен на преглед, не бил плащан данък към датата на извършване на
прегледа.
Предвид констатираното в хода на
проверката, на 30.11.2016 г. св. Б.Г.И. *** образувал административно-наказателно
производство срещу К. в качеството му на председател на комисия, като в
присъствието на св. К.Н.К. му съставил АУАН Серия А-2016 № 231946, с който му
вменил административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредбата.
На * г. било издадено и
процесното НП № *, с което при гореописаната фактическа обстановка и
квалификация на нарушението, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДвП
на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500
лв.
В хода на съдебното производство
бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на св. И. и св. К., които
потвърдиха пред съда констатираното от тях нарушение и обстоятелствата около
съставяне на АУАН. Проведен е разпит на св. В.В.В. – участвал като член в
комисията, извършила прегледа на МПС. В показанията си пред съда същият
посочил, че той се занимава с техническата част при прегледа на автомобила,
като председателят на комисията приема документите, обработва ги и попълва
протокола за прегледа.
Изискана е нова справка от Община
В., Дирекция „Местни данъци”, видно от която към датата на справката, т. е. и
към датата на извършения преглед на процесния автомобил, няма открита партида
за плащане на данък върху превозните средства и няма данни да е бил деклариран
в данъчната служба.
Установено е и лицето,
представило автомобила за преглед – Е.М.В.. В показанията си пред съда св. В.
категорично заявил, че не е представял за преглед в гр. Д. л. а. марка „*” с
рег. № ***.
Установен е и представляващият
дружеството - собственик на автомобила – К.И.Т.. В хода на установяване на
адрес за призоваването му в качеството на свидетел бе установено, че лицето е
починало.
Изискана
е справка от „***“ АД гр. С*,
притежаваща авторските права върху софтуера на информационната система за
електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, от която е видно, че в горепосочения пункт
информационната система за извършване на периодични прегледи е свързана към
базата с данни на общината за проверка на платен данък на 18.01.2016 г. В пълен
работен режим за община В. възможността за проверка на платен данък е пусната
от 18.07.2016 г. Всяка община, която има изградена автоматизирана система за
проверка на платен данък, подава декларация, в която посочва дали при
технически преглед освен проверката на задълженията за МДТ да се извършва
проверка на холограмния стикер, в случаите когато се изисква предоставяне на
платежен документ. Този стикер цели да служи като гаранция за истинността на
предоставения документ за платен данък.
Видно от писмото, за конкретния автомобил системата е
върнала отговор от проверката, че „Няма намерен резултат“, което означава „Няма данни за това ППС в посочената община”.
Когато
резултатът от проверката е „Няма намерен резултат“, това означава че не са
открити данни за посоченото ППС и собственик в базата данни на общината.
Системата изисква сканиране на документ за платен данък. Не е възможно да се
премине към следващата стъпка на прегледа преди успешно приключване на сканирането
и съхраняване на копието.
Към
справката от „Д*“ АД гр. С* е приложен и компакт диск със сканирано копие на документ за
платен данък на МПС с марка „*“ с peг. № ***.
С цел установяване съдържанието
на предоставения документ съдът е назначил СТЕ, вещото лице по която след
запознаване със съдържанието на приложения компакт диск е дал заключение, че в диска се съдържа един
графически файл, който е сканиран документ. Записът на изображението е с много
лошо качество, което не позволява да бъде прочетен основния текст на документа.
В горния край на изображението се съдържа фрагмент от печат, между
концентричните окръжности на който може да се разчете следния текст «ТНИ
ДАНЪЦИ**НА».
Описаната фактическа обстановка
се установява от събраните и приобщените в хода на производството
доказателства, а именно
заповед № * г.; жалба рег. № * г.; АУАН от ** г.,
серия А-2016, № 231946; Наказателно постановление № *** г.; удостоверение за техническа изправност на ППС;
Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС;
Резултати от проверка на емисии на отработени газове пункт за ГТП № 1181; писмо
рег. № **** г.; протокол от извършен периодичен
преглед за техничска изправност на ППС; Списък към разрешение № *** г.; Списък на техническите специалисти; Констативен
протокол за извършена комплексна проверка; Заповеди за командироване;
Справка за нарушител от 01.07.2008 г. до 17.05.2017
г.; Справка от ОО „**“ – В. с вх. № *** г.; справка с вх. рег. № 16672/05.10.2017 г.; справка
с рег. № 16874/09.10.2017 г. от Община В.; справка с вх. рег. № *** г. от сектор „***“ при
ОД на МВР; справка от Търговски регистър на фирма „***“; учредителен акт на еднолично дружество с ограничена
отговорност; справка с вх. рег. № *г. от „*“ АД; 1 брой диск; протокол за техническа експертиза №
15/10.04.2018 г.
Анализът на събраните
доказателства навежда съда към следните правни изводи:
Според чл. 43, ал.
1, т. 1, б. „б” от Наредбата, при извършването на периодичните прегледи на ППС
председателят на комисията следи за качественото и пълнообемно провеждане на
периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не
допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията
за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба.
Съгласно чл. 30, ал.
1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства при
периодичния преглед на ППС се представя и документ за платен данък върху
превозните средства, изискуем към деня на извършването на периодичния преглед
на ППС съгласно чл. 60, ал. 6
от Закона за местните данъци и такси, или документ, че са освободени
от данък съгласно чл. 58 от
Закона за местните данъци и такси; документите трябва да са
обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната
система по чл. 11, ал. 3.
Задължението на председателя на комисията
да провери за наличието на документ за плащане на данък следва да се разглежда,
като се съобрази и въведената информационна система за електронно регистриране
на извършените периодични прегледи на МПС и възможността за автоматична
проверка за наличието на платен данък върху превозното средство. Изискването
към контролно-техническите пунктове да имат такава система информационна
система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на МПС е
въведено с чл. 11, ал.1
от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Въпросната информационна система
следва да осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен
данък върху превозното средство – когато е предоставен технически съвместим с
информационната система достъп до базата с данни за платен данък от съответната
община, както и възможност за еднозначно идентифициране на документа за платен
данък върху превозното средство.
Не се спори между страните, че
жалбоподателят на посочените в НП дата и място е председателствал комисия и
като такъв е допуснал до извършване на технически прегледи процесния автомобил. В тази насока са показанията на разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели с изключение на тези, дадени от св. В.,
чиито показания съдът не кредитира, доколкото същите противоречат на
останалите, събрани в хода на производството доказателства.
Видно от справката от „Д*“ АД гр. С* към процесната дата в пункта е била въведената информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на МПС и председателят е имал техническата възможност да извърши автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство.
Видно от
събраните доказателства по делото отговорът от
проверката в системата е бил: „Няма намерен резултат“, което означава „Няма данни за това ППС в посочената община”. Тогава системата изисква от председателя на комисията, извършваща прегледа, евентуално да сканира
документ за платен данък. Не е възможно да се премине към
следващата стъпка на прегледа преди успешно приключване на сканирането и
съхраняване на копието.
Основният
по делото въпрос е дали в хода на проверката е бил представен документ за
платен годишен данък на лек автомобил марка „*” с регистрационен номер *, преди
на 15.10.2016 г. да се пристъпи към извършването на преглед за техническата му
изправност. За да отговори на този въпрос съдът съобрази, че по делото са
налице две писмени доказателства, които установяват противоположни изводи по
отношение на това дали е представен подобен документ - самият Протокол от
извършен периодичен преглед за техническата изправност на ППС, в който е
отбелязано, че е представен документ за платен годишен данък и съответно
изготвената от дирекция „Местни данъци” към Община В. справка, че за лекия
автомобил няма открита партида за плащане на данък върху превозните средства
нито към датата на извършения преглед, нито към датата, когато съдът е изискал
сам нова справка. Т. е. МПС не е било изобщо декларирано в Дирекция „Местни
данъци” при Община В..
Съдът кредитира изцяло изготвената от дирекция
„Местни данъци” към Община В. справка и приема, че действително към датата на
прегледа собственикът на лекия автомобил не само не е заплатил данъчното си
задължение, съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 6
от Закона за местните данъци и такси, но и не е декларирал МПС в Дирекция „Местни данъци” при Община В.. Това обстоятелство се
потвърждава категорично и от върнатия резултат от извършената автоматична
проверка - „Няма намерен резултат“, което означава „Няма данни за това ППС в посочената община”.
От друга
страна, видно от справката на „Д*” АД гр. С* и от заключението по СТЕ за
автомобила има сканиран документ, но от файла става ясно, че същият е нечетлив
и по никакъв начин не може да се определи за какво се отнася.
Следва да
се отбележи, че няма логика дължимият данък за МПС да е заплатен и в същото
време да не се представи четлив документ, удостоверяващ това обстоятелство по
време на прегледа за техническата му изправност, още повече да бъде представен
неистински такъв. Т. к. проверяваният автомобил не е бил деклариран в Дирекция
„Местни данъци” при Община В., не е бил изобщо изчислен дължимия данък, респ. не
са отчетени погасявания на следващия се данък на МПС, логично е да няма издаден
документ, удостоверяващ погасяването на данъчното задължение, респ. липсва
обективна възможност този документ да бъде представен на жалбоподателя преди
започване на годишния технически преглед на 15.10.2016 г.
От отговора на „Д*”
АД се установява, че по време на прегледа именно председателят следва да посочи
общината. Доколкото при извършената проверка в системата не са установени данни
за процесното ППС, то в този случай системата изисква сканирането на документ
за платен данък. Не всеки документ обаче може да удостовери по надлежен ред, че
за автомобила е заплатен дължимият данък върху превозните средства.
Съгласно „Методика за извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства" - Част II, раздел I, т.2, б. "Б" от Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредбата - председателят трябва да СКАНИРА представения от лицето документ, маркиран със стикер за еднозначно разпознаване, като прегледът се извършва САМО след потвърждение, че не се дължи данък, а ако не се получи потвърждение, че не се дължи данък, председателят на комисията отразява несъответствията в протокола и НЕ ИЗВЪРШВА периодичния преглед.
Видно от СТЕ, председателят на комисията е сканирал документ, който обаче е с толкова лошо качество, че изобщо не може да бъде обсъждан. Действително председателят на комисията не следва да извършва разследване, нито разполага с компетентността да прецени дали представеният документ е истински или не, но при всички случаи, същият е следвало да действа съгласно правилата и на първо място да провери дали документът е маркиран със стикер за еднозначно разпознаване, след което да сканира документа и да изчака потвърждение.
Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 36 от 16.01.2017 г. на АдмС - В. по к.а.н.д. № 2511/2016 г., сканирането на представения документ за платен данък е необходимо и има смисъл, ако документът е маркиран със стикер за еднозначно разпознаване, за да се даде още веднъж възможност на системата еднозначно да разпознае документа и да се получи потвърждение от системата, респ. смисълът на сканирането на документа за платен данък в случая е различно от общото понятие на сканиране на документ с оглед запазването му като информация.
В конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил едно от вменените му задължения - не е изискал от водача документ, маркиран със стикер за еднозначно разпознаване от Община В. (съгласно чл. 30, ал. 5 от Наредбата - Общините получават елементите за маркиране срещу платена от тях цена – т. е. предвиден е изричен ред за снабдяване с въпросните стикери). Същият се е задоволил да приеме някакъв документ, който не е маркиран с изискуемия стикер. Нещо повече, в нарушение на изискванията – председателят е сканирал въпросния документ /който очевидно още при сканиранието му е бил с изключително лошо качество и от съдържанието му не става ясно изобщо за какво се отнася/ и не е изчакал потвърждение, че не се дължи данък /такова той не е могъл да получи, доколкото представеният документ е без изискуемия по закон стикер/, а е пристъпил към извършване на техническия преглед.
Всичко това, по
мнение на настоящия състав категорично сочи, че жалбоподателят е нарушил
задълженията си уредени в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. и по точно на чл. 43,
ал. 1, т. 1, б. „Б” от Наредбата, който вменява задължение на председателя на
комисията при извършването на периодичните прегледи на ППС да следи за
качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна
на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен преглед
на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи,
определени в Наредбата. Посочените разпоредби категорично възлагат на
председателя на комисията, която провежда годишния технически преглед
задължението да се увери, чрез справки в информационната система и при нужда чрез
изискване на документ за платен данък, че за съответното ППС дължимият данък за
съответната година към деня на прегледа е заплатен. Данните по делото сочат, че
санкционираното лице не е изпълнило в цялост вменените му задължения по
извършване на справки, изискване и процедиране с необходимата документация,
удостоверяваща плащането на дължимия годишен данък, но въпреки това е допуснало
извършването на техническия преглед, поради което и правилно поведението му е
било квалифицирано като административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „Б”
от Наредбата.
В заключение съдът
намира, че в конкретния случай административно-наказващият орган правилно е
приложил материалния закон и правилно е описал съставомерните факти.
В този смисъл
следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя, че в НП са посочени като нарушени две различни разпоредби,
доколкото в мотивационната част административно-наказващият орган е
посочил, че с описаното деяние нарушителят е извършил нарушение на изискванията
на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/2011 г., а в диспозитива на НП е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от
Наредбата.
Съдът намира, че разпоредбата
на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от Наредбата е бланкетна и като такава следва да
бъде изпълнена с изискуемото съдържание – в случая на председателя на комисията
е вменено задължение по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/2011 г., което
той не е изпълнил и същото е посочено от административно-наказващия орган. Така
по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото НП
представлява единство от обстоятелствена част /мотиви/ и диспозитив, то Д.М.К.
е имал обективна възможност да разбере в какво е обвинен с НП и да организира
защитата си в пълен обем, както и е сторил, обжалвайки процесното НП.
Процесуалният представител на
жалбоподателя излага доводи също, че посочената
разпоредба на чл. 43, ал. 1, т.1, б. „б“ от Наредбата не касае осъществяване на състава, който е изложен в НП, а евентуално осъществява състава на разпоредбата на б. „А“. Съдът не споделя тези доводи и в
обстоятелствената част на настоящото решение е изложил подробни мотиви защо
смята, че административно-наказващият орган правилно е определил нарушената норма
от Наредбата.
Предвид гореизложеното съдът
приема за доказано вмененото административно нарушение на жалбоподателя.
Правилно в процесното НП е било
определено и основанието, на което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
а именно разпоредбата на чл. 178, ал. 7, т. 1, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата, където размерът на наложеното административно наказание „глоба” е
строго фиксиран и административно-наказващият орган изцяло се е съобразил с
него при индивидуализация на параметрите на административното наказание, поради
което и пред съда на практика не стои въпроса за неговата евентуална
завишеност, респ. несправедливост.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло
да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните
интереси с нарушената материално правна разпоредба. По делото не са налице данни за
смекчаващи обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от приложената по делото
справка, К. е санкциониран и друг път за допуснати нарушения на разпоредбите от
Наредбата. Следва да се имат предвид охраняваните
обществени отношения, свързани едновременно със спазването на данъчната
дисциплина и на следващо място с качественото и отговорно извършване на
техническите прегледи на МПС, което пък е пряко свързано с безопасността на
всички участници в движението. По делото не са налични други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които поради своята многобройност да са основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сред тях липсва и изключително такова, което да
отличава конкретния случай от обичайните случаи от същия вид по смисъла на чл.
93 т. 9 от НК и да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При определяне на
административните наказания следва да се имат предвид целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията
на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и
имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на
съответния вид административни нарушения.
При определяне размера на глобата
административно-наказващият орган е отчел както характера и вида на
нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Наложеното наказание в размер на 1 500
лв. е в предвидения в закона размер, поради което и не подлежи на
преразглеждане от съда. В този смисъл чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, приложим в случая
забранява определяне на наказания под предвидения най – нисък размер на
наказанието глоба. В тази връзка наложеното наказание е справедливо и
съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже
достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху
останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното
наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Предвид горното, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК сторените по делото
разноски в размер на 112,61 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице по
изготвената Съдебно техническа експертиза в съдебно заседание следва да се
възложат в тежест на наказаното лице.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ДАИ-0000013 от 21.02.2017 г., издадено от Главен директор на ГД „АИ” гр. Д., с което на Д.М.К. с ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредба № Н-32 от 16.12.20011
г. /Наредбата/ на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1
500 лв.
ОСЪЖДА Д.М.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд гр. Д. сторените по делото разноски в размер на 112.61 лева,
представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената Съдебно техническа
експертиза по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния
кодекс пред Административен съд – гр. Д. в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/