Решение по дело №3181/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ...05.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 3181/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „А.” ЕООД с вх. № 5011367/23.01.2020 г. – ответник по гр. дело № 62920/2018 г., Софийски районен съд, 34 състав срещу постановеното по него Решение № 297632/10.12.2019 г., в частта, в която е признато за установено, че дружеството дължи на „Т.С.” ЕАД: 64.53 лв. - стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г.. за топлоснабден имот, собственост на дружеството, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. – датата на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането; сумата 52.50 лв. – дължима такса за услуга дялово разпределение за периода 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 15.05.2018 г.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че дружеството не е желало услугата, подавана от ищцовото дружество. Сочи се, че са направени постъпки на 26.12.2012 г. за сключване на договор, но топлопреносното дружество не е отговорило. Счита се, че ответникът е изправната страна в правоотношението.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Т.С.” ЕАД редовно уведомен на 20.02.2020 г. не взема становище в законоустановения срок.

„Б.Б.”ООД трето лице-помагач на страната на ищеца редовно уведомено на 20.02.2020 г. не взема становище в законоустановения срок.

                Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по гр. дело № 6292/2018 г., Софийски районен съд, 34 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, след проведено заповедно производство, по което постъпило възражение, в която се твърди, че ответното дружество е собственик на недвижим имот-магазин, до който е подавана топлинна енергия за периода 03.2015 г. – 04.2017 г., която останала незаплатена. Посочено е, че между двете дружества нямало подписан договор, въпреки че ищцовото изпратило покана за това. За абонат. № на ответника били изготвяни прогнозни сметки, които в края на отоплителния сезон били коригирани след извършван реален отчет от топлинния счетоводител. Поради липсата на договорно взаимоотношение и извършено потребление без последното да е възмездено, ищецът е поискал да бъде установено задължение в размер на: 72.64 лв., - стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.03.2015 г.- 30.04.2017 г. за топлоснабдения имот, ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. – датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането; сумата 52.50 лв. – такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 14.42 лв.– обезщетение за забава за периода 01.05.2015 г. -19.04.2018 г. и сумата 11.16 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. - 19.04.2018 г.

Ответникът „А.” ЕООД оспорил исковете по основание и раземер. Посочил, че искал сключването на договор с ищцовото дружество, но те не направило постъпки за това. Поддържал е, че дължимите суми не са били публикувани на интернет страницата на дружеството. Липсвал падеж на задълженията, както и покана за плащане на задълженията.

По делото било конституирано на ищеца като трето лице-помагач 4Б.Б.” ООД

За твърдението си, че ответното дружество е собственик на топлофицирания имот са представени: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том втори, рег. № 10451, нот. дело № 363/2010 г. За доказване твърдението, че в ЕС се извършва отчет и дялово разпределение от третото лице помагач са представени: Протокол № 3173/2012 г. за сключване на договор за отчитане и дялово разпределение на топлинна енергия, доставяна до сградата на ЕС, сключен с „Б.Б.” ООД, ведно със списък на собствениците както и Договор от 08.07.2011 г. между „Брената България” ООД и „Т.С.” ЕАД при общи условия извършване на услугата зялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По делото се съдържат и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, публикувани през 2016 г, Договор № 128/25.09.2012 г. за присъединяване на сградата, в която се намира топлоснабдения имот към топлопреносната мрежа и извлечение от счетоводството на дружеството за задълженията на клиент с абонат. № 431656. Третото лице-помагач е представило: индивидуални справки за използваната топлинна енергия за клиент с абон. № 431656, формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение и констативен протокол за извършен отчет.

Според приетата по делото СТЕ за процесния имот за периода 01.03.2015 г..- 30.04.2017 г.. доставената топлинна енергия възлизала на сумата от 64.53 лв. Според в.л.сумата за отопление на имота била начислена правилно, в съответствие с действащата нормативна уредба, като същевременно поради неосигурен достъп за периода 2016г.-2017г. е пропуснато служебното изчисление на топлинната енергия за отопление на имота.ССчЕ сочи, че дължимата топлинна енергия възлизала на сумата от 72.64 лв. , но съдът е дал вяра на сумата по СТЕ.

 

 

 

 

За да уважи частично претенцията съдът е счел, че ответното дружество е собственик на топлоснабдения имот и по повод на доставяната до него услуга не е имало договор между страните. Поради това следвало отношенията да бъдат урудени съобразно института на неоснователното обогатяване. З аразмера на задължението е взето предвид заключението на СТЕ.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество същото е правилно поради което съдът препраща към мотивите му. В съответствие с изложените възражения следва да се добави следното.

Липсата на договорна връзка между страните не освобождава ответника от задължението да плаща потребената топлинна енергия, но претенцията на ищеца ще бъде изводима от института на неоснователното обогатяване и правилно първоинстанционният съд е изследвал в процесното решение фактическия състав на неоснователното обогатяване. В становището на жалбоподателя за непоисканата доставка се съдържа вътрешно противоречие. От една страна се иска прилагане на институт на потребителското право, което осигурява засилена защита на неравностойната страна в потребителските взаимоотношения, а от друга се дерогират заключенията на Тълкувателно решение № 2/2016 г., ОСГК, ВКС, като относими само към лица потребяващи топлоенергия за битови нужди, а дружеството като търговско можело да я ползва само за стопански. Не е налице забава на кредитора „Т.С.” ЕАД, за сключването на договор, защото последното е във воля на всяка една от страните. Иниститутът забава на кредитора е приложим при изпълнение на задължение, а сключването на договор като свободен волеви акт не е задължителен.

Поради изложеното жалбата се явява неоснователна, а решението правилно.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Въззиваемият е доплатил държавна такса в размер на 75 лв. за разглеждане на делото пред първата инстанция и с молба от 22.04.2021 г. е поискал репарирането на разноските по делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и молбата му следва да бъде уважена в размер на 155, 91 лв. (100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 55, 91 лв. пропоропционална на уважената част  от държавната такса).

Страните не са поискали присъждане на разноски.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р    Е    Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297632/10.12.2019 г.по гр. дело № 62920/2019 г., Софийски районен съд, 34 състав.

ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК 55, 91 лв. доплатена държавна такса по делото пред Софийски районен съд и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на „Б.Б.” ООД в качеството му на терто лице-помагач на страната на ищеца.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

                                                                                     

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./      

                                                                                       

                                                                                                           2./