Р Е Ш Е Н И Е
№ 294 13.07.2021 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесети първа година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №326 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
156 и сл. във връзка с чл. 144
от ДОПК, във връзка с чл.
4, ал. 1, във връзка с чл. 9б
от ЗМДТ и чл.
128 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба на Б.Н.К. от гр.
Казанлък против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №17-МИ
от 24.02.2021 г., издаден от М.И.–старши инспектор „местни приходи“ в дирекция
„Местни приходи“ при Община Казанлък, с който на жалбоподателя са установени
задължения за местни данъци и такси, дължими за 2021 г., начислени към
24.02.2021 г. за недвижим имот, находящ се на административен адрес в гр. ***,
а именно: данък за недвижим имот в размер на 94.17 лв. и такса битови отпадъци
в размер на 251.14 лв.
С жалбата се твърди, че АУЗД е
незаконосъобразен, като постановен при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Посочва се, че актът не съдържа в достатъчна степен изложени мотиви, относно
правните и фактически съображения на органа, послужили му за определяне размера
на установените задължения за ДНИ и ТБО в т. ч. посочване на относимите норми и
начина за пресмятане на данъчната оценка, обективиран в съответните формули по
реда на Приложение №2 към ЗМДТ. Независимо
от това, визирайки издадената му в последствие данъчна справка, жалбоподателят
твърди, че неправилно е изчислена данъчната основа на недвижимия имот от гл. т.
на погрешно определяне на базисната
данъчна стойност на кв. м. за самостоятелния, търговски обект в сградата, както и
неправилното избиране на коефициент за местоположение на сградата. Във връзка с
последното твърди, че с оглед липсата на решение на Общински съвет - Казанлък и
заповед на Кмета на гр. Казанлък за определяне границите на зоните в населеното
място по смисъла на чл. 6, ал. 7 от Приложение №2 към ЗМДТ, приложимият ред за
определяне на коефициента за местоположение бил този, съдържащ се в чл. 6, ал.
1, т. 1, изр. второ от приложението. По изложените доводи се иска отмяна на
АУЗД и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по делото- директор на
дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, чрез процесуалния си
представител по делото – юрисконсулт Б. оспорва жалбата, като неоснователна,
излагайки съображение за законосъобразност на АУЗД. Твърди, че при установяване
на задълженията за ДНИ и ТБО компетентният орган по приходите се е съобразил с
действащото зониране в гр. Казанлък, извършено със
заповед №251 от 04.10.1991 г. на председателя на Областен народен съвет-
Хасково и съответните на това материалноправни разпоредби.
Въз основа на съвкупната преценка
на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно отразеното в декларация вх.
№15020239/30.09.1998 г., подадена от К. за придобито право на собственост върху
земя и сграда, постройката е построена през 1935 г. и се състои от жилище – 125
кв. м., офис от 32 кв. м. и търговски обект от 71 кв. м. Декларирана е
собственост и на прилежащата земя от 260 кв. м., от които 125 кв. м. са
застроени. С декларация вх. №**********/26.06.2020 г. /л. 5-8/ жалбоподателят
подава коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която декларира придобиването на недвижими имот, с административен
адрес гр. ***. НИ е придобит през 1992 г., а е построен през 1935 г. Съгласно
декларираното, имотът се състои от жилище, находящ се на втория етаж и с площ
от 125 кв. м., второ жилище находящо се партера и с площ от 35 кв. м. и
търговски обект – партер от 71 кв. м., за който се посочва като година на
извършване на основен ремонт 2002 г. Този имот се намира в централна градска
част и е с площ от 160 кв. м., от която 125 кв. м. са застроени. С декларация вх.№*********/26.08.2020 г. /л.
18-22/ жалбоподателят отново подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ във връзка с настъпване на промяна в декларирано обстоятелство по
отношение декларирана собственост върху НИ с административен адрес гр. ***,
състоящ се от жилище, находящо се на втория етаж и с площ от 125 кв. м., второ
жилище, находящо се партера и с площ от 35 кв. м. и търговски обект – партер от
71 кв. м., касаеща именно извършени подобрения в търговския обект. Към декларацията се приложени удостоверение за
наследници №314/03.02.1992 г. и заповед №796 от 19.06.1992 г. на Кмета на
Община Казанлък за отписване от актовите книги на имот и предаването му на правоимащия.
По искане с вх. №267 от 04.02.2021 г. на Б.К. /л.
16/ М.И.на длъжност „старши инспектор местни приходи“
в дирекция "Местни приходи" /ДМТ/ при Община Казанлък, определена със
Заповед №1030 от 10.07.2020 г. на Кмета на Община Казанлък /л. 30/, на
основание чл.
107, ал. 3 от ДОПК, издава АУЗД №17-МИ от 24.02.2021 г. /л. 28/. С него на
жалбоподателя във връзка с декларация вх. №*********/26.08.2020 г. са
установени задължения за 2021 г. за декларираният недвижим имот в гр. Казанлък,
както следва: ДНИ в размер на 94.17 лв. и ТБО в размер на 251.14 лв. В АУЗД
органът по приходите е възпроизвел материалноправните предпоставки, послужили
му за определяне видът и размера на дължимите данъци. Актът е получен от Б.К.
на 04.03.2021 г., видно от приложената обратна разписка – лист 29 от делото.
На 09.03.2021 г. е депозирано искане с вх.
№94-Б-995-1 /л. 31/, с което жалбоподателят желае издаването на писмена справка
от която да е виден начинът на изчисляване на задълженията му за ДНИ и ТБО за
2021 г. в т. ч. и относимите нормативни актове, приложени във връзка с
определяне на данъчната оценка на имота. С писмо изх. №94-Б-995-1#16 от
01.04.2021 г. на директора на ДМТ К. е уведомен за начина на изчисляване на
данъчната оценка на имота, която е извършена съобразно разпоредбите, съдържащи
се в чл. 4 – 11 от Приложение №2 към ЗМДТ.
В табличен вид, съобразно декларираните самостоятелни обекти в жилищната
сграда, съответно прилежащата земя са представени съответните стойности на
приложимите коефициенти, определени за всеки обект: БС - базисната данъчна
стойност на 1 кв. м в левове; Км - коефициент за местоположение; Ки - коефициент за инфраструктура; Кх
- коефициент за индивидуални характеристики; Кв -
коефициент за височина; Ко - коефициент за овехтяване и ПЛ - площта на сградата
или част от нея в кв. м. Посочена е общата стойност на данъчната оценка,
определена по формулата ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, която е 62781.40.
Във връзка с чл. 15 от Наредба №31 на Общински съвет гр. Казанлък ДНИ е
определен на 94.17 лв. - 62781.40 х 1,5 ‰. Във връзка с чл. 18 от Наредба №26 на Общински
съвет гр. Казанлък ТБО е определена на 251.13 лв. -62781.40 х 4 ‰ /1.28 ‰ сметосъбиране и сметоизвозване,
1,76 ‰ обезвреждане на битови отпадъци и 0,96 ‰ за чистотата на териториите за
обществено ползване/.
В
нормативно установения срок по чл.
107, ал. 4 от ДОПК срещу издадения АУЗД е подадена жалба с вх. №94-Б-995-1
/18.03.2021 г. /л. 35/ пред директора на дирекция "Местни приходи"
при Община Казанлък, който се е произнесъл с решение №10/19.05.2021 г. /л.
37-38/. С решението е отхвърлена жалбата като неоснователна и е потвърден
издаденият АУЗД. В решението са изложени, както правните, така фактически
съображения за потвърждаване на акта в т. ч. в табличен вид и чрез изпълнена
формула са представени изчисленията по отношение определянето на данъчната
основа и съответния размер на ДНИ и ТБО-същите съвпадащи изцяло с тези,
съдържащи се в издадена по-рано справка. По делото не се представиха
доказателства от страна на ответника за начина и момента на връчване на решение
№10/19.05.2021 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок, на основание чл.
156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща
право и интерес от оспорването. Решение №10/19.05.2021г на Директор дирекция
МДТ при община Казанлък не е съобщено, но с него се потвърждава АУЗД №
17-МИ/24.02.2021г издадена от старши инспектор по местни приходи при община
Казанлък, а оспорването е заявено по пощата на 27.05.20201г, поради което са
налице всички условия за разглеждане на спора по същество. Жалбата е
основателна в частта за установени задължения за ДНИ и ТБО над размера от
98.65лв общо такса ДНИ и ТБО дължими за процесните имоти, поради това, че към
фактите се прилага Приложение №2, таблица №3, колона 7-ма и съответно
увеличението от 40% за търговските обекти от ЗМДТ, тъй като не е спазено
изискването на чл.6 ал.7 от Приложение №2 към ЗМДТ.
Задължението за данък върху НИ и ТБО
представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл.
162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.
166, ал. 1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията
за данък върху недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.
1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ/ и за такса битови отпадъци /на основание
препращащата норма на чл. 9б ЗМДТ/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4,
ал. 3 във връзка с ал. 4
от ЗМДТ в производството по ал. 1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален
директор на НАП.
Процесният АУЗД №17-МИ от 24.02.2021 г. е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4,
ал. 3 и ал.
4 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ с оглед представената заповед №1030 от
10.07.2020 г. на Кмета на Община Казанлък за определяне на служители,
изпълняващи правата и задълженията на органи по приходи.
АУЗД е издаден при спазване на установената
от закона писмена форма по чл.
120, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на
мотиви, тъй като макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота
обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който
възникват задълженията по акта – собственост на жалбоподателя върху НИ на
територията на община Казанлък и възникнали във връзка с тази собственост и
посредством подадената декларация за промяна на обстоятелства вх.
№*********/26.08.2020 г. задължения за ДНИ и ТБО, за 2021 г. Още повече, че с
потвърждаващото акта решение са отстранение пропуските в оспорения АУЗД –
посочен е начинът на определяне на ДНО и ТБО /правният ред, съответната ставка,
данъчните оценки за съответната година, видът на самостоятелните обекти в т. ч.
и земя/. Липсата на мотиви към
първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона
в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е
изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при
обжалването му по съдебен ред. Подобни правни и фактически съображения се
съдържат и в издадената по-рано справка. Фактът, че решението на директора на
ДМТ не е достигнало в знание на жалбоподателя, не лишава последния от ефективна
защита в образуваното понастоящем съдебно производство, в което е представена
цялост административната преписка по издаването на АУЗД и потвърждаващото го
решение.
Що се отнася до материалната
законосъобразност на оспорения акт, съдът счита, че установените с него
задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г. са определени при неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни
обекти в сгради, както и ПИ, разположени в строителните граници на населените
места и селищните образувания, и ПИ извън тях, които според ПУП имат
предназначението по ЗУТ
и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. С оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ,
субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е
предвидено, че такса за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по
събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите
отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за
лицето - собственик на облагаем с данък недвижими имот.
В случая
от фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят в
изпълнение на задълженията си по чл. 14 от ЗМДТ е декларирал
притежавания от него недвижим имот в строителните граници на гр. Казанлък –
сграда, състояща се от жилище, находящо се на втория етаж и с площ от
125 кв. м., второ жилище находящо се партера и с площ от 35 кв. м. и търговски
обект – партер от 71 кв. м. и прилежащата и земя от 160 кв. м. Този имот се
намира в централна градска част и е с обща площ от 160 кв. м., от която 125 кв.
м. са застроени. Всеки от описаните самостоятелни обекти в сградата е
деклариран самостоятелно. Сградата е разположена с ПИ с идентификатор
35167.502.3458, като видно от приложената по делото справка от АГКК на първия
етаж от сградата е обособен самостоятелен обект с идентификатор 35167.502.3458.1.1,
който е предназначен за търговска дейност. Това е видно и от приложения списък
на обектите в състава на сградата с идентификатор 35167.502.3458.1.
Според разпоредбата на чл. 19 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по
чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на
лицата до 1 март на същата година. Данъчната оценка на недвижимите имоти на
гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми
съгласно приложение №2 от закона в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на
данъчно задължените лица. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1,
ал. 2 от ЗМДТ размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот. В чл. 15 от местната Наредба №31 за
определяне на размера на местните данъци на територията на Община Казанлък е
посочено, че ДНИ се определя върху ДО на НИ в размер на 1,5‰. Съгласно чл. 1 от
Приложение №2 към ЗДМТ данъчната оценка на
недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки
на отделните обекти. За да бъде определена ДО на НИ – в случая земя и
сграда следва да бъдат приложени нормите, както на чл. 4-11 от Приложение №2
към ЗМДТ, така и тези на чл. 13-17 от приложението, където са описани методите
за определяне ДО на сгради, съответно земи. В случая по делото са спорни
извършените изчисления за определяне ДО на сградата, собственост на
жалбоподателя в частност определените базисна данъчна стойност на отделните
обекти, както и коефициента за местоположение. ДО на
сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна
стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната
формула: ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ. Разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 от Приложение №2 предвижда, че коефициентът за местоположение
се определя по таблица №3 или 4 и местонахождението на сградата, като съобразно
т. 1 по таблица №3 се определя Км за всички сгради, с изключение на
производствените и селскостопанските, като когато не са определени зоните в
населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите
от колони 7 и 10. Съгласно ал. 7 на същата разпоредба,
границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се
определят с решение на общинския съвет, а до приемане на решението се прилагат
зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината. В случая за
два от самостоятелните жилищни обекта в сградата органът по приходите е посочил
Км = 31.5, което е относимо за I категория 2 група обекти, съобразно
разпоредбата на чл. 6, ал. 5, т. 2 от приложението. За самостоятелния търговски
обект е определен Км=44.1 или стойността от 31.5, завишена с 40% чл. 6, ал. 1,
т. 2 от приложението, според която за изчерпателно изброените търговски обекти
Км по таблица №3 се увеличава с 40 на сто.
С оглед горното
и фактическите установявания по делото основателно се явява направеното от
жалбоподателя възражение за неправилно определен Км. По делото е представена заповед
№251/04.10.1991 г. на председателя на Областен народен съвет - Хасково, за
която съдът приема, че не определя зоните на населеното място - гр. Казанлък за
данъчни цели. От една страна нормата на чл. 6, ал. 7 изрично повелява, че
границите на населените места се определят или с решение на съответния общински
съвет или със заповед на кмета на общината, до приеман на решение на общинския
съвет. В случая представената заповед е издадена от председателя на Областен
народен съвет – Хасково, което не отговаря на формалните изисквания на
разпоредбата за компетентност на издателя на акта. С приемането на правната
норма /ДВ бр. 100/2005 г/ е следвало да бъдат съобразени значимостта на
регулираните с нея обществени отношения, като в този смисъл е било и е
необходимо да бъде прието съответното решение или заповед. От друга страна границите
на зоните, които са определени с нея са по чл. 5 от Наредбата за базисните
пазарни цени на недвижимите имоти, утвърдена с ПМС №151/1991г. Разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от посочената
наредба определя цифром базисните пазарни цени на
земите, включени в строителните граници на населените места. Същите се
определят за един квадратен метър съобразно функционалния тип на населеното
място и зоната, в която попадат. Съгласно чл. 20 от същата наредба, в редакция
към датата на заповед №251/04.10.1991 г., границите на зоните в населените
места по чл. 5 и категориите на вилните зони по чл. 6 се
определят с решение на изпълнителния комитет на съответния областен
народен съвет, а за София - от изпълнителния комитет на Столичния народен
съвет, по предложение на председателя на изпълнителния комитет на
съответния общински народен съвет. В случая визираната заповед, макар издадена на основание чл. 20 от
наредбата не е от категорията актове, визирани в нея, нито съдържа
волеизявление по определяне зоните на гр. Казанлък за определяне коефициент
местоположение с оглед изчисляване на данъчната оценка на имотите по Приложение
№2 към ЗМДТ, още повече, че не е издадена от посочения в чл. 20 орган, който е оправомощен да
определя границите на зоните в населените места по чл. 5 от наредбата. С оглед
това обективираното в заповедта волеизявление не е породило търсените правни
последици, респективно - зоните в населеното място са останали неопределени.
Този извод сочи към
приложимост на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Приложение №2 към
ЗМДТ, регламентираща като относими корекционните коефициенти, посочени в
таблица 3, колона 7. В този смисъл Км за земята и двата жилищни обекта от
сградата в НИ на жалбоподателя следва да се определят със стойност 9.0 /колона
7/ от таблица №3, а търговският обект следва да бъде с Км 9.0 х 40% или 12.6.
Съдът не приема за основателно
направеното възражение за погрешно определена базисна данъчна стойност в левове
на квадратен метър по отношение самостоятелния обект в сградата, собственост на
жалбоподателя с площ от 71 кв. м. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Приложение №2 към ЗМДТ базисната данъчна стойност /БС/ се определя на
квадратен
метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта, като в таблица №1 са
посочени видовете конструкции на сгради, съобразно техническите им
характеристики. БС се определя в левове съгласно таблица №2, в която съобразно
конструкцията на сградата и нейното предназначение /жилищна или нежилищна/ са
разпределени и съответните стойности на БС. Сградата, собственост на
жалбоподателя е декларирана с код М1 /масивна без стоманобетонни елементи или
от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични
стоманобетонни елементи/, като със същия код са посочени два жилищни обекта.
Видно от подадената декларация помещението от 71 кв. м. е посочено от
задълженото лице като самостоятелен обект с търговско предназначение и същото е
отбелязано отново с код М1. Въз основа на това и съобразно принципното
разделение в таблица №2 органът по приходите е
определил БС на жилищните обекти = 9,4, а на търговският обект = 12.1. Както бе
посочено по-горе БС се определя на кв. м. в зависимост от конструкцията и вида
на обекта т. е. под внимание следва да бъдат взети отделните характеристики на
всички обекти в жилищната сграда, като за всеки се определи БС. В случая
правилно органът по приходите е приел, че БС за търговския обект следва да бъде
определена в размер на 12.1. Фактът,
че самостоятелният обект е деклариран с декларация като нежилищен, не означава
непременно, че същият е такъв. Административният орган и съдът са длъжни да
зачетат действителното фактическо положение. Декларирането има значение и е
обвързващо, но само дотолкова, доколкото декларираните данни не бъдат
опровергани с допустими доказателствени средства в съдебното или в
административното производство. В случая от събраните по делото доказателства в
т. ч. и справките от АГКК и с оглед липсата на оспорване от страните, следва да
се приеме, че помещението от 71 кв. м. е нежилищно, като му е определено търговско
предназначение и съответно БС за него правилно е определена на 12.1.
С оглед горното съдът, прилагайки
формулата за определяне на ДО, съгласно чл. 4-11 от Приложение №2 към ЗМДТ
достигна до следните изчисления, при които Км за земята и двата жилищни обекта
от сградата в НИ на жалбоподателя са със стойност 9.0, а Км за търговския обект
със стойност 12.6:
ДО земя – BS
0,8 x Км 9.0 x Ки 1.0 x Ку 1.0 /коефициент за устройствена зона/ х Кз
0,46 /коефициент за застроеност/ х ПЗ 160.0 /площта
на земята, включително застроената площ в кв. м/ х ДП 0.0 /данъчната стойност
на подобренията/ = 529,92 лв.
ДО жилище - BS
9,4 x Км 9.0 x Ки 0.98 x Кх
0,95 х Кв 1.0 х Ко 0,75 х ПЛ 125.0 = 7 383,99
лв.
ДО жилище - BS
9,4 x Км 9.0 x Ки 0.98 x Кх
0,95 х Кв 1.0 х Ко 0,75 х ПЛ 35.0 = 2 067,51 лв.
ДО търговски обект - BS 12,1 x Км
12.6 x Ки 0.98 x Кх
1,0 х Кв 1.0 х Ко 0,75 х ПЛ 71.0 = 7 956, 12 лв.
Видно от горното ДО е в общ размер на
17 937,54 лв. /529,92 лв. + 7 383,99
лв. + 2 067,51 лв. + 7 956, 12 лв./
Така определената ДО наложена със
съответния определен в чл. 15 от Наредба №31 коефициент в размер на 1,5‰
определя и размера на дължимия ДНИ за 2021 г. или: 17 937,54 лв. х 1,5‰ = 26,90
лв.
Що се отнася до определената ТБО за 2021 г.
Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ, т. е. с решение на общинския съвет, за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 9 от ЗМДТ, редът за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги, се определя с наредба на общинския съвет - в случая - Наредба №26 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Казанлък, приета с решение на Общински съвет - гр.
Казанлък. Съгласно чл. 18, ал. 1 от сочената наредба таксата се определя в
годишен размер с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена План–сметка
за всяка отделна дейност. В тази връзка основата за ТБО се определя от
Общинския съвет, като в случая за такава е приета данъчната оценка на имота,
определена по Приложение
№2 от ЗМДТ, съгласно т. 2 от решение № 308 от 21.12.2020 г. /https://obs.kazanlak.bg/page-7128.html/
във връзка с решение №9 от 19.12.2019 г.
/https://obs.kazanlak.bg/page-6762.html/ на Общински съвет-Казанлък. В решение
№9 от 19.12.2019 г. се предвижда, че ставката на облагане за жилищните и
нежилищните имоти, находящи се в гр. Казанлък, собственост на физически лица е
4.00 на хиляда върху данъчната оценка на имота и общинската администрация е
длъжна да я прилага при изчисляване размера на задълженията за ТБО, като
разпределението за отделните услуги е съответно 1.28 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване на битови отпадъци, 1, 76 на хиляда за обезвреждане в депа или
други съоръжения за битовите отпадъци и 0,96 на хиляда за поддържане чистота на
териториите за обществено ползване. С № 308 от 21.12.2020 г. се запазва същият
размер на ТБО и за 2021 г.
Съобразно изложените по-горе
съображения за извършеното от органа по приходите незаконосъобразно определяне
на елементите, необходими за формирането на данъчната оценка на имота,
собственост на жалбоподателя, представляваща от своя страна основа, към която
се прилага приетият размер на коефициент /‰/ за определяне на ТБО и при положение, че по делото не е спорно
обстоятелството за реално предоставяне на услугата, за която на К. е вменено
заплащането на ТБО за 2021 г., съдът приема, че установената, като дължима с
оспорения АУЗД местна такса е определена при неправилно приложение на
материалния закон.
Взимайки предвид определената
по-горе ДО на НИ, собственост на жалбоподателя съдът достигна до следните
изчисления за определяне на ТБО за 2021 г.:
ДО 17 937,54 лв. х 4 ‰ = 71,75
лв.
При така извършените установявания и
пресмятания съдът намира, че задълженията за ДНИ и ТБО на жалбоподателя за 2021
г. са незаконосъобразно определени от органа по приходите. Акт за установяване
на задължение по декларация №17-МИ от
24.02.2021 г., издаден от М.И.–старши инспектор „местни приходи“ в дирекция
„Местни приходи“ при Община Казанлък, потвърден с решение №10/19.05.2021 г. на
директора на дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък се явява валиден
индивидуален административен акт, издаден при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но в несъответствие с приложимите
материални разпоредби, поради което жалбата срещу него се явява частично
основателна и актът следва да се отмени частично в посочения в мотивите на
решението смисъл. АУЗД е законосъобразен, в частта, с
която са определени задължения на Б.К. за данък върху недвижими
имоти за 2021 г. в размер на 26,90 лв., както и за задължения
за такса за битови отпадъци за същия имот за 2021 г. в размер на 71,75 лв. или общ размер
на задълженията от 98,65 лв. Като незаконосъобразен
поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон, следва да
се отмени АУЗД №17-МИ от 24.02.2021 г. в частта,
с която са определени на К. задълженията за ДНИ за горницата над 26.90 лв. до
определения с АУЗД размер 94.17 лв., както и в частта за задълженията за ТБО за
горницата над 71.75 лв. до 251.14 лв.
Предвид изхода на
делото искането на ответника по жалбата за присъждане на направените по делото
разноски, представляващи заплатена от него държавна такса в размер на 10.00 лв.
е основателно, като размера им се съобрази с уважената част от жалбата на
основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК. С оглед
това Община Казанлък следва да бъде задължена да заплати на Б.К. сумата от 7.00
лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 пр. второ от ДОПК и чл.
172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Н.К. от гр.
Казанлък Акт за установяване на задължение по декларация №17-МИ от 24.02.2021 г., издаден от Старши
инспектор „местни приходи“ в дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, в
частта, с която на Б.К. са установени задължения за ДНИ, за 2021 г., за
горницата над 26,90 лв. до определения с АУЗД размер от 94,17 лв., както и в
частта, с която са установени задължения за ТБО, 2021 г., за горницата над
71,75 лв. до определения с АУЗД размер от 251.14 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.К. от гр.
Казанлък против Акт за установяване на задължение по декларация №17-МИ от 24.02.2021 г., издаден от старши
инспектор „местни приходи“ в дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, в
частта, с която за установени задължения за ДНИ, за 2021 г. в размер на 26,90 лв., както и задължения за ТБО в размер
на 71,75 лв.
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати
на Б.Н.К. ЕГН ********** сумата от 7.00лв. / седем/, представляваща разноски по
делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: