Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260109/02.10.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на десети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 359 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на
вземания"
ЕАД
срещу М.А.З..
Ищецът твърди, че на 20.04.2018 г. между между „Аксес Файнанс" ООД като кредитор и М.А.З.
като кредитоплучател бил сключен Договор за кредит „Бяла карта" № 541504, по силата на който на ответника бил отпуснат револвиращ кредит в размер
на 800 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез предоставена
му международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, a той се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта Асс Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Кредитодателят
предоставил
на Кредитополучателя кредита при следните условия: вид на предоставения заем - револвиращ
потребителски кредит; срок на договора: 2 години; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят
дължал дневен
лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху
усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец бил с продължителност 30
дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; обща сума,
дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху
усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно
Тарифата; заплащане на
текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлявало сбор от усвоена и непогасена
главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и
непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия
месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца. На
посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото
задължение на Кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 70,08 лв., за периода от
25.04.2018 г. до 6.07.2018 г. В случай, че Кредитополучателят не заплати
текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор,
страните се уговорили задължение на
Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се
подписвал
договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниквало при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
Кредитополучателя, същият дължал на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на
месеца, в който не било погасено
до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На
посоченото основание, на Кредитополучателят била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 160,00 лв., за периода от
6.06.2018 г. до 6.07.2018 г. Разпоредбите
на договора за кредит предвиждали и
че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, същият бил длъжен да
предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума,
Кредитополучателят дължал на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят била начислена такса
разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за периода от 7.03.2017 г. до 6.05.2018 г. Съгласно клаузите на сключения договор, в случай че
Кредитополучателят не заплати минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в
рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по
договора за кредит ставало
автоматично предсрочно изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната
изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и
Кредитодателят не бил длъжен
да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая
предсрочната изискуемост настъпила автоматично на 6.09.2018 г.,
като считано от тази дата Кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки
ден забава върху общия размер на задължението си в размер на 112,2 лв. за периода от 6.09.2018 г. до датата на входиране на
задължението в съда. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
се съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължал на Кредитодателя
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходите на Кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. Междувременно,
на 27.11.2018 г. било подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. сключен между „Аксес
Файнанс" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
/понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/, по
силата на което
вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта" № 541504 от
20.04.2018 г., било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. От
своя страна "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
прехвърлило
процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
03.05.2019 г. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за извършените продажби на вземането от името на „Аксес Файнанс" ООД и
съответно от името на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне от страна на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на
цедентите. За заплащането на процесните суми ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3801/2019 г. По него била издадена исканата
заповед за изпълнение, но в законоустановения срок срещу нея постъпило
възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: сумата 800 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит „Бяла
карта" № 541504 от 20.04.2018 г.; 70,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.04.2018 г. до 6.07.2018 г.; 160,00 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 6.06.2018 г. до 6.07.2018
г.; 77,50 лева - такса разходи за събиране; 120,00 лева - такса разходи за
дейност на служител; 112,20 лева - обезщетение за забава върху непогасената
главница за периода от 6.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3801/2019 г. по описа на РС –
Хасково до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото
производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Твърди се, че не бил полагал подписа си и не
бил изписвал имената си върху процесния Договор за кредит „Бяла карта" №
541504 от 20.04.2018 г.; Приложение № 1 към Договор
за кредит „Бяла карта" с КИД 541504 от 20.04.2018 г.; Общи условия към
Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла карта и съотв. не го бил сключвал, а и не бил усвоявал сумата. Сочи се и че никога не бил
уведомяван надлежно по ред на на
чл.99, ал. 3 ЗЗД за станалата продажба на вземане /цесия/. Поддържа се, че процесният
договорът съдържал неравноправни клаузи,
като тази на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т.
4, доколкото фиксираният годишен лихвен процент от 43.2% и годишният процент на разходите
на заема от 45.9
% били едностранно
определени от
заемодателя и това не съответствало на принципа на добросъвестност и справедливост в търговските
отношения. Предвид изложеното се моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Договор за кредит „Бяла карта" № 541504 от 20.04.2018 г., Приложение № 1 към него и Общи условия към
Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла карта, като от тях е видно, че имат описаното в
исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да
се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Автентичността на положените от името на ответника подписи в тези документи е оспорена,
поради което и по искане на неговия пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението
на съдебно-графологичната експертиза, което съдът кредитира напълно като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че подписите
от името на М.А.З. в тях не са изпълнени от него.
С рамков
договор за прехвърляне
на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Анекс към него от 27.11.2018 г. „Аксес Файнанс" ООД е прехвърлило на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
/понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/ свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника, които последното е прехвърлило впоследствие на ищцовото дружество по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 03.05.2019 г.
С писма към същите договори „Аксес Файнанс" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД са потвърдили извършените цесии.
С нотариално заверено пълномощно „Аксес Файнанс" ООД,
а "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД – с пълномощно в обикновена писмена форма, са
упълномощили ищеца да уведоми от негово име длъжниците за извършените цесии,
като в тях е предвидена възможност упълномощеният да може да преупълномощава
други лица с предоставените му права.
С писма от 14.05.2019 г. и ищецът, в качеството си на пълномощник на „Аксес Файнанс" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, е уведомил ответника за извършената цесия.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 3801/2019 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се
установява, че въз основа на заявление с вх. № 24608/05.12.2019 г. в полза
на ищеца срещу ответника е
издадена Заповед № 1840/10.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 05.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 26,80 лева за държавна такса и 50.00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. В предвидения от закона
срок е подадено възражение от ответника и с Разпореждане от 02.01.2020 г. на
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок
и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет
на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от
страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно
процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
За да бъдат уважени така заявените претенции на ищеца, е необходимо да се установи най – напред, че между „Аксес Файнанс" ООД и ответника е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Според настоящия съдебен състав от събраните по делото писмени доказателства не би могло да се направи категоричен и обоснован извод за това. Това е така, защото с оглед кредитираното заключение на вещото лице В.М. следва да се приеме, че оспорването на представените Договор за кредит „Бяла карта" № 541504 от 20.04.2018 г., Приложение № 1 към него и Общи условия към Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла карта е проведено успешно, а оттам и че тези документи не са автентични или иначе казано, че те действително не са подписани от ответника. След като процесният договор за кредит не е подписан от посоченото като кредитополучател лице, налице е изначална липса на съгласие за сключването му от ответника, поради което той се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Следователно, в случая липсва валиден договор между „Аксес Файнанс" ООД и ответника, който да породи целените с него правни последици, поради което кредитодателят няма вземания спрямо него на претендираното основание. На следващо място, не се установява и заемната сума да е била предадена на М.А.З., а при това положение не може да се приеме, че в негова тежест е възникнало задължение за връщането й, наред с останалите претендирани суми. След като не се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и че ответникът е направил изрично и
своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същия следва да се присъдят
такива, а именно сумата от 920
лв., съобразно ангажираните доказателства
за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, срещу М.А.З., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен
адрес:***, кантора ** - адвокат Т. Ч. от АК - Хасково, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване по отношение на М.А.З.
съществуването на вземания на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД спрямо
него за сумите: 800
лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта" № 541504 от
20.04.2018 г.; 70,08 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.04.2018 г. до 6.07.2018
г.; 160,00 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 6.06.2018 г. до 6.07.2018 г.; 77,50 лева - такса разходи за събиране; 120,00
лева - такса разходи за дейност на служител; 112,20 лева - обезщетение за
забава върху непогасената главница за периода от 6.09.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3801/2019 г.
по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на М.А.З., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***,
кантора ** - адвокат Т. Ч. от АК - Хасково, сумата от 920,00 лева,
представляваща направени разноски по делото и по ч. гр. д. № 3801/2019 г. по описа на РС – Хасково .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М. С.