МОТИВИ по нчд № 1219/2021 г. по описа на
СГС, НО, 1 състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Съдебното
производство е образувано във връзка с депозирано в СГС удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции на решаващата държава Нидерландия, във
връзка с издадено решение № 96/211634-19 постановено на 18.02.2020 г. от Rechtbank
Rotterdam, Нидерландия, влязло в законна сила
на 15.09.2020 г., срещу
българският гражданин М.Н.Г. – роден *** ***, българин, български гражданин, с
постоянен адрес:***, ЕГН **********, с което му е наложена финансова санкция в размер на сумата от 95,00 евро за нарушение по чл. 70, ал. 1 във връзка със Закона за обществен
превоз на пътници 2000.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура изразява
становище, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на
изпратеното решение от чуждия орган, поради което моли финансовата санкция да
бъде призната и изпълнена.
Засегнатото
лице М.Н.Г., редовно призован, не се явява и не взема становище по делото.
Съдът, след като съобрази становището на прокурора,
доказателствата по делото и разпоредбите
на ЗПИИРКОРНФС, а именно по чл.10 (относно приложимия закон), по чл.30, ал.2 и чл.14 (относно условията
за признаване и изпълнение), чл.15 (относно подсъдността) и разпоредбата на чл.35
(относно основанията за отказ от признаване и изпълнение), намира за установено
следното:
Срещу българския гражданин М.Н.Г. е постановено
решение № 96/211634-19 на 18.02.2020 г. от несъдебен орган Rechtbank Rotterdam, Нидерландия, което е влязло в законна сила на 15.09.2020 г. С решението
е установено и прието, че българския гражданин М.Н.Г. на 17.08.2019 г., около 01:08
часа, Coolsingel,
Rotterdam използва инфраструктурата на
обществения градски транспорт, по конкретно метростанция „Бьорс“, без валиден
билет за пътуване, с което е нарушил чл. 70, ал. 1 във връзка със Закона за
обществен превоз на пътници 2000. За установеното нарушение на засегнатото лице
– българският гражданин М.Н.Г. е наложена финансова
санкция в размер на сумата от 95,00 евро.
В случая е налице акт на несъдебен
орган по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 ЗПИИРКОРНФС, т.к. е издаден от компетентен
орган на страна членка на Европейския съюз, акта е влязъл в сила на 15.09.2020 г. и
касае налагане на глоба, а именно парична санкция за извършено административно
нарушение. Финансовата санкция е наложена във връзка с извършено
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, което е довело
до постановяване на 18.02.2020 г. на процесното решение № 96/211634-19 от несъдебен орган Rechtbank
Rotterdam, Нидерландия. С посочения акт,
който е влязъл в законна сила, засегнатото лице е имало право да го обжалва
пред съд, компетентен в Нидерландия. Решение № 96/211634-19 постановено от несъдебен орган Rechtbank
Rotterdam, Нидерландия е било връчено на
засегнатото лице Г. лично на 30.08.2020 г. от полицията. Засегнатото лице Г. е
бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава, относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, но същият не се е
явил лично на съдебния процес, вследствие на който е издадено решението. Също
така засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане и обжалване на
постановеното решение в законоустановените за това срокове, според
законодателството на издаващата държава Нидерландия.
Решението на извън
съдебния орган на издаващата държава е влязло в законна сила и е придружено с
удостоверение съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС, което
се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково
решение 2005/2014/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
решенията за финансова санкция и конфискация. В този смисъл липсват основанията
на чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с
което се налага финансова санкция. Удостоверението на следващо място е издадено
и изпратено в съответствие и с изискванията поставени в чл.4, ал.2 и чл.5, ал.2
ЗПИИРКОРНФС, защото е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено
от компетентния орган на издаващата държава. Също така удостоверението е
изпратено до компетентния орган в Република България, какъвто е Софийски
градски съд и на последно място е придружено с превод на български език.
От приложените доказателства става ясно, че наказателното
преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 ЗПИИРКОРНФС, касае извършено
нарушение на разпоредбите за редът и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на град Ротердам
според законодателството на издаващата държава Нидерландия от българския
гражданин М.Н.Г..
В
конкретния случай и с оглед текста на удостоверението, в което е посочено, че
за извършеното нарушение на засегнатото лице – български гражданин Г. е
наложена с решението финансова санкция в размер на сумата от 95,00 евро или в
случая се касае за парична сума, то следва настоящия съд да определи
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на влизане
в сила на решението в издаващата държава – 15.09.2020 г. Това е така, защото
разпоредбата на 32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС, вменява задължение
за компетентния български съд да изследва паричната равностойност на
финансовата санкция, към датата на влизане на решението в сила в издаващата
държава. Въз основа на публично обявените и достъпни данни на интернет
страницата на Българската народна банка, както и предвид обстоятелството, че
курса на паричната единица – евро е фиксиран спрямо българския лев с Решение № 223/31.12.1998
г. на УС на БНБ, взето на основание чл.29, ал.2 ЗБНБ, то е определен курс към
българския лев от 1.955,83 лева. Ето защо размера на финансовата санкция
изчислена в парична сума в български лева е с левова равностойност в размер на 185,80 /сто осемдесет и пет
лева и осемдесет стотинки/ български лева,
която сума съдът прие при постановяването на своя краен съдебен акт.
В
настоящия случай не са налице основанията на чл.33 във вр. с чл.17 ЗПИИРКОРНФС
за приспадане, тъй като засегнатото лице – българският гражданин М.Н.Г. не
е представил доказателства за пълно или
частично изпълнение.
Според
настоящия съдебен състав не са налице основанията на чл.35 ЗПИИРКОРНФС за отказ
от признаване и изпълнение на решението по чл. 3 от същия закон, тъй като
представеното удостоверение по чл.4 ЗПИИРКОРНФС отговаря на решението срещу
засегнатото лице, по отношение на което за същото деяние не е постановено друго
решение в Република България или друга държава, различна от издаващата и
изпълняващата държава. Наред с това не е изтекла давността за изпълнение на
решението съгласно българското законодателство и деянието не е подсъдно на
българския съд. Изпълнени са и останалите изисквания на българския закон –
засегнатото лице е било уведомено за производството в Нидерландия съгласно
законодателството на посочената държава. Производството не е било писмено,
засегнатото лице е било уведомено лично за него от полицията, но не се е явило
при разглеждане на делото лично, както и не се е явил упълномощен негов
представител. Също така е било уведомено за сроковете за обжалване, но не е обжалвало
решението. От материалите по делото не се установява засягане на трета
заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице.
Процесното решение № 96/211634-19 постановено на 18.02.2020 г. от несъдебен орган - Rechtbank Rotterdam, Нидерландия, касае деяние, което съставлява и
административно нарушение по Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТTСО). Действително посоченото нарушение в удостоверението
на издаващата държава не е сред изрично посочените в чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, за които не се изисква изследване на двойна наказуемост, но
независимо от това съдът установи, че за същото нарушение е предвидено налагане
на административно наказание „глоба“, което е регламентирано в нормативната
уредба на Република България, а именно в Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТTСО). В конкретния случай засегнатото лице Г. е пътувал без редовен превозен
документ около
01:08 часа, Coolsingel, Rotterdam използва
инфраструктурата на обществения градски транспорт, по конкретно метростанция
„Бьорс“, без валиден билет за пътуване, което съставлява нарушение и на чл. 18, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, ал. 1 НРУПОГТTСО. Съгласно чл. 18, ал. 1 от
наредбата в превозните средства на обществения градски транспорт пътниците са
длъжни да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането си в
района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; да
предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а
пътуващите с персонализирани електронни карти да показват документ за
самоличност при поискване; при констатирано нарушение и отказ за закупуване на
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да
предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение. Според чл. 47, ал. 1 от
наредбата при констатиран от длъжностно лице - контрольор по редовността на
пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ или с нередовен
превозен документ, и/или случай на пътуване без редовен превозен документ за
съответни единици багаж, велосипед и/или домашен любимец, в нарушение на чл.
13, и отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, длъжностното лице по контрола съставя
акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН, за
което нередовният пътник е длъжен да слезе на следващата спирка по маршрута на
превозното средство. При така изложеното
е видно, че е налице пълна идентичност между съставомерните от обективна страна
признаци от състава на нарушението съгласно законодателството на издаващата
държава Нидерландия установено в чл. 70, ал. 1 във връзка със Закона за
обществен превоз на пътници 2000 и нарушението визирано в чл. 18, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, ал. 1 НРУПОГТTСО според българското законодателство.
Решението
е постановено спрямо пълнолетно, наказателно отговорно лице и при което не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство. Настоящият
съдебен състав констатира и, че размера на така наложената финансова санкция
„глоба“ е адекватна на извършеното деяние от засегнатото лице Г. в издаващата
държава, доколкото същото представлява и административно нарушение съгласно
законодателството на Република България установено в Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТTСО) и същото се санкционира с
административно наказание „глоба” изразено в предвиден за това размер. С оглед
на изложеното са изпълнени всички необходими предпоставки да не бъде постановен
отказ от признаване и изпълнение на решението предмет на настоящото
производство, защото в настоящия случай не е налице нито едно от условията на
чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, за да бъде постановен отказ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.36,
вр. с чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС настоящото решение се изпраща на Национална
агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съдът на основание чл.22,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС задължи Национална агенция за приходите да уведоми съда за
предприетите действия по изпълнение на решението.
Мотивиран
от горното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.