Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,02.12.2019 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 02.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова, сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело №34 по
описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с искова молба с вх.№219 от
30.01.2019г. от Кооперация „ВЗКАЧС ДОВЕРИЕ„
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Даме
Груев“ № 8, представлявана от председателя Й.Д.И., чрез адв.Б.К. от ДАК с адрес
*** срещу А.Р.К. с ЕГН ********** с
адрес ***,, с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 във вр. чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която ищеца моли да бъде постановено решение по
силата на което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца: сумата 22 000 лева непогасена главница по договор за кредит от
12.01.2018г., сумата 423,98 лева. договорна лихва за периода от 20.08.2018г. до
18.10.2018г., ведно със законната лихва върху задълженията, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 19.10.2018г. до окончателното изплащане,
както и сумата 448,48 лева платена държавна такса в заповедното производство,
за което вземане е издадена Заповед № 404/22.10.2018г. по ч.гр.д. № 561/2018г.
на Районен съд Тервел..
Претендират се и разноски и по
двете производства..
В исковата молба се излагат съображения, че на 12.01.2018г.
е сключен Договор за кредит № 2792/12.01.2018г. в писмена форма, по силата на
който ищецът (като кредитор) предоставил на ответника (като кредитополучател)
паричната сума 22 000 лв., равняваща се на 11 248,42 евро при официален курс на
БНБ в деня на подписване на договора 1,95583 лева за 1 евро. Кредитът е предоставен
за срок от 36 месеца, считано от датата на усвояването му с крайна дата на
погасяване 20.12.2020г. (чл.1), за целеви нужди, посочени в искане за отпускане
на кредита (чл.З). Кредитът е револвиращ- кредитополучателят е разполагал с
фиксирания кредитен лимит, който е могъл да усвоява и погасява на части или
изцяло в рамките на срока на договора като отправя устно искане за това до
кредитора, който му превежда заявената част (чл.б).
Ищецът
твърди, че кредитът е усвоен на два пъти изцяло от ответника и по него имало
само четири броя погасителни вноски като последната била на 20.04.2018г. Предвид
спиране на плащанията по кредита, ищецът обяви на 27.06.2018г. кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на месечната вноска за месец май 2018г.
На
15.07.2018г. ищецът връчил на ответника Уведомление за просрочен дълг, с което
му съобщи, че изпада в просрочие от 20.05.2018г., че обявява кредита за
предсрочно изискуем и го кани да заплати в 14 - дневен срок цялото задължение,
което към 27.06.2018г. е 22 526,26 лв. и включва: 22 000 лв. главница и 526,26
лв. договорна лихва за ползване на сумата. Ответникът след получаване на
уведомлението за предсрочната дължимост на целия кредит е заплатил сума от 250
лева на 03.07.2018г.като това е и последното плащане от негова страна.
С
оглед спиране на плащанията на 19.10.2018г. ищецът е подал заявлението по
чл.410 от ГПК до Районен съд гр.Тервел за което вземане е
издадена Заповед № 404/22.10.2018г. по ч.гр.д. № 561/2018г. на Районен съд
Тервел.
Предвид
обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в условията
на чл.47, ал.5 от ГПК (чрез залепяне на уведомление), съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си - хипотеза на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, което ищецът е сторил в срок и е образувано настоящото
производствно.
Тъй като ответникът не е намерен на
постоянния му адрес, след спазване на процедурата на същия е назначен особен
представител. С разпореждане от 11.06.2019 година Тервелски
районен съд е изпратил на особения представител на ответника препис от исковата
молба и от доказателствата към нея.
В
законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от особения
представител на ответника с който оспорва вземането на ищеца. В съдебно
заседание след изслушване на заключението на вещото лице по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза не оспорва вземането.
В съдебно заседания ищеца се
представлява, от адвокат К., чрез която моли да бъде уважен иска в неговата
цялост като основателен и доказан, както и да му бъдат присъдени разноските
сторени по настоящото производство и по проведеното заповедното производство по
чл.410 от ГПК.
По делото са приети следните писмени
доказателства: - извлечение от сметка на Кооперацията, приходин
касов ордер от 15.09.2017г., преводно нареждане от 13.10.2017г., преводно
нареждане от 20.11.2017г., преводно нареждане от 20.12.2017г., договор за
кредит №2756/15.09.2017г. с приложение погасителен план, преводно нареждане от
22.01.2018г., вносно бележка от 20.02.2018г.вносна бележка от 20.03.2018г.,
вносна бележка от 23.04.2018г., вносна бележка от 03.07.2018г., вносна бележка
от 24.08.2018г., уведомление за просрочен дълг от 27.06.2018г. и съдебно
счетоводна експертиза.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът
като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд се явява
допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по слредните
съображения.
Искът е
предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. Издадената
заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а искът е
предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
По заявление на Кооперация „ВЗКАЧС Доверие",
подадено по реда на чл.410 от ГПК до Районен съд Тервел, бе издадена Заповед №
404/22.10.2018г. по ч.гр.дело № 561/2018г., с която Районен съд Тервел
разпореди длъжникът А.Р.К. да заплати на заявителя Кооперация „ВЗКАЧС
Доверие" сумите: 22 000 лева главница, 423,98 лева договорна лихва за
периода от 20.08.2018г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху
задълженията, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.10.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и 448,48 лева платена
държавна такса в заповедното производство.
От представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза се
установява, че ответника А.Р.К. е сключил договор за кредит № 2792/12.01.2018г.
в писмена форма, по силата на който ищецът (като кредитор) предоставил на
ответника (като кредитополучател) паричната сума 22 000 лв., равняваща се на 11
248,42 евро при официален курс на БНБ в деня на подписване на договора 1,95583
лева за 1 евро. Кредитът е предоставен за срок от 36 месеца, считано от датата
на усвояването му с крайна дата на погасяване 20.12.2020г. (чл.1), за целеви
нужди, посочени в искане за отпускане на кредита (чл.З). Ответникът е усвои кредита на два транша: 13 000 лева на
12.01.2018г. и 9 000 лева на 15.01.2018г. Съгласно чл.8 от договора, ответникът
се задължил да заплаща годишна лихва върху усвоената сума в размер на 13 %,
фиксиран за целия срок на договора. Тя се начислява върху реално усвоената и
непогасена част на кредита на база на 360 дни в годината. Лихводните се
начисляват от вальор до вальор като се включва само последният вальор. Няма
договорена възможност за едностранна промяна на лихвата до пълното погасяване
на кредита.
Между страните е възникнало облигационно отношение от
сключен договор за потребителски кредит. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави на
ответника паричен заем, с което за ответника е възникнало задължение за плащане
на 36 месечни погасителни вноски по уговорен погасителен план. Налице е
неплащане на две и повече месечни вноски и поради това е обявен за предсрочно
изискуем. Ответникът дължи и уговорената лихва по договора тъй наречената
възнаградителна лихва за периода от последната погасителна вноска зо датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ответникът комуто е възложена
доказателствената тежест не доказва погасяване на задължението по договора. От заключението
на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че
ответникът е платил за погасяване на този крледит общо сумата от 1782,50 лева с
която сума са погасени такси и разноски по обслужване на кредита. Това не е
спорно, тъй като самият ищец признава, че ответника е платил по този договор тази
сума. Като не е изпълнил задължението си по договора, ответника е останал
задължен за остатъка - сумата от 22 000 лв. главница.
Страните не спорят относно размера на обезщетението за
забава 423,98 лв. По тези съображение и съгласно представените доказателства
съдът намира така предявеният иск за ицяло основателен и като такъв следва да
го уважи. Предвид основателността на претенцията относно главното задължение
основателно се явява и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение
в размер на законната лихва върху признатото главно задължение, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 19.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. В случая ответникът
дължи сторените разноски в заповедното
производство – 448,48 лв. – държавна такса.
С оглед изхода на производството и направеното
искане от ищеца за присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, ще
следва на ответника да бъде
възложено заплащането им в размер на общо
1981,52 лв. включваща - 481,52 лв. – държавна такса, 1200.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение на вещо лице по
съдебно счетоводна експертиза.
Водим от горното, Тервелският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните,
че ответника А.Р.К. с ЕГН ********** с адрес ***, дължи на ищеца Кооперация
„ВЗКАЧС ДОВЕРИЕ„ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Даме Груев“ № 8, представлявана
от председателя Й.Д.И.: сумата от 22 000 лева непогасена главница по договор за
кредит от 12.01.2018г., сумата 423,98 лева. договорна лихва за периода от
20.08.2018г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху задълженията,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.10.2018г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 404/22.10.2018г.
по ч.гр.д. № 561/2018г. на Районен съд Тервел..
ОСЪЖДА А.Р.К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Кооперация „ВЗКАЧС ДОВЕРИЕ„ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул. „Даме Груев“ № 8,
сторените по ч.гр.дело №561 по описа на ТРС за 2018 г. разноски в размер на 448,48
лв
ОСЪЖДА А.Р.К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Кооперация „ВЗКАЧС ДОВЕРИЕ„ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул. „Даме Груев“ № 8, сторените
по настоящото производство разноски в размер на 1981,52 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: