Решение по дело №4573/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260527
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20211100104573
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /                             2023г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 4573 по описа за 2021г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на Д.С.Г. срещу З. „Л.И.” АД, за присъждане на сумата 26000.00лв.,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 29.09.2020г., около 13,15ч, в гр. София, по бул. „България“, в еднопосочното платно за движение в посока от бул.“Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Черни връх“, причинено виновно от А.А.П., при управление на л.а. марка „Ауди-А6“, с рег. № ******, който приближавайки се към кръстовище с бул. „Витоша“ посока към НДК и предприемайки маневра ляв завой, в нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП не пропуснал насрещно движещият се по бул.“Витоша“, навлязъл в кръстовището на червен за него сигнал на светофара, специален автомобил „Пежо Интегра“ – линейка, с рег. № СВ ****НР, управляван от ищеца, с включена светлинна и звукова сигнализация, и в резултат го блъснал, при което ищеца претърпял  тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/120001665310/01.07.2020г., валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от  27.03.2021г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба твърди, че заради получените от ПТП увреждания бил откаран по спешност в тежко състояние в болница, че претърпял множество изследвания и медицински интервенции, и тежък период на възстановяване, който и към момента не е приключил. Търпял, търпи към момента и ще търпи и в бъдеще болки и страдания с изключителен интензитет. В резултат на инцидента претърпял и поражения на психиката

Твърди, че на 15,12,2020г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но до момента такова не му е изплатено.

Ответникът З. „Л.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Ауди-А6“, с рег. № ******, управляван от А.А.П..

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Ауди-А6“, с рег. № ****** А.А.П. няма вина за настъпването му, а същото е настъпило поради виновно поведение на ищеца, като водач на специален автомобил „Пежо Интегра“ – линейка, с рег. № СВ ****НР, който навлязъл в кръстовището в нарушение на чл. 92 ЗДвП, на забранителен, червен сигнал на светофара, без да намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно, и без поставен обезопасителен колан.

В евентуалност навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с възражения идентични с изложените за негова вина за настъпване на ПТП.

Възразява и, че не е налице пряка причинна връзка между ПТП и твърдените вредоносни последици за ищеца, а в евентуалност оспорва същите по интензитет и продължителност.

В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Оспорва и претенцията за лихви като недължима, поради неоснователност на главният иск.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и нови възражения.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

Процесното ПТП е настъпило на 29.09.2020г., около 13,15ч, в гр. София, по бул. „България“, в еднопосочното платно за движение в посока от бул.“Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Черни връх“, където А.А.П. се движел управлявайки л.а. марка „Ауди-А6“, с рег. № ******. Приближавайки към кръстовище с бул. „Витоша“ посока към НДК и предприемайки маневра ляв завой, близо до стоп-линията видял, че за него свети зелен сигнал на светофара. Движещият се успоредно с него трамвай навлязъл в кръстовището и на около 24-25м спрял. Поради трамвая и намиращите се в зоната на моста високи дървета видимостта на водача на л.а. марка „Ауди-А6“ е била ограничена. Не е могъл да види приближаващата се по бул.“Витоша в единствената пътна лента за движение посока към кв.“Иван Вазов“ специален автомобил „Пежо Интегра“ – линейка, с рег. № СВ ****НР, управляван от ищеца, който със включен светлинен и звуков сигнал навлязъл на червен за него сигнал на светофара в кръстовището. Затова навлязъл в кръстовището на зелен сигнал и движейки се вдясно то трамвая предприел маневра ляв завой за да навлезе м платното за движение на бул.“Витоша“ в посока към центъра и НДК. Водачът на линейката виждайки спреният трамвай препречил пътят му завил наляво за да го заобиколи отпред и намалил скоростта си. Т.к. двамата водачи не са възприели достатъчно правилно ситуацията и не са предвидили риска и опасността, не са предприели предварителни действия за избегне на реалната и сигнализирана опасност е настъпил челен, кос, ексцентричен удар между двата автомобила. Спрямо момента на откриване на взаимна видимост и двамата водача не са имали възможност да предотвратят удара чрез аварийно спиране. Дори и на празен ход на двигателя всеки автомобил се е движил със скорост около 10км/ч.

Съгласно заключението ПТП е настъпило поради субективни причини от несъобразени и неправилни действия на двамата водачи с органите за управление на автомобилите, защото и двамата не са възприели достатъчно правилно ситуацията и не са предвидили риска и опасността, не са предприели предварителни действия за избягване на реалната сигнализирана опасност, което е причина за настъпилия челен, кос, ексцентричен удар между двата автомбила.

Водачът на л.а. марка „Ауди-А6“ е пресякъл стоп-линията без да спре на зелен за него сигнал, като не е виждал специалният светлинен сигнал на линейката, защото видимостта му е била ограничена, но е имал възможност да чуе специалният звуков сигнал на линейката от достатъчно далечно разстояние – над 150м преди удара, видял е най-вероятно спреният трамвай. Имал е достатъчно време да размисли и да съобрази, че по бул.“Витоша“ се приближава автомобил със специален режим на движение, поради което е имал възможност да спре преди да навлезе в кръстовището или в краен случай в него, вдясно от трамвая.

Водачът на линейката Г.е навлязъл на червен за него светофар, но при наличните условия на силно ограничена видимост технически и професионално правилните му действия са приближавайки към предната част на трамвая постепенно да намалява скоростта си и да спре линейката в място, от което му се открива достатъчна видимост надясно, към завиващите наляво автомобили от бул.“България“.

Съгласно заключението водачът на специален автомобил „Пежо Интегра“ – линейка, с рег. № СВ ****НР, към момента на ПТП е бил без поставен обезопасителен колан.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: травма на главата състояща се от – разкъсно контузна рана в дясна орбитална област, обработена с тъканно лепило, без анамнестични клинични и ренгенови данни за черепно мозъчна травма, неврологичен статус – без особености; лицева травма състояща не от – контузия на носа без клинични и ренгенови данни за счупване на носни кости, контузия на горна устна; травма на шийния отдел на гръбначния стълб състояща се от – контузия на шията, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, без ренгенови данни за счупване на тела и израстъци и разместване в отдела.

Уврежданията съгласно СМЕ са пряка и непосредствена последица от ПТП.

След ПТП ищеца е получил спешна медицинска помощ. Извършени са по късно прегледи, изследвания включително образни и е освободен. По негови данни му е препоръчано да носи мека шийна яка, но без да е отразено документално.

Ищеца е търпял болки и страдания най интензивни непосредствено след травмата и при обработка на раната. Разкъсно контузната рана в областта на дясна орбита и контузията на носа са оздравели за срок от 8-10дни. Контузията на шийния отдел на гръбначния стълб е причинила на ищеца болки и страдания за период от двадесет дни, най интензивни в първите 10. Възстановителният период при контузия на шията по данни от практиката при 56% от пострадалите е в рамките на три месеца.

Към момента ищеца е напълно възстановен. Съобщава за лека болка при ротация вляво на шийният отдел на гръбначният стълб, която е резултат от дегенеративни промени свързани с възрастта. След контузия на шията може да се очаква в бъдеще ускоряване на нормалния процес на дегенерация в отдела.

Ръзкъсно контузната рана в областта на дясна орбита е зараснала с видим леко хипертрофичен белег с дължина 11см.

Съгласно заключението по СМЕ и САТЕ водачът на специален автомобил „Пежо Интегра“ – линейка, с рег. № СВ ****НР, към момента на ПТП е бил без поставен обезопасителен колан.

От показанията на свидетеля А.А.П. се установява, че на датата на ПТП управлявал л.а. марка „Ауди-А6“. Преминавайки на зелено, заобикаляйки преминаващ трамвай и навлизайки в бул. „Витоша“ срещу него се оказала линейка. Нямало шанс да избегне удара. Не чул звуков сигнал от линейката  и не видял включени светлини. Само за части от секундата преди удара видял светлинен сигнал. Свидетелят не помни с каква скорост се е движел. Опитал неуспешно да избегне удара, като завил и задействайки спирачките.

От показанията на свидетеля И.Б.Б.се установява, че бил пътник в линейката – лекаря, който се возел  на предна седалка вдясно, до шофьора – ищеца по делото. Линейката се движела с пълна сигнализация – звукова и светлинна. Минавали на кръстовището на „Витошка“ на червен светофар, при което шофьорът намалил скоростта си до минимум, след което продължили в кръстовището. Колата влязла в кръстовището с по висока скорост и се ударили. Шофьорът се опитал да избегне удара, като завил наляво. В кръстовището имало трамвай, който бил застанала на самите релси по завоя, навлязъл в кръстовището. Спрял за да им даде път. Двамата с ищеца били с поставени обезопасителни колани.

От показанията на свидетеля М.Д.Г.се установява, че е дъщеря на ищеца. Разбрала за ПТП от колеги на ищеца и отишла на място. Видяла там баща си да стои на тротоара с окървавена глава на веждята. Оплаквал се от главоболие, бил замаян. Откарали го в болница. Не останал там за лечение. Тръгнал си с комоцио за лечение в къщи. Като се прибрал има тремор на едната ръка, пищене в ушите, продължително главоболие. Бил в емоционален стрес. Не смеел да се качи да шофира кола. Казвал, че му е притеснено и не започнал веднага работа. Бил уволнен. Оплаквал се от болки около два месеца.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдения вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на пострадалия за възникване на произшествието и за настъпване на вредоносния резултат.

Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на л.а. марка „Ауди-А6“ управляван от А.А.П. е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/120001665310/01.07.2020г., валидна към датата на ПТП.

Безспорно е и въз основа доказателствата съдът приема за установено и, че по искането до З. „Л.И.” АД на ищеца от 15.12.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди  от процесното ПТП не е изплатено застрахователно обезщетение.

Съдът намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно дадени и като съответстващо на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.

Намира показанията на св. А.А.П., И.Б.Б.и М.Д.Г.за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други, поради които ги кредитира изцяло. Тези на свидетеля М.Д.Г.цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. с в съответствие и с останалите доказателства по делото.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, извършено от водача А.А.П., при управление на л.а. марка „Ауди-А6“, който навлизайки в кръстовището пресякъл стоп-линията без да спре на зелен за него сигнал, като не е виждал специалният светлинен сигнал на линейката поради ограничената видимост, но без да прояви необходимото внимание и да чуе специалният звуков сигнал на линейката, за което е имал възможност доколкото същият е чуваем от над 150м преди удара, както и да съобрази, че трамваят е спрял поради приближаващият автомобил със специален режим, с включен звуков сигнал, и при тези обстоятелства - да спре преди да навлезе в кръстовището или в краен случай в него, вдясно от трамвая.

За доказано съдът намира възражението за наличие на принос от страна на ищеца за настъпване на произшествието, както и на вредоносния резултат. Приносът му за настъпване на ПТП се изразява в това, че навлизайки в кръстовището на червен за него светофар, но при наличните условия на силно ограничена видимост, не е предприел технически и професионално правилните действия приближавайки към предната част на трамвая постепенно да намали скоростта си и да спре линейката в място, от което му се открива достатъчна видимост надясно, към завиващите наляво автомобили от бул.“България“.

В заключение съдът изцяло възприема изводът на вещото лице по приетата САТЕ, че ПТП е настъпило поради субективни причини от несъобразени и неправилни действия на двамата водачи с органите за управление на автомобилите, защото и двамата не са възприели достатъчно правилно ситуацията и не са предвидили риска и опасността, не са предприели предварителни действия за избягване на реалната сигнализирана опасност, което е причина за настъпилия челен, кос, ексентричен удар между двата автомбила.

Приносът на ищеца за настъпване на вредоносните последици се изразява в това, че е управлявал линейката към момента на ПТП без поставен обезопасителен колан, което съдът намира за установено от заключенията на приетите СМЕ и САТЕ.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на пострадалия за настъпване на ПТП на вредоносния резултат от същото.

Въз основа заключението по приетата СМЕ съдът приема за установени, като пряка и непосредствена последица от ПТП твърдените травматични увреждания: травма на главата; лицева травма; травма на шийния отдел на гръбначния стълб.

Заради травмите ищеца е търпял медицински изследвания и интервенциии без болничен престой. Търпял е болки и страдания най интензивни непосредствено след травмата и при обработка на раната. Раните в областта на дясна орбита и контузията на носа са оздравели за срок от 8-10дни. Контузията на шийният отдел на гръбначния стълб е причинила на ищеца болки и страдания за период от двадесет дни, най интензивни в първите 10, като общо възстановителният период е приключил в рамките на три месеца.

Към момента ищеца е напълно възстановен. След контузията на шията очаквани са ускоряване на нормалния процес на дегенерация в отдела, като към момента е налице лека болка при ротация вляво на шийният отдел на гръбначният стълб - резултат от дегенеративни промени свързани с възрастта. Ръзкъсно контузната рана в областта на дясна орбита е зараснала с видим леко хипертрофичен белег с дължина 11см.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 26000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от 26000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 13000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 13000,00лв., за претърпените неимуществени вреди.

Поради изложеното за сумата 13000.00лв., която е горница над присъдените 13000.00лв. до определеният размер от 26000.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли поради установеното съпричиняване.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за мъж на 48 години към датата на произшествието, претърпял увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: травма на главата; лицева травма; травма на шийния отдел на гръбначния стълб.

Търпял е медицински изследвания и интервенциии без болничен престой. Търпял е болки и страдания най интензивни непосредствено след травмата и при обработка на раната. Раните са оздравели за срок от 8-10дни. Контузията на шийният отдел на гръбначния стълб е причинила на ищеца болки и страдания за период от двадесет дни, най интензивни в първите 10, като общо възстановителният период е приключил в рамките на три месеца. От значение е, че контузията на шията е оказала негативно влияние на физическото здраве и качеството на живот на ищеца - очаквани са ускоряване на нормалния процес на дегенерация в отдела, като към момента вече е налице лека болка при ротация вляво на шийният отдел на гръбначният стълб - резултат от дегенеративни промени свързани с възрастта, което е трайна, негативна последица. Ръзкъсно контузната рана в областта на дясна орбита е зараснала, но е налице траен, загрозяващ белег – видим, леко хипертрофичен, с дължина 11см, който създава безспорно за ищеца дискомфорт в ежедневието.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Същата следва да бъде присъдена считано от изтичане на тримесечният период от заявената извънсъдебно претенция или от  27.03.2021г. до окончателното и изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Адв. В.О. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с включен ДДС, което възлиза на 3276.00лв.

Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 1175,00лв., формирани от платен хонорар за защита от юрисконсулт и др. разходи.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. В.О. в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 1638.00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 588.00лв., представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт и разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 520.00лв., съобразно уважената част от иска, както и сумата 275.00лв., представляваща сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори П.В.Д.и Г.Н.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Г., ЕГН **********,***, представляван от адв.В.О., сумата 13000.00 /тринадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 29.09.2020г., около 13,15ч, в гр. София, по бул. „България“, в еднопосочното платно за движение в посока от бул.“Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Черни връх“, причинено виновно от А.А.П., при управление на л.а. марка „Ауди-А6“, с рег. № ******, който приближавайки се към кръстовище с бул. „Витоша“ посока към НДК и предприемайки маневра ляв завой, в нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП не пропуснал насрещно движещият се по бул.“Витоша“, навлязъл в кръстовището на червен за него сигнал на светофара, специален автомобил „Пежо Интегра“ – линейка, с рег. № СВ ****НР, управляван от ищеца, с включена светлинна и звукова сигнализация, и в резултат го блъснал, при което ищеца претърпял  тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/120001665310/01.07.2020г., валидна към датата на ПТП, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неимуществени вреди за сумата 13000.00 /тринадесет хиляди/лв., която е горница над присъдените 13000.00 /тринадесет хиляди/лв. до определеният размер от 26000.00 /двадесет и шест хиляди/лв., поради установеното съпричиняване, ведно със законната лихва върху главницата считано от  27.03.2021г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори П.В.Д.и Г.Н.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Адв. В.О. в качеството на процесуален представител на Д.С.Г., ЕГН **********,***, сумата 1638.00 /хиляда шестотин тридесет и осем/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС.

ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********,***, представляван от адв.В.О., ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори П.В.Д.и Г.Н.Г., сумата 588.00 /петстотин осемдесет и осем/лв., представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт и разноски в производството.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори П.В.Д.и Г.Н.Г.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 520.00 /петстотин и двадесет/лв., представляваща държавна такса върху уваженият размер на иска, както и сумата 275.00 /двеста седемдесет и пет/лв., представляваща сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: