Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 13.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, VII-ми
граждански състав, в публично заседание на седми юли през
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева,
като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1142 по описа за 2020г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.28,
ал.2 от ЗАЗ.
Постъпила е ИМ от Н.И.Д. против „И.“ЕООД, в която се
твърди, че ищецът е собственик съм по наследство и делба на следните земеделски
земи,находящи се в землището на с.Брестовец, Плевенска обл., ЕКАТТЕ ***./ НИВА
от 8.797 дка, в м “***“, трета категория, съставляваща имот с идентификатор ***3,
номер по предходен план: ***, при съседи: ***.
2. /НИВА от 10.400 дка, в м.“***“, трета
категория, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен
план: ***, при съседи: ***; ******. /
НИВА от 5.800 дка, в м. „***“, трета категория, съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***.Твърди
се, че с договор за аренда на земеделска земя от 19.04.2010г., отдал на
ответното дружество за временно и възмездно ползване описаните по-горе три броя
ниви за срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2010г. до 01.10.2017г.,
като с двустранно подписан на 14.06.2016г. анекс към договора действието на
същия е продължен за още 7 стопански години - от 01.10.2017г. до 01.10.2024г.
Договорът и анексът към него са с нотариална заверка на подписите и са вписани
в Служба по вписванията гр.Плевен.Съгласно клаузите на договора за аренда и
анекса към него за отдадената му за ползване земеделска земя, считано от
01.10.2017г. , ответникът е следвало да
заплаща арендно плащане по 50 лв. на декар или за всичките 24.996 дка,
предмет на договора, общо 1249,80 лв. годишно, платими в 14-дневен срок след
приключване на съответната стопанска година, като за стопанската 2018/2019г.е в срок до 15
октомври 2019г.Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на арендната вноска в договорения срок, като забавил плащането й за
повече от три месеца, което съгласно чл.28, ал.1, изр.1 от ЗАЗ е основание за
разваляне на арендния договор и подписания към него анекс за продължаване срока
на действие на договора, поради което ищецът му изпратил писмено уведомление за
прекратяването/развалянето им, което е получено от управителя на дружеството на
28.01.2020г.С подписания анекс по чл.18 от ЗАЗ първоначалния 7-годишен срок на
договора е удължен с още 7 години и общият срок на договора е повече от 10
години. Твърди се, че тъй като развалянето на аренден договор, сключен за срок
по-дълъг от 10 години се извършва по съдебен ред, за ищеца е налице правен
интерес да поиска от съда да развали сключения на 19.04.2010г. договор за
аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег.№994/19.04.20
10., Акт №192, том II на нотариус ***,
вписан в Служба по вписванията -Плевен вх.№5960/29.04.2010г., том VII, акт 266, н.д.№2070/2010г. и Анекс към него от 14.06.2016г. с нотариална
заверка на подписите рег.№1150/14.06.2016г., Акт №158, том III на нотариус ***,
вписан в Служба по вписванията - Плевен вх.рег.№8795/15.06.2016г., Акт №89, том
14, д.№4011/2016г. поради забавяне плащането на арендното плащане за
стопанската 2018/2019 година с повече от три месеца.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор, в
който се оспорва предявеният иск.
Съдът, след като се съобрази
със становището на ищеца и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Безспорно по делото е, видно
от приложения, договор за аренда договор за аренда на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег.№994/19.04.2010г., Акт №192, том II на нотариус ***, вписан в Служба по вписванията -Плевен
вх.№5960/29.04.2010г., том VII, акт 266, н.д.№2070/2010г. и Анекс към него от 14.06.2016г. с нотариална
заверка на подписите рег.№1150/14.06.2016г., Акт №158, том III на нотариус ***,
вписан в Служба по вписванията - Плевен вх.рег.№8795/15.06.2016г., Акт №89, том
14, д.№4011/2016г., е, че ищецът е сключил договор за аренда на земеделска земя
по смисъла на чл.2 и следващите от Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ за
срок от 7 години, считано от 01,10,2010 г., срещу арендно заплащане от страна
на ответника в размер на 15,00 лева/дка. за следните земеделски земи: :1./ НИВА
от 8.797 дка, в м “***“, трета категория, съставляваща имот с идентификатор ***3,
номер по предходен план: ***, при съседи: ***.
2. /НИВА от 10.400 дка, в м.“***“, трета
категория, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен
план: ***, при съседи: ***; ******. /
НИВА от 5.800 дка, в м. „***“, трета категория, съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***.,като срокът на действие на договора е продължен за още 7
стопански години, считано от началото на следващата стопанска година, в която
изтича срокът на действие на договора, а именно – от 01,10,2017 г., като е
увеличен и размерът на арндното плащане – по 50,00 лева на декар, считано от
01,10,2017 г.
От представеното писмено уведомление
от 17,01,2020 г. се установява, че ищецът, като арендодател, е уведомил
управителя на ответното дружество, че плащането на арендната вноска за
стопанската 2018/2019 г. е забавено с повече от три месеца, поради което
разваля сключения договор за аренда от 24,03,2010 г., ведно с Анекс към него от
26,05,2016 г. Уведомлението е получено от управителя на дружеството на
28,01,2020 г., видно от приложеното в заверено ксерокопие известие за доставяне-л.15.
От представения в заверено
ксерокопие РКО от 18,12,2019г. се установява, че на ищеца е заплатена сумата от
200,00 лева с основание – „рента 2019“-л.26.
От представения в заверено
ксерокопие РКО от 24,01,2020 г. и служебен бон от „Български пощи“ ЕАД към него
се установява, че чрез пощенски запис на 24,01,2020 г. на ищеца е изпратена
сумата от 881,70 лева, като са удържани 14,15лв. за пощенси превод.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорни по делото са въпросите
– налице ли са предпоставките на чл.28, ал.2 вр.ал.1 от ЗАЗ – договор за аренда
със срок повече от 10 години и забавяне на арендно плащане повече от три
месеца?
На първо място съдът счита за
необходимо да отбележи, че са неоснователни доводите на ответника, че искът е
недопустим, тъй като се касае за два различни договора, всеки с продължителност
7 години.
Договорът за аренда, сключен
между ищеца като арендодател и ответника като арендатор, е за срок от 7
стопански години, и безспорно чрез него като обект на арендуване са предоставени
посочените по-горе земеделски имоти. С анекс ,страните
се договарят и изменят същия като
продължават срока за още 7 стопански години, считано от 01,10,2017 г., а
размера на арендното плащане се увеличава на 50,00 лева на декар, считано от
01,10,2017 г. Това изменение е изцяло допустимо и съответно на чл.18 от ЗАЗ.
Това действие не представлява изменение на договора по смисъла
на чл.16 от ЗАЗ, а е продължаване на договора, по смисъла
на чл.18 от ЗАЗ. От доказателствата по делото безспорно се установява,
че е спазена предвидената в същата разпоредба форма за действителност - писмена
форма с нотариална заверка на подписите, както и вписване в Службата по
вписванията с оглед противопоставимостта му на трети лица. Анексът е сключен
преди изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща
прекратяването на договора за аренда, в съответствие с предвиденото в чл.18,
ал.2 от ЗАЗ. Действително законодателят е предвидил, че изменението на арендния
договор, под формата на неговото продължаване, следва да бъде вписано в
Службата по вписванията, като при наличие на колизия на права, същата да бъде
разрешена съобразно поредността на вписванията. Съдът намира обаче, че така
предвиденото води само до извода, че правното действие на вписването на продължаване
на договор за аренда – противопоставимост, законодателят е приравнил на
правното действие на вписването на сключен договор за аренда. Това не води
обаче до извод, че самият юридически факт на продължаването на договора за
аренда, предвиден в чл.18 от ЗАЗ, е приравнен на изцяло нов договор, като не
следва да бъде зачитана връзката между първоначалния договор и сключеното между
страните споразумение за това облигационната връзка между тях да бъде
продължена за последващ период от време. Аргумент в подкрепа на това е и
граматическото и систематическо тълкуване на чл.18 от ЗАЗ, в който се говори
именно за „продължаване на арендния договор“, тоест продължаване действието на
съществуващ такъв, както и че тази разпоредба е част от Глава 3 от ЗАЗ,
наименована – „Изменение на арендния договор“. Не води до извод за наличието на
нова, самостоятелна облигационна връзка и обстоятелството, че страните са
уговорили промяна в размера на арендното плащане, влизаща в сила от започване
на новия срок, за който арендния договор е продължен, без да изменят размера на
рентата за предходния период. Същото е в съответствие с чл.9 от ЗЗД относно
свободата на договаряне и при тълкуване на действителната обща воля на
страните, съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, не води до извод за обвързване
с нов, самостоятелен договор между страните. С анекса се изменят две от
съществените характеристики на договора за аренда – срока и размера на
арендното плащане. Не се променят нито обектите, нито сроковете за плащане. С
оглед на това, че първоначално договорът е за 7 години, а след това този срок е
продължен с още 7 години, то несъмнено се касае за договор за аренда, сключен
за срок повече от десет години. Това обуславя наличието на предпоставката по
чл.28, ал.2 от ЗАЗ, обуславяща едновременно допустимост на иска и една от
предпоставките за неговата основателност.
Към въпросите, касаещи
развалянето на договорите за
аренда /като вид облигационни и двустранни договори/, са приложими и общите
правила на чл.87 от ЗЗД. Основателността на претенцията за разваляне на
договора във всички случаи е обусловена както от виновното неизпълнение на
едната страна по договора, така и от изискването съдоговорителят, претендиращ
развалянето, да е изправна страна в облигационната връзка. Няма спор, че ищецът
е предоставил на ответника посочените в договора за аренда земеделски земи. На
следващо място, в разпоредбата на
чл.87 от ЗЗД
е заложен принципът /приложим в
пълна степен и при арендните договори/, че развалянето на двустраните договори
е крайна мярка. Към същата се пристъпва само когато неизпълнението не е
незначително с оглед интересите на кредитора /чл.87, ал.4 от ЗЗД/ и след като
се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Дължимата сума за предадените
земеделски земи 1249,80. Видно от представените РКО и пощенски
запис, на 18,12,2019 г. на ищеца са борени 200,00 лева, а на 24,01,2020 г. /9
дни след изтичане на тримесечния срок от падежа на задължението/ с пощенски
запис е изпратена сумата от 881,70 лева. Получаването
на сумите не се оспорва от ищеца, но се твърди, че е налице и неизплатена част,
а освен това по-голямото плащане е извършено след изтичане на трите месеца от
падежа. Действително, правото за разваляне на договора за аренда възниква с
изтичането на три месеца от крайния срок за изпълнение на арендното плащане,
тоест в случая считано от 15,01,2020 г. В случая обаче забавата е от 9 дни, а
неизплатената част е в минимален размер от 14,15
лева. Съществено при забавеното изпълнение е възможността длъжникът да заплати
сумата и по този начин да санира - да заличи последиците на забавата /извън
хипотезата на фикс сделки, за каквато процесната не е счетена/. В процесния
случай ищецът е приел закъснелите плащания, включително и това надвишаващо
трите месеца. Действително, преди приемането на закъснялото плащане, същият е
възразил срещу неточното във времево отношение неизпълнение, упражнявайки
правата си по чл.87, ал.1 от ЗЗД, но изпратеното уведомление е достигнало до
ответника след извършеното плащане. Доколкото ищецът не сочи системно
неизпълнение на задължението на ответника да заплаща арендното плащане в срок,
към настоящия момент за последната стопанска година плащането е извършено и
прието, като неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора,
съдът приема, че не са налице основанията за разваляне на договора за аренда и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на процеса и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Д., ЕГН**********, против „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, иск с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ за разваляне
на договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите
рег.№994/19.04.20 10., Акт №192, том II на нотариус ***, вписан в Служба по вписванията -Плевен
вх.№5960/29.04.2010., том VII, акт 266, н.д.№2070/2010г. и Анекс към него от 14.06.2016г. с нотариална
заверка на подписите рег.№1150/14.06.2016г., Акт №158, том III на нотариус ***,
вписан в Служба по вписванията - Плевен вх.рег.№8795/15.06.2016г., Акт №89, том
14, д.№4011/2016г., поради забавяне плащането на арендното
плащане за стопанската 2018/2019година с повече от три месеца, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: